Синоними : Albacor,  Albacora, Ademuz, Aubacó, Alcacer, Bacorera, Betera, Beer's Black*, Brebal, Breval Málaga, Biberaeo, California Black, Colar, Colar de Albatera, Colar Elche, Criolla, Charles Allen, Del País,  Franciscana, Florancha, Gourreau Noir, Goen, Gouraud Noir, Gourreau du Languedoc, Joanenques, Mission, Negra, Napolitana Negra Brevera, Napolitana Negra Brevera Foyos, Negra Málaga, Noire d’Espagne, Reculver**, Torrebaja, Sangre de Caballo, Sang de Rossí,  Vivareo.

* Името Beer's Black се ползва, както за Black Mission, така и за Violette de Bordeaux (Negronne).

** Името Reculver в миналото се е използвало за поне още два сорта смокини - Черна от Прованс (което се предполага, че е познатата днес Чикаго Харди) и един много дребен сорт, наречен Negretta.

Описана е в книгата "Смокиня" на проф. Радка Серафимова, като Мичуринска 16. Дали наистина е наблюдавала Black Mission или някакъв сроден сорт от същото семейство, не е сигурно и до днес. За това се въздържам да поставям това име в списъка с установените синоними.

Отглежданият промишлено в Испания (с добиви около 9000 тона на година) сорт Colar (Colar de Albatera), което е местно наименование на сорт Albacor  е идентичен с Black Mission.  Но, понеже дърветата в Испания са произведени от по- разнообразен изходен материал са възможни леки различия в сравнение с дърветата в САЩ, които са получени само от един източник - дървото от мисията San Juan Bautista. В този аспект, високата уязвимост на Black Mission към мозаечен вирус, станала отличителна характеристика на сорта, може да е била индивидуална характеристика на едно единствено растение. 

Да не се бърка със  Sultane de Marabout (Султана на Марабу), продавана в Гърция под името Mission и внасяна от там в България, която е тип Смирна и в райони без наличие на бластофага и опрашване не може да даде плодове. Понякога, българските търговци/прекупвачи прикачват и едно "Black", към гръцкото име на сорта, но в България, заблуждаването на клиентите се смята по- скоро за добра търговска практика, отколкото за нещо осъдително.

Това е много стар и разпространен сорт в югозападните райони на САЩ. Бил е основен сорт за сушене в Калифорния до внасянето на Sari Lop от Турция.

Сортът „Францискана“ (Мисия) е донесен в Сан Диего през 1768г. от католическата мисия San Juan Bautista (Свети Йоан Кръстител) в Долна (Baja) Калифорния и до средата на 19-ти век е на практика единственият сорт, отглеждан в югозапада на САЩ.

През 1909 г., Айзен споменава Mission, като "Францискана с произход Испания", но точната препратка към неговата публикация не е намерена. През 1925 г., Кондит, след лично проучване в Испания пише: „Franciscana е черна смокиня, която обикновено се отглежда в Естепона, около шейсет мили под Малага, на брега". Сушени смокини, видени в Motril изглеждат идентични с тези от мисията в Калифорния.
Идентичен с Black Mission сорт е описан от Ескрибано и Перес през 1884 г. като Игуера Негра (черна смокиня) от провинция Мурсия, Испания,  където е била много ценени както за пресни плодове, така и за сушене. 

Почти всички изследвания за произхода на Mission водят до Испания.

Правени са опити за засаждане на дървета от този сорт в други райони на САЩ, но с неголям успех. Тествана е на три или четири места във Вирджиния и е показала много слаби резултати. Дърветата измръзват много лесно и дават много ниски добиви. Подобен провал е претърпяло и въвеждането на сорта в Джорджия.

Дърветата са със силен растеж и стават много големи. Кората на младите клони е кафява. Тази на старите клони и стъблото след четвъртата година е сива. Пъпките са зелени, но, стават лилави и покафеняват при застудяване.

Листата са средно големи,  предимно петделни, по- рядко триделни или монолитни, при много висока влажност. Почти винаги, по част от тях има жълтеникави петна от увреждане на мозаечен вирус. 
Имат две основни форми. При младите дървета и клоните на нов растеж, листата са с добре оформена декорация във формата на коронка на централният дял, която е почти идентична за всички сортове от това семейство. 

Листата на старите дървета формират лопатка на върховете, наподобяващата тази на старите дървета от сорт Мичуринска 10.

Изглед

Характерна особеност на този и други сортове от семейството са тънките и еластични клонки на нов растеж. Понякога, те се разстилат по земята и се вкореняват при влага.

Black Mission е Commmon тип. Дава реколта без нужда от опрашване от Бластофага. При опрашване, плодовете са малко по- едри, по- наситено червени отвътре и с по- едри семена. Въпреки това, не се предпочитат за промишлено производство, защото се напукват и развалят по- лесно от неопрашените. 

Според броят на реколтите Black Mission e тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта.

Счита се, че този сорт дава стабилна и в приемливо количесто Бреба, която започва да узрява от началото на Юли. Плодовете от първата реколта са с удължено капковидна форма, ясно видима шия и къса, здрава дръжка. Кожата на плода е сравнително дебела, тъмно- лилава (почти черна) на цвят. Плодът изключително много прилича на този на Negronne. Месото е бяло на цвят, на места с червено или лилаво обагряне, ясно видим слой. Пулпът е розов. Окото е леко отворено. Плодовете имат висока захарност и плодов вкус. Средното им тегло е 56 грама според Кондит.

Основната реколта започва да узрява около 15 Август при благоприятни условия. Реално, такива са условията в Южна България, защото съм съпоставил срока с други сортове, които са разпространени в България. Понякога, такива условия има и в Северна България. Сортът узрява около 5 дни преди сорт Брънсуик, така, че всеки може да си пресметне времето за неговия регион. Плодовете от основната реколта са доста точно описани от Кондит, като "с променлив размер и форма". Размерът и формата им зависят от условията на отглеждане. При достатъчно влага, плодовете са с по- удължена форма и по- едри (среден размер 41 грама).

При засушаване са по- закръглени и със средно тегло около 25 грама. Шийката на плода или липсва напълно, или е много малка при по- тежките плодове, получена само от разтягането на кожицата при узряването. Дръжката е къса и здрава. Кожата на плода е средно дебела, тъмновиолетова на цвят. Има добра еластичност и трудно се разкъсва при влага. Месото е бяло с червеникаво или лилаво обагряне на места, ясно видим слой. Пулпът, най- често е розов до светло червен с много на брой, дребни семена. Обикновено е плътен, но, може да формира малка кухина при редуване на суша и поливане. Окото на плода е малко, частично отворено или дори напълно затворено. Вкусът е плодов, но не е толкова интензивен, като този на Negronne. Захарността е висока, сортът е подходящ за сушене. 

Black Mission има добра издръжливост на суша. Плодовете са по- дребни, но с добро качесто. 

Плодовете имат добра издръжливост на влага. Може би са едно ниво под тези на лидерите в това отношение - Kadota, Chicago Hardy и разпространеният в САЩ сорт Hunt, но, устойчивостта им на разделяне и разваляне е потвърдена от всички, които са я отглеждали.

Сортът има слаба устойчивост на студ, която е констатирана многократно при опити да се култивира в по- студени райони. Никой, заслужаващ доверие източник не препоръчва отглеждането на Черна Мисия в климатична зона, по- ниска от USDA 8 (-12.2℃ ). Зоната в която е най- разпространена е USDA 9b (-3,9℃).
Цитирам, коментар на У. С. Андерсън от тестовете през 1924 г. в южен Мисисипи:  "Черната Мисия беше наранена повече от който и да е друг сорт от студа и дава много малко плодове."

Заради бързият си растеж и разстилащите се встрани и надолу клони е много трудоемко отглеждането на този и почти идентичните му сортове от семейство Мисия (напр. Napolitana Negra и Bellona), като приземна формировка. Клоните постоянно се усукват в различни посоки и полягат по земята. Налага се непрекъснато подрязване, разреждане и привързване на клоните за да растат в желаната посока. Много по- добри резултати могат да се постигнат при по- малко усилия с други сортове от това семейство, като Noire de Caromb и Noire de Bellone (Sultane), които са с по- умерен растеж.

Black Mission е силно податлива на FMV (мозаечен вирус по фикусите). В САЩ, няма дърво, което да не е засегнато и да не се виждат характерните жълти петна по листата. Въпреки това, растенията дават нормална реколта и заболяването не се отразява на плодовете. 

В заключение : Black Mission е високопроизводителен сорт, адаптиран към топли райони, подобни на тези в Испания, Югозападните части на САЩ и вероятно тези райони в България, които се намират около границата с Гърция и Турция. 

За тези, които са изкушени да имат дърво от този сорт, но живеят в студен район им препоръчвам да се ориентират към други сортове от това голямо семейство, които са се адаптирали към по- хладен климат. Давам пример с внасяният масово в България сорт Noire de Caromb (Ноар дьо Каромб, Черна от Каромб), който е с почти идентични характеристики (листа, плодове, вкусов профил, стабилна Бреба реколта), узрява само няколко дни след Мисия, но е адаптиран към по- хладни райони и е с доказана устойчивост на студ.