Сред котки и смокини

Няма кой знае какво да се прави през юни. Досадявам (досаждам?) си по някой корен от останалите разсади люти чушки, краставици и каквото там има по кофичките. Насадените и неизядени растат, тия дни брах първите тиквички. Черитата в консерви започват да цъфтят. Тези в спанака изглеждат много добре, не знам какво има в тази леха, но е някаква магическа - имаше грамаден спанак, хубав лук и дори двата корена босилек не са изядени.

Белиците и вишните узряха.

Кося, че с дъждовете и топлото време има бая нещо за косене.

9.6

Сложих една малка табла разсад - 3 реда безколов домат, 1 ред жълта тиквичка, 3 реда зеле. Защо ми е, като няма място за садене - нямам обяснение, но ми се дощя. Доматите, дето сях вънка още не са поникнали, от жълтата тиквичка също май нямам, така че поне ще видя дали има проблем със семената.

10.6

Абсолютна краста са това разсадите. Мислех си, че тавите са прибрани до догодина, но не - извадих и голямата. 1 ред лук за проба + 3 реда цвекло + 1 ред корнишони за проба. Останалите 4 реда запазвам за царевицата от Лозан и стига вече!

12.6

Насях и царевицата, 3 реда. В четвъртия, като разрових, се показа краставична семка, пак нещо не съм си записала като хората. 

20.6

Кога мина този юни, да му се не види?! Тревата почна да съхне, градината погрознява и ме обхваща поредната екзистенциална криза. 

От разсадите поникнаха доматите, зелето, цвеклото, корнишоните и царевицата. Жълтите тиквички и лука - не.

Почнахме да берем тиквички и зелен боб.

Окосих малко джоджен да видя доматите на Шрьодингер там ли са, не са ли. Не може да се каже че е най-удачния метод за отглеждането им.

1.5

Пикирах 3 динки. Навън е като в парник и не се работи.

2.5

Посях малко мирабилис в дъното на двора. Хапнахме си оцелялата черешка - вкусна беше. Дано догодина има повече от две.

3.5

Подготвих още една леха за тиквички с 4 гнезда. Мисля, че вече надвишавам разумната бройка тиквички, но не ми хрумва какво друго да сея. Намерих едни семена на пауловния, боцнах ги в саксиите навън.

4.5

Посях в лехата 2 гнезда зелена и 2 гнезда изобилна, наръсих и малко сминдух за компания, че и на жълтите сложих. Полях доматите с копривена и им навързах малко медна жичка. 

Навързах мрежа за зеления боб до пътеката. До него подготвих една леха косено за патладжани или каквото дойде.

5.5

Втора седмица не успявам да купя патладжани, взех 50 черна капия, 20 чорбаджийска и 20 бяла кръгла люта. Капията посадих при жълтата, половината горе, половината долу в лука. Лютите нацвъках из целия двор, основно на трета при самотния домат (чорбаджийските) и на четвърта (белите), както и къде ли още не из цветни лехи и т.н.

Преваля няколко пъти за кратко, иначе жега, тия краставици ако и сега не пораснат поне малко - ще ги бракувам. Явно трябва в моите лехи да ги слагам, директно в земята не им достигат хранителни вещества - не знам как другояче да си го обясня.

Дойдоха ми разсадите от хобикафе, но са твърде дребнички, за да оцелеят в моя джунгъл, та ще ги подържа още по саксийките.

7.5

Сложих нова порция краставици за разсад, този път от старото семе - за всеки случай.

8.5

Направих две стъпалца леха над пънкарското мускари и насадих 2 динки. Има място за още две, евентуално. Посадих и два от дивите физалиси, че бая нараснаха. Разсадите ще нощуват навън и тия дни всичко, което е пораснало достатъчно, че да не се изгуби в джунглата трябва да бъде насадено.

10.5

Посадих три вида черита в лука на трета - отгоре-надолу Голдън сънрайз, червено високо и жълто крушовидно, заедно с два босилека от поръчката. Единия девисил също посадих - на първа до оградата. 

11.5

Засях аспержовия боб - половината горе на новата конструкция, половината долу около кайсиите. Пак там сложих и три пъпеша в гнездилки. В главните домати бучнах един босилек и пикирах 3 люти чушки.

Нещо не ми кълнят тиквичките по лехите, само сминдухът, който им е за компания се показа. 

Нахутът от няколко дни връзва.

12.5

Петък пазарен, взех най-накрая 20 корена патладжан, 20 чубрица и понеже имаше - 50 воден бял лук. Патладжана насадих на няколко места на трета, лука също - под кайсията и в краставиците. Част от чубрицата набоцках тук-там, остана малко и за утре.

Тиквичките явно са се стреснали от забележката, в четворката има кълнчета. 

13.5

Досадих чубричката и направих голяма копривена поливка на краставици, тиквички, домати и отчасти ягоди. Поникна рицинът в сандъче.

14.5

Станах рано да садя черита, сега да запиша кое къде, че да няма после чуденки. В лука отдясно, пред патладжана - 4 корена Рапунцел. Още по-вдясно и отпред - 2 Саркози. На четвърта вдясно - 2 Лабрадор и 1 Саркози. Вляво - 3 Лабрадор. Останаха само Вилма и оранжевото.

Посадих още две динки при предишните и два пъпеша в гнездилки пак при предишните. Посадих и втория девисил на първа до розовата роза.

15.5. 

Посадих оранжевото чери в двата края на основната доматена леха, заедно с два босилека.

Новият разсад краставици поникна. 

От доматите само Рилата стърчи гордо над джоджена и копривата, та поочупих малко и покрай другите да видят бял ден, при което открих 1-2 завръзчета.

17.5

Днес поливах и разглеждах кое-как. Аспержовият фасул до старата кайсия е започнал да никне. Патладжаните изглеждат много добре. Чушките са пак някак хилави, макар и да има една цъфнала и няколко напъпили. Някои от краставиците са отбелязали растеж най-накрая. Черитата държат фронта, тази година ще се наложи да търпят дъждуване, но няма как - всичко е смесено и нямам нерви да ги поливам отделно. Жълтите тиквички никакви ги няма, не знам семето ли не е наред или какво, но само те не никнат. Миналата година беше същата работа със сплескания сорт.

Има известни щети от костасите, аз съм добра душа и не им връзвам кусур, но все пак нужно ли е да се сдъвква зелена ягода и да се плюят парченцата после!? Да се събличат пъпешите до котиледони също не е съвсем прилично, да не говорим за пъшкането в нахута и мачкането на същия, докато се осигурява продължението на рода. Обаче пък си имаме бебенце, голямо колкото шепа, което щъка напред-назад и можеш ли да му се сърдиш  

18.5

Днес купихме чувал пръст, та най-накрая посадих и 4 от Вилмите в консервни кутии от маслини, и 1 бр. от номер 2. От всички черита остана само една твърде дребна Вилма непосадена, нея прехвърлих в кофичка, както и петте босилека, с които си правиха компания. С което голямата табла разсади приключи! То било много лесно и приятно да си гледа разсади човек  Малко хамалогия имаше само докато беше по-студено с примък-отмъка, но отрано почнах да ги калявам, нямаше глезотене и смея да кажа, че стана хубав разсад - да ми е жив и здрав оттук-нататък и в джунгъла.

Освен пръст, взехме и нов маркуч и свръзки и от утре (дано) ще имам малко по-нормална система за поливане.

22.5

Посадих още три босилека в главната доматена.

Обрах граха - едно кошниче. Очевидно отглеждането на грах в нашите условия е без всякакво стопанско значение. За отбелязване е, че от двата корена на първа набрах колкото от двайсетината на четвърта, а те са саморасляци от компоста. Предвид това, тиквите и картофите си мисля наесен да направя експеримент с дълбока предзимна сеитба на разни работи.

Пробвах нахута - вкусен е, още малко му трябва да напълни шушулките и почвам да го бера на зелено. Ще оставя малко само да узрее за проба.

Аспержовият фасул вече поникна навсякъде.

24.5

Цял ден вали на почивки и не успявам да свърша всичко замислено. Сложих два контейнера краставици и посадих останалите 2 динки на четвърта в смесената леха. Разсадих и останалите рицини, без два. 

Трите домата, които пострадаха при предишните дъждове и имаха черно по стъблата най-накрая пуснаха пъпчици и ги окопах наново до здраво, интересно дали ще има ефект.

Тиквичките на четвърта цъфтят. На най-различни и неподходящи места из двора са изникнали картофи, чудя се дали да не ги преместя някъде накуп за проба.

25.5

Пак вали. Успях да посадя последния читав пъпеш, останаха двата жълти и дребни - тях евентуално ще сложа на местата на изядените, ако не се възстановят. Сложих и още един контейнер краставици и два босилека в консерви. Най-голямата краставица на четвърта я намерих скършена, нямам късмет с тях и това е.

Лехата с жълта тиквичка, дето нищо не поникна явно е по-сенчеста, отколкото мислех, затова я насях наново с моркови и листна целина.

28.5

Вчера сложих последния контейнер краставици, общо 4 станаха. Наслагах колци за аспержовия боб на четвърта. Направих и лозовата арка най-накрая, сложих държачи за два от маркучите, инсталирах пчелната поилка и изобщо много се облагородихме.

Днес окосих една лехичка до хамака и посях малко безколови домати Рио Гранде с моркови за компания. 

Окосих китка нахут, че да видят бял ден тиквичките отдолу. Не е баш станал, тоест има готови и неготови шушулки, някак неравномерно зрее.

Една седмица мина откак е април, а вече почнах да забравям какво съм свършила. Сях някакви остатъци от зелен боб (жълт цилиндричен) покрай новата конструкция. Засадих 4 бр. от разсада тиквички, че бяха в много плитка тава. Разсадът краставици върви мудно, същото и с бурканираните.

8.04

Заложих разсад за черита 8х5 от Алис и сях сминдух.

Вън никнат разни неща, които не си спомням какво съм сяла или са от "компоста" - гризе ме любопитство какво ли ще се пръкне. Преди няколко дни валя сравнително обилно, но много духа и повърхностния слой на почвата изсъхва много бързо, та се налага да поливам, където никне. Започнах и втората бала слама.

10.04

Посях малко зелен боб покрай пътеката и посадих една тиквичка от разсада. Не мога да измисля къде да слагам останалия боб, сминдух и тиквички, не остана никакво място. Имам и още разсад краставици в кофички, както и дини и пъпеши, от които имам само два поникнали пъпеша засега. От компоста пък са поникнали някакви тикви, а не са на добро място и трябва и те да се преместят. Планирах тиквариума тази година да е на четвърта, обаче ме изненада този нахут, а и грахът заема доста място - нарядко е. Разсадих и няколко корена кейл в спанака.

11.4 

Пресадих 5 (може би) тикви в граха и 2 тиквички в нахута. Посях едно редче боб в абсурдната леха, в която тази година засега има само копър. Бобът е Маркони с дългите чушки. Копърът впрочем никне почти навсякъде, където съм сяла и трябва много да се следи да не пресъхне, докато е дребен.

12.4

Пикирах краставиците и тиквичките от таблите в кофички, понеже попораснаха, а ми се видяха още малки да ги слагам директно. Също и два пъпеша. Цяла вечер се канеше да вали, накрая пак не валя и търчах с маркуча.

13.4

Посях останалия зелен боб при стария манголд + сминдух. Не знам що две бобови накуп, май не останаха други семена. Още три пъпеша са поникнали и първата диня (в пластмасови кутийки). Смятах за доматите и ще взема утре (дано да са на линия бабите) 40 корена домати. Да не забравя и праз, ако има вече.

14.4

Днес взехме 40 корена домати от бабите и дядковците на пазара. Много симпатичен разсад. Сложих 5х4х5х3 колеца на първа и са разположени както следва от къщата надолу - Рила, Калина, Наслада и розов неопределен. Първите три слагах по 2 корена на колец, а розовия по 3. Останалите 4 корена засадих надолу в градината - 1 на трета и 3 на четвърта в тиквите. Голяма поликултура стана тая година, дано не е само поли, а стане и някаква култура накрая. Сложих им накълцани хризантеми, които си пазя от есента.

От разсадите се показа първото черинце - номер 8.

Правихме инспекция на овошките и установихме много завръз. Черешката има три черешки  Сливите имат по много, но болестта с черните петънца също е на линия, та не знам колко ще задържат. Най-учудващото е, че прасковката, която пак е с къдравост има доста завръзчета. За къдравостта я мажа с отвара от змийско мляко, дали й помагам или не - тя си знае, но поне не й вредя видимо, като със содата миналата година. Ябълките уж не цъфтяха кой знае колко, но пак имат плодчета. Крушата е щедра. Смокините полека-лека се събуждат - макар и закъснели, явно не сме ги изгубили.

Пак да си напомня да взема и няколко корена патладжан разсад. Чушки, чубрица, праз, патладжан.

16.4

Черитата никнат, чакаме още 7 бр. От вчера вали на почивки. Дават го така до сряда, ще стане джунгла и ще има плевел за косене, йей! Само дано не гъбясат овошките от толкова божия благодат.

22.4

След божията благодат дойде студът - три дни с нощни температури, стигащи почти до нулата. За щастие - само почти и няма жертви. Много добре си расте градината даже - сминдухът е започнал да никне, също боба от първия транш. Лилиумите са подали носове, а на олеандро са му излезли пъпчици - явно ще се възроди и той като феникс.

Съседът си отряза всичките смокини, при нас са се разлистили някои, но не и големите крушести. Ще ме е яд много, ако тази до къщата е заминала - много е вкусна и ранна, а и е хубаво дърво. Тези на трета и бездруго са безкрайно окепазени, та и да рестартнат, няма да е драма.

Черитата изникнаха всички без 3. Тиквичките чакат отдавна пресаждане, но изчаквах да мине застудяването и утре ще ги бодна. Дините и пъпешите продължават да никнат даже и тия дни, герои. Навън садежите съм ги покрила с повечко слама, утре ще я махна и ще огледам кое-как, но съдейки по подалите се цъфнали домати всичко би трябвало да е наред.

24.4

Вчера засадих краставиците (5 кофички) на трета тераса при чесъна и ягодите, и една тиквичка при доматите на първа. Днес посадих и останалите три тиквички - 2 в стария манголд и 1 при останалите на четвърта. Пикирах още три пъпеша в кофички. Обрах по-голямата част от спанака, че започна да събира много миризливки, но оставих и доста растения за семе.

Нахутът започва да цъфти. Градинарски закон на Мърфи - колкото по-малко ти трябва една култура, толкова по-добре се развива тя.

27.4

Намерих бурканче боб, почудих се дали да го изядем, но в крайна сметка го набодох из лехите. Подготвих лехата за чушките на първа. Много е мъничка, ще садя и надолу. Утре е пазарът - чушки, патладжан, чубрица, праз. 

За догодина - под асмите да сложа лука и чесъна, освен зеленолистните.

Полях доматите с люкарство, също и прасковата напръсках - дано не я уморя. Косих най-накрая по-сериозно, прежалих се и окосих по-голямата част от трета тераса, включително незабравката и балотата.

28.4

Петък пазара, взех 50 корена пипер - най-ранен, жълт, за пържене и 50 корена праз. Първоначално мислех да ги садя смесено, но по едно време се сетих, че празът, за да направи хубаво стъбло иска загърляне, а чушките мразят такива работи. В крайна сметка насадих половината чушки в подготвената леха на първа, а другата половина в междуредията на лехата спанак+лук на трета. Праза го сложих на четвърта в овощната, на три места, хем да пази дръвчетата от магии, хем ще се принудя да поливам по-редовно.

Преместих четирите корена кейл от спанака, за да освободя място, и бездруго по-нещастен кейл не съм виждала. Сложих го в нова мини-лехичка под асмата. Посях му малко невен за компания, не знам харесват ли се - това имах под ръка.

Приготвих още една полувдигната лехичка в копривака за садене. Докато не се заеме всичкото място под асмите смислено, няма да мирясам!

Времето е жегаво  и влажно.

29.4

Разсадих още 4 корена кейл на сянка, пресадих една туфичка ябълкови филизи до оградата и един вишнев. Посадих май единствения оцелял резник касис, стига е висял на главата на мушкатото. До руколата на втора посях още копър.

Пикирах останалите 4 пъпеша и 1 диня. Много бавно расте тоя разсад, но какво друго да се очаква, като е навън. Посях в няколко кутийки исоп, и космоса най-накрая директно.

Времето продължава да е жегаво и влажно, всичко расте усилено.

30.4

Нощес и сутринта валя, захладня, цял ден е мокро и облачно. Посях 5 гнезда жълта тиквичка в новата леха и сложих нова порция рицин, този път в сандъче - от посетия в земята няма вести, предполагам, че му е било твърде студено.

Тази година нещо ме домързява да си записвам, което естествено води до интересни ситуации като нееднократно засяване на едни и същи площи и какви ли не други глупости. Със сигурност мога да отбележа, че сях три пъти моркови на три различни места, а кейл и репички от моите семена на неопределен брой места. Разсадих и разсада кейл и марули. Преместих част от ягодите от четвърта на трета и се чудя какво да правя с тия на първа, че страшна хлороза ги тресе там, където са. Сях и бораго, лен, нигела, ружи, тагетки. 

Чесънът и лукът са като истински тази пролет, даже и спанак има достатъчно. Определено си личи, че е по-влажно. Решила съм да не се скъпя с поливките тази година, и бездруго сметките за вода са смешни. При нас слънцето е предостатъчно, та смятам, че ако и водица има няма причина да не растат нещата.

За съжаление май смокините са измръзнали, много беше студена тая зима. Дано да са само пъпките и само да се разминем с плодовете.

20.3

Днес като за първа пролет имахме първо лято - жегата настъпва. И е толкова сухо, макар и повърхностно сухо, ама като съм хвърлила куп семена и знам ли какво ще поникне. Поливането не помага особено в тия случаи, трябва си няколко дни дъждец и въздушна влажност да има. 

Сях копър, закъсняла работа, ама докато измисля къде да го сея. Днеска сях краставици в буркани и пак копър при тях, ще видим какво ще стане с тия буркани. А 3 тиквички от разсада в кофички са поникнали. Тия дни и пъпеши, и дини ще слагам в буркани, че ме дразнят тия семена, седят от по-миналата година.

Толкова е хубаво и пролетно вънка  Това ни е всъщност първа пролет тук на село (края на април миналата година се преместихме) и ... ами много е хубаво :))

22.3

Днес сях манголда и някаква японска салата + моркови. Много семена слагат в тия моркови, не мож ги изся човек. И поливах. Малините са тръгнали и ме е страх да не ги изпусна като миналата година, дето изсъхнаха без време. Разни работи никнат, но с тези смесени посявки, дето ги правя ще се мине време, докато се разбере какво точно.

27.3

Сях някакъв хем декоративен, хем ядлив фасул и разни китки със съмнителни имена като газания и диморфотека.

Оплетох си едно плетче под първа тераса. Целият двор вече е като майска пирамида, на стъпала, ма не е лошо - раздвиженко едно такова.

Крушката и дюлята, дето садихме есента се раззелениха, голям сладур е дюлчето.

Повече разсад кейл вътре няма да правя, този вънка е по-голям и силен. С марули пък хич няма да се занимавам, докато не направим оранжерия и тогава ще ги сея есенно. Тиквичките поникнаха, чакам краставиците и чушките, ако благоволят.

Тази зима беше снежна и студена - от двайсе години не е имало такава, каза дядо Славчо.

Слава богу, вече сме на опашката.

Поизмръзнаха малко есенните садежи нахут и грах, олеандърчето ми замина, надявам се да не изскочат и още щети, щом започне да се раззеленява.

В началото на месеца сложих малко разсад марули, кейл и люти чушки - ей така, да има. Чушките естествено мухлясаха, другото засега се държи, макар и да е съмнително, че ще стане. Сложих и навън в "оранжерията" босилек и не помня какво цвете.

Към средата на месеца направих и една пробна лехичка пак с марул и кейл директно навън. В няколко кофички - ружи, дървовидни и обикновени.

Днес обикалях двора да смятам кое къде ще садя тази година, но излезе, че от много ходене в цветарския форум местата за садене на зарзават намаляват застрашително. Поне направих някакъв списък с програма-минимум за сезона:

тераса 1

- домати+босилек+магданоз

- чушки+чубрица

неясно къде

- краставици+копър

- тиквички+тикви+сминдух+царевица

- зелен боб (на ръба някоя асма ще го закача)

- манголд

- кейл

- праз

и да не забравя да се снабдя отнякъде с девисил - много го обичам, а не ми никне вече две години. Впрочем, целината, дето сях още първата година чак тая есен почна да никне, та може би не всичко е изгубено.

27.02

Днес посях малко магданозец на първа и в една по-сенчеста лехичка на трета - пащърнак, девисил и копър. Надявам се от трите барем копър да има, че правих оперативка с половинката и единодушно решихме, че това, което ни е липсвало най-много миналата година е зелени подправки - копър, магданоз, босилек, целина. Риган и сминдух също като сушени. То не че хич нямаше, но мноооого скромно, пък ние сме зеленояди. Трудно се гледат зелении в нашата жега, бързо изпръчват - ей я руколата, кога се постопли времето, пък вече е напъпила да цъфти

28.02

Завърших месеца с втора посявка на люти чушки, този път ще ги държа вънка + три кофички тиквичка + две кофички девисил и още девисил в лехата с кипарисите Цяло пакетче девисил + остатъците от предишното съм изсяла значи и сега ако не стане - не знам! А стария разсад марули и кейл след 1 ден навън на слънчице порасна тройно, може пък и да стане нещо от него, поне от кейла. Сега го изнасям всеки ден.

Иначе лучето и чесънчето от есента вървят добре; и спанак ядем, макар и дребен. Най-пищна, както казах, е руколата; има и манголд. Храстите напъпват, минзухарчета цъфтят, абе - пролет

13.12

Използвахме топлото време, за да направим отдавна замислената есенна резитба на дръвчетата. Орязахме почти всичко, без смокините. Дворът съответно пак се напълни с клони и клечки, аман от това вечно чистене.

Започнах разчистване на мястото за коткарника - местене на хризантеми и луковици, още малко ми остана.

7.11

Този уикенд най-накрая засадих чесъна. На сухо място го сложих, в тиквариума - дано му хареса.

Нахутът расте много пищно, да му се ненадяваш.

Напоследък се отдавам на декоративно градинарстване, то пък не може само зарзават, трябва и малко красотички. Хризантемите нацъфтяха - старите бабешки

и новите кичести

22.11

Продължавам с декоративното. Тия дни местих далиите до оградата на съседката, заедно с малко луковични, набоцках луковички и надолу покрай стълбите. Садих и 30 бр. лавандули на различни места из двора.

Почистих тиквариума и бобарниците. Много жал ми стана за десетината дребни тиквичкови завръзчета, останали по осланените стъбла. Изядохме ги, де. От тиквите равносметката е 1 нормална тиква и 2, изядени преди да узреят.

След почистването направих стъпаловидно изравняване на мястото, където беше тиквариума. Само дето не знам с какво да го насея сега...

27.11

Насадих нови двайсетина корена малини. Този път ще им обърна повече внимание напролет и дано се получи Малиновата долина. Сложих и две нови фиданки на трета - круша Санта Мария и дюля. Сега като садя зарзавати там и се полива би трябвало да се захванат. За дюлята имам съмнения, понеже четох, че не обичала варовити почви, но продавачът в Елит даде надежди, че би трябвало да стане - да видим.

8.10

Усеща се вече есента. Тия дни имаше застудяване, та тествахме печката - умирисахме се, ама пак е кеф.

Вчера валя, а днес слънчево - идеален сеитбен ден. Попочистих доматите и в лехите им насях остатъците от ряпата, репички френска, моркови и магданоз. В лехата, дето не порасна ряпа посях спанак и пак моркови - да има. Купила съм луци и чесъни, ама като гледам старите таман никнат, та ще изчакам с тях.

9.10

Направих две "нивички" на четвърта тераса и ги засях със смес от молцясалия нахут и сушен магазински грах. Нямам претенции към резултата - дали ще е реколта, сидерат или просто подготовка на лехи за пролетта - все е нещо.

Тази година има доста нарове, не знам времето ли е подходящо или просто поливките им се отразяват добре (не ги поливам конкретно, ама покрай другите неща около тях намазаха доста). Чудя се дали ще успеем да ги изядем или да пробвам сиропче нещо да стъкмя.

23.10

След дъждовете земята е само за копане. Вадя разни храстчета и ги местя покрай оградите, ама няма кой знае колко храсти при нас, та ходихме и от полето да събираме. Решила съм засега огради да не правим, че да има въздуходвижение, но пък ми се ще малко по-закътано да стане.

Направих още една нивичка на четвърта - с нахут и амарант.

Вчера засях и лука, но много малко арпаджик сме взели, съвсем малка лехичка стана. Сложих му и спанак за компания.

24.10

Насадих и балучката - и тя малко. Бе колкото - толкова, бездруго лук никне от къде ли не в двора.

Правих сироп от нар, от сто нара излезе малка бутилчица...

Нещо тегаво върви този септември откъм градинарстване. Откак позахладня много ми се работи в градината, а моментът е такъв, че няма какво.

Доматите уж предават фронта, ама не съвсем - хем почти няма продукция, хем е рано за разчистване. Краставичките много ме дразнят - напук на всичките му грижи и салтанати почти нищо не дадоха. Чушките са по-дащни, но пък самите чушчици са обидно дребни - размер като на по-едричка "шипка".

Добре, че са тиквичките, манголдът и зеленият боб да отсрамят положението. Определено имаме тиквичков бум този месец, ядем от тях почти всеки ден.

В началото, средата и преди няколко дни сях по порция бяла и червена ряпа + копър. Първата доза ми се чини, че е заминала, но втората засега е ок.

Вчера сложих и ягодите - 20 корена целогодишни.

През август отношението към градината беше потребителско - влизаш, береш, излизаш. Само вечер правих редовни поливки.

Домати имаше доволно около месец, но за догодина задължително трябва да се предвидят и по-късни - от втората половина на месеца вече се налага да купуваме. Краставиците определено не стигнаха, добре, че съседите ни подхранваха. Чушките също бяха малко, те и като растения са малко. Зелен боб имаше за салати, манголд достатъчно. Общо взето месец изкарахме без да пазаруваме зарзават.

Смокини имаше много тази година, но не успях да изсуша - варих мармалади. Ябълки има също. Грозде - само ранния Болгар и Отел, другото не стана.

От контейнерните домати нищо не стана, в крайна сметка ги разсадих по лехите. Царевицата ми я изпомачка някой животин. Тиквариумът се развива много добре.

Правих още малко ландшафтен дизайн - укрепване и изравняване на трета тераса.

На четвърта на освободеното от лука място сложих корнишонки и малко чери домати, които засега вървят добре.

7.07

Юли продължава с жеги. Доматите зреят, има и по някоя краставичка, тиквички - достатъчно, зелен боб - колкото за подправка, но бобарниците тепърва ще плодят. Аспержовия боб стои нисък, не знам така ли трябва да си е или просто не расте, подготвил е едни едри жълти цветове, пък ще видим какви ще ги свърши. Краставиците много пораснаха, само им добавям връзки.

Руколата покара много бързо и много гъсто.

Изчистих абсурдната леха, останаха моркови да се доизвадят и ще я цаня за втора реколта. Мисля да слагам още зелен боб, тиквички, черитата от разсада и зеле от миналогодишните семена.

По склона нахвърлях копър, ако има желание - да става. По долното склонче подправките, дето сях преди няколко месеца не са се хванали, само празът отзад на тиквариума е поникнал.

Семето кейл узря, трябва да го обера за разсад напролет. На неговото място ще сложа лук, но е малко, трябва да се измисли къде още да сложим. Изобщо трябва да се планира сеитбооборота за догодина като цяло.

13.07

Досъбрах лука и изчистеното място насадих за втора реколта. От едната страна няколкото корена чери, няколко корена прерасъл разсад домат и физалиса. От другата в две лехички смесено корнишони, зеле, кейл и копър.

Доматите са още болни, пръскам със сода и коприва 1-2 пъти дневно.

Ранозрейката започна да зрейка, трябва и на лозето да направя едно пръскане профилактично.

18.07

В абсурдната леха засях тиквички - зелени и Изобилна и жълт зелен боб на гнезда. Боцнах и няколко семенца черен корен, да видим ще поникне ли, че тоя, дето го сях пролетта така и не се показа.

Краставичките на четвърта вече поникнаха.

29.07

След повече от месец без капка дъжд, на 25-ти такава буря ни връхлетя - направо тропически ураган. За щастие градушка почти нямаше, съответно и щети - малко бяха поналягали малките домати, но нищо фатално. Оттогава вали всеки ден по малко или повече, дъждовен сезон. На смокините, дето тъкмо започнаха да зреят това не им се нрави особено, но треволяците са във възторг. Краставици, тиквички доволстват, манголдът и руколата също. Бобито расте и плододава, много съм доволна от аспержовия - и вкусен, и обилно връзва.

С доматите като че преборихме маната, сега остава да преживеят и дъждовете. И от тях съм много доволна, болести, чудеса, но си връзват и зреят съвестно.

Не сея нищо, а би било добре за есента да се сложат кореноплоди някакви примерно. Само на изчистеното от кориандъра каренце на първа набоцках малко арпаджичета.

9.06

Юни започна много дъждовно - почти всеки ден вали по малко или по повече. За щастие има и слънчице. Всичко расте доста буйно, най-вече бурените - направо се заджунглихме.

В първите дни на месеца досяхме няколко гнезда корнишони. В бобарниците боднах и по няколко пъпешови семки, щот си нямах друга работа. Засега не е ясно ще сполучи ли идеята за бобов тунел - бобчетата пълзят нагоре, ама лозата пълзи надолу, та може да стане и лозов тунел.

Тиквичките много цъфтят и ме радват, имаме една почти готова вече.

Има и чушчици.

Направихме канавчиците за сивата вода и тия дни ще се тестват и донагаждат, ако е необходимо.

14.06

Все още е доста дъждовито. То не че е лошо, но част от малките доматчета - насадените в ултра-ниската леха започнаха да се чувстват некомфортно - пожълтяват им листата. Ягодите също се обидиха и съвсем спряха да се отчитат.

Тиквестите се кефят обаче. Тиквички има доста вързали, краставиците започнаха да цъфтят.

Царевичките в тиквариума - на съседите са тройно по-високи вече.

Работа в градината кажи-речи няма, освен косене като не е мокро. Сутрин пръскам и с коприва, не че има нужда, ама отдавна кисне и да се употреби вече.

16.06

Днес жегата се завърна с пълна сила и беше крайно време, защото вече почнахме да гъбясваме - сутринта под доматите намерих странна субстанция, за която гугъл ме осведоми, че било гъба "кучешко повръщано".

Оплевих и мулчирах морковите в червения лук, че не знам какви моркови чакаме, като не се виждат от плевели.

Тиквичките май много се кефят, че са първа писта на сивата вода - направо гигантски тиквета правят. А колко са вкусни, не е истина.

23.06

Жегата е нереална. През деня и дума не може да става за излизане в градината, то и вътре на вентилаторите седим и се потим. Котките обидено са се натръшкали под фотьойлите. Вечер тъкмо стане приятно да покажеш нос навън и то станало време за лягане...

Тая сутрин успях малко да поокося преди закуска. Поливаме вечер, най-вече краставиците и тиквичките дъждувка, другото като пресъхне. Сложих една покривчица да засенчва чушките в пека.

Тиквичките едва успяваме да ги изядем. Има и щирче вече. Зеления боб на първа също е готов и хапваме, много съм доволна от този сорт - вкусен и без конци.

Доматите имат много зелен плод и цъфтежи. Много са едри и разклонени растенията тази година, и пак са твърде нагъсто. Налага се да довръзвам тук-там - чупят се под тежестта на плодовете.

Къпините започнаха да зреят, грамадни са, но определено отстъпват по вкус на горските. Смокините, след като им се прецака първата реколта от дъждовете много са се постарали за втора. Лозето не е особено добре - съхне и жълтее, също и пръсканото у съседа. И на него мокротията му дойде много.

30.06

Тия дни малко захлади, колкото да се диша нощем. Хапнахме първи корнишончета и розово доматче, а от абсурдната леха извадих съвсем прилично морковче. Интересно, че долу от лука никакъв смислен морков не излезе, а тук изненада.

Сложих връзка на малките домати, че попораснаха, а вятъра тия дни ги поразроши.

На тиквичките Изобилна много им жълтеят и съхнат завръзите, спрях им дъждувката за малко да видим ще се подобрят ли.

Невкусната ябълка зрее, слагам за оцет, че за друго не стават. Смокини има колкото за закуски, което си е супер, понеже с тия дъждове мислех, че и толкоз няма да има.

Разчистих изсъхналата рукола от миналата година, полях и мулчирах - ще се надявам да се е самозасяла. Набоцках и малко фасулец, корнишонки, невен там да има.

Отчет на водата - за май и юни сме направили 16 кубика вода, като при отчета за юни са общо 86 кубика.

03.05

По празниците ходихме да ремонтираме в София, край няма с тия ремонтно-пътни уикенди. А какво време се беше отворило тука - само за разходки. Разходихме се все пак в петък из Южен Пирин, донесох си някаква салвия и корен смрадлика, набрахме маточина за чай. Тая нощ валя много, рейн варела отдавна прелива, язък за водицата.

Чак днес успях да свърша нещо из градината. Насях зелен боб и манголд смесено на втора тераса. В доматите набучках глава чесън, тръгнала да прораства. Разсадите много са се огорчили нещо, тиквичката и две краставици засадих вънка, че ми се сториха пред умиране вече.

Прасковата и черешката, дето ги пръскам против къдравости само ме ядосват. Уж беше тръгнала към добре праси, а сега пак не ми харесва. А на черешката подозирам, че повече й навредих, отколкото да й помогна - много й почерняха листата. Поне крушката ме радва.

Хапнахме в събота две ягоди, ама не зреят гадовете, иначе има навързали. Грахът цъфна, ма той е няколко корена само.

Бобено-краставичената леха - бобчето вече търси за какво да се хване.

Тиквариума:

04.05

Най-накрая купихме още разсади - чушки (20 Сиврия, 40 черна капия), домати 10 корена селски розов и 10 чубрица. Засадих всичко - чушките и чубрицата заедно в каренцето (чушките слагах по два корена на едно), доматите сместих при другите.

Останалите 3 кофички краставичен разсад също посадих. Останаха ми празни две гнезда от лехата за нещо друго.

Навързахме за боба връзки.

В абсурдната леха (така наричам това чудо зад казана, дето расте щяло и нещяло) нацвъках малко тиквички и сипнах останалите семена чери домати - няма какво да ми седят.

05.05

Днес разширих тиквариума. Отзад сложих два реда праз за догодина + майоран. Отпред ред сминдух, пред него ред царевица от две древни кочанчета, които намерихме тук, та има всички шансове да не тръгне изобщо. Из царевицата бучнах на няколко места и кратуни. Отляво малко девисил и останалото място до асмата остава за аспержовия боб. Вдясно - малко физалис.

По-дребните чушки се съвзеха вече, другите още ги чакам. Подстригах праза най-накрая. Надявам се утре да валне малко, че да полее сятото.

06.05

Не вална. Ей, писна ми от тия синоптици, втори уикенд ми провалят, а можеше днес да топя пръстета в Бяло море. Вместо това косих малко, плевих малко, подготвих косено за боба, прекарах малко пръст на склончето и засях естрагон и целина + още малко целина при физалиса. Тя целината при мен расте изключително из мрамора, никъде другаде, ма да видим.

В останалите три гнезда в краставичената леха засях корнишони и поръсих обилно цялата леха със семена копър. Ръснах и на другите краставици.

Лютите чушки реших, че няма да покарат, та сложих нови три кофички, тоя път с пръст от градината вместо струмски пясък.

09.05

Днес ми дойде нова гениална идея - да направя бобарник за зелен боб покрай стълбите между втора и трета тераса, по ръба на асмата. Започнах го от горната част, засях смесено аспержов боб и обикновен. Ще навържем връзки към асмата да пълзи и идеята е в крайна сметка да се получи нещо като зелен коридор, обхващащ стъпалата. Ако бобът не оправдае надеждите, може да се сложат кратуни, пък ако ще и грамофончета.

Много ме дразни тоя пипер - ту се изправя, ту клюмва.

10.05

Довърших бобарника. Освен двата боба му набучках и по малко от два вида тикви и кратуни.

12.05

Направих доматените клетки от едната страна на лехата. Засега сложих два етажа връзка, ако се наложи по-нататък може да се доплете; както и да се добавят диагонали, ако е нужно - те доматите ще си кажат.

Намерих и доматченце

Гледки от бобарника

... който прелива в алпинеум Съседка Титка инспектира.

16.05

Царевицата е поникнала, да й се ненадяваш! В лехата боб+манголд също има поници. Тиквичките и сминдухът горе растат прилично.

Чудни доматки взехме от Евелина, но пръстта е твърде мокра - и вчера, и днес валя. Подготвихме само 4 контейнера, утре се надявам да почна саденето.

Ягодите зреят, но охлювите ни преварват, ядем огризки.

Сях малко космос горе, лайка долу в лука, черен корен пак на четвърта, вечерна иглика тук-там.

19.05

След три дни умуване къде и как да настаня доматките, най-накрая квартирният въпрос е решен за всички нуждаещи се. 4*3*2 корена сложих в 2 отрязани наполовина бидона (това малко като забавна математика стана) за контейнерно отглеждане. За останалите 40+ направих терасиране на дълбоката леха и сега си имам абсурдна леха на маите с домати, моркови, няколко стръка грах, остатъци от репички, картоф, авокадо и критска наумка. Натясно, но щастливи, както казват руснаците... тоест дано са щастливи, че имам известни съмнения.

Впрочем, авокадото се оказа неумряло, пуснало си е няколко издънчици. Има хъс.

Днес засадих и малко растения в алпинеума, който предвид вече установилата се конвенция и любовта на всички гадинки към купчини камъни е редно да бъде прекръстен на гадинариум. Та в гадинариума сложих мащерка, заешко ухо, някаква изкопана салвия(?) и част от ирисите, които изведнъж се оказаха луковични?! не знам къде съм ги видяла тия коренища.

В бобарниците има прораснали бобчета вече.

Полях част от доматите с бананова подхранка, а ягодите с ръждива вода. Накиснала съм и копривена от няколко дни.

24.05

Няма къде да се сее, няма какво да се сади, живот ли е... Луд умора няма обаче, та хвърлям трудодни в гадинариума. Пристроявам и зидче.

Почивните дни ходихме по разходки из Малешево, надонесохме разни цветлета, набрахме си челядинки, ядохме страхотни горски ягоди, видяхме секси зайо

Колтученето на доматите тая година е тотално изпуснато, махам не колтуци, а колтуците на колтуците на колтуците. Доматките от Евелина даже не боледуваха, макар че част от тях садих в най-голямата жега.

Пусти краставици хич не растат, и в двете лехи. Тиквичките, напротив, са доста буйни.

30.05

От няколко дни поливаме краставиците всяка вечер, въпреки това едно коренче пак е дало фира - явно не е от пресушаване. Вчера беше първата поливка на малките домати, а днес - на бобарниците и тиквариума. Бобчетата вече търсят за какво да се хванат, време е за връзки.

Обрах по-голямата част от сминдуха, че беше започнал да цъфти.

31.05

Днес ми е ден "връзка" по биодинамичния календар - сложих връзки на единия бобарник и направих шпалера за къпините.

Беше горещо, 31 градуса според синоптиците и към 800 според мен. Вечерта видях, че един от големите домати е навил листата и реших да им направя и на тях първата поливка. С тиквичките, краставиците и цветята се дъждувахме.

Белицата ненадейно зазря, та пробвахме да берем, ама с тия абсурдни размери дето е хич не става за бране. Всичко ще отиде за пилци и костаси.

Първия уикенд на април посях туй-онуй - черен корен при кейла, редичка чери домати на първа. В лехичката на лободата сложих кориандър, лобода явно няма да има. Посадих навън кофичковите ягоди, които не бяха цъфнали.

Разсадих малко хризантеми. Посях грамофончета около бъдещата арка и при "скарата". Ирисчетата цъфнаха, розите са напъпили.

Сложих за разсад по няколко кофички тиквички и краставици.

Пооплевих малините - всички без три корена са тръгнали. Едно касисче от новите е цъфнало.

За съжаление забелязах начални признаци на къдравост и по новата прасковка. Мислех да пробвам с хомеопатия, но после ми хрумна първо да опитам с етерични масла - имам налични.

Втория уикенд - слънце грее, дъжд вали, всичко е буйна зеленина. Навреме посяха съседите, сега всичко ще им тръгне по вода. Аз най-накрая се захванах по-сериозно - на първа направих ниска леха с ред зелен боб отзад и 7 гнезда краставици отпред.

За тиквичките направих повдигнато хълмче, с много окосен плевеляк отдолу и пръст отгоре. Подготвих и една леха за домати, пак пълна с окосено - засега на нивото на земята, но, слягайки се, трябва да стане ниска.

На трета на слънчево направих тиквариум за големите тикви, пак като за тиквичките повдигнато хълмче от окосено. Тъй като пръстта беше мокра и тежка, пренесохме само няколко кофи, колкото да направим гнезда. В последствие ще допълваме наоколо. В гнездата сложих 2 вида семена от тикви, обаче не издържах и набодох околовръст бобчета от пешака. Айде, да има за алелопатия.

Набоцках малко грахчета в лехата зад казана, понеже много малко покарва. Затова пък морковите навсякъде много никнат. Кориандъра при лука е поникнал малко също, магданозът и копърът горе обилно.

Манголдът е започнал да изпръчва, съвсем забравих, че ще прави такива неща втората година. Обрахме го, докато има. Глупавото е, че някак май успяхме да се оставим без зеленолистни за това лято - няма да има манголд, кейлът не е нещо особено; а е късно да сея. Ще я караме на плевел.

От разсадите са поникнали черитата и краставиците, а една тиквичка изскочи, докато бяхме там.

Косих. Много беше пораснал буреняка, особено незабравката даде доста стабилни количества био маса за новите лехи. Успях само трета тераса да оправя обаче, без копривака.

Намазах прасковката с разтвор на масло от чаено дърво.

Намерих събрание на кафяви миризливки, та ги лових в буркани. Умни създания. Изпратихме ги да живеят в дефилето.

Лозите, смокините и наровете започват да се разлистват. Сливите имат доста завръзи.

Пресаждах разсад тагетис и посадих бабешки карамфилчета. Останалите ягоди в саксии изнесох навън.

Трети уикенд, сушата вече идва. Засега нищо не е поникнало от сятото миналата седмица. Започнахме доматите - ма то никакво място не остана на тая първа тераса. Направих една двойна леха пак с много косено отдолу. От северната страна - 10 корена Карамел, от южната - 10 корена Идеал, от двете страни разделени 10 корена розово Ръгби. Остана място за около 5-6 корена, максимум 10 евентуално ще сместя и това ще са доматите за тази година - 40 корена. Надявам се, че като са по-нарядко и с повече поливки от миналата година да имаме по-добър резултат.

И така на първа остава едно каренце за чушки вдясно и евентуално при ягодите един ред краставици от разсада. Черита, люти чушки ще трябва в саксийки да се гледат.

Поне успях да я покрия почти цялата с косено, което да замести сидератите.

Окосих почти целия останал двор, но предвид, че си оставям разни туфички от туй и онуй - не си личи особено. Което пак е по-приемливо от баталната сцена, която остава след окосяване на копривака. Много калинки живеят в копривата и паяци и сигурно се сърдят, ама ако не я кося няма да има прясна за ядене.

Краставичения разсад много е пораснал и издължил, явно му липсва слънце. За съжаление се наложи да ги пренесем на първия етаж разсадите, а там е още-по тъмно. Дано оцелеят.

Прасковката ми се видя сравнително добре, пуснала е още листа. Намазах я пак с чаеното масло.

Още доста миризливки има, преместили са се един метър и сега са в манголда. Лових, но вече са наясно с намеренията ми и е още по-трудно.

Четвърти уикенд - спираме да броим уикенди! От 21.04 вече сме официални 24/7 селяни Естествено, щом се преместихме веднагически изпаднах в пълен ступор относно какво има да се прави, та няколко дни излизанията ми в градината включваха единствено блеене в точка. Успокоителното е, че и времето не позволяваше кой знае какво развихряне - няколко дни валя дъжд, а после застудя сериозно. В голяма част от България пострадаха от слани, при нас естествено чак такива събития няма. Нямаме щети, само дето като че ли всичко расте по-бавно.

От 7 гнезда краставици има поникнали в 4, в останалите 3 допълних нови семки. Няколко гнезда тиквички има; сминдухът, дето го посях при тях също никне. В тиквариума никне бобът, и чак вчера забелязах първата тиква.

В доматената леха посях босилек и малко невен. Плевя и кося по малко.

Лукът и чесънът от миналата година в момента са баш както си трябва - големи, яки стръкове. Какво излиза, от година за следващата ли ще сея?

След като окосих люцерната няколко корена малини изсъхнаха. Явно им е правела сянка или кой знае, жалко. Къпините цъфтят. Ябълките всъщност доста са навързали и двата вида. Белицата е отрупана, ще се сушат белици тая година.

Първия уикенд на март варосвахме и не свършихме почти нищо в градината. Пооправих малко втора тераса - ландшафт дизайн с пръчки, кашони и пръст. Насях цветенца - калифорнийски мак, арабис, нигела, аубриета и синап. Любен дооряза лозето, вече му тръгват соковете.

Втория уикенд в градината беше твърде мокро, за да се работи, а в неделя и много студено. Набоцках само един непредвиден чесън от дядо Славчо - останал му в повече.

Лалетата са напъпили, божурът се е подал. Сливите цъфнаха, а ябълките и крушата напъпиха. Само бадемите още никакви ги няма - дали са се хванали?

Поникнали са няколко грахчета и като че ли моркови.

Третия уикенд довърших стъпалата до края на трета тераса. Засипах с пръст пръчковите ландшафти и хвърлих разни семенца отгоре им. Пресадих малко здравец по сенчестите места.

От разходката си донесох 3 клончета хвойна и ги боднах до елхичката, не че ни трябва хвойна...

Цимицифужката ми явно се е хванала, ура! Ще видим какъв ще е ефектът й върху миризливките.

Съседите започнаха да сеят вече.

И, последния уикенд на март се прежалих и сложих малко разсад за чери, физалис, девисил и люти чушки. По-добре късно... Засях и едно каренце пащърнак, не мисля, че ще му хареса при нас, ма да пробваме.

Плетох плет и вдигнах зида с 1-2 реда.

Лалетата, както се вижда, цъфтят; също ябълките и крушата. Новата прасковка има едно цветче, а черешката - няколко. Миналогодишната прасковка май се предаде след наводнението от съседите, май има и изсъхнали къпини.

Тази година явно са наред невкусните ябълки, вкусната не е нацъфтяла толкова.

Немските грозденца изглеждат добре.

Втория уикенд на февруари - откриваме сезона!

Изкопахме ултра-дълбока леха на първа тераса и я поделихме на по ред грах, моркови и репички. Засях по едно каренце копър, магданоз и лобода.

Оплевихме и мулчирахме добре ягодите, кейла и манголда.

От миналогодишните зеленчуци са презимували руколата, кейл, манголд и праз. Има и зелен лук и чесън.

Орязахме още дръвчета, храсти и част от лозето.

Разхвърлях маково семе.

Трети уикенд - събота времето беше дъждовно и студено, отскочихме само за ден в неделя. Наложи се да разчистваме за майсторите и не остана почти никакво време за градината.

Засадих цимицифугата - за съжаление ми се видя полуумряла, та ще видим ще я бъде ли. Под нара засях аспержите, каквото остана от семенцата ги боднах при нея.

Набодох няколко коренчета от немското грозде по склона на първа. И глава чесън в ягодите.

Оплевих лука и насях малко кориандър при белия и моркови в междуредията на червения. Кориандър сложих и при кейла.

Орязахме още малко лозе.

Нарцисите и зюмбюлите започнаха да цъфтят, нарцисчетата от Евгени си подадоха и те носовете.

Последния уикенд насях кратуни, грах и моркови на тераската зад казана, понеже времето явно няма да ми достигне да я оправя с многогодишни, а да седи празна е безсмислено.

Оплевих праза и насях копър зад него. С кориандъра се оказа малко съм подранила - за открита сеитба е чак април. Малко слънчоглед сложих покрай оградата.

Засадих немските грозденца по склона - готов е вече откъм храсти. Ирисчетата от Хоби засадих на слънчево на първа засега, като направя "алпинеума" ще разсаждам.

На първа направих и пътечка от плочки.

Отрязаната розичка, дето я боднах май се е хванала, да не повярваш.

Овошките започват да се будят, малините някои са пуснали листенца, касисите и годжито пъпки. За съжаление и последната кайсия ми се струва, че не отива на добре - съвсем малко пъпчици има.

Декември на село не е като декември в София. Сутрин и вечер е студенко, вярно, ама през деня - кеф. Градината зеленее, едно ти ми слънце пекнало, само за полежки. Та полежахме си, но свършихме и работа. Още ландшафтен дизайн. Садене на храсти - махония и цариградско грозде на склона, спирея и японска дюля до оградата. Орязахме част от овошките - смокините и кайсиите. Кайсиите за съжаление в крайна сметка са изсъхнали. Пуснали са филизи до дънерите обаче, та се надявам да се възродят отново. Опасявам се, че окъсняхме с резитбата и останалите дръвчета мисля да оставим за напролет.

Доживях да си видя невена цъфнал. И люляците също са напъпили. Ама че декември, наистина!

Първия уикенд на ноември продължих работата по втора тераса. За съжаление корените на смокинята минават точно там, където исках да сложа малка стеничка. Тъй като те се справят с работата по укрепване на склона много по-добре, отколкото всякакъв зид, ги оставих и само натрупах малко камънак отгоре. Грозновато, но засега така. Направих стъпала до "нящото", както и няколко надолу към трета тераса.

Засадих две розички и хинапа.

Времето - почти лятно, градината зеленее. Нахраних мравките със сусам, поръсих и семена от репей.

Втория уикенд засадих три цветни храстчета на ската - форзиция, тамарикс и филаделфус и пръснах семе от бяла детелина навсякъде. Продължих с втора тераса, като изравних нивото в края с огромната купчина пръчки от миналата година. На трета тераса отсякох леко склона и започнах укрепване с дъски.

Режещата тиквичка цъфти, та се къса, даже и е вързала. Много е неориентирана милата.

Листопадът е в пълен ход, през нощта излезе силен вятър и обрули голяма част от дърветата.

Третия уикенд насадих малинарника - два реда, около 35 корена; и по два храста касис и цариградско.

Продължихме ландшафтния дизайн. Започнах изравняване на трета тераса, а Любен - наковаване на дъски за укрепване на ската при тръбата. Разчистих едната купчина стари пръчки като ги добавих в изравнявката. Още няколко стъпалца. От другата страна на двора се разчисти място за храсти.

Режещата тиквичка, дето цяло лято се тутка, сега е вързала две тиквенца. Имаше бурен вятър в неделя, та милата се вя като байряк, дано оцелее.

Хапнахме репички, вкусни и големи са.

В последния уикенд на ноември засадихме два бадема и едно годжи бери на трета тераса и праскова Роял Глори на четвърта. Разсадих малко къпини и люляци покрай оградата, а на първа боднах три корена хризантеми.

В началото на октомври все още има доста чушки. Почистих още една доматена леха и посях репички "Френска закуска".

Първа част на гроздобера - по една щайга бяло и розово, 4 щайги Отело. Остана още много. Вече се чудя каква зимнина да измисля - вино не ми се прави от Отелото.

Красивата ми (единствена) тиква. След захладняването преживяват ренесанс и са започнали пак да цъфтят, но няма закога.

Може да ви се струва, че е просто купчина камъни, но не - това е зидът ми! Строя го вече цял месец, по няколко часа всеки уикенд. Скоро ще стане.

Втория уикенд много валя и не успяхме да направим част 2 на гроздобера. Засега е в добро състояние гроздето де - поне Отела и розовото.

Сях още репички и набоцках малко чесън покрай ягодите.

Лукът долу избуя, сякаш е пролет, берем за салати. Само дано не изгние в тези дъждове.

Третия уикенд довършихме гроздобера, малко позакъснял и с известни щети по Отела.

Обрахме наровете - подли създания, изобщо не дават никакъв знак кога са узрели. Голяма част се оказаха презрели и изгнили.

Зеленчукова сводка - чушките са на последни издихания, лукът буи, но му гният главите. Кейлът се съживява, руколата е пищна.

Засадих нарцисите от Евгени и две глави чесън около дръвчетата на четвърта. Започнал е расте дивия лук, дето садих напролет.

Завърших зида покрай стълбите.

Последния уикенд на октомври започнах работа по оформянето на втора тераса - разширение и цветарници.

Репички и смешни зелки.

Всичко е много зелено и свежо, земята е като масло - тъкмо за копаене.

Целия октомври работихме и по грандиозното обновяване на дограмата, а Любен - и по таделакта в банята.

Септември, септември... какво ли имах да кажа за септември? Така е, като не си запише човек навреме.

Имаше смокини.

Чушки, чушчици, домати на последни издихания. Доволна съм от чушките тази година, има предостатъчно за похапване. От доматите обаче не - предвид количествата засадени растения, реколтата беше много малко. Ранния Идеал ни дойде добре и навреме, от розовите също имаше и бяха много вкусни, черитата добре; но от по-късните сортове никой не успя да преживее жегата, а Ромата изобщо не я видяхме - явно си има причина да не я садят тук.

Гроздето е много добре тази година. Толкова грозде сигурно не съм изяла през целия си живот.

Вкусната ябълка - въпреки щетите от късно гниене и червеи, тази година има достатъчно за хапване.

Съседка Цветка

След захлаждането буен растеж отбеляза руколата. Има и манголд. Кейлът не расте особено. Зелето е на дантелка от попълзновенията на охлювите. Лукът започна да пуска зелени пера. Земните ябълки цъфнаха.

От боба и тиквичките нищо не стана - изсъхнаха в жегите.

Хапнахме по няколко малинки и къпинки.

Засадихме едно каре с ягоди на първа тераса, също и доста голямо количество в кофички и саксийки. Последния уикенд на септември засях малко репички и спанак в изчистена от доматите леха, и кресон в марулника.

Месец май може и да беше като август, но за съжаление август не е като май...

Първия уикенд на август - времето е жеговито. Съседката е поляла в сряда, в събота беше още влажно в дебело мулчираните лехи.

Домати има, ако да са изсъхнали. Доста розови, малко черита, Идеалът дозрява по клечките си. За 6-7 салати набрахме.

Чушките се чувстват добре, навързали са хубаво и зреят.

Тиквичките и бобът на трета продължават да се мъчат без вода.

Манголдът и кейлът растат много бавно, не ги брахме. Руколка имаше умерено. Зелето е добре, но не е тръгнало да прави глави. Режещата тиквичка най-накрая върза две тиквички.

Обрахме останалите картофи и почистихме полето. Развъдили сме доста колорадски ларви, които не останаха хич доволни от тая работа. Реколтата е слаба - под 10 кг общо с предишните дни. Но хубавите картофи, дето ги сложих първи се отсрамиха - явно проблемът е най-вече в лошото семе.

Направихме гроздобер на ранозрейката - три огромни щайги и остана. Не е с търговски вид грозденцето, има лоши зърна по чепките, но е вкусно.

Обрахме и слънчогледа за пилците. Няколко пити се бяха изронили, явно догодина ще имаме слънчоглед и без садене.

През втората седмица на август имахме цели 2 мм дъжд, което имаше положителен ефект върху градината. Чушките и доматите плодят.

Режещата тиквичка се наложи да я овържа, че се въргаляше по земята.

А обикновените тиквички, като някакви феникси, се възраждат от останките си. Засега няма цъфтежи, но може би ще успеят да свършат нещо до есента.

Руколата беше доста избуяла. Зелето май прави някакви зачатъци на глави.

Странна кратуна - уж сяхме дълговрата.

И черното грозде започна да зрее. Миналата година беше толкова лоша за лозите, че чак сега разбираме, че имаме и още сортове.

Започна да зрее и втората реколта смокини - май малко подранила.

Обрахме цялата реколта - голяма щайга домати, доста чушки и люти чушлета, рукола, кейл, манголд, остатъците от ранозрейката, една щайга смокини, торба лобода и щир. За съжаление изглежда, че ще пропуснем едни доста плодородни три седмици, но няма как - морето зове

- основна задача - събиране, съхраняване, разпределяне на водата (дъждовна, сива - чекд, друга?). Намаляване на изпарението - мулч, гъсто садене. Сянка - овошки, асми, тунели?

- сеенето в редичка улеснява разпознаването, което докато са малки растенийцата е доста трудно. По-лесно се плеви.

- високите лехи не са подходящи. Не могат да се мулчират добре, понеже се свлича сламата. По-трудно се поливат. Приятни са за поповото прасе. По-добре на равно или във вдлъбнати (доматите дали ще им хареса във вдлъбнато обаче?). С този климат и песъчливата почва едва ли има риск от застояване на вода.

- зеленолистните се чувстват много по-добре на сянка (поне не изпръчват на втората седмица).

- на слънчогледа не може да се разчита да играе ролята на колове. Да не се прекалява с него, само като цвете.

- мулчирането трябва да е по-дълбоко, след като попораснат растенията (или ако е разсад).

- първата година доматите ги насадихме твърде раздалечени, а тази - прекалено на гъсто. Коловете или каквито конструкции ще се използват трябва да са по-стабилни и да се подготвят по-отрано.

- изрязването на болните клонки на овошките преди разлистването е важно, понеже иначе остават голи участъци по клоните (справка вишната).

- надземните растения се развиват много по-добре при умерена конкуренция.

- какъв е проблемът с подземните? Алкалната почва? Вода?

- за конструкциите и изобщо - да се има предвид, че ще се сади поликултурно

- овошки - череша с подложка махалебка?, праскова?, бадем, храсти да се сложат наесен

- водолюбивите горе, сухоиздръжливите долу

След тазгодишния май, който си беше досущ август, месец юли ни изненада приятно със свежа зеленина и буен растеж в градината. В последните две седмици на юни е валяло по-често от обикновеното (тоест - валяло е!), а и поливането на съседката явно е било по-ефективно от нашето. Целият двор тъне в зеленина - къде доматена, къде копривена. След дългата почивка ни отне доста време да оплевим и да изпонавържем което имаше нужда.

Доматената плантация расте добре, хапнахме узрели доматки от Идеала и един розов. Черитата са навързали. Чушките също са добре и връзват.

Обрахме още малко зелен боб, вече попрезряващ. Вигвамчетата на трета тераса растат, но са целите във въшка. Напръсках ги със сапунена вода.

Много добре вървят всички зеленолистни - манголд, кейл, бораго и рукола. Осигурихме салатата за цяла седмица, чак не брах компасна.

Имаше и няколко тиквички, едната от които презряла - оставих я за семе евентуално.

Режещата тиквичка е пораснала много.

Слънчогледите са просто огромни - триметрови гиганти! Ще има семки за пилците.

Лукът ни разочарова - жълтият все има някакви глави, но червеният си е точно както го садихме. Няма и да го събираме него, то не си струва труда. Картофите още не са за събиране, макар че като че ли някой ходи в тях и си събира каквото му хареса.

Празът и зелето, които садихме преди да заминем са се хванали в по-голямата си част. Ягодите обаче изглеждат доста жалки - наядени, хлорозирали, част изсъхнали. А мислех, че са на подходящо място. Не съм сигурна къде е проблемът.

Черницата е презряла, но затова пък имаме страхотна първа реколта смокини. Набрахме четири щайги. Здравата кайсийка имаше малко плод.

Асмите не изглеждат по-зле от преди, хлорозата не е намаляла, но не се е и увеличила. Има гроздаци.

Старата кайсия продължава прогресивно да съхне. На есен ще ги орежем дърветата, пък ще видим напролет кои са оцелели. Оперираните дръвчета са живи и здрави. Притеснява ме прасковата - след къдравостта изкарва клончета едно по едно надолу по стъблото, но и те изсъхват. Не знам ще я бъде ли.

Малините и къпините връзват по мъничко.

Втория уикенд на юли - горещината през тази седмица, съчетана с вятър и липса на валежи не се е отразила добре на зеленчучките ни. Най-добре изглеждат чушките.

Едната леха с домати имаше много изсъхнали листа, и което е по-страшното - върхове. Засегнат е основно Идеалът. При поливането забелязах дупки в пръстта, явно поповото прасе е стигнало до тях, а високата пясъчна леха му се е сторила приятно място за живеене. Затъпках корените обратно, ще видим дали ще успеят да си доотгледат зелените доматчета.

Краставиците цъфтят, видях и две малки завръзчета. Но като цяло не изглеждат щастливи - водата определено им е малко, макар че са на сянка под слънчогледите.

Щастлива изглежда режещата тиквичка.

Доста пострадала от жегите е лехата с тиквички и боб. Някои от бобовете са изсъхнали, завързалите тиквички са доста спаружени.

Зеленият боб на вигвамчетата ражда по малко, въпреки въшките. Манголдът, кейлът, борагото, руколата, празът и зелето растат добре. Руколата пак се кани да цъфти, кратка радост е тя. Кратуната и слънчогледът очевидно живеят в хармония.

Диня - явно не е това начинът да се гледа бостан.

Смокини имаше много, като миналата седмица. Набрахме зеленолистни пак за салата, доматки - розовите са ни много вкусни, а Идеалът е дребен като чери, но също вкусен. Заради по-малкото вода са по-малки доматите, но затова пък вкусът им е по-наситен. Обрах и джоджена за сушене, страхотен е. Обрах и част от чубрицата - не е пораснала почти никак, но започна да цъфти и за да не я сполети съдбата на сминдуха, който пропуснах да прибера навреме. Изядохме и всички марули, понеже ми писна да ги гледам как не растат.

И тази година изгубихме борбата с треволяка. Тревата изсъхна юни месец и пак всичко е във високи бурени и коприва. Реших да не се мъчим да косим, няма смисъл. Разчистваме само около насадените храсти и дървета и покрай пътеките, че никак не е приятно като клекнеш да береш да си натикаш дупето в копривака.

Смятам следващата седмица да сложим тиквички и боб на освободеното място на първа тераса. Друго няма да садим, защото така или иначе почти целия август няма да идваме и няма да има кой да наглежда и да бере.

Третия уикенд на юли - след седмица 40 градусови жеги положението е африканско. Тиквичките и бобът изобщо не могат да се свестят с едната поливка седмично. Изсъхва и фасулът на вигвамчетата. На първа тераса положението е добро, но се оказа, че съседката е проявила самоинициатива и е дошла да полее през седмицата, та не знам, ако не беше тя дали нямаше да останем и без чушки. Зеленолистните, макар че не растат кой знае как, поне не съхнат засега.

Отказах се да сея още тиквички - в тая жега няма смисъл. Хвърлих само семе босилек в марулника, да не седи празен.

Изкопах малко картофчета - много, много слаба работа, не знам изобщо дали ще извадим повече, отколкото насадихме. Много зле върви всичко подземно - и лук, и моркови няма, и картофи.

Зелето върви някак си.

Тиквите като че ли започнаха да растат по-добре, но май късно се сещат.

Смокиновата реколта приключи, следващата би трябвало да е след около месец. Имаме вързали малко нарчета-другарчета.

http://media.snimka.bg/s1/4760/035764132.jpg?r=0

Набрахме една торба зеленолистни, картофки за едно готвене и щайга домати. Поне са вкусни.

http://media.snimka.bg/s1/4760/035764178.jpg?r=0

В последния уикенд на юли жегата продължава да е убийствена. Всички садежи съхнат малко или много. Добре изглеждат единствено чушките и изненадващо - зелето. Режещата тиквичка също, но пък само цъфти, без видимо да връзва.

Използвахме почти цялата останала слама (около бала и половина), за да мулчираме по-дълбоко. След дъжд качулка, но може пък да даде ефект. Поляхме обилно.

Снимки от този уикенд няма, понеже нямаше и какво толкова да се снима. Реколтата е домати - за около 5 салати, картофки за една манджа, една краставичка, няколко чушки, много щир и лобода и щайга грозде от Болгар ранозрейката. Приятно е все пак, че дори когато уж няма нищо в градината, пак има какво да хапне човек.

В първия уикенд на юни най-накрая достигнахме върха на пролетното садене - цялата първа тераса е заета със зарзават! Всъщност, поради грешка в изчисленията се оказахме с двайсетина корена домати в плюс, та се наложи да ги бодем тук и там, включително на сянка под асмата и в цветните лехи. Силно се надявам да се хванат, но дори да не успеят мисля, че тази година преизпълнихме доматения план. Друг е въпросът каква реколта ще изкараме. Най-старите садежи имат доста плод, другите още не са вързали. Черитата от семки и те започнаха да цъфтят, а са високи само по педя, как ще си носят доматчетата не знам.

Пресадих и малко марулки от марулника, много ми е трудна тази работа - толкова са крехки, че имам чувството, че ги убивам с докосване. Но пресадените от миналата седмица като че ли са се хванали, може би ще ядем юлски марули.

Другите зеленчуци са добре, с изключение на фасула на първа тераса, който е много наяден от нещо. Кейлът е много буен, наядохме го ние. Руколата е покълнала. Грах почти нямаше, старите растения съхнат, младите са още дребни. Режещата тиквичка е дръпнала малко. Краставиците са много дребни, само едната, която е на сянка под смокинята расте що-годе добре.

Лукът явно преминава в друга фаза - поляга все повече и вади цветоносни стъбла. Притеснява ме, че главите му не са пораснали хич, ами май са се размножили - виждам млади стръкове покрай старите.

Бостанът никакъв го няма, едни дребосъци са, само тази диня(?) се развива добре. (Edit - никаква диня не е това, ами си е чисто бораго)

Овошки - голямата кайсия продължава да съхне полека-лека. Оперираната слива е добре. Още едно дръвче падна жертва на хирургичните ми умения - ябълковата фиданка имаше дървесница.

Наровете (тук ги наричат калинки) са много нацъфтяли тази година.

Крушки

Белицата зрее, похапнахме си.

Пръсках с поветова настойка долу, а лозето - със смес от глухарче, живовляк и вечове за хлорозата.

Из двора растат интересни цветя - блян, макове-крокодили, нещо като лен. Фацелията цъфти.

Наредихме част от зида на първа тераса. От този уикенд си имаме и душ в банята, тъкмо навреме, че тия жеги не се търпят.

Втория уикенд на юни - точно една година, откакто си купихме къщата

През седмицата майсторът направи поправката на покрива, с което силно се надявам да сме приключили с майсторите за известно време.

Единият улук е обърнат, сложихме бидон за събиране на дъждовната вода и изведохме маркуч към градината. Сега остава и да завали. В събота цял ден гърмя по високото, следобеда дори се смрачи и задуха като пред буря. Казах си - ей сега ще вземе една градушка да ни удари. Къде ти, след 10 минути пак се изцъкли онова ми ти жежко слънце, дори и дъждец не преваля.

Другата седмица сме на море и пропускаме два уикенда, та направихме някои подготовки. Сложихме колци на още домати в случай, че пораснат междувременно, а и да се виждат по-добре, че една съседка ще идва да полее и да не ги изпогази. На боба-пешак също боднах няколко колеца, защото някои стръкчета очевидно не са баш пешаци. Опънах и на режещата тиквичка връзки, а и на краставиците боднах два клона от смокиня за красота.

Обрахме реколтата - малко зелен боб, малко манголд, много кейл.

Засадих две връзки праз при борагото и десетина стръка зеле за проба на четвърта тераса, десет стръкчета босилек при доматите и десет чубрица. Пооплевихме и мулчирахме останалите три корена неизвестен бостан - късно, но току-виж дало някакъв ефект. От гората донесохме разни растенийца за разкош и борови иглички, с които мулчирахме ягодите.

Всички садежи изглеждат добре - кой цъфти, кой връзва.

Ядохме белици и брахме заедно с един Костас, но много останаха. Хем е твърде високо дървото, хем повечето клони са надвесени извън двора и е трудно да се обере.

Овощните ми пациенти са добре, или поне живи. Лозето бая е хлорозирало, пръсках го с коприва, ама майсторите пак беля бяха направили с тяхната вар и кел файда. Но пък е вързало много.

Любимото устноцветно на пчелите цъфти, та голям бръм, голяма радост. Прехвалената фацелия на малкия пръст не може да му стъпи.

Първия уикенд на май посветихме отчасти на косенето, отчасти на пощенето на бръшлян, а основно и най-вече - на излежаване в шарената сянка с книжка и кана компот. Жегата беше такава, че убиваше всякакви благородни желания за първомайски труд и за пръв път тази пролет не посяхме и не посадихме нищо.

Старите садежи вървят полека-лека, показаха се краставиците, черитата, втората порция боб и слънчоглед. Чушковото семе явно наистина е било доста старо, защото нищо не покълва. Патладжанът още спи. Лозето цъфти. Доматеният разсад изглежда ще оцелее.

Продължават проблемите ни с дръвчетата - най-младата кайсия съхне, всичките й листенца са увехнали.

Малката черешка изглежда много добре, разлиства се и райската ябълка.

Имаме твърде много мравки, отвсякъде изникват гнезда, а розата до портата е цялата в листни въшки. Ще трябва да вземем някакви мерки за приемливо съжителство.

През втория уикенд и двата дни валя на почивки - толкова дъжд не бяхме виждали никога (за местния климат, разбира се). В почивките успяхме да засадим още 30 корена домати - по 10 от червено биволско сърце, розови едри и ранни в повдигната лехичка на първа тераса.

На втора под смокините оформихме две каренца - едното с 30 корена кейл асорти от 3 вида, а другото засяхме със спанак и малко пореч (по-рано сетия пореч на четвърта тераса не е дал признаци на живот).

Есенния и раннопролетния спанак се държат възмутително - миналата седмица бяха още твърде дребни за ядене, а тази вече се канят да цъфтят. Същото се случи и с руколата. Отдавам го на твърде слънчевото място, на което бяха засети. Сега ще видим на сянка под смокинята ще му хареса ли на господин спанак или пък ще му е твърде сенчесто.

До ягодовата градинка набоцках и малко чесън - късничко, но сега ни го дадоха. На първа тераса боцнахме и няколко марулки подарък.

Оплевихме лука - за пръв път, че росопасът и тръните бяха станали по-високи от него. Морковките, които сях покрай него май ще се получат този път, ако не ги бъркам с диви.

Зеленият фасул беше покарал, та му вързахме канапчета да пълзи. Поникнала е и режещата тиквичка, и земната ябълка, че и няколко пъпеша. Има и мъъънички и тъъънички стръкчета праз.

Девисилът и целината все още не са покарали, явно няма да ги бъде. За патладжана още не сме изгубили надежда. Първите няколко картофа в слама изглеждат величествено, следващите от лошото семе също прокарват полека-лека. Добавихме още някоко полуизгнили бройки.

Пак имаше много за косене, та косихме, въпреки дъжда.

На овощния фронт още проблеми - вишната е болна, предполагам ранно кафяво гниене. Завръзите на старата слива почерняват и опадват.

Има доста ябълкови завръзи, а на здравата малка кайсия - кайсийки. Смокините се стараят много, особено някои.

Розите цъфтят. Листните въшки изчезнаха мистериозно със все мравешките си пастири. А божурът ни изтролира - цъфтял и прецъфтял през седмицата, та пак не го видях, само по опадалите листенца разбрах, че е розов.

Трети уикенд - жега, жега и пак жега. Цяла седмица не е валяло и градината съвсем успешно имитира месец август. Житните плевели, които броим за "трева" са целите в семена, на припек поизсъхнали, по сенките - зелени и високи. Изсъхнал зарзават, за щастие, няма.

Садихме чушки и домати. Розово биволско, розов едър - около 40 корена; търсихме Рома, но се оказа, че няма на Благоевградския пазар принципно - защо ли? Чушки - черна капия, сиврия, зелена селска, към 60-70 корена. Двайсетина корена люти чушлета. Продължихме традиционните лехи на първа тераса - най-накрая и съседите ще разберат, че все нещо сме засадили. Чушките поляхме с топла водичка, грижовно.

Допълнихме лехата с краставиците с 4 корена сорт Тимор/Тимур, за всеки случай, че нашите още са дребни. Сложихме две гнезда зелен боб на трета тераса на слънце - за вигвамчета.

Преместихме едни дребни лукчета от първа тераса на четвърта до ягодите. Не знам с кой акъл съм сяла кромид на първа тераса есента, сигурно съм го помислила за зелено. Посях и едно каренце с рукола на сянка.

Плевихме лозето, добре изглежда, има много завръзи.

Репичките на припека горе също цъфнаха. Май трябва сериозно да се помисли при нашето слънце кои растения всъщност са слънце- и кои сенколюбиви. Понеже едно слънцелюбиво в Софийско равно поле тук по-скоро с удоволствие би избягало на сянка.

След вечерната поливка в неделя всичко беше дръпнало на ръст. Първите садени домати цъфтят. Много добре вървят тиквичките и боба на трета тераса. Картофите никнат усилено. Покарали са тиквите, пъпеши и дини.

Първи узрели ягодки - като истински са. Ама май Костасите ще ги излапат, няма да ни чакат по цяла седмица.

И болната тема - овошките... Какво точно се случва там все още не разбирам. Подозираната апоплексия на кайсията май не е апоплексия, понеже дървото е още живо и на места са изникнали нови листенца.

За съжаление състоянието й се прехвърля и на голямата кайсия. Обаче след по-подробно разглеждане на положението смятам, че най-вероятно тя вече е преживявала подобен катаклизъм, понеже старите дебели клони са всъщност безлистни, а всички листа са по млади клончета и леторасли. Съдейки пък по бурканите компот в гаража, по чиито плодчета ясно личат следи от гъбна сачмянка кайсиите отдавна не са били наистина здрави. Мисля, че трябва да се вземат глобални мерки за превенция най-вече на гъбните заболявания - засаждане на луковични и кардинално орязване на короните, включително разреждане за по-добро проветрение. Това, разбира се, ще се случи най-рано наесен. Междувременно смятам да третираме с разнообразни билкови отвари.

За момента подрязахме тези клони, които има вероятност да допрат съседни дървета, за да изключим директния контакт и напръскахме с копривена настойка.

Вишната вече се съвзема и парадоксално изглежда едновременно много добре и много зле - с изсъхнали плодни китки и с много свежи зелени листа. За нея също имам подозрение, че състоянието й не е ново, понеже миналата година през юни пак имаше само единични плодчета и следи от изсъхване.

Четвъртия уикенд - жега, жега и втори път жега, а отгоре на всичко съм и едноръка. Деня прекарахме нагоре в планината, че то не се работеше. Привечер засадихме още по една порция домати и чушки - 20 корена Рома, 30 Рила и 40 бяла капия, с което завършихме голямото каре. Сложихме и две връзки чубрица - основната част долу при боба, няколко корена горе при чушките.

В градината някой беше ровил дупки, но явно му е липсвал посадъчен материал, та ги беше оставил празни. За щастие нямаше големи загуби - 2-3 корена чушки да са изсъхнали. Тъй като на сянка в слъчогледа намерих да дреме един невръстен Костас, предполагам, че той си е играл. Съседите, интересно, твърдят, че в дерето живее язовец - не ми се вярва, а и голямо животно като него би направило повече беля, ама знае ли човек...

Иначе старите садежи са добре като цяло. Най-първите домати ги навързахме, като обесници са милите. Цъфтят, имаше и няколко доматчета. За фасула сложихме вигвамчета.

Грахът има вече чушки, даже хапнахме една.

Поникнало е, мисля, борагото.

Картофите растат, най-стария цъфна. Слагам им от изсъхналото сено, колкото има.

Кейлът изглеждаше много добре, манголдът също добре расте, имаше за манджата. И разни тръни, разбира се.

Лукът ми се видя, че е започнал да поляга. Струва ми се много рано, а и се опасявам, че главите му не са пораснали кой знае колко. Дали ще имаме кромид тази година? А в лехата с патладжан вместо патладжан никне, според мен, щир.

Овощния бюлетин - без промяна, което в нашия случай е добра новина. Наровете започват да цъфтят. Има малки ябълчици; забелязах, че на старата слива също учудващо има няколко сливи. Белицата е отрупана със зелен плод. На вкусната ябълка има доста мравки и листни въшки. Чудя се доколко всъщност могат да навредят?

Мерки - пръсках овошките с настойка от повет + домашен сапун. На част от доматите и чушките сипах по канче копривена настойка.

Пети уикенд, времето е горещо.Вместо да работим, отидохме да спим в гората. Върнахме се в пет, насадихме 20 корена Рома и 50 бяла капия. Миналата седмица на Любен не му е бил ден за садене - Рилата не са се хванали, чубрицата също повечето май няма да я бъде. Имаме още една леха със спанак да махнем от първа тераса.

Засяхме още едно пакетче рукола - част при режещата тиквичка, от която има само три поникнали растения и част при кейла. Разсадих и няколко марулки.

От гората донесохме бял и жълт равнец и диви ягоди за садене. Преместих и хостите на сянка.

В ягодите и борагото ходи най-вероятно попово прасе. Има тесни проходи плитко под повърхността на почвата. Няколко храста ягоди са изсъхнали, от борагото засега няма жертви. Засега ягодовата реколта е по 5-6 ягодки на седмица, срам.

Обрахме узрелия грах - една малка кошничка, но би трябвало да има и още по-нататък, от по-късно сетите.

Хубав кейл става. Манголдът също расте добре, някой го яде обаче.

Краставичките нещо хич не растат, не им е лесно без вода явно.

Овошки - без промяна. Оперирах едната млада слива - имаше няколко капки смола ниско на стъблото и като разчовърках намерих изгнила гнус и червей. Почистих добре, сложих оцет, замазка и превръзка. Дано се оправи. Пръскахме с настойки от повет и змийско мляко, копривената сипах за тор горе.

Лозето, най-вече асмата горе, има явни признаци на хлороза. Забелязва се също по касиса. Не знам какво да правим с тази наша почва и как да я фиксваме.

Разтурихме зида на първа тераса и покопах малко надолу. Няма връщане назад, ще се строи!