В началото на месеца заложихме в тарелки доста билки и 2-3 сорта безколови домати, всичко изникна добре, но жегата по Великден ги изби до крак.

 

Взехме 20тина пръчки от глог (едър и вкусен) и пробваме да ги вкореним в саксия. Други 20 пръчки от бъз набочкахме по свличащия се бряг на Барата.

 

 

 

4/4

• Засадихме и малко лук, към 700 гр. Надявам се да не стане едър
• Грахът и чесъна от преди 10 дни не са се показали.
• Сложихме в земята и останалите аспержи, както и по една саксия с корени от салвия, маточина, мента и джоджен. След Великден ще е основното количество.
• Първите пресенени диви ягоди не са умрели, интересно защо... та пренесохме и още 20тина корена. Ще продължаваме така през тоя месец, целта е ground cover в горичката. Съмнява ме да им е добре в Софийско поле, но ще ги видим.

4/10

• Грах и спанак не са се показали още, чесънчето тук-таме е избило, има някое листо от лалетата показано. Копривата е около 5 см висока, достатъчно за супа и кюфтенца. Мням!
• Посадихме 3 ореха (Шейново), 3 кестена и 9 лешника (3 х 3 сорта). Както и още диви ягоди.
• Заложихме в калта към 100 броя малки пръчици от плачеща върба - за разсад. Ако се хванат - догодина ще ги разсаждаме по места.
• От другото село извадихме маточина, мента, джоджен, аспержи, диви иглики, мащерка дива и градинска... всичко за пренасяне на новата градина.
• Разсада от тиквички, пъпеши, домати, една камара подправки, кратунки, луфа и разни други неща - измря. Жегата го уби по Великден. Просто Велико!

Дивите ягоди

 

Лешниците

https://lh3.googleusercontent.com/Aq2ob8uS1i0oshpRXykeKUFOPo2vW8StAhP2Dph9Btc=h800

 

Разсад плачеща върба

 

 

 

4/19

• Заложихме в тарелки босилек от нашия сорт и аспержи.

4/18

Успяхме да засадим:

• 4 линейни метра коренища мента
• 3 лм джоджен
• 12 литра туфи полска мащерка
• 30тина момини сълзи
• диви иглики
• жълт кантарион коренища
• още диви ягоди
• гигантската тръстика 2 корена, от Георги Беорги

А, и последните 20тина корена аспержи - до тук са към 45, дано поне половината оживеят!

Новите разсади невен и тагетес вървят добре, имаме и 5 броя покълнали папска пара от семе, което е на минимум 4 години, вероятно 6 или повече.

 

Първи симптоми на живот при фиданките и малините.

 

 

 

 

 

4/25

• 3 нови фиданки - юнска хубава (на мястото на май умрялата), петровка круша и бадемовидна кайсия
• картофената епопея, ще я опиша по-долу, около 2.5 кг семе насяхме, покрито със слама
• девисил, здравец и едни бели цветенца, които бяха от другото село, но не остана ред за тях предната седмица
• останалите корени тръстика от Георги
• пръчки плачеща върба от Бушката; предните опити са около 50% успешни - оказва се, че по-тънки от шишче пръчки изсъхват, а по-дебелите като молив оживяват
• началото на пътечките

Аспержите от семе са покълнали А тези в земята - избиха тук-там през буците и мулча. Новите неща, които заложихме след Великден - още не. Луфа и кратунки са покълнали в тарелките, на луфата семената са на 5+ години. Пикирахме 5те коренчета оживял от жегата сибирски грах.

 

Чесънът е 25 см, но лукът едвам се е подал - явно чесънът е доста по-пробивен! От всичкия грах, намерихме 5-6 растения, които са успели да пробият буците, пак добре, не очаквах и едно да се покаже...

За картофите бяхме решили да пробваме схемата директно на земята + много слама отгоре. Обаче комшията не беше успял да докара сламата, имахме само две малки бали сено. В същото време почнахме да правим пътечките около бъдещите лехи. Комбинацията от тия две събития породи интересна епопея.

 

Тъй като мястото беше изорано и фрезовано чак през март, в момента площта за зеленчуци представлява един слой едри и твърди буци, които не се разбиват и с мотика, а под тях има един слой около 25 см с обърнат чим, който тепърва почва да се компостира. Желанието ни беше да отмахнем горния слой почва от бъдещите пътечки и да го натрупаме където ще са бъдещите лехи.

 

В такива условия с права лопата е почти невъзможно да се копае - все едно да искаш да прекопаеш килим под чакъл. Затова действахме с вила за копане, чрез която разкъсваме чима на парчета и на ръка ги трупаме по бъдещите лехи.

 

В този самобитен египетски пейзаж на мини пирамиди от буци засадихме картофите. Просто ги натъпкахме в нещо като траншея от буци. И после ги покрихме със сено. Разбира се, не ги поляхме. Ако от тук извадим повече от 2.5 кг картофи, колкото насадихме, ще бъде могъщо респектиран от картофа като растение.

 

Резултатът:

 

Демо на малкия размер буци, в които ще растат картофите (и грах, лук, чесън и спанак, до момента, а жената иска моркови )

 

 

Две аспержи с дебелина на молив се подават изпод буци и мулч:

 

Импров-самородна-"гилдия" до мушмула - луковични цветя и лапад (алтернативата на омана!)