• Перга - пчелният хляб


    Гого

    Всеки човек, занимаващ се с пчеларство е виждал питите, чиито килийки са плътно запълнени с прашец, отгоре залят с мед. Пергата е консервирания от пчелите прашец, който складират в килийките на питите. Отличава се с многократно по-силното си лечебно въздействие от събирания с прашецоуловители цветен прашец. В килийките започват да протичат биохимични процеси, основно млечно-кисела ферментация и така образуваната млечна киселина консервира пергата, за да могат пчелите да я използват по всяко време на годината за изхранване на пилото. Тя е ценна белтъчна храна, наричана още "пчелен хляб".

     

    В пергата се съдържат много полезни вещества, оказващи благотворно влияние на здравето и на пчелите, и на хората. Например, прашецът от глухарче е богат на каротиноиди (до 2,1 мг/г), които в човешкия организъм се превръщат във витамин А (ретинол), много полезен против отслабването на зрението. Всекидневната употреба на 5-6 г перга в продължение на три седмици създава необходимите запаси от този витамин в организма на човека, и то в период, когато постъплението на каротиноиди от други хранителни източници е ограничено.

     

    Пергата съдържа стерини, преобразуващи се в човешкия организъм във витамин D (калциферол), необходим за изработване на хормона, отговорен за формирането на костите и за тяхната здравина. При употребата на 1,5-2 г перга дневно човек напълно задоволява нуждата от този витамин и укрепва своите кости и мускули. Това е особено важно за възрастните хора, защото с напредване на възрастта костите стават по-крехки и по-чупливи.

     

    В пергата има и значително количество витамин Е. Той предпазва мембранните липиди от окислителни разрушения, което е особено важно при излагане на кожата на преки слънчеви лъчи. Неговият недостиг се проявява чрез апатия, неврози, двигателни смущения, отслабване на скелетната мускулатура. Предполага се, че този витамин влияе за повишаването на мъжката потентност, което се констатира при приемането на перга. За удовлетворяване на дневната нужда от витамин Е са достатъчни 5 г перга на ден.

     

    Количеството на витамин С в пергата зависи от нейния ботанически произход. По данни на руски изследователи, най-богат на този витамин е прашецът на върбата (повече от 2 мг/г). Необходимата за организма минимална дневна доза от витамин С се съдържа в 5-6 г перга.

     

    Пергата служи като допълнителен източник и на витамини от група В, чието недостатъчно количество в организма се проявява чрез нервни смущения, лош апетит, задух, стомашни разствойства, отичане на крайниците, болки в краката.

     

    Други важни съставки на пергата са арахидоновата, линолевата и линоленовата киселини, които са предшественици на простагландините - хормони, регулиращи дейността на мъжката репродуктивна система. Особено голямо е количеството на тези киселини в прашеца от глухарче.

     

    Уникалността на пергата като лечебен продукт се заключава в това, че в нея се съдържат едновременно всички аминокиселини, регулиращи животоподдържащите процеси в организма на човека. С тяхното наличие се обяснява и бързото заздравяване на раните, наложени с перга. Някои аминокиселини влияят самостоятелно на процеси, протичащи в човешкия организъм. Например, аргининът стимулира работата на имунната система и на хормона, отговорен за ръста на човека. Глутаминовата киселина е необходима за растежа и за нормалното развитие на мускулатурата, както и за поддържане на нормален кисело-алкален баланс. Серинът участва в метаболизма на мазнините и в изработването на антитела. С тирозина са свързани развиването на паметта и изработването на адреналин. Тази аминокиселина, както и триптофанът, се използват за лечение на наркотичната зависимост от кокаин. Лизинът защитава човешкия организъм от някои вируси. По своя аминокиселинен състав белтъчините на цветния прашец са близки до белтъчините на месото, яйцата и на други високоусвоими продукти. Разбира се, аминокиселинният състав на цветния прашец на различните растения не е еднакъв, различно е и количеството на белтъчините в него. Например, в прашеца от глухарче белтъчините са 14%, в този от слънчоглед и фацелия - 27%, от дъб - до 35%.

     

    Как пергата се използва за лечение? Рамка с прашец се пренася в магазинния корпус или се оставя в плодниковия, но като крайна. Когато бъде запечатана, се изважда от кошера. Нейното съхранение е значително по-лесно и по-сигурно, отколкото сушенето и консервирането на цветен прашец, защото при загряване над 100ОС витамин А се разрушава на 35-53%, витамин С - на 60-90%, витамините от група В - на 10-45%. Ежедневно от прашецо-медната пита се отрязват 30 килийки (в една килийка има 0,2 г прашец), съдържащи 3-6 г перга (дневната доза). Махат се капачетата, а килийките се разрязват по дължина на общата им основа. Заливат се с преварена вода, охладена до стайна температура и се разбъркват, докато пергата се отдели от восъка, а медът се разтвори. Восъкът се премахва, а пергата се оставя да престои във водата 2-3 часа, до набъбване на зрънцата на цветния прашец. (Това е необходимо за по-пълното усвояване на продукта от организма.) Приема се три пъти на ден преди ядене.

     

    Вместо перга за лечение може да се използва и цветен прашец. В такъв случай две седмици преди началото на прием прашецът се смесва с мед в съотношение 1:2. Тъй като по време на съхранението прашецът се отделя над меда, преди всеки прием сместа трябва добре да се разбърка, след което се взема нужната доза, разтваря се във вода и се прецежда през марля.

     

    Източници: nbps.press.bg, rumabee.com





    Коментари


    Все още няма коментари.



    Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

    За да коментираш, трябва да имаш регистрация

    Създаване на акаунт

    Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


    Регистрация

    Вход

    Имаш акаунт? Влез оттук.


    Вход