Градинарски дневници

Форумни дневници

    • 1
      публикации
    • 6
      коментари
    • 37
      преглеждания

    Последни публикации

    Лозан
    Последна публикация

    Ето го! Облагородявано и поддържано 20-30г. и изостаено преди 3г. Към 11.04.2015г. мястото изглеждаше така:_DSC0115.thumb.JPG.6ab1a9f6728efa51069bb96e2467a752.JPG

    Снимано от стълбите пред фургона:_DSC0127.thumb.JPG.c9613e5b68135763585d57f1a8e238b5.JPG

    Ето го и фургона погледнат отзад:_DSC0119.thumb.JPG.b6a298e1e79273e2569fa333826728dd.JPG

    ... и част от предния собственик.

    Положението не е розово, но ентусиазма ми е толкова могъщ, че не обръщам внимание на некосената, съхнала и полягала трева в продължение на 3г. както и на изобилно покаралите фиданки от вишни, чашкодрян, шипки, повет, трънки, глогинки и други подобни. Множество сухи клони по дърветата, и куп такива в долната част на двора. Природата знае как да изпозва наличните ресурси в нейна полза.

           Мастото се намира в област Перник. Води се вилна зона на с. Радуй, но на практика е свързано с него чрез дървосекачески път, занемарен до степен - пътека. Реално се подхожда през с. Делян, което се намира от другата страна на Вискяр планина. Месността се нарича "Наметни дол", а местните го наричат - "баира". Последните са получили тези парцели (повечето по 600кв.м.) преди около 30г. по някакво постановление, като служители на БДЖ, при условие, че бъдат облагородени и засадени с трайни насаждения, местата остават за тях. Надморската височина е 750м.н.м.р.

    Ето го от птичи поглед:1.thumb.PNG.ab3aafdbb4572d6d11b18421e6652ee8.PNG

    Това с червеното плюсче е фургона.

           През 2015 г. основно косих трева и я събирах с греблото, защото беше избил мъх в/у почвата и само гръмотрън и досадните фиданки можеха да оцеляват. Орязах доста сухи клони, поправях огради и съзерцавах. ...е не се сдържах и вдин ден на връщане от село взех някои неща:

    Photo0325.thumb.jpg.8862b548fff80cbe6074293c29d0d6fd.jpg

    Тук не изглежда кой знае колко, но като видиш това:Photo0326.thumb.jpg.a1b3d3656e72b7d305e97ce3c2eae6f1.jpg

    става една идея по-нагледно, какво съм домъкнал. Виждат се и 2 прекопани места зад чувалите, които в последствие се превърнаха в първите ми лехи в дъсчена рамка.Photo0338.thumb.jpg.f1995d7f2f1e5fd1b7dbafde7033570c.jpgPhoto0339.thumb.jpg.14c9bfce2d5976b69fae1dfd499df6da.jpg

    Засяти с лук, чесън и домати (това имах като семе и време). Имах си и любимци, родени под фургона:Photo0335.thumb.jpg.fdb607f8a14ca2e80d269675dcc6ae02.jpg

    Които не преживяха първата зима...

    После разкопах още една малка леха до стърчащия дънер от вишна на снимката преди папито, където по нататък ще садя.

    Първата реколта:Photo0362.thumb.jpg.2849f1f3aed29510cd8d557c44130f3d.jpgPhoto0363.thumb.jpg.47a556c6a3f85fccdbfafcbc4e3f28ad.jpg

    Вишнички и домати "Албенга" - разсад от Красно село. М/у другото изглеждат доста добре :) Снимката е от 28.06.2015г. Тази година една от ябълките ми беше извергнала. Снимките са след 3 бранета:Photo0418.thumb.jpg.3022183cfd4c7f44e029fdb968eb1d4e.jpgPhoto0420.thumb.jpg.fae5d227f727c2fbaa5e3351f7df32a9.jpg

    Точно тази ябълка в понеделник 17.04.2017г. беше отрупана с цвят:58f8a11e60923_viberimage.thumb.jpeg.bdcd035f70f7d2724f6fb8e5147dc490.jpeg

    Какво ли ще стане след тези студове, все още не е ясно, но твърдението, че по-старите ябълки раждат през година за сега изглежда, че се потвърждава, защото миналата година нямаше нито цвят по дървото. Толкова за 2015г.

     

    2016г. и първо посещение 21.02.2016г. Photo0496.thumb.jpg.ea86bd5850c7ecd0f1cd90183725ce49.jpg

    Виждат се миналогодишните лехи с лук и домати, в които все още има лук и на места чесън, както и голяма купчина клони от подрязването на овошките. В началото мислих да ги събирам в центъра на двора, където е празно откъм дървета (имаше една вишна която махнах) и да ги паля когато изсъхнат, но по-късно осъзнах, че мога да ги превърна в повдигната леха, което в последствие направих и по-нататък ще покажа.Photo0497.thumb.jpg.1eb9eb94c143e0c48a2f710c38259354.jpg

    Фургончето с асмалъка и боклуците под него.Photo0498.thumb.jpg.6c5cc25b8e79455e53f6596e94a230f8.jpg

    Остатъците от лук и чесън, презимували успешно. По-надолу разкопаното от миналата година, което сега се сещам че бях засадил със салвия, която бе презимувала успешно и жълти крушовидни черита, които по-късно през тази година избиха сами от падналите доматки през 2015г.Photo0499.thumb.jpg.a06ee4c0e48a42ec2fa73511fcf1537d.jpg

    Пък това си бчх разкопал есента на 2015г. и го бях покрил с листа от дърветата. В последствие засадени с Розов гигант, който се превърна в сбръчкано чери заради сушавата година.Photo0507.thumb.jpg.61bff47c0a5be55a93d4a87d608e6fe9.jpg

    В ляво на снимката е долния ляв ъгъл на двора. Клони трупани от предишните собственици. Тях преместих при останалите в средата на двора, а под тях се откри чудесна почва, която тази година засадих с марули, рукола и манголд за сега.Photo0519.thumb.jpg.ff7fbea65ff9c4071f1a33d9a8a87f0a.jpg

    Купчината нарастна до 3 метра, но това е само началото...Photo0523.thumb.jpg.fc85fbec72e80b162abfb8cfde2ccf43.jpg

    Това е под двора над мен, също разкопано есента на 2015г. и подготвено със листа и сено за доматки и една тиквичка. Дървото в средата е една ябълка Петровка, която страда от червени петна по листата, като прасковката на Ру и в общи линии всички прасковки. Тази година се ядосах и я напръсках с Тирам - химиика против гъбични и други заболявания, пък да видим какъв ще е ефекта. Ако няма такъв ще приготвя отварата на Филип от Тринога с широкоспектърно действие.Photo0527.thumb.jpg.192ad34c09cedfb3485d6cc492af59a6.jpg

    19.03.2016г. дърветата са варосани и подкастрени.Photo0570.thumb.jpg.1627d5c4015e615d97164c56a560d557.jpgPhoto0571.thumb.jpg.95eae6e0299398500e85b5087aa11286.jpgPhoto0567.thumb.jpg.50b2b329e197c1da79b0e3e2ff80f73a.jpg

    Подготовка за засаждане на кивита и камчатки. Толкова е подгизнало все още (02.04.2016г.), че се наложи да обиколя цялата вилна зона и с метла и лопата да събирам изровеното от земните пчели и къртичини, за да има с какво да засипя засаденото. Миксирах тази почва с дървени стърготини, гнили борови кори, пясък и въглени за да я структорирам.Photo0582.thumb.jpg.271db8c4f48413650d64962eb892e10c.jpg

    Първи копки за езерото. Ден след това беше се напълнило без да вали... Това беше година на пълноводна пролет и сухо, като барут лято.Photo0599.thumb.jpg.5dabfce590d276a11c231ff3272a7d1f.jpg

    Засадените камчатки, тагетес, латинки, невен, презимувалите салвии на 02.05.2016г.Photo0600.thumb.jpg.4d5c8c3622ff3713464f900ffea4d3b1.jpg

    Още една камчатка, заварени перуники и самонасялият се чесън и лук.Photo0601.thumb.jpg.d8cdaef212e9322ddf144cc7313d7cdd.jpg

    Още лук и магданоз покрай лозата, както съм чел, че било добре. Алелопатия рзбириши ;) Куриоза е че точно тази лоза страда от едни червени бабуни по листата, които били някъв си акар. Ражда си без проблем лозата, ама сигурно и е тегаво, а и не изглежда добре.Photo0602.thumb.jpg.06b77e287b467505098cd65a68aa370d.jpg

    Тагетес, невен и въпросните Розов гигант... :D  Почвата беше станала страхотна. 20см. слой листа беше изяден от червеите и вкаран в почвата. Пухкава и структорирана.Photo0605.thumb.jpg.c3906cc59b8cc049a802c88e9ab1343b.jpg

    Горното разкопано местенце с първите си обитатели - 3 бели тикви. Тръгнаха добре, но и те станаха чери тикви. Извод: без вода само кактус вирее!Photo0603.thumb.jpg.34b6fce8445860ee4d58d2f8aaffbd48.jpg

    Моравата след много стригане и "решене" с греблото придобива вид на такава. По-предното идване - февруари месец бях нахвърлял 500гр. бяла и червена детелина микс, която определено вече присъства в пейзажа.

           За сега толкова. Трябва да изплува още информация за успехи и неуспехи, но за съжаление няма да изплуват повече снимки от 2016г. защото останаха на телефона, който ми откраднаха преди Коледа... Добрата новина е, че снимки има от 2017г. както и прясно инфо, ама днес се уморих.

  1. Селска чест

    • 25
      публикации
    • 5
      коментари
    • 696
      преглеждания

    Последни публикации

    Боби Димитров
    Последна публикация

    Петък вечер, след полунощ, планираме ранно ставане и тръгване за градината. Закуската е измислена, дрехите са приготвени, всичко е точно, готови сме!

    Малко по-късно, все още по тъмно, щерката почва да плаче на сън с неистов панически рев. Явно сънува нещо. Успокояваме я набързо, за половин час. През това време, обаче, баткото става - "Наспал съм се, хайде да си играем, какво ще ядем?". Придумваме го (без подкупи) да се връща в леглото. Не успяваме да заспим в следващия час-два.

    Събота сутрин. Алармите на телефоните по дифолт не звънят в почивните дни. Събуждаме се с тежки глави и червени очи. Децата ги няма в спалнята - единият е изсипал всичкото лего на килима в хола, другия яде вчерашен кекс. Яде = прави кръг от трохи с диаметър 2 м и кълве трохите и легото. Като ни виждат, единия казва "Гладен съм", а другия "Ам-ам!". Почваме нещо за закуска и опит за прибиране/подреждане. Мервам поглед към часовника - 9:45 е.

    Докато сръбнем по едно кафе със сандвич и приберем трохите и легото, баткото е извадил водните бои и тесте салфетки, за да си бърше четката. Трупаме в коридора пред вратата - кофа с боклук за компоста, втора кофа с боклук, торба с пластмасов боклук, две торби с ядене, две раници с багаж, 4 якета, 4 чифта обувки, гаца с играчки... Преобличаме изцяло веднъж баткото, който се е залял с водни бои и щерката, която е изляла кафето на майка си по покривката, килима и себе си. Перем набързо килима и покривката.

    Готови сме! Успех, на вратата сме, а още няма обяд! Викам асансьора, а щерката почва да се напъва. Айде обратно, гърне, миене, нови пелени. През това време баткото кара тротинетка в коридора и си удря палеца на крака с неистов рев. Събуване, преглед, обуване.

    Готови сме, тръгваме! Момент, и на баткото му се ака. Връщаме се, пее песничка 10 минути на гърнето, без резултат. И двамата с Гери сме вече вир вода, връщаме се за нови тениски. Еля, тръгнахме. Малката се запъва на вратата, иска си камиона с песничките, кукла, самосвал и други обемисти играчки. Убеждаваме я, че носим други. Слизаме на три курса с асансьора.

    Готови сме, тръгнахме! Бутаме всичко в колата. Още преди да сме затворили багажника, от задната седалка се чуват два мощни гласа АМ-АМ-АМ-АМ. Забравили сме крекерите горе, Гери се връща, асансьорът нещо е блокирал. Докато дойде, малките почват да искат и вода. Звъня й по телефона, той е в колата. В крайна сметка се сдобиваме с вода и храна за изпът и потегляме. Поглеждам на таблото - 12:15 е.

    По околовръстното има нетипичен трафик. Пътят, който обикновено отнема до 20 минути, днес е 45. На децата им е горещо и се изнервят. Пускам им музика, с което предизвиквам 30 минутен концерт, изпълнен на пълни децибели и само чрез звукосъчетанието "БЛА-БЛА-БЛА". 

    Стигнахме живи и здрави. Докато разтоварим колата, и двамата са се подредили на пейката в очакване на храна. Слагаме обяда, то се е видяло, и без това сме гладни и ние. Хапваме набързо до към 14:00 и баткото почва да тича подозрително наоколо. Захващаме да разтребим, но тоя процес е прекъснат от щерката, която пада и си удря носа и после от баткото, на когото вече наистина му се ака. Една бърза дупка в земята, бързо миене с маркучева ледена вода, бърз рев и бързо преобуване и сме готови за работа. Почти, щерката също трябва да бъде преобута, а веднъж остане ли по гол гъз, после няма обличане... Как да е, справяме се, като я залъгваме с нещо за ядене.

    На малката обаче й се спи много, едвам си седи на краката, пада на всяка крачка, хленчи, гуши се, плаче. Гери се захваща да я приспива, докато аз се опитвам поне да ОГЛЕДАМ какво става в градината, което се превръща в 15 минутна беседа с баткото кое какво е и какво може да се яде. Малката заспива супер бързо.

    Съседът пали моторната коса с мощно форсиране. Малката се събужда супер бързо с още по-мощен рев. Баткото почва да реве, че му се е надула главата от бръмчене и рев.

    Мятам и двамата в колата и правим кратка половинчасова обиколка по черните пътища. Успокояват се и заспиват. Поглеждам часовника - 15:30 е.

    Време е да поработим. Захващаме се бързо да изнесем всички нужни инструменти и семена, преглеждаме плановете за действие, това отнема известно време. Тъкмо почваме да оправяме една от занемарените лехи и идва друг комшия да говорим за строителни въпроси. Въпреки това, Гери успява да поработи цял час, а аз - половин. Разпъваме няколко капкови маркуча пробно. Чува се клаксона на колата - баткото се е събудил и ни вика. Естествено, с това е събудил и сестра си.

    Изсулвам ги от колата, като се връщам два пъти - за едната обувка и после за любимата количка.  Явно е време за следобедна закуска, защото единият пита "Какво ще ядем?", а другия казва "Ам-ам!". Отварям кутията с баницата и тичам да вдигна щерката, която е забила нос в мулча, още сънена, отиваща към майка си. Успокоявам я, под алармиращите викове на баткото. Обръщам се да видя какво ТОЛКОВА спешно може да има и виждам как котката си хапва следобедната закуска на децата.

    Всички заедно надаваме отчаян рев.

    Скалъпваме някаква закуска, децата са доволни и спокойни, играят си заедно. Поглеждам часовника - 17:30 е. Време е да поработим.

    Отмятаме още половин час работа, обаче почва да се мръква, задухва студен вятър, нямаме нищо готово за вечеря и като цяло се ориентираме към тръгване. Събираме и прибираме инструменти, багажи, посуда, храна, кофи за боклук, дрехи... Децата усещат, че ще си тръгваме и почват да настояват да останем, всеки по своему. Малката вика "НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ!" в продължение на 5 минути, докато баткото ми изнася лекция как "ако си вземем палатката и леглото и гардероба и играчките и килима и масата и тоалетната, може да си живеем направо тук."

    В крайна сметка всичко е натъпкано обратно в колата и таман да запаля, комшийката тича да ни даде яйца. Добри хора. Поприказваме си с нея, през което време малката дърпа котката за опашката многократно, не без последствия, а баткото стъпва с двата крака в дълбока локва, пълна с машинно масло. Успокояваме, преобуваме, тръгваме. Поглеждам часовника - 19:15 е. От задната седалка се чува въпросително-закачливо "АМ-АМ?".

    Прибираме се рекордно бързо, като целта е децата да не заспят, за да можем да ги изкъпем и огледаме. На косъм се разминавам с ТИР, който от крайна лява минава в крайна дясна точно преди моста на Сливница. Пуснал съм музика, но този път няма концерт, децата са уморени. Поглеждам назад като влизаме в квартала, будни са, макар и да клюмат. Пред блока сме, разкопчаваме коланите и буквално скачаме в движение от колата и със замах отваряме задните седалки.

    И двамата спят...

    На сутринта намирам кърлеж в косата на баткото.

    Неделя е. Сипвам си доста голям бейлис в кафето.

    • 2
      публикации
    • 16
      коментари
    • 262
      преглеждания

    Последни публикации

    alys
    Последна публикация

    8 април

    Знаех си, че няма да записвам. И защо ли започнах... Едно ли е, та да го запишеш?! В саксия отвори листа поредният дъб от жълъд. Миналогодишният, след много премествания от саксия в кофа, местен в оранжерията, после обратно вкъщи, после в градината, най-накрая расте в градината (още няма листа). Ама като пиша за дъб, става дума за мини, мини растенийце - около 10 см. Имам засадени домати и краставици ескимоси в оранжерията. Колко издържат на студа, те си знаят, но по-гадното е, че щурците гризат разсадите. Ръсих гранули Коломбо, но явно е било малко или щурците не ги ядат. Нагризаните два домата ги засадих отново, може пък да пуснат корени. Бера по малко марулки, перца от лук и чесън, има по някоя репичка, но като нарежа и листата, си става прилична салата. Всичко това е от оранжерията. От външната балучка режа пера. Има поникнал чесън от останали скилидки в земята. Само ги подредих в редичка, за да мога да прекопая. Сибирският лук е много бърз. Имам магданоз, пораснал в тарелките и трябва да му измисля място в градината (не, че нямам на сто места), но на този вятър и студ не е за работа на открито. Ще опитам фрезии от луковици - поне нещо интересно. Имам поникнали лавандулки от семена, а онези от разсад имат вид, че ще ги бъде. Като цяло всички храсти сега се разлистват, касисът ще цъфти дори. Дрянът от есента има листенца, трите бебе-дрянове изглеждат перфектно за възрастта си. 

     

    IMG_20170409_082058.jpg

    12 април

    Насадих домати, пипер и краставици в оранжерията. Има малко загуби от предишните домати - или попово прасе, или щурци, бе хапва си някой. В такива случаи ММ ме успокоява, че трябвало и другите (в случая разни твари) да ядат, не само аз. :) В градината репичките са поникнали, пресадените марулки се ококорват, дори мисля, че два жълъда са покарали. Вчера и днес чистя с мотика тревата в основната градина и после следва прекопаване. Отядохме се на коприва тази пролет! Голям кеф! 

    13 и 14 април

    Пикирах доматите за градината.

    15 април

    Празник, не празник... засях главеста целина в градината до кореновия магданоз. Наръсих доста и ако поникне всичко, не знам как ще прореждам. В таблите, след пикиране на доматите за градината, останаха празни гнезда и независимо дали е необходим разсад, засях слънчоглед, рицин, невен, два вида тагетеси, астри (опитах се да събера от прецъфтелите, но не е сигурно, че съм успяла), летен гербер, нигела, ехинацея, декоративен щир (амарантус) и импатиенс. Преди една-две години не бях чувала за нигела (черен кимион или още челебитка), после си купих за разнообразие на хляба, но не съм се сещала да видя как изглежда самото растение. Привечер успях да отхвърля още малко работа в градината. Остана малко трева, но вече ѝ се вижда краят. Имам лозови пръчки в градината, които дават признаци на живот. Но са сред малините и не знам дали ще оцелеят. Голяма част от малините премахнах още миналата година (не ги одобрих) и насадих други сортове като Люлин и още два, но те не са толкова агресивни, поне засега и кротко си растат на местата. Засях и останалите семена за иглолистни в две кофички от мляко - бор и смърч. 

      

     

  2. Градинка

    • 4
      публикации
    • 8
      коментари
    • 272
      преглеждания

    Последни публикации

    Абарис
    Последна публикация

    Най сетне, репичките започнаха да се надуват! Ако можех да ги поливам редовно сигурно вече щяха да са почти готови ако не и готови.

    Лук няма никакъв, вероятно няма и да има. Предполагам, че семената са мъртви но, оня ден посях в домашни условя, да видим...

    Почвата тополчанския парцел е с високо съдържание на пясък и тиня. Поради тази причина високите лехи за морковите съхнат бързо. Не се вижда нито един покълнал морков.

    Марулите измряха почти всички а оцелелите се развиват много бавно, пак поради липса на вода. За това вчера разхопах лехата отново и засадих каротфи кито пазя от няколко месеца с тази цел. Отгоре похрих с дървен мулч. Остават марулите посети директно вън чрез небрежно пръскане на семената, има резултат.

    Лука и чесъна се справят и сами. Особено лука на умерена сянка, изглежда внушително.

  3. Сред котки и смокини

    • 26
      публикации
    • 19
      коментари
    • 2862
      преглеждания

    Последни публикации

    Cucurbita Maxima
    Последна публикация

    Една седмица мина откак е април, а вече почнах да забравям какво съм свършила. Сях някакви остатъци от зелен боб (жълт цилиндричен) покрай новата конструкция. Засадих 4 бр. от разсада тиквички, че бяха в много плитка тава. Разсадът краставици върви мудно, същото и с бурканираните.

    8.04

    Заложих разсад за черита 8х5 от Алис и сях сминдух.

    Вън никнат разни неща, които не си спомням какво съм сяла или са от "компоста" - гризе ме любопитство какво ли ще се пръкне. Преди няколко дни валя сравнително обилно, но много духа и повърхностния слой на почвата изсъхва много бързо, та се налага да поливам, където никне. Започнах и втората бала слама.

    10.04

    Посях малко зелен боб покрай пътеката и посадих една тиквичка от разсада. Не мога да измисля къде да слагам останалия боб, сминдух и тиквички, не остана никакво място. Имам и още разсад краставици в кофички, както и дини и пъпеши, от които имам само два поникнали пъпеша засега. От компоста пък са поникнали някакви тикви, а не са на добро място и трябва и те да се преместят. Планирах тиквариума тази година да е на четвърта, обаче ме изненада този нахут, а и грахът заема доста място - нарядко е. Разсадих и няколко корена кейл в спанака.

    33910150826_d207f015ef_c.jpg

    11.4 

    Пресадих 5 (може би) тикви в граха и 2 тиквички в нахута. Посях едно редче боб в абсурдната леха, в която тази година засега има само копър. Бобът е Маркони с дългите чушки. Копърът впрочем никне почти навсякъде, където съм сяла и трябва много да се следи да не пресъхне, докато е дребен.

    12.4

    Пикирах краставиците и тиквичките от таблите в кофички, понеже попораснаха, а ми се видяха още малки да ги слагам директно. Също и два пъпеша. Цяла вечер се канеше да вали, накрая пак не валя и търчах с маркуча.

    13.4

    Посях останалия зелен боб при стария манголд + сминдух. Не знам що две бобови накуп, май не останаха други семена. Още три пъпеша са поникнали и първата диня (в пластмасови кутийки). Смятах за доматите и ще взема утре (дано да са на линия бабите) 40 корена домати. Да не забравя и праз, ако има вече.

    14.4

    Днес взехме 40 корена домати от бабите и дядковците на пазара. Много симпатичен разсад. Сложих 5х4х5х3 колеца на първа и са разположени както следва от къщата надолу - Рила, Калина, Наслада и розов неопределен. Първите три слагах по 2 корена на колец, а розовия по 3. Останалите 4 корена засадих надолу в градината - 1 на трета и 3 на четвърта в тиквите. Голяма поликултура стана тая година, дано не е само поли, а стане и някаква култура накрая. Сложих им накълцани хризантеми, които си пазя от есента.

    От разсадите се показа първото черинце - номер 8.

    Правихме инспекция на овошките и установихме много завръз. Черешката има три черешки :) Сливите имат по много, но болестта с черните петънца също е на линия, та не знам колко ще задържат. Най-учудващото е, че прасковката, която пак е с къдравост има доста завръзчета. За къдравостта я мажа с отвара от змийско мляко, дали й помагам или не - тя си знае, но поне не й вредя видимо, като със содата миналата година. Ябълките уж не цъфтяха кой знае колко, но пак имат плодчета. Крушата е щедра. Смокините полека-лека се събуждат - макар и закъснели, явно не сме ги изгубили.

    Пак да си напомня да взема и няколко корена патладжан разсад. Чушки, чубрица, праз, патладжан.

    16.4

    Черитата никнат, чакаме още 7 бр. От вчера вали на почивки. Дават го така до сряда, ще стане джунгла и ще има плевел за косене, йей! Само дано не гъбясат овошките от толкова божия благодат.

    33264114253_337df05981_c.jpg

    22.4

    След божията благодат дойде студът - три дни с нощни температури, стигащи почти до нулата. За щастие - само почти и няма жертви. Много добре си расте градината даже - сминдухът е започнал да никне, също боба от първия транш. Лилиумите са подали носове, а на олеандро са му излезли пъпчици - явно ще се възроди и той като феникс.

    Съседът си отряза всичките смокини, при нас са се разлистили някои, но не и големите крушести. Ще ме е яд много, ако тази до къщата е заминала - много е вкусна и ранна, а и е хубаво дърво. Тези на трета и бездруго са безкрайно окепазени, та и да рестартнат, няма да е драма.

    Черитата изникнаха всички без 3. Тиквичките чакат отдавна пресаждане, но изчаквах да мине застудяването и утре ще ги бодна. Дините и пъпешите продължават да никнат даже и тия дни, герои. Навън садежите съм ги покрила с повечко слама, утре ще я махна и ще огледам кое-как, но съдейки по подалите се цъфнали домати всичко би трябвало да е наред.

    33356961164_3f32c52f73_c.jpg

    • 12
      публикации
    • 13
      коментари
    • 1117
      преглеждания

    Последни публикации

    Варела
    Последна публикация

    14, 15, 16 и 17.04.2017

    Великденските празници ги реализирах в отпочиващо-прекопаващ садящо-релаксиращ стил.. демек чупих се от бачкане особено на разпети петък и велика събота.. какви ги сторих..

    Петък стартирах с три дупки за бетонни колци за нароченото постоянно място за краставици и боб.. после засадих краставиците 7-8 бета алфа и 5-6 гергана в тунелче с найлон, че герганата бяха станали по 30 сантиметра.. Направих и 6 индивидуални палатко-тунелчета за тиквички..

    20170415_083702-COLLAGE.thumb.jpg.8026bee3a74abaa1357ae7b389bff51b.jpg

    Следобед обърнах остатъка от едната леха в оранжерията откъдето извадихме вкоренения лигуструм и най-накрая разпръснах надробените пръчки от асмите по пътеката.. равносметката: от целия двор и за 6-8 часа мелене (на 2-3 пъти) едва успях да покрия пътеката - 0,4 х 8 метра с 10-15 см дебелина.. което пак си е 1/3 кубик..

    20170415_104546.thumb.jpg.043e44dcfd1f41c82eaa2e961400d668.jpg

    На снимката горе се вижда отчайващото положение с граха тази година.. от ляво е засятия на 25.02 грах сорт телевижън, който трябваше да е на два двойни реда от двата края на лявата леха. В дясно, където е махнат мулча е засятия на 28.03 сладък грах от Боби.. от него няма нито едно изкарало грахче.. или сме го преполяли или нещо го е хапнало.. Вечерта от 18 до 22 часа наводнявах лехите на малините.. Руколата от http://www.organiccatalogue.com е излязла толкова рехаво, че май ще е за семе..

    20170415_083800.thumb.jpg.25d0afab07e5b9fc9dea8a3111b65175.jpg

     

     

    В събота се занимавах почти цял ден с VIP-а.. направих огромно гнездо за великденския заек.. идеята ми да го окрайча със суха слама е за да направя препятствия за плужеците, които засега ги няма, но то не валяло почти месец..

    20170415_104516-COLLAGE.thumb.jpg.704b72e0ab26333dbbb7aabec105057f.jpg

    След това изнесох разсада от верандата и сътворих уникална VIP area.. направо на какао бич може да ни завидят.. ;) 

    20170415_130141.thumb.jpg.530aae07dc3bbeeebe550c15992cad6d.jpg20170415_130129.thumb.jpg.694526b11f3b60121dcfebd56564bfd3.jpg20170415_130124.thumb.jpg.611e31cac4edf09821178166dd280cee.jpg

    Другата партида от домати също не е за оплакване.. там за сянка в най горещите обедни часове от 12 до 15 часа имам чуден брезент от голям чадър..

    20170415_130208.thumb.jpg.0b214fd6b970982b90a8be39a98206d3.jpg

    За финал на деня пренесох балите слама навътре в двора и окосих райграса с приставката за мулчиране.. Софи изчисти "старите" лехи с ягоди и ги наводни яко - от сушата тук там има цветчета, които са изсъхнали в цъфнало положение..

    В неделя, на великден, стригах лигуструм и чимшир.. после заваля.. после преяждахме, после пак валя и по случая седнах да драсна този пост..

     

    8 и 9.04.2017

    През седмицата вечерите посвършвах по малко нещица - всички клечки от лозите са надробени, преместих целината на листа, обърнах още малко от пътеката.. В събота сутринта засадих двете мини кивита (Actinidia arguta - Ben's Red), които се бяха разлистили в саксиите.. В неделя Софи сложи краставици в още 12 кофички и направи тунелче за айсберга..

    Събота от обяд и неделя до обяд бях на Беломорски.. извадих лозите от двата реда на юг и започнах да обръщам около коловете където са били, че е пълно със съвлек и троскот.. 

    large.20170409_114627.jpg.9f4488d6f6330461e1aee34bfa745dbf.jpg

    В средата на мястото, където е станало огнище е адска мизерия.. явно там ще е езерцето..

    large.20170409_114632.jpg.7d91402c859e8c2137389e1bfb657b90.jpg

     

    1 и 2.04.2017

    Събота привърших с орязването на всички малини и къпините.. заложих за вкореняване 4-5 миналогодишни клонки къпини да се въдят и множат.. изпънах тел на две височини на малинака - на 1-5 и на 80-90 сантиметра.. за десерт от 17 до 18:30 часа дробих пръчки от резитбата на асмите.. В неделя ходихме до Лясково съответно си беше полуден - от 7 до 9 часа обърнах отъпканата пътека зад оранжерията, а следобед от 16 до 19 часа - оформих една висока леха с две дълбоки вади за наводняване; насяхме рукола и  спанак; плевих магданоза и морковите.. Репичките засяти на 3ти март след седмица ща са готови за бране.. Физалиса никакъв го няма, а бамята има изкарали само 5 растенийца - и двете са купувани от http://www.organiccatalogue.com

    Тотал сметката на пикираните разсади домати: Миляна - 36 корена;   Запрян, розови с. Искра - 36 корена;   Евгени червени големи - още не са излезли;   Сан Марцано - 27 корена;   Прю - 17 корена;   Лабрадор - 11 корена;   Сънголд Биг - 8 корена;   Невес азорско червено - 35 корена;   Мечи нокът - 17 корена;   Планета - 33 корена;   Полиш лингвиза - 14 корена;   Полско яйце - 19 корена;   Черни черешки - нито един корен;   Пинк бъркли тай дай - 17 корена;   Праскова - 15 корена;   Розово биволско сърце - 45 корена;   Жълта черешка - 22 корена… Лееекинко съм притеснен, че надфърлиха 300 броя.. 

    • 9
      публикации
    • 24
      коментари
    • 493
      преглеждания

    Последни публикации

    Евгени
    Последна публикация

    Случи ми се и това. Чух за първи път "Що не сложиш тук /извън опитното ми поле/ моркови и магданоз, както ги беше направил при теб?". Значи бетонните глави не само, че не са непробиваеми, ами и по някое време омекват. И се получи ето това:

    011.jpg.6755434b81c7c4913a06d8118e2ba4f5.jpg

  4. Размисли

    • 1
      публикации
    • 0
      коментари
    • 261
      преглеждания

    Последни публикации

    Абарис
    Последна публикация

    Въпреки че този вътрешен глас никога не стихва, понякога сякаш се запилява из цялата какафония. Благодарен съм че винаги има кой да напомни.

     

    https://www.youtube.com/embed/HSErBAghEIY

  5. Средногорски дневник

    • 3
      публикации
    • 1
      коментар
    • 104
      преглеждания

    Последни публикации

    Теди
    Последна публикация

    През месец юни довършвахме задачи от амбициозния май. Вместо градинар, бях предимно общ работник по къщата.

     

    В градината (много скромно):

    ->Мулчирането предстои - не съм се отказала от надробените клонки, защото материал има много - по пътя от с. Априлово до с. Гайтанево по някакъв проект разчистват храсталаците, които се опитват да завземат пътя. Оглеждам се за дробилка, не ми се ще да се занимавам със слама, защото идеята не се възприема добре от родата. Със сигурност ще помогне да не се засушава толкова почвата от вече настъпващите жеги.

    ->Бера маруля, лук и чесън

    ->Засадих сладък грах от Боби

    ->Поливам усилено доматите - 1-2 пъти седмично

    ->Изтрепах сумати охлюви

    ->Киселецът се е захванал и за догодина се надявам да има доволно

    ->Тиквите, тиквичките и нискостебления боб се разлистват усилено

    ->Плевели: троскот и поветица нямам, вместо тях едни други неприятни бурени, които ще снимам и ще опитам да ги установя какви са. Плевя умерено и хвърлям на купчини.

    ->Вредители: да чукна на дърво нищо няма за сега, което да ми мори насажденията- листни въшки и т.н. Още не съм поръсила семената от тагетес. Все ги забравям. Взела съм пакет червена детелина и може накуп да ги насея.

     

     

    Къщата или залудо работи, залудо не стой:

    Останалото от каменната 100 годишна къща беше приземния етаж, който заздравихме с 5 бетонни колони с арматура и бетонов пояс. После зидане с тухли върху камъка, защото беше ниско. Самият каменен зид е широк 60 см., така че при надстрояването с тухли се отвориха много хубави вътрешни ниши. След това се изля още един бетонен пояс и накрая покрив. Камъните ги измиха от пръстта и ги напръскаха с циментов разтвор. Няма нужда да се шприцова между тях с цимент, защото конструкцията е достатъчно стабилна в този вид. Подът се засипа с филц, отгоре арматура и отгоре се изля бетон. Предстои фина замазка.

    Иззидана е вътрешна баня с тоалетна от тухли Итонг, изкопан е канал към къщата и отходна тръба вече е свързана към готовата септична яма. Не се ползва, защото ямата още не е декофрирана. Водопроводната инсталация в къщата е готова. Предстои, в този ред: полагане на електрическата инсталация в къщата, замазка отвън и отвътре на стените, изолация на тавана отвътре и полагане на гипсокартон.

    За покрива - дървени греди с дебелина 15/15, отгоре наковани OSB плоскости, боядисани с битумен грунд и накрая залепен воалит с горелка. Поставени са улуци.

    За 50 кв/м чиста жилищна площ + дувара и портата като пари ни излиза към 20 000 лв. Спестено е доста от работна ръка и става бавно. За още 500 лв. можеше да имаме втори, подпокривен етаж, но не ни позволиха да го вдигнем по един куп причини. Спестено е от много бумащина и разрешителни, работата се върши с Удостоверение за търпимост и се води ремонт на постройка. Никакви скици, планове, чертежи. Майсторът ни е екстра.

     

    Друго: довършвам шапката върху каменния дувар. Първо редих тухли единички, сега съм започнала лепенето и на самите турски керемиди. Предполагам до края на месеца ще съм готова.

     

    Помагах доста и съм ужасно изморена, но така или иначе тази работа трябваше да се свърши. От юли нататък мога да се занимавам повече с градината и първоначалните ми планове, и по-малко да пренасям като магаре разни работи.

  6. Градина на шестия етаж

    • 3
      публикации
    • 21
      коментари
    • 134
      преглеждания

    Последни публикации

    mr_nikolov
    Последна публикация

    Днес беше ден малко работа да се свърши по моята терасна градина.

     

    Разредих доматите (крайно време беше, то стана като гора там) и тъй като нямах къде да пласирам разсада реших, че ще го слагам в компоста - да си гние. Да ама аз от 3-4 дни забелязвам плъзнали едни мушички в тоя компост - ужас. Чета от какво е - много зелен материал и голяма влага. Викам си на акъл "Май не беше толкова влажно що-така се е получило..." обаче изключвам факта, че имаше няколко доста топли дни и най-вероятно се е освободила влага от зеленото. Разрових и викам чакай да проверя влагата как е, а тo поизтекло известно количество течност (компостен чай не знам дали може да се нарече, ама то пък е и разтегливо понятие специално чая какво е) и ако приемем аналогията на мъдростта "Ти си това, което ядеш." и я префасонираме в "Твоят компост е това, което изхвърляш в него.", то моята течност си е баш компостно кафе.

     

    blogentry-178-0-42211700-1465758244_thumb.jpg

     

    Имам кафе машина и всичкото мляно кафе си отива в компоста, предполагам това допринася за наситения тъмно кафяв почти черен цвят. Тъй като качествата на тази течност са с неясен характер реших да я изпробвам върху един нахут, който имам посят в различни саксийки, просто да видя дали ще оцелее и ако - да, какви ще са ползите / вредите. Разредих го съдържанието сигурно 1 към 10 докато докарам цвят на чай, че да не изгори корените.

     

    Метнах аз разсада домати в компоста (1 метър то не знам дали и за разсад минава ...) насипах яко талаш и затворих капака.

     

    Тамън се изправям и гледам корнишона, който чакам от няколко дни вече е придобил "търговски размери" и става за беритба.

     

    blogentry-178-0-87480800-1465758245_thumb.jpg

     

    Имам вече и реколта от моят терасен експеримент! За съжаление тази вечер подтикнат от емоционално неудовлетворение и глад реших да ям пица вместо салата и реколтата не е дегустирана, но утре или другиден ще я пробвам!

  7. Пишман градинар

    • 3
      публикации
    • 7
      коментари
    • 1005
      преглеждания

    Последни публикации

    Гого
    Последна публикация

    Онзи ден събрах клоните от резитбата на съседа:

    клони-за-дробене.JPG

     

    Днес яко дробене:

     

    раздробени-клони.JPG

     

    мулч-от-клони.JPG

     

    дробилка-на-клони.JPG

     

    Ще използвам този мулч за покриване на пътеките ми в мандалите:

    мулчиране-на-пътеките-в-градината.jpg

     

    Остатъците от надробеното, ще отиде по разни градинки и лехи:

    мулчиране-на-жив-плет.jpg

     

    мулчиране-с-дробени-клони.jpg

  8. Happy Garden блог

    • 2
      публикации
    • 0
      коментари
    • 1541
      преглеждания

    Последни публикации

    Svilena Racheva
    Последна публикация

    Много вълнуващо- след около 3 месеца в София, в първия ден на пролетта, по новолуние, и след цяла нощ оправяне на багажи, малко след изгрева на Слънцето, се сбогувахме с "вечно растящата и нестарееща" и се отправихме на изток по "подбалканския" обратно към дома! Всъщност, смея да кажа, след времето прекарано в София осъзнах, че наистина домът ти е там където си ти.

     

    Например тези 200 км. от Подбалканския Път също вече ги чувствам дом. Всякога, през всеки сезон има с какво да ме очароват гледките, които те ми откриват. И този път, по този път :) почувствах дома си по заснежените хълмове, из разсъблечените гори, пробуждащите се гюлове и лавандули в низините, подредените селски дворове и навсякъде където той се виеше.

     

    Когато признаеш съвършенството на Природата, когато успееш да видиш красотата й във всичко и се свържеш с това всичко чрез невидима, но здрава нишка, и през нея, като по пъпна връв, започнеш да черпиш енергия и да се опиваш от живителните й сокове, се чувстваш у дома навсякъде във Вселената. И тогава започваш да се грижиш за този свой голям дом, и да го обичаш, както можеш най-добре :)

     

    В този дневник, ще запиша как аз обгрижвам и обичам една малка частица от своя дом- ГРАДИНКАТА!

    Тук е мястото да уточня, че големите мечтатели се разпростират на широко и "Градинката" в моя случай е едно доста обширно понятие.

     

    Например има:

    -подкова-градина (1 леха) зад купола

    -спирала-градина - пред него, после на километър на север, при фермата на Хепи Хорсес има:

    -градинка "гробчетата"

    -зимната градинка с която граничи кухнята

    - градинката зад "къщата на Гради", или където бяха "3те сестри" миналата година

    -старата, изоставена Мандала-градина отатък реката

    -старата пермакултурна -градина при реката, която гората си взе обратно :) в която обаче винаги има пресен чесън, лук и коприва

    -ядливата гора-градина, при входа на фермата, която още е в бебешки стадий

    -голямата био градина за пазар, 6 дка, която също е в пауза, до намиране на съмишленици за разработването й

    - "градината" с малините (28дка), в която тази година мисля да експериментирам из междуредията

    ...и на последно място,

    -градината "вектор" а именно защото е само на чертеж, отново с мандали, в люцерната пред конюшнята

  9. Гора-градина на баира

    • 0
      публикации
    • 0
      коментари
    • 87
      преглеждания

    Няма публикации в този дневник