Вече всичко е корона
 

Стана ми интересно и се порових и открих името - Корона. Ботаническата градина в Балчик споделят  - https://www.ubg-bg.com/news-view-579.html

Некъф мноу ранен сорт
 

Суперско мушкато !

Третомартенски кокичета. Като гледам и до 8ми Март ще изкарат. Не помня по това време още да са седели непрецъфтели.

Тази година са Лабрадор, Женечка, Оаксаканско бижу, Бенатар F1, включително и от събрани семена, Брутус, 1 Пинк Рок, 2 Хъни Муун, от ниския подобен на зелена зебра, Аметистово бижу и един сърцевиден, който така и не разбрах откъде дойде (дребни плодове, но сравнително ранен). Имам желание да опитам присаждане на Хъни Муун върху ОБ. От тези Женечка и ОБ, както и Бенатар бяха най-устойчиви на болести. Дали е случайно, ще видим. Женечка е малко растение, но пък връзва до последно и то добре, макар и дребни домати. 
А сезонът започна още през декември вкъщи на прозореца плюс лампи. Скоро мисля да откъсна първата краставичка и първото доматче. Имам и чушчици, но на тях май ще им трябва поне още половин месец, за да станат за ядене. Но тези растения бяха само за занимавка.

Супер! Ми че той сезона си започнал
Освен лабрадор какво друго садиш в оранжерията? В смисъл, само ранни или каквото решиш?

Дребосък, но е дебеличък и има корени. Ще тръгне!

Не, така ще остане, докато поникне и пиперът, който е в същата табла. После ще видя. Иначе половинката само ми гаси лампите. Слънце греело. Грее, ама няма да се занимавам кога грее и кога не.  Отделно, че мислех да бъдат без лампи, но видях, че се изтеглят - топло, не дотам светло, полети обилно и така.  Това са за оранжерията, а за градината още не съм сигурна кога ще сея.

Хубав сезон е зимата. Спокойствие, игри с децата в снега, гуси да гътне човек, ври в котлето кървавица, кравай скача от полица, коооладе-ладеее. Греяно винце, уют, книжка, камина, приятели, почивка. Разсад писах ли? Мммне, то няма и нужда

Сякаш ако започна по-рано и лятото ще дойде по-бързо....зимата ме размаза от всякъде....едва дочаквам април-май...

Случайно....уж с идеята да се извадят повечето ако се покажат...
 

Ако беше почнала на 12 март, а най-добре на 12 април, щеше да стане много по-бързо и най-важното е, да настигне и изравни с ранните, ако да бяха покарали Слушай патило

Почти месец...къде бързам?
От 12 февруари...до днес...плашех се че ще прерастнат, а то...

Защо толкова много семки в такова малко гнездо?

Много бързаш, според мен това е проблемацията...

Ще се върти табла довечера ми се струва Супер са! Значи скоро трябва да почваме и ние, до месец някъде!

Ммм по-скоро бих пробвал сянка, да не ги напича в края на зимата. Аз поне така направих. Писахме по темата... в темата
https://bezmotika.com/topic/566-камчатки-lonicera-caerulea-var-kamtschatica/page/12/
 

Чушки за низ

Първите три реда са бамя, после два реда някакви оранжеви чушки, и два реда айваруша "моравска капия"

Надявам се, ако не "раждат" да вложат енергията си в силни леторасти, иначе плод - едва ли!

...освен да ги пръсна всичките с гасена вар есента с пистолета за боядисване?

"И ти тата, и я тата". Въпреки че при мен пораженията са минимални, и само на тези в контейнери, където почвата очевидно се е затоплила по-бързо. Дори Югана, Стрежевчанка и Дочь великана в земята са добре, а те са от най-ранните по развитие. Не знам в Южна България дали това е навсякъде, защото там беше по-топло, а студът удари по-силно втората половина на февруари.

Може би е предпазил пъпките в основата. Много ги подлъга времето. Но ще изкарат бързо нови пъпки... Листни предполагам.
Иначе снимката е зловеща като не е вечнозелена. Съвсем дребен див лимон при мен си изкара -17 и даже не е изгубил листенцата. А камчатката може да държи на -45, но разлисти ли се и минус десет й е много.

И при нас са така 

Яко! Записвам се и аз за един корен, най-безсрамно :Д

Видях видеото с подобни вили.Натискаш с крак, и улеснява работата. Има и още  един инструмент Торнадо   във вид на винт, така и се казва винторез.Слагаш на земята завъртваш, и после вадиш, копае, като фреза. 
 
 

Тоа па .. Туи сичкото под една вила-мотико-вила ли го наля... Еваллах, батьо машаллах! Респект!

Благодаря за разяснението.

Тъъъй, предварително се извинявам за есето
Разликата е основно в това, че при този инструмент почвата се изкарва нагоре до повърхността и се обръща и разрохква/разбива чрез разминаващите се зъбци (двата реда). Все едно копаш с права лопата, като скопаваш буците после с мотиче, ама с едно движение.
Докато с един гренлинет, ако се работи разумно, при накланянето на уреда и излизането на зъбците от земята не би трябвало да има обръщане, а просто отваряне на почвата вътрешно. С други думи, зъбците трябва да излязат от земята без да вдигат и обръщат цялата почва, а само да минат през нея.
А вече на Краси глигана, особено първите версии с дебелите зъбци, там е почти невъзможно просто да минат през почвата, освен ако почвата не е основно с пясъчно съдържание. Просто зъбците са големи, дебели и гъсти.
Според мен истината е, че за всяка почва трябва да има специален инструмент, защото е абсурдно да се работи всичко с еднакъв, освен ако не визираме трактор с инвентар примерно
Друга част от размислите е, че е теоретично възможно да не е нужно нито такъв инструмент, нито гренлинет, нито каквото и да е друго, освен примерно един stirup hoe / pushpull hoe / dutch hoe и евентуално сърп и садило или hori-hori или ho-mi.
Дори в глинеста почва като нашата смолница, ако няма натиск от плевел голям, не е нужно копане освен за посаждане или повърхностно разрохкване в горните няколко см под мулча, което може да се спести и с насипване на компост.
Давам лек пример с тези моркови.

Посяти са като на повърхност на некопана леха (само оплевена и отворена на места с вила) са наръсени семена и засипани с компост и трамбовани с дъска. Излизат си прекрасни за нашите условия и нужди моркови.
Мисля, че @алина или @VIGe питаше за кореноплодите, това е отговор и за тях
Та мисълта ми е, че е хубаво да има хубав инструмент, НО аз лично мисля, че по-скоро трябва да се работи в посока да няма нужда от инструмент като цяло, или нещо съвсем дребно и спорадично.
Каналът на Charles Dowding е друга пътека, по която да се достигне до същата цел.
Иначе основно вдъхновение в тази посока е научния труд на Elaine Ingram, която има опитно поле/ферма с многогодишни нетревисти почвопокривни култури, а не примерно ръж и синап, в които се сади директно без никаква почвена обработка. За това съм давал доста пъти връзки към статии, видеа и подкасти, при нужда ще давам пак за всички заинтересовани.