Изследвана и описана от : Carbon (1865), Hogg (1866), West (1882), Escribano и Pérez (1884), Barron (1891), Lelong (1892), Shinn (1893), Colby (1894), Eisen (1885, 1897, 1901), Wythes (1902), Starnes (1903), Starnes и Monroe (1907), Bunyard и Thomas (1904), Dean (1904), Roeding (1914), Mills (1914, 1918), W S. Anderson (1924), Condit (1921a, 1921b, 1923, 1925, 1933, 1947),  E. A. Bunyard (1925),  Blin (1942).

Синоними : Albacor,  Albacora, Ademuz, Aubacó, Alcacer, Bacorera, Betera, Beer's Black*, Brebal, Breval Málaga, Biberaeo, California Black, Colar, Colar de Albatera, Colar Elche, Criolla, Charles Allen**, Del País,  De la Reina***, Franciscana, Florancha, Gourreau Noir, Goen, Gouraud Noir, Gourreau du Languedoc, Joanenques, Mission, Negra, Napolitana Negra Brevera, Napolitana Negra Brevera Foyos, Negra Málaga, Noire d’Espagne, Reculver****, Torrebaja, Sangre de Caballo, Sang de Rossí,  Vivareo.

* Името Beer's Black се ползва, както за Black Mission, така и за Violette de Bordeaux (Negronne).

** При извършено генетично изследване е установено, че сорт Charles Allen има близко родство с Black Mission, но е напълно идентичен с Noir de Caromb. Запазвам синонима в списъка, защото името се е наложило във времето и може да има объркване на растения, поради голямата външна прилика.

*** Името De la Reina не е признато официално за синоним на сорт Black Mission, но, не е налице нито една разлика, която да е основание за отхвърляне на тяхната идентичност.

**** Името Reculver в миналото се е използвало за поне още два сорта смокини - Черна от Прованс (което се предполага, че е познатата днес Чикаго Харди) и за един много дребен сорт, наречен Negretta.

Отглежданият промишлено в Испания (с добиви около 9000 тона на година) сорт Colar (Colar de Albatera), което е местно наименование на сорт Albacor  е идентичен с Black Mission.  Но, понеже дърветата в Испания са произведени от по- разнообразен изходен материал са възможни леки различия в сравнение с дърветата в САЩ, които са получени само от един източник - дървото от мисията San Juan Bautista. В този аспект, високата уязвимост на Black Mission към мозаечен вирус, станала отличителна характеристика на сорта, може да е била индивидуална характеристика на едно единствено растение. При растения с произход, различен от САЩ, пораженията от FMV могат да бъдат минимални или никакви. 

Albacor de Grá и Albacor Comun (Albacor Comuna) са подвидове на сорт Черна Мисия, описани още през 1911г. от Gustav Estelrich. Albacor Comuna е изследван и описан подробно от съвременният учен и колекционер Montserrat Pons. Според него, този сорт има по- слаба Бреба реколта от класическата Albacor/Black Mission, но е с по- обилна и по- едра основна реколта.

Описана е в книгата "Смокиня" на проф. Радка Серафимова, като Мичуринска 16. Дали наистина е наблюдавала Black Mission или някакъв сроден сорт от същото семейство, не е сигурно и до днес. За това се въздържам да поставям това име в списъка с установените синоними.

Растенията, които се продава в български и италиански разсадници под името Turca (Турка), отговарят по характеристики на Albacor/Colar (Black Mission с произход Испания). Но, поради малките разлики между някои сортове от това семейство, тяхната пълна идентичност остава под въпрос, докато не се извърши генетичен анализ. Трябва да се има предвид също, че в Италия, това име се ползва доста свободно за повече от един сорт. Същото се отнася и за сорт Melanzana (патладжан).

Да не се бърка с произхождащият от Северна Африка (Алжир) сорт Sultane de Marabout (Султана на Марабу, Onq Al hamam, Bjawi), продаван в Гърция под името Mission или просто "лилава смокиня" и внасян от там в България. Този сорт е тип Смирна и в райони без наличие на бластофага, и опрашване не може да даде плодове. Понякога, българските търговци/прекупвачи прикачват и едно "Black", към гръцкото име на сорта, но в България, заблуждаването на клиентите се смята по- скоро за добра търговска практика, отколкото за нещо осъдително. 

Black Mission е много стар и разпространен сорт в югозападните райони на САЩ. Бил е основен сорт за сушене в Калифорния до внасянето на Sari Lop от Турция и все още е на втора позиция. Причината за изместването му е основно нуждата от плодове със светъл цвят за приготвянето на паста от сушени смокини. 

Черната Мисия (Albacor/Colar в Испания) е основен производител на Бреба реколта за търговски цели в световен мащаб  и няма изгледи, скоро да бъде изместен от друг сорт.

Произход и характеристики

Сортът „Францискана“ (Мисия) е донесен в Сан Диего през 1768г. от католическата мисия San Juan Bautista (Свети Йоан Кръстител) в Долна (Baja) Калифорния и до средата на 19-ти век е на практика единственият сорт, отглеждан в югозапада на САЩ.

Почти всички първоначални изследвания за произхода на Mission водят до Испания.

Идентичен с Black Mission сорт е описан от Ескрибано и Перес през 1884 г. като Игуера Негра (черна смокиня) от провинция Мурсия, Испания,  където е била много ценени както за пресни плодове, така и за сушене. 

През 1909 г., Айзен споменава Mission, като "Францискана с произход Испания", но точната препратка към неговата публикация не е намерена.

През 1925 г., Кондит, след лично проучване в Испания пише: „Franciscana е черна смокиня, която обикновено се отглежда в Естепона, около шейсет мили под Малага, на брега". Сушени смокини, видени в Motril изглеждат идентични с тези от мисията в Калифорния.

С времето се установяват все повече сортове, идентични с Black Mission в Испания,  Португалия, Франция и различни острови. Albacor/Colar и неговите подвидове са доминиращ сорт в автономната област Валенсия (Vega baja del Segura, Bajo Vinalopó, Albatera, Crevillente и Elche) и на Балеарските острови. 

Правени са опити* за засаждане на дървета от този сорт в други райони на САЩ, но с неголям успех. Тествана е на три или четири места във Вирджиния и е показала много слаби резултати. Дърветата измръзват много лесно и дават много ниски добиви. Подобен провал е претърпяло и въвеждането на сорта в Джорджия.

* Всички професионални изследвания в тази област на практика са приключили в средата на 20в. Има голяма вероятност, ситуацията да е променена в момента, заради глобалното затопляне.

Дърветата са със силен растеж и стават много големи. Клоните имат склонност към разстилане настрани и провисване. Кората на младите клони е кафява. Тази на старите клони и стъблото след четвъртата година е сива. Пъпките са зелени на цвят, но, стават червеникави или лилави при застудяване и/или изпадане на дървото в летаргия.

Листата са средно големи,  предимно петделни, по- рядко триделни или монолитни, при много висока влажност. Широчината на дяловете варира според количеството вода, което дървото получава. Могат да бъдат по- плитко нарязани (широки) при висока влажност или по- дълбоко нарязани (тесни) при суша. Почти винаги, по част от тях има жълтеникави петна от увреждане на мозаечен вирус. 
Имат две основни форми. При младите дървета и клоните на нов растеж, листата са с добре оформена декорация във формата на коронка на централният дял, която е почти идентична за повечето сортове от това семейство. 

Листата на старите дървета формират лопатка на върховете, наподобяващата тази на старите дървета от сорт Мичуринска 10.

Изглед

Black Mission е Commmon тип. Дава реколта без нужда от опрашване от Бластофага. При опрашване, плодовете са малко по- едри, по- наситено червени отвътре и с по- едри семена. Въпреки това, не се предпочитат за промишлено производство, защото се напукват и развалят по- лесно от неопрашените. 

Според броят на реколтите Black Mission e тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта.

Счита се, че този сорт дава стабилна и в приемливо количество Бреба, която започва да узрява от началото на Юли. Плодовете от първата реколта са с удължено капковидна форма, ясно видима шия и къса, здрава дръжка. Кожата на плода е сравнително дебела, тъмно- лилава (почти черна) на цвят. Плодът изключително много прилича на този на Negronne. Месото е бяло на цвят, на места с червено или лилаво обагряне, ясно видим слой. Пулпът е розов. Окото е леко отворено. Плодовете имат висока захарност и плодов вкус. Средното им тегло е 56 грама според Кондит.

Основната реколта започва да узрява около 15 Август при благоприятни условия. Реално, такива са условията в Южна България, защото съм съпоставил срока с други сортове, които са разпространени в България. Понякога, такива условия има и в Северна България. Плодовете от основната реколта са доста точно описани от Кондит, като "с променлив размер и форма". Размерът и формата им зависят от условията на отглеждане. При достатъчно влага, плодовете са с по- удължена форма и по- едри (среден размер 41 грама).

При засушаване са по- закръглени и със средно тегло около 25 грама. Шийката на плода или липсва напълно, или е много малка при по- тежките плодове, получена само от разтягането на кожицата при узряването. Дръжката е къса* и здрава, и може да бъде с лилав или зелен цвят. Кожата на плода е средно дебела, тъмновиолетова на цвят. Има добра еластичност и трудно се разкъсва при влага. Месото е бяло с червеникаво или лилаво обагряне на места, ясно видим слой. Пулпът, най- често е розов до светло червен с много на брой, дребни семена. Обикновено е плътен, но, може да формира малка кухина при редуване на суша и поливане. Окото на плода е малко, частично отворено или дори напълно затворено с тъмночервени/лилави люспици около него. Вкусът е плодов, но не е толкова интензивен, като този на Negronne. Захарността е висока и сортът е подходящ за сушене. 

* Подобно на останалите характеристики на плодовете, при този сорт и дължината на дръжката доста варира. Между стандартните плодове с къса дръжка, могат да се видят и такива със средна дължина на дръжката.

Black Mission има добра издръжливост на суша. Плодовете са по- дребни, но с добро качество. 

Плодовете имат добра издръжливост на влага. Може би са едно ниво под тези на лидерите в това отношение - Kadota, Chicago Hardy и разпространеният в САЩ сорт Hunt, но, устойчивостта им на разделяне и разваляне е потвърдена от всички, които са я отглеждали.

Сортът има слаба устойчивост на студ, която е констатирана многократно при опити да се култивира в по- студени райони. Никой, заслужаващ доверие източник не препоръчва отглеждането на Черна Мисия в климатична зона, по- ниска от USDA 8 (-12.2℃ ). Зоната в която е най- разпространена е USDA 9b (-3,9℃).
Цитирам, коментар на У. С. Андерсън от тестовете през 1924 г. в южен Мисисипи:  "Черната Мисия беше наранена повече от който и да е друг сорт от студа и дава много малко плодове."

Заради бързият си растеж и разстилащите се встрани и надолу клони е много трудоемко отглеждането на този и почти идентичните му сортове от семейство Мисия (напр. Napolitana Negra и Bellona), като приземна формировка. Клоните постоянно се усукват в различни посоки и полягат по земята. Налага се непрекъснато подрязване, разреждане и привързване на клоните за да растат в желаната посока.

Black Mission е силно податлива на FMV (мозаечен вирус по фикусите). В САЩ, няма дърво, което да не е засегнато и да не се виждат характерните жълти петна по листата. Въпреки това, растенията дават нормална реколта и заболяването не се отразява на плодовете. 

В миналото се считаше, че сорт Black Mission има добра устойчивост на смокинова муха. В последните години има доклади от САЩ за огромни загуби (масово окапване на плодовете) от черната смокинова муха. Може би, старата информация се е отнасяла за пъстрата смокинова муха или просто насекомите са се приспособили по- добре към този сорт. 

В заключение : Black Mission е високопроизводителен сорт, адаптиран към топли райони, подобни на тези в Испания, Югозападните части на САЩ и вероятно тези райони в България, които се намират около границата с Гърция и Турция. 

За тези, които са изкушени да имат дърво от този сорт, но живеят в студен район им препоръчвам да се ориентират към други сортове от това голямо семейство, които са с почти идентични характеристики, но са се адаптирали към по- хладен климат или просто са по- устойчиви на мозаечен вирус. Давам пример с внасяният масово в България сорт Noir de Caromb (Ноар дьо Каромб, Черна от Каромб), който, външно е неразличим от Mission (листа, плодове, вкусов профил, стабилна Бреба реколта), но е с малко по- висока устойчивост на студ. Същото важи за внасяните под различни имена растения от сорт Albacor (испанска Мисия), като Napolitana Negra, Turca и част от растенията, разпространявани под името Melanzana (Патладжан).

Естествената форма на растенията от този сорт е голямо дърво със силно разстлана встрани корона, поради което, още при засаждането трябва да се предвиди по- голямо разстояние между дърветата.

Видео на което се виждат плодовете, листата и характерните петна и деформации от мозаечен вирус по тях.