Селска чест

  • публикации
    25
  • коментари
    5
  • преглеждания
    696

При нас е весело

Боби Димитров

58 прегледа

Петък вечер, след полунощ, планираме ранно ставане и тръгване за градината. Закуската е измислена, дрехите са приготвени, всичко е точно, готови сме!

Малко по-късно, все още по тъмно, щерката почва да плаче на сън с неистов панически рев. Явно сънува нещо. Успокояваме я набързо, за половин час. През това време, обаче, баткото става - "Наспал съм се, хайде да си играем, какво ще ядем?". Придумваме го (без подкупи) да се връща в леглото. Не успяваме да заспим в следващия час-два.

Събота сутрин. Алармите на телефоните по дифолт не звънят в почивните дни. Събуждаме се с тежки глави и червени очи. Децата ги няма в спалнята - единият е изсипал всичкото лего на килима в хола, другия яде вчерашен кекс. Яде = прави кръг от трохи с диаметър 2 м и кълве трохите и легото. Като ни виждат, единия казва "Гладен съм", а другия "Ам-ам!". Почваме нещо за закуска и опит за прибиране/подреждане. Мервам поглед към часовника - 9:45 е.

Докато сръбнем по едно кафе със сандвич и приберем трохите и легото, баткото е извадил водните бои и тесте салфетки, за да си бърше четката. Трупаме в коридора пред вратата - кофа с боклук за компоста, втора кофа с боклук, торба с пластмасов боклук, две торби с ядене, две раници с багаж, 4 якета, 4 чифта обувки, гаца с играчки... Преобличаме изцяло веднъж баткото, който се е залял с водни бои и щерката, която е изляла кафето на майка си по покривката, килима и себе си. Перем набързо килима и покривката.

Готови сме! Успех, на вратата сме, а още няма обяд! Викам асансьора, а щерката почва да се напъва. Айде обратно, гърне, миене, нови пелени. През това време баткото кара тротинетка в коридора и си удря палеца на крака с неистов рев. Събуване, преглед, обуване.

Готови сме, тръгваме! Момент, и на баткото му се ака. Връщаме се, пее песничка 10 минути на гърнето, без резултат. И двамата с Гери сме вече вир вода, връщаме се за нови тениски. Еля, тръгнахме. Малката се запъва на вратата, иска си камиона с песничките, кукла, самосвал и други обемисти играчки. Убеждаваме я, че носим други. Слизаме на три курса с асансьора.

Готови сме, тръгнахме! Бутаме всичко в колата. Още преди да сме затворили багажника, от задната седалка се чуват два мощни гласа АМ-АМ-АМ-АМ. Забравили сме крекерите горе, Гери се връща, асансьорът нещо е блокирал. Докато дойде, малките почват да искат и вода. Звъня й по телефона, той е в колата. В крайна сметка се сдобиваме с вода и храна за изпът и потегляме. Поглеждам на таблото - 12:15 е.

По околовръстното има нетипичен трафик. Пътят, който обикновено отнема до 20 минути, днес е 45. На децата им е горещо и се изнервят. Пускам им музика, с което предизвиквам 30 минутен концерт, изпълнен на пълни децибели и само чрез звукосъчетанието "БЛА-БЛА-БЛА". 

Стигнахме живи и здрави. Докато разтоварим колата, и двамата са се подредили на пейката в очакване на храна. Слагаме обяда, то се е видяло, и без това сме гладни и ние. Хапваме набързо до към 14:00 и баткото почва да тича подозрително наоколо. Захващаме да разтребим, но тоя процес е прекъснат от щерката, която пада и си удря носа и после от баткото, на когото вече наистина му се ака. Една бърза дупка в земята, бързо миене с маркучева ледена вода, бърз рев и бързо преобуване и сме готови за работа. Почти, щерката също трябва да бъде преобута, а веднъж остане ли по гол гъз, после няма обличане... Как да е, справяме се, като я залъгваме с нещо за ядене.

На малката обаче й се спи много, едвам си седи на краката, пада на всяка крачка, хленчи, гуши се, плаче. Гери се захваща да я приспива, докато аз се опитвам поне да ОГЛЕДАМ какво става в градината, което се превръща в 15 минутна беседа с баткото кое какво е и какво може да се яде. Малката заспива супер бързо.

Съседът пали моторната коса с мощно форсиране. Малката се събужда супер бързо с още по-мощен рев. Баткото почва да реве, че му се е надула главата от бръмчене и рев.

Мятам и двамата в колата и правим кратка половинчасова обиколка по черните пътища. Успокояват се и заспиват. Поглеждам часовника - 15:30 е.

Време е да поработим. Захващаме се бързо да изнесем всички нужни инструменти и семена, преглеждаме плановете за действие, това отнема известно време. Тъкмо почваме да оправяме една от занемарените лехи и идва друг комшия да говорим за строителни въпроси. Въпреки това, Гери успява да поработи цял час, а аз - половин. Разпъваме няколко капкови маркуча пробно. Чува се клаксона на колата - баткото се е събудил и ни вика. Естествено, с това е събудил и сестра си.

Изсулвам ги от колата, като се връщам два пъти - за едната обувка и после за любимата количка.  Явно е време за следобедна закуска, защото единият пита "Какво ще ядем?", а другия казва "Ам-ам!". Отварям кутията с баницата и тичам да вдигна щерката, която е забила нос в мулча, още сънена, отиваща към майка си. Успокоявам я, под алармиращите викове на баткото. Обръщам се да видя какво ТОЛКОВА спешно може да има и виждам как котката си хапва следобедната закуска на децата.

Всички заедно надаваме отчаян рев.

Скалъпваме някаква закуска, децата са доволни и спокойни, играят си заедно. Поглеждам часовника - 17:30 е. Време е да поработим.

Отмятаме още половин час работа, обаче почва да се мръква, задухва студен вятър, нямаме нищо готово за вечеря и като цяло се ориентираме към тръгване. Събираме и прибираме инструменти, багажи, посуда, храна, кофи за боклук, дрехи... Децата усещат, че ще си тръгваме и почват да настояват да останем, всеки по своему. Малката вика "НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ!" в продължение на 5 минути, докато баткото ми изнася лекция как "ако си вземем палатката и леглото и гардероба и играчките и килима и масата и тоалетната, може да си живеем направо тук."

В крайна сметка всичко е натъпкано обратно в колата и таман да запаля, комшийката тича да ни даде яйца. Добри хора. Поприказваме си с нея, през което време малката дърпа котката за опашката многократно, не без последствия, а баткото стъпва с двата крака в дълбока локва, пълна с машинно масло. Успокояваме, преобуваме, тръгваме. Поглеждам часовника - 19:15 е. От задната седалка се чува въпросително-закачливо "АМ-АМ?".

Прибираме се рекордно бързо, като целта е децата да не заспят, за да можем да ги изкъпем и огледаме. На косъм се разминавам с ТИР, който от крайна лява минава в крайна дясна точно преди моста на Сливница. Пуснал съм музика, но този път няма концерт, децата са уморени. Поглеждам назад като влизаме в квартала, будни са, макар и да клюмат. Пред блока сме, разкопчаваме коланите и буквално скачаме в движение от колата и със замах отваряме задните седалки.

И двамата спят...

На сутринта намирам кърлеж в косата на баткото.

Неделя е. Сипвам си доста голям бейлис в кафето.


Евелина, Теди, Варела и 2 други харесват това


1 Коментар


Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход