През февруари и март ходихме два пъти да направим зимна инспекция на фиданките. Една от тях беше наръфана от нещо и със счупен връх. Най-вероятно няма да оживее.

През март успяхме да уредим едно малко парче от около 300 квм да бъде изорано, за да се обърне чимът. За жалост, нямаше достатъчно време и валежи, които да разбият буците. Последвалото фрезоване направи съвсем малко, само леко натроши буците глина по повърхността и до някъде заравни изораното. Преди фрезоването имаше бразди по 50 см дълбоки, след него - станаха 20 см.

Като цяло условията бяха ужасни за началото на сезона. Неподготвена почва, пълен цайтнот, неналични материали, студено време.

В последната събота на март засадихме грах, чесън и спанак. Като казвам засадихме, ще рече разместихме малко големите като юмрук буци на повърхността, под които има плътен слой обърнат чим в глинеста смолница. Не съм сигурен, че може да има по-враждебни условия по нашите ширини. Затрупахме всичко пак с буци и толкоз.

Смолницата като почва не се поддава на класическите методи - разбий буците с мотика или издърпай с гребло. Копане с лопата създава дупка с перфектно гладки стени. Основният инструмент за премахване на чимове е кирката (до тук 1 дръжка счупена), а за вече минато с кирката - яка вила за копане.

Смолницата, макар и богата почва, е тежка, супер лепкава и сплъстена. Такава почва е най-добре да бъде оставена на мира и само обогатявана година след година с органика. Горичката в дъното на парцела ни е пример за това какво може да се получи с добро количество органика.

Скоро след сеитбата на тия три дреболийки - заваля сняг...

Трифон зарезански:

Временно без сняг, преди орането: