• Нозематоза


    Гого

    Какво е нозематоза?

     

    Нозематозата е много разпространена паразитна болест по възрастните пчели, в по-северните страни с продължителна зима. В България се среща по-често в североизточните й части, особено при по-тежки и продължителни зими, когато са възпрепятствани очистителните облитания на пчелите.

     

    Заразяване

     

    Причинител е микроскопичен едноклетъчен паразит, който извън организма на пчелата съществува под форма на овална спора. Ноземните спори са по-едри, но значително по-неустойчиви на дезинфекционни средства, топлина и изсушаване, отколкото спорите на бацилите. Пчелите се заразяват при консумиране на мед, прашец или вода, в които са попаднали спори, както и при почистване на замърсени с изпражнения от болни пчели пити и кошери. В пчелното гнездо попадат чрез замърсени с тях мед, вода, пити, ръце и инструменти на пчеларя, кошери и негови принадлежности, чрез блуждаещи и налитащи пчели от болни семейства, респ., при кражби от болни семейства. На далечни разстояния заразата се пренася чрез закупени пчелни майки от заразен пчелин.

     

    Действие

     

    В средното черво на пчелите от ноземни спори излизат самите паразити (ноземите), които проникват в епителните клетки на чревната стена. Това започва откъм задния край на червото между перитрофичната мембрана (която нормално обвива отвътре средното черво и го предпазва от механични увреждания) и чревната стена. В клетките паразитите се хранят и размножават. Поради това те биват разрушавани и не могат да отделят сокове за храносмилането и да поемат смлените хранителни вещества. Пред нарушената мембрана и увредената чревна стена (което става особено бързо при манова коксикоза) навлизат и други болестотворни микроорганизми.

     

    След неколкократно сложно размножаване в клетките на чревната стена младите ноземи се превръщат в спори, които заедно с остатъците от разрушените клетки изпадат в чревната празнина. Поради бързото запълване на задния дял на червото и при невъзможност за очистително облитане болните пчели изпускат заразените изпражнения по питите с хранителните запаси, по покривните материали и стените на кошера. С това се създава възможност за презаразяване на болните и за заразяване на нови пчели, както и за разнасяне на спори в други семейства. При внасяне на спорите в здрави семейства пчелите се заразяват обикновено след 6- ия- 7-ия ден от излюпването (когато станат чистачки и кърмачки).

     

    Майката в нозематозното семейство също се заразява и понеже изхвърля изпражненията си в гнездото, тя има голямо значение за поддържането и разнасянето на заразата.

     

    Ходът и проявите на болестта зависят от условията, при които се намират пчелните семейства, т. е. от сезона. В края на пролетта през лятото и есента нозематозата протича незабележимо: заразените пчели живеят по- кратък период, работят по- слабо, но бързото им подменяне не дава възможност болестта да се прояви тежко и видимо. И при лабораторно изследване през лятото и есента заразените пчели се откриват трудно. През зимата и началото на пролетта и особено след по- продължително задържане на пчелите без възможност за очистително облитане (дълга зима) болестта протича тежко. След сформирането на зимното кълбо препълването на задния чревен дял с несмлени остатъци почва да създава условия за по-лесно проникване на ноземните паразити в чревните клетки. Голямо влияние за това има зазимяването на пчелите върху манов мед, който сам предизвиква диария. Създават се условия за заразяване на нови и презаразяване на вече заразените пчели.

     

    Най-подходящи условия за развитие на ноземните паразити в червото се създават, когато пчелите повишат температурата в гнездото, т. е. когато започне залагането на пило - в края на зимата и началото на пролетта. Процентът на заразените пчели тогава бързо нараства поради масовото замърсяване на гнездото с диарични изпражнения. По време на първите облитания може дори всичките пчели да се заразени. Такива семейства обикновено загиват дори и след като малко останали пчели са се облетели. Ако не загинат, почистването на гнездото и отглеждането на нова смяна вървят бавно, заразеността продължава да е висока и нерядко такива семейства загиват в края на пролетта. Останалите с малко повече пчели заразени семейства се развиват бавно, пропускат главната паша и без подпомагане с оздравителни мерки от страна на пчеларя стават огнища за поддържане на заразата в пчелина.

     

    Признаци

     

    Признаците на нозематозата клинично (в пчелина) мъчно може да се различат от тези на незаразната диария, мановата токсикоза, паратифа и другите чревни заболявания: през зимата - безпокойство (при прослушване) и разпълзяване на пчели; при отваряне на кошер - диарични петна по питите, покривните материали стените на кошера, увеличен подмор, трупове и болни пчели с подуто коремче; при първите облитания - масово разпълзяване на пчели, отслабване на семействата и пр. Средният чревен дял на болните пчели и на по- пресните трупове е със силно изпънати стени, без гънки и изпълнен с белезникаво воднисто съдържание, което при стискане на коремчето излиза силно навън. Характерно за нозематозата е продължаващото отслабване на семействата дори след облитането и при наличност вече на обилна паша, докато при другите чревни заболявания семействата по-бързо се засилват през пролетта. Лабораторно нозематозата се разпознава сигурно: масово ноземни спори в натривка от чревното съдържание, както и от диаричните петна.

     

    За да бъдат ефикасни профилактичните мерки трябва да са двупосочни:

    • Срещу внасянето на заразата в пчелина;
    • Срещу условията, които спомагат за проявяването и тежкото протичане на болестта. За предпазване от внасяне на заразата важат общите и специалните санитарно-хигиенни мерки при работата с пчелите: измиване и дезинфекция на ръцете, иснтрументите, кошерите и останалия пчеларски инвентар; доставяне на нови семейства и майки само от здрави пчелини (с ветеринарно свидетелство);
    • Лабораторна проверка за причините на загиване на всяко пчелно семейство в края на зимата и през пролетта, както и за всеки голям подмор през зимата;
    • Недопускане на кражби, блуждаене и налитане в пчелина;
    • Осигуряване на чиста и удобна за пчелите поилка, в която да не се допуска удавяне;
    • Редовно подменяне и претопяване на старите гнездови пити и т. н.

    Тези мерки са особено важни през пролетта, когато нозематозата може да се е проявила в някои от семействата, които стават огнища на заразата. В такъв случай се налага подмяна и претопяване на всички гнездови пити, които са със следи от диария, прехвърляне на семействата в дезинфекцирани кошери и най-строги мерки против кражби, налитане и блуждаене на пчели.

     

    Профилактика

     

    Против факторите, които спомагат за проявяването, развитието и тежкото протичане на болесттa, на първо място трябва да се има предвид качеството на зимните медови запаси, като в тях не бива да има манов мед. Ако такъв е събиран в края на лятото и през есентa, той трябва да се замени със захарен сироп.

    На семействата трябва да се осигурява спокойно зимуване (предпазване от влага, мишки, осиротяване, безпокоене от животни, чукане) и възможност за ранно облитане. И мерките за борба срещу нозематозатa може да сa ефективни, само ако са насочени едновременно към премахване както на причинителя, така и на условията, които улесняват проявата на патогенното му действие.

    С прилагането на тези профилактични и лечебни мерки се цели не толкова спасяването на отделното заболяло семейство, колкото предпазването на останалите от заразяване. Следователно по своята същност оздравителните мерки при нозематозата са и профилактични, и то не само за другите семейства в пчелина, а и за околните пчелини.

     

    Против ноземните паразити в болните пчели се използват лечебни средства.

    За да се постигне сигурно оздравяване на пчелина от нозематоза, успоредно или дори преди лекуването на болните семейства трябва да се предприемат мерки за отстраняване и унищожаване на заразата в гнездото. Борбата срещу нозематозата може да бъде успешна само при следната организация:

    • заделяне на всички кошери със загинали семейства и всички болни семейства в изолационен пчелин;
    • унищожаване на отслабналите в голяма степен семейства, които мъчно биха се възстановили (с малък брой пчели, без пило и със силна диария);
    • прехвъряне на останалите болни семейства в дезинфекцирани или нови кошери и стесняване и затопляне на новите гнезда. Прехвърлят се само тези пити, по които няма много диарични петна и са с пило; рамките им се избърсват с парче плат, навлажнен с 4 %- ов формалин, а площите без пило, ако са зацапани, се изрязват. Новите гнезда се доoкомплектоват с резервни пити (от запаса). При липса на мед в тях запасите се попълват със захарен сироп или с преварен мед от умрелите или болните семейства;
    • претопяване или дезинфекциране (ако са повече) на освободените пити с формалин или формалинови пари;
    • дезинфекция на кошерите, принадлежностите му, инструментите, центрофугата, ръцете и дрехите на провеждащия оздравяването, както и на почвата, където са стояли кошерите с болните или умрели семейства;
    • смяна на майките и направляване през лятото на прехвърлените и лекувани семейства към строеж на нови гнездови пити и постепенно преместване към края на гнездата, изваждане и бракуване или дезинфекция на старите пити, ако са повече.

    Според Наредба 30, чл.17 силно засегнатите от болестта семейства се унищожават, а кошерите и питите се дезинфекцират. По-слабо засегнатите и все още силни семейства се прехвърлят в нови или дезинфекцирани кошери с изградени и чисти или дезинфекцирани пити.

     

    Източник: pchelite.free.bg





    Коментари


    Все още няма коментари.



    Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

    За да коментираш, трябва да имаш регистрация

    Създаване на акаунт

    Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


    Регистрация

    Вход

    Имаш акаунт? Влез оттук.


    Вход