В началото бе трудно, но тежко!
Ето го! Облагородявано и поддържано 20-30г. и изостаено преди 3г. Към 11.04.2015г. мястото изглеждаше така:
Снимано от стълбите пред фургона:
Ето го и фургона погледнат отзад:
... и част от предния собственик.
Положението не е розово, но ентусиазма ми е толкова могъщ, че не обръщам внимание на некосената, съхнала и полягала трева в продължение на 3г. както и на изобилно покаралите фиданки от вишни, чашкодрян, шипки, повет, трънки, глогинки и други подобни. Множество сухи клони по дърветата, и куп такива в долната част на двора. Природата знае как да изпозва наличните ресурси в нейна полза.
Мастото се намира в област Перник. Води се вилна зона на с. Радуй, но на практика е свързано с него чрез дървосекачески път, занемарен до степен - пътека. Реално се подхожда през с. Делян, което се намира от другата страна на Вискяр планина. Месността се нарича "Наметни дол", а местните го наричат - "баира". Последните са получили тези парцели (повечето по 600кв.м.) преди около 30г. по някакво постановление, като служители на БДЖ, при условие, че бъдат облагородени и засадени с трайни насаждения, местата остават за тях. Надморската височина е 750м.н.м.р.
Това с червеното плюсче е фургона.
През 2015 г. основно косих трева и я събирах с греблото, защото беше избил мъх в/у почвата и само гръмотрън и досадните фиданки можеха да оцеляват. Орязах доста сухи клони, поправях огради и съзерцавах. ...е не се сдържах и вдин ден на връщане от село взех някои неща:
Тук не изглежда кой знае колко, но като видиш това:
става една идея по-нагледно, какво съм домъкнал. Виждат се и 2 прекопани места зад чувалите, които в последствие се превърнаха в първите ми лехи в дъсчена рамка.
Засяти с лук, чесън и домати (това имах като семе и време). Имах си и любимци, родени под фургона:
Които не преживяха първата зима...
После разкопах още една малка леха до стърчащия дънер от вишна на снимката преди папито, където по нататък ще садя.
Вишнички и домати "Албенга" - разсад от Красно село. М/у другото изглеждат доста добре Снимката е от 28.06.2015г. Тази година една от ябълките ми беше извергнала. Снимките са след 3 бранета:
Точно тази ябълка в понеделник 17.04.2017г. беше отрупана с цвят:
Какво ли ще стане след тези студове, все още не е ясно, но твърдението, че по-старите ябълки раждат през година за сега изглежда, че се потвърждава, защото миналата година нямаше нито цвят по дървото. Толкова за 2015г.
2016г. и първо посещение 21.02.2016г.
Виждат се миналогодишните лехи с лук и домати, в които все още има лук и на места чесън, както и голяма купчина клони от подрязването на овошките. В началото мислих да ги събирам в центъра на двора, където е празно откъм дървета (имаше една вишна която махнах) и да ги паля когато изсъхнат, но по-късно осъзнах, че мога да ги превърна в повдигната леха, което в последствие направих и по-нататък ще покажа.
Фургончето с асмалъка и боклуците под него.
Остатъците от лук и чесън, презимували успешно. По-надолу разкопаното от миналата година, което сега се сещам че бях засадил със салвия, която бе презимувала успешно и жълти крушовидни черита, които по-късно през тази година избиха сами от падналите доматки през 2015г.
Пък това си бчх разкопал есента на 2015г. и го бях покрил с листа от дърветата. В последствие засадени с Розов гигант, който се превърна в сбръчкано чери заради сушавата година.
В ляво на снимката е долния ляв ъгъл на двора. Клони трупани от предишните собственици. Тях преместих при останалите в средата на двора, а под тях се откри чудесна почва, която тази година засадих с марули, рукола и манголд за сега.
Купчината нарастна до 3 метра, но това е само началото...
Това е под двора над мен, също разкопано есента на 2015г. и подготвено със листа и сено за доматки и една тиквичка. Дървото в средата е една ябълка Петровка, която страда от червени петна по листата, като прасковката на Ру и в общи линии всички прасковки. Тази година се ядосах и я напръсках с Тирам - химиика против гъбични и други заболявания, пък да видим какъв ще е ефекта. Ако няма такъв ще приготвя отварата на Филип от Тринога с широкоспектърно действие.
19.03.2016г. дърветата са варосани и подкастрени.
Подготовка за засаждане на кивита и камчатки. Толкова е подгизнало все още (02.04.2016г.), че се наложи да обиколя цялата вилна зона и с метла и лопата да събирам изровеното от земните пчели и къртичини, за да има с какво да засипя засаденото. Миксирах тази почва с дървени стърготини, гнили борови кори, пясък и въглени за да я структорирам.
Първи копки за езерото. Ден след това беше се напълнило без да вали... Това беше година на пълноводна пролет и сухо, като барут лято.
Засадените камчатки, тагетес, латинки, невен, презимувалите салвии на 02.05.2016г.
Още една камчатка, заварени перуники и самонасялият се чесън и лук.
Още лук и магданоз покрай лозата, както съм чел, че било добре. Алелопатия рзбириши Куриоза е че точно тази лоза страда от едни червени бабуни по листата, които били някъв си акар. Ражда си без проблем лозата, ама сигурно и е тегаво, а и не изглежда добре.
Тагетес, невен и въпросните Розов гигант... Почвата беше станала страхотна. 20см. слой листа беше изяден от червеите и вкаран в почвата. Пухкава и структорирана.
Горното разкопано местенце с първите си обитатели - 3 бели тикви. Тръгнаха добре, но и те станаха чери тикви. Извод: без вода само кактус вирее!
Моравата след много стригане и "решене" с греблото придобива вид на такава. По-предното идване - февруари месец бях нахвърлял 500гр. бяла и червена детелина микс, която определено вече присъства в пейзажа.
За сега толкова. Трябва да изплува още информация за успехи и неуспехи, но за съжаление няма да изплуват повече снимки от 2016г. защото останаха на телефона, който ми откраднаха преди Коледа... Добрата новина е, че снимки има от 2017г. както и прясно инфо, ама днес се уморих.
- 5
7 Коментара
Recommended Comments
Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш
За да коментираш, трябва да имаш регистрация
Създаване на акаунт
Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!
РегистрацияВход
Имаш акаунт? Влез оттук.
Вход