Сред котки и смокини

  • публикации
    29
  • коментари
    27
  • преглеждания
    9945

За този дневник

селски блог

Публикации в този дневник

Cucurbita Maxima

2015 - Май

Първия уикенд на май посветихме отчасти на косенето, отчасти на пощенето на бръшлян, а основно и най-вече - на излежаване в шарената сянка с книжка и кана компот. Жегата беше такава, че убиваше всякакви благородни желания за първомайски труд и за пръв път тази пролет не посяхме и не посадихме нищо.

 

Старите садежи вървят полека-лека, показаха се краставиците, черитата, втората порция боб и слънчоглед. Чушковото семе явно наистина е било доста старо, защото нищо не покълва. Патладжанът още спи. Лозето цъфти. Доматеният разсад изглежда ще оцелее.

 

Продължават проблемите ни с дръвчетата - най-младата кайсия съхне, всичките й листенца са увехнали.

 

035358108.jpg?r=0

 

Малката черешка изглежда много добре, разлиства се и райската ябълка.

 

Имаме твърде много мравки, отвсякъде изникват гнезда, а розата до портата е цялата в листни въшки. Ще трябва да вземем някакви мерки за приемливо съжителство.

 

През втория уикенд и двата дни валя на почивки - толкова дъжд не бяхме виждали никога (за местния климат, разбира се). В почивките успяхме да засадим още 30 корена домати - по 10 от червено биволско сърце, розови едри и ранни в повдигната лехичка на първа тераса.

 

На втора под смокините оформихме две каренца - едното с 30 корена кейл асорти от 3 вида, а другото засяхме със спанак и малко пореч (по-рано сетия пореч на четвърта тераса не е дал признаци на живот).

 

035358059.jpg?r=0

 

Есенния и раннопролетния спанак се държат възмутително - миналата седмица бяха още твърде дребни за ядене, а тази вече се канят да цъфтят. Същото се случи и с руколата. Отдавам го на твърде слънчевото място, на което бяха засети. Сега ще видим на сянка под смокинята ще му хареса ли на господин спанак или пък ще му е твърде сенчесто.

 

035358130.jpg?r=0

 

До ягодовата градинка набоцках и малко чесън - късничко, но сега ни го дадоха. На първа тераса боцнахме и няколко марулки подарък.

 

Оплевихме лука - за пръв път, че росопасът и тръните бяха станали по-високи от него. Морковките, които сях покрай него май ще се получат този път, ако не ги бъркам с диви.

 

Зеленият фасул беше покарал, та му вързахме канапчета да пълзи. Поникнала е и режещата тиквичка, и земната ябълка, че и няколко пъпеша. Има и мъъънички и тъъънички стръкчета праз.

 

Девисилът и целината все още не са покарали, явно няма да ги бъде. За патладжана още не сме изгубили надежда. Първите няколко картофа в слама изглеждат величествено, следващите от лошото семе също прокарват полека-лека. Добавихме още някоко полуизгнили бройки.

 

035358075.jpg?r=0

 

Пак имаше много за косене, та косихме, въпреки дъжда.

 

На овощния фронт още проблеми - вишната е болна, предполагам ранно кафяво гниене. Завръзите на старата слива почерняват и опадват.

 

035358117.jpg?r=0

 

Има доста ябълкови завръзи, а на здравата малка кайсия - кайсийки. Смокините се стараят много, особено някои.

 

035363865.jpg?r=0

 

Розите цъфтят. Листните въшки изчезнаха мистериозно със все мравешките си пастири. А божурът ни изтролира - цъфтял и прецъфтял през седмицата, та пак не го видях, само по опадалите листенца разбрах, че е розов.

 

035358028.jpg?r=0

 

Трети уикенд - жега, жега и пак жега. Цяла седмица не е валяло и градината съвсем успешно имитира месец август. Житните плевели, които броим за "трева" са целите в семена, на припек поизсъхнали, по сенките - зелени и високи. Изсъхнал зарзават, за щастие, няма.

 

Садихме чушки и домати. Розово биволско, розов едър - около 40 корена; търсихме Рома, но се оказа, че няма на Благоевградския пазар принципно - защо ли? Чушки - черна капия, сиврия, зелена селска, към 60-70 корена. Двайсетина корена люти чушлета. Продължихме традиционните лехи на първа тераса - най-накрая и съседите ще разберат, че все нещо сме засадили. Чушките поляхме с топла водичка, грижовно.

 

Допълнихме лехата с краставиците с 4 корена сорт Тимор/Тимур, за всеки случай, че нашите още са дребни. Сложихме две гнезда зелен боб на трета тераса на слънце - за вигвамчета.

 

Преместихме едни дребни лукчета от първа тераса на четвърта до ягодите. Не знам с кой акъл съм сяла кромид на първа тераса есента, сигурно съм го помислила за зелено. Посях и едно каренце с рукола на сянка.

 

Плевихме лозето, добре изглежда, има много завръзи.

 

035396006.jpg?r=0

 

Репичките на припека горе също цъфнаха. Май трябва сериозно да се помисли при нашето слънце кои растения всъщност са слънце- и кои сенколюбиви. Понеже едно слънцелюбиво в Софийско равно поле тук по-скоро с удоволствие би избягало на сянка.

 

След вечерната поливка в неделя всичко беше дръпнало на ръст. Първите садени домати цъфтят. Много добре вървят тиквичките и боба на трета тераса. Картофите никнат усилено. Покарали са тиквите, пъпеши и дини.

 

035395975.jpg?r=0

 

Първи узрели ягодки - като истински са. Ама май Костасите ще ги излапат, няма да ни чакат по цяла седмица.

 

035395964.jpg?r=0

 

И болната тема - овошките... Какво точно се случва там все още не разбирам. Подозираната апоплексия на кайсията май не е апоплексия, понеже дървото е още живо и на места са изникнали нови листенца.

 

035395962.jpg?r=0

 

За съжаление състоянието й се прехвърля и на голямата кайсия. Обаче след по-подробно разглеждане на положението смятам, че най-вероятно тя вече е преживявала подобен катаклизъм, понеже старите дебели клони са всъщност безлистни, а всички листа са по млади клончета и леторасли. Съдейки пък по бурканите компот в гаража, по чиито плодчета ясно личат следи от гъбна сачмянка кайсиите отдавна не са били наистина здрави. Мисля, че трябва да се вземат глобални мерки за превенция най-вече на гъбните заболявания - засаждане на луковични и кардинално орязване на короните, включително разреждане за по-добро проветрение. Това, разбира се, ще се случи най-рано наесен. Междувременно смятам да третираме с разнообразни билкови отвари.

 

035395969.jpg?r=0

За момента подрязахме тези клони, които има вероятност да допрат съседни дървета, за да изключим директния контакт и напръскахме с копривена настойка.

Вишната вече се съвзема и парадоксално изглежда едновременно много добре и много зле - с изсъхнали плодни китки и с много свежи зелени листа. За нея също имам подозрение, че състоянието й не е ново, понеже миналата година през юни пак имаше само единични плодчета и следи от изсъхване.

 

Четвъртия уикенд - жега, жега и втори път жега, а отгоре на всичко съм и едноръка. Деня прекарахме нагоре в планината, че то не се работеше. Привечер засадихме още по една порция домати и чушки - 20 корена Рома, 30 Рила и 40 бяла капия, с което завършихме голямото каре. Сложихме и две връзки чубрица - основната част долу при боба, няколко корена горе при чушките.

 

В градината някой беше ровил дупки, но явно му е липсвал посадъчен материал, та ги беше оставил празни. За щастие нямаше големи загуби - 2-3 корена чушки да са изсъхнали. Тъй като на сянка в слъчогледа намерих да дреме един невръстен Костас, предполагам, че той си е играл. Съседите, интересно, твърдят, че в дерето живее язовец - не ми се вярва, а и голямо животно като него би направило повече беля, ама знае ли човек...

 

Иначе старите садежи са добре като цяло. Най-първите домати ги навързахме, като обесници са милите. Цъфтят, имаше и няколко доматчета. За фасула сложихме вигвамчета.

 

035434748.jpg?r=0

 

Грахът има вече чушки, даже хапнахме една.

 

035434751.jpg?r=0

 

Поникнало е, мисля, борагото.

 

035434740.jpg?r=0

 

Картофите растат, най-стария цъфна. Слагам им от изсъхналото сено, колкото има.

 

035434734.jpg?r=0

 

Кейлът изглеждаше много добре, манголдът също добре расте, имаше за манджата. И разни тръни, разбира се.

 

035434739.jpg?r=0

 

Лукът ми се видя, че е започнал да поляга. Струва ми се много рано, а и се опасявам, че главите му не са пораснали кой знае колко. Дали ще имаме кромид тази година? А в лехата с патладжан вместо патладжан никне, според мен, щир.

 

Овощния бюлетин - без промяна, което в нашия случай е добра новина. Наровете започват да цъфтят. Има малки ябълчици; забелязах, че на старата слива също учудващо има няколко сливи. Белицата е отрупана със зелен плод. На вкусната ябълка има доста мравки и листни въшки. Чудя се доколко всъщност могат да навредят?

 

Мерки - пръсках овошките с настойка от повет + домашен сапун. На част от доматите и чушките сипах по канче копривена настойка.

 

Пети уикенд, времето е горещо.Вместо да работим, отидохме да спим в гората. Върнахме се в пет, насадихме 20 корена Рома и 50 бяла капия. Миналата седмица на Любен не му е бил ден за садене - Рилата не са се хванали, чубрицата също повечето май няма да я бъде. Имаме още една леха със спанак да махнем от първа тераса.

 

Засяхме още едно пакетче рукола - част при режещата тиквичка, от която има само три поникнали растения и част при кейла. Разсадих и няколко марулки.

От гората донесохме бял и жълт равнец и диви ягоди за садене. Преместих и хостите на сянка.

 

В ягодите и борагото ходи най-вероятно попово прасе. Има тесни проходи плитко под повърхността на почвата. Няколко храста ягоди са изсъхнали, от борагото засега няма жертви. Засега ягодовата реколта е по 5-6 ягодки на седмица, срам.

 

Обрахме узрелия грах - една малка кошничка, но би трябвало да има и още по-нататък, от по-късно сетите.

 

035489532.jpg?r=0

 

Хубав кейл става. Манголдът също расте добре, някой го яде обаче.

 

035489524.jpg?r=0

 

Краставичките нещо хич не растат, не им е лесно без вода явно.

 

035489608.jpg?r=0

 

Овошки - без промяна. Оперирах едната млада слива - имаше няколко капки смола ниско на стъблото и като разчовърках намерих изгнила гнус и червей. Почистих добре, сложих оцет, замазка и превръзка. Дано се оправи. Пръскахме с настойки от повет и змийско мляко, копривената сипах за тор горе.

 

Лозето, най-вече асмата горе, има явни признаци на хлороза. Забелязва се също по касиса. Не знам какво да правим с тази наша почва и как да я фиксваме.

 

Разтурихме зида на първа тераса и покопах малко надолу. Няма връщане назад, ще се строи!

Cucurbita Maxima

2015 - Април

В първия уикенд на април засадихме втората порция от общо 5 кг. картофи под слама на четвърта тераса. На първа оформих два реда в традиционен стил специално за чери-доматите и лютите чушки. Покрай доматите пръснах и малко босилек, а в двата края - тагетис. Естествено мулчирах със слама.

 

035179756.jpg?r=0

 

Слънчогледът, грахът и репичките бяха поникнали най-накрая.

 

035179768.jpg?r=0

 

Пръснахме малко цветни семена тук-там и люцерна при овошките.

 

Кайсиите вече прецъфтяха и от това, което показаха съдя, че едва ли ще слагаме компоти тази година. За това пък старата слива ни изненада с цвят въпреки разраненото си тяло, заради което всички я бяха отписали.

 

035179760.jpg?r=0

 

През втория уикенд сложихме ред краставици на първа тераса покрай слънчогледа и ред зелен фасул зад праза. Посяхме смесено тиквички и боб пешак на трета тераса и отделно едно редче от режещата се тиквичка на прилежащата асма. Също и малко сминдух.

 

035220211.jpg?r=0

 

Над лука на четвърта тераса засяхме манголд, отляво каренце патладжан, а отдясно под асмата - малка ягодова градинка.

 

035220215.jpg?r=0

 

В десния далечен ъгъл на двора закопахме обелки от земна ябълка.

 

Предишните садежи са без особена промяна. Предзимния спанак явно няма да го бъде, няколкото корена ягоди преместихме в градинката, така че се освобождават още две лехички.

 

Всички фиданки от есента са живи и здрави и се развиват добре. Храстите също, с изключение на една пръчка касис и две малини, които още чакаме.

 

Третия уикенд посветихме най-вече на косене - тревата на места беше стигнала до над коляно. Смело мога да кажа, че никакъв фитнес не важи пред това да окосиш половин декар със сърп на патешко ходене.

 

На трета тераса подготвихме големия чушков експеримент - подстригахме до дъно два квадрата и наръсихме обилно със залежалите чушкови семена. Ще видим дали ще отгледаме Фукуошки чушки.

 

035249041.jpg?r=0

 

Продължихме лехата с боб-пешак и чубрица.

 

На мястото на изкоренената дива лоза до отсечената смокиня засяхме кратунки, които да пълзят по оградата. Пред тях - слънчоглед, малко детелина и фацелия. На няколко места в долната част на двора засяхме и цветя - цинии, космос и мирабилис.

 

На първа тераса оплевихме и подпълнихме лехата с грах, защото растения бяха поникнали само по края. Ще видим дали новите садежи ще настигнат старите. В заварената лучено-чеснова леха досях репички.

 

Този уикенд вече наистина се усети раздвижване в растежа на повечето посеви. Спанакът най-накрая наддаде някой и друг сантиметър. Има малки кълнчета в лехата с черитата. Лукът долу расте буйно, целият в диви моркови.

 

Люлякът цъфна, ябълките също. Смокините вече имат малки плодчета. Лозето се разлисти, а вишничката е малко чудо - отрупана с цвят и пчели.

 

035249045.jpg?r=0

 

Интересни неща се случват на храстчето чашкодрян - от две седмици е цялото покрито с черни листни въшки, което привлича калинки, осички и разнообразни други насекоми, които го обхождат с делови вид.

 

В последния уикенд на април засадихме по десет корена домати - розови и Идеал в псевдо-висока леха (просто натрупана пръст). На четвърта тераса проведохме изключително несериозна сеитба на пъпеши, дини и тикви, като просто сложихме по няколко семенца в плитки дупки измежду буреняка. Особени надежди за бъдещия бостан нямаме.

 

Разширихме ягодовата градинка и преместихме и последните ягоди там.

 

Засаденото на трета тераса - тиквички, боб и сминдух получава отличен за бърз растеж. Имаме и първите разлистени картофчета. Манголдът също подаде нос.

 

035278466.jpg?r=0

 

Някои от дръвчетата имат проблеми. Прасковката е с къдравост. Вкусната ябълка на места е с като изгорени листа. Някои от клончетата на малката кайсия съхнат.

 

035278480.jpg?r=0

 

Изоставащите малинови пръчки най-накрая се съживиха. Нещо оставя дупки в листата на касиса.

 

Най-накрая се случи и нещо, което чакаме от месец - докараха ни пръстта и мрамора за подпорните стени. Сега вече нямаме никакво оправдание да не започваме строежа.

 

035278459.jpg?r=0

Cucurbita Maxima

2015 - Зима

blog-0713286001427910778.jpgКогато през декември лехите са все още отрупани с хризантеми, а през януари цъфват кокичетата е трудно да усетиш, че има и такъв сезон - зима. Сняг не видяхме, нито дори слана. Градината обаче си караше по план и кротко си проспа трите полагащи й се месеца.

 

Дойде март, а с него и времето за пролетна резитба. Някои от дърветата ни имаха голяма нужда от това, но поради липсата на опит се ограничихме до това да изрежем обърнатите навътре клони и тези, които се промушваха към съседните дворове. Едва ли има по-рошаво и неподредено дърво от смокинята - клоните и растат безредно във всички посоки, старите съхнат, младите се мушат навсякъде, а покрай дънера се източват десетки филизи. Една смокиня отрязахме изцяло, също един бъз, а от гората сливови филизи оставихме два-три от най-големите. За раните от рязаните по-големи клони използвахме овощарска замазка.

 

След дърветата дойде ред и на лозето. Асмите ни заемат доста голяма част от двора - обикалят къщата и продължават надолу покрай оградата, а на втора и трета тераса има изградени конструкции. За щастие съседът ни дядо Славчо е опитен лозар, та имаше кой да ни въведе в това изкуство - рязане на лозе. На пръв поглед изглежда елементарно, защото има само няколко прости правила за спазване, но дали е така (кой, кой ще ми каже?) ще разберем след някоя и друга седмица.

 

От предзимното ни садене резултатите са следните: лукът се развива добре, белият по-добре от червения; спанакът порасна до бейби спанак и реши, че този размер си му харесва; червената детелина образува малки сладки туфички на места.

 

Разрохкахме по-голямата част от първа тераса, засадихме ред слънчоглед покрай оградата, спанак, репички, моркови, праз, рукола, грах, копър, магданоз, девисил, целина, дори чери домати - общо взето, изтръскахме всички залежали пакетчета семена и мулчирахме с грижливо приготвената слама. По долните тераси пръснахме семе от бяла детелина.

 

В последния уикенд на март заложихме картофи под слама на четвърта тераса, посяхме бораго покрай дръвчетата, фацелия; и по метода "храня мравките" - люцерна, лен и мак.

 

035161111.jpg?r=0

Cucurbita Maxima

2014 - Началото

blog-0489239001427478312.jpgСелото ни се намира близо до Сандански, в полите на Пирин. Тук е топло, сухо, а когато вятърът идва от север или юг и се вклини в долината на Струма - толкова ветровито, че да ти хвръкне шапката. За щастие в по-голямата част от времето той е далеч зад планините, слънцето блести и всичко е спокойно. Около селото са надвиснали високи хълмове-пирамиди с каменни шапки като пазачи, а зад тях се издига борово-снежен Пирин. От него извира селската река, с чието дере граничи нашето дворче.

 

Дворчето ни не е голямо - около декар и се спуска по южен склон. Разделено е на четири тераси с различна широчина. В него има сума ти смокини, няколко големи асми и плантация от коприва. А понеже сме неразумно разточителни с котешките бисквити е и любимо място за разходка (и други дейности) на всички съседски котки.

 

Цялото това богатство е само наше от юни 2014 година и планираме да го превърнем в постоянен дом и да отгледаме устойчива градинка, която в идеалния вариант да ни изхранва.

 

Земята ни си е почивала минимум две години, а по-голямата част от нея никога не е била обработвана. Заварихме я такава:

 

033233697.jpg?r=0

033233716.jpg?r=0

033399483.jpg?r=0

033399487.jpg?r=0

033233680.jpg?r=0

 

Лятото на 2014 посветихме най-вече на чистене - безкрайно, безумно чистене на безкрайни, безумни количества боклуци, складирани в малката къща и помощните постройки, което продължава и до сега. Планирахме новото разпределение в къщата, подменихме електро и ВиК инсталациите, започнахме изграждане на вътрешна баня и ремонт на стаите.

 

В градината работата вървеше доста по-хаотично. Краят на юни не е момент, в който могат да се садят много неща. Това, че имахме (и все още) възможност да идваме само в почивните дни пък ни спираше да садим растения, изискващи редовно поливане.

 

По това време първа тераса изглеждаше така:

 

033233739.jpg?r=0

 

Преди да садим трябваше поне малко да поразчистим треволяка. Подстригахме високите бурени с ножица, с пръчки и дъски оградихме лехи и ги застлахме с картони. В картоните направихме дупки и в следващите уикенди в тях насадихме

 

по десетина корена домати и чушки

тикви и тиквички от семе

три реда разсад праз

малко слънчоглед

малко боб

чубрица

зеле

и две коренчета люти чушлета и корен тагетис, донесени в кофа от София

 

Пръснахме и по малко цветни семена сред зарзавата, както и копър и магданоз в цветните лехи.

 

Всичко това мулчирахме с отрязаните бурени и общо взето, с изключение на няколко поливки, оставихме на самотек - беше август, време за море и градината трябваше да се справя сама в следващия месец.

 

10516864_10152629341204634_5322189585368178478_n.jpg?oh=921364723b7d3ffc5ce37d49afe96938&oe=55AAC75D&__gda__=1438519529_5c965e9ad28452f28c67b2c416ca0d5d

 

10517936_10152629341214634_591190918496158603_o.jpg

 

Когато се прибрахме след ваканцията сякаш нищо не се беше променило. Само поветицата се беше вихрила, зеленчуците се развиваха твърде неохотно. В крайна сметка успяхме да пробваме от доматите, макар че половината корени така и не се прихванаха и изсъхнаха. Тиквите и тиквичките уж растяха добре, цъфнаха, дори имаше няколко малки завръза, но не им достигна време да направят нещо по-сериозно. Празът от дебелина на молив достигна дебелина на маркер. Няколкото хилави слънчогледчета осигуриха шепа храна за синигерите. Копър не поникна, нито магданоз. Бобът изчезна загадъчно малко след като беше достигнал педя, лютите чушлета също. Реколтата ни от чушки се състоя от цифром и словом 1 (един) брой чушка. Чубрицата оцеля, скрита в джоджена, а няколкото зелки стоят и досега - безглави, със силна прилика с маруля и вероятност скоро да цъфнат. В центъра на това фиаско гордо се развяваше коренът тагетис - гигант (е, поне в сравнение с останалите насаждения), родил и отгледал два компотени буркана семена.

 

Извън първа тераса дейностите ни се ограничиха в рязане на вездесъщите бурени и бране на коприва, с която кажи-речи се изхранвахме няколко месеца. Разпръснахме семе от червена детелина и просо, по-голямата част от което беше чевръсто прибрано от мравките.

 

На плодовия фронт нещата също не вървяха. Овошките ни са най-вече смокини (6-7 дървета от три различни сорта), освен това ябълки (3 дървета, 2 сорта), две кайсии, стара синя слива с отраснали филизи, вишничка, бяла черница, малък и голям нар, фиданка круша. Опитахме няколко медени ранни смокини от зеления едър сорт, но основната реколта цялата изгни още по дърветата. Ябълки имаше от невкусните, а от вкусните - малко. Шепа вишни. Кайсиите боледуваха - малко, дребни и пъпчиви плодове. Единични бройки сливи. А любимата ми черница (белица?) беше нападната от миризливки.

 

10527325_10152629348549634_8091124575594651504_n.jpg?oh=cdb2530aac5d2820c7d0f1fc5c91ffc7&oe=55BDAFBE&__gda__=1437404896_adf22518f1baa9cb9ef46100f2cd8995

 

033399416.jpg?r=0

 

033399420.jpg?r=0

 

А миризливките са голяма напаст! За няколко месеца окупираха цялата градина и наядоха всичко, а в доматите пробиха дупки и ги изсмукаха от вътре. Зимуват под сухата трева и е задължително тази пролет да вземем отрано мерки, защото иначе пак няма да останат доматки за нас.

 

Узря и гроздето. И за него годината беше лоша (ама че година, а?). Някои от асмите не родиха нищичко - не можахме дори да разберем какви сортове са, гроздчетата изсъхнаха рано-рано. Разбрахме, че имаме по малко ранен Болгар и едро червено грозде, а най-много - от ситното тъмно грозде с особен аромат, което ми е любимо от дете (едно много приятно за мен съвпадение). От него успяхме дори да наберем и да сложим вино - 10 литра чудесна сладка шира, която се превърна в 10 литра нечудесна горчиво-кисела течност (бележка - захарност на минималната граница не е достатъчна, другия път добави захар!).

 

10550124_10152629338039634_734875152095707925_o.jpg

 

Подготвихме се за следващата година като закупихме десет бали слама, засадихме две повдигнати лехички с ягоди (с боднат чесън помежду тях - четем си алелопатията), сложихме и малко спанак, репички (те пък станаха бързо и си ги изядохме) и по няколко квадрата бял и червен лук. Засадихме и фиданки - череша Ван, праскова Редхейвън, райска ябълка, арония; също и по три корена малини, къпини и касис. С това годината приключи.