Селска чест

  • публикации
    32
  • коментари
    15
  • преглеждания
    2432

2014.11

Боби Димитров

117 прегледа

Края на ноември беше завършекът на една супер мокра и изнервена есен. В началото на месеца придобихме фиданките и после чакахме 10 дни багеристът да ни откаже да работи (а после още няколко дни докато намерим друг). През това време държахме дръвчетата в студен склад, увити с няколко мокри чаршафа през корените, поставени в чували от зебло.

Есента беше толкова мокра, че не успяхме да изорем за премахване на чимовете в една част от двора. Чимът на нашата ливада е нещо внушително, но го оценихме чак след като багерът изкопа дупките за фиданките.

Около 20 см плътна коренова система, оплетена на макс със смолистата смолница. Прясно заточена права лопата не влиза на повече от 4-5 см при настъпване от 90 кг човек. Дупка се копае само с кирка. От друга страна, перфектна ливада - голямо разнообразие от растения, жизнена, червеи в изобилие, къртици. Цяло лято изхрани бременната кобила на комшиите, която ни коси и поддържа ливадата.

В крайна сметка дупките станаха. Предварително бяхме насъбрали стари дебели и тънки клони, нападали в горичката. Заложихме от тях във всяка дупка, сложихме и по една кофа тор от ЧКЧ, върнахме и чимовете с тревата, където успяхме да ги поместим (някои от тях бяха 60 х 60 см и над 80 кг тежки).

Самото посаждане на фиданките беше почти пълна пародия на правилния процес. Типично в наш стил, винаги нещата трябва да са максимално трудни и усложнени по независещи от нас обстоятелства.

Тъй като се забавиха дупките, времето много напредна. Притеснявахме се за фиданките, на гол корен 10 дни. Притеснение беше и прогнозата за трайно застудяване от 0 градуса дневни. След изкопаването на дупките имахме точно 3 дни, които, разбира се, бяха работни.

Естествено, за това време почвата не успя да изпръхне и запълването на 20 дупки 60 х 60 х 60 см, което мислихме, че ще ни отнеме един предиобед, се проточи 8 изнурителни часа. Изпълнени с опит за разбиване на буците в купчините с мотика (невъзможно), опит за прехвърляне на пръстта с лопата (невъзможно), опит за разрохкване с вила за копане (невъзможно)...

Накрая, като почна да се мръква и стана доста студено, вдигнахме темпото като просто захвърлихме инструментите и с ръце почнахме да избутваме буци от купчините в дупките на фиданките. Затъпкахме набързо, по една кофа вода на всяко дръвче (=18 кофи, пренесени от двора на комшиите на 100 метра в едната посока) и толкоз. Аз почти заспах на волана през 15те минути до София и си мислех, че ако тия дръвчета се хванат и дадат плод, ще сме най-големите късметлии в историята на градинарството.

А като си помисля, че започнахме деня с домашна баница и мавруд, да спори работата... Никога вече баница и мавруд! А още преди това, планирахме всичко до последно по лунния календар... Природата ни учи на смирение.

2014-11-25.jpg

пп: 2 седмици след това (през което време се съдра да вали) отидохме да видим дали някой не е откраднал фиданките. Там бяха, но почти се разплаках като видях останките от купчините пръст - бяха супер рохкави и дори с детската лопатка можеше да се копае в тях. If only, if only...

ппп: Насадихме ябълки, круши, дюля, мушмули, сливи, праскови, кайсия, череши. Малко, но от сърце.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход