Синоними : Albacor, Beer's Black, Franciscana, Mission, California Black, Negra, Brebal, Douro Vebra, Biberaeo, Reculver, Gouraud Noir, Gourreau du Languedoc, Noire d’Espagne, Gourreau Noir.

Името Beer's Black се ползва, както за Black Mission, така и за Violette de Bordeaux (Negronne).

Да не се бърка със  Sultane de Marabout (Султана на Марабу), продавана в Гърция под името Mission и внасяна от там в България, която е тип Смирна и в райони без наличие на бластофага и опрашване не може да даде плодове. Понякога, българските търговци/прекупвачи прикачват и едно "Black", към гръцкото име на сорта, но в България, заблуждаването на клиентите се смята по- скоро за добра търговска практика, отколкото за нещо осъдително.

Това е много стар и разпространен сорт в югозападните райони на САЩ. Бил е основен сорт за сушене в Калифорния до внасянето на Sari Lop от Турция.

Сортът „Францискана“ (Мисия) е донесен в Сан Диего около 1768 г. от католическата мисия в Долна Калифорния и до средата на 19-ти век е на практика единственият сорт, отглеждан в югозапада на САЩ.

През 1909 г., Айзен споменава Mission, като "Францискана с произход Испания", но точната препратка към неговата публикация не е намерена. През 1925 г., Кондит, след лично проучване в Испания пише: „Franciscana е черна смокиня, която обикновено се отглежда в Естепона, около шейсет мили под Малага, на брега". Сушени смокини, видени в Motril изглеждат идентични с тези от мисията в Калифорния.
Идентичен с Black Mission сорт е описан от Ескрибано и Перес през 1884 г. като Игуера Негра (черна смокиня) от провинция Мурсия, Испания,  където е била много ценени както за пресни плодове, така и за сушене. 

Мога да изреждам още автори, но, почти всички изследвания сочат произход Испания.

Правени са опити за засаждане на дървета от този сорт в други райони на САЩ, но с неголям успех. Тествана е на три или четири места във Вирджиния и е показала много слаби резултати. Дърветата измръзват много лесно и дават много ниски добиви. Подобен провал е претърпяло и въвеждането на сорта в Джорджия.

Дърветата са със силен растеж и стават много големи. Кората на младите клони е кафява. Тази на старите клони и стъблото след четвъртата година е сива. Пъпките са зелени, но, стават лилави и покафеняват при застудяване.

Листата са средно големи,  предимно петделни, по- рядко триделни или монолитни, при много висока влажност. Почти винаги, по част от тях има жълтеникави петна от увреждане на мозаечен вирус. 
Имат две основни форми. При младите дървета и клоните на нов растеж са с декорация във формата на коронка, която е почти идентична за всички сортове от това семейство. 

Листата на старите дървета формират лопатка на върховете, наподобяващата тази на старите дървета от сорт Мичуринска 10.

Изглед

Характерна особеност на този и други сортове от семейството са тънките и еластични клонки на нов растеж. Понякога, те се разстилат по земята и се вкореняват при влага.

Black Mission е Commmon тип. Дава реколта без нужда от опрашване от Бластофага. При опрашване, плодовете са малко по- едри, по- наситено червени отвътре и с по- едри семена. Въпреки това, не се предпочитат за промишлено производство, защото се напукват и развалят по- лесно от неопрашените. 

Според броят на реколтите Black Mission e тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта.

Счита се, че този сорт дава стабилна и в приемливо количесто Бреба, която започва да узрява от началото на Юли. Плодовете от първата реколта са с удължено капковидна форма, ясно видима шия и къса, здрава дръжка. Кожата на плода е сравнително дебела, тъмно- лилава (почти черна) на цвят. Плодът изключително много прилича на този на Negronne. Месото е бяло на цвят, на места с червено или лилаво обагряне, ясно видим слой. Пулпът е розов. Окото е леко отворено. Плодовете имат висока захарност и плодов вкус. Средното им тегло е 56 грама според Кондит.

Основната реколта започва да узрява около 15 Август при благоприятни условия. Реално, такива са условията в Южна България, защото съм съпоставил срока с други сортове, които са разпространени в България. Понякога, такива условия има и в Северна България. Сортът узрява около 5 дни преди сорт Брънсуик, така, че всеки може да си пресметне времето за неговия регион. Плодовете от основната реколта са доста точно описани от Кондит, като "с променлив размер и форма". Размерът и формата им зависят от условията на отглеждане. При достатъчно влага, плодовете са с по- удължена форма и по- едри (среден размер 41 грама).

При засушаване са по- закръглени и със средно тегло около 25 грама. Шийката на плода или липсва напълно, или е много малка при по- тежките плодове, получена само от разтягането на кожицата при узряването. Дръжката е къса и здрава. Кожата на плода е средно дебела, тъмновиолетова на цвят. Има добра еластичност и трудно се разкъсва при влага. Месото е бяло с червеникаво или лилаво обагряне на места, ясно видим слой. Пулпът, най- често е розов до светло червен с много на брой, дребни семена. Обикновено е плътен, но, може да формира малка кухина при редуване на суша и поливане. Окото на плода е малко, частично отворено или дори напълно затворено. Вкусът е плодов, но не е толкова интензивен, като този на Negronne. Захарността е висока, сортът е подходящ за сушене. 

Black Mission има добра издръжливост на суша. Плодовете са по- дребни, но с добро качесто. 

Плодовете имат добра издръжливост на влага. Може би са едно ниво под тези на лидерите в това отношение - Kadota, Chicago Hardy и разпространеният в САЩ сорт Hunt, но, устойчивостта им на разделяне и разваляне е потвърдена от всички, които са я отглеждали.

Сортът има слаба устойчивост на студ, която е констатирана многократно при опити да се култивира в по- студени райони. Никой, заслужаващ доверие източник не препоръчва отглеждането на Черна Мисия в климатична зона, по- ниска от USDA 8 (-12.2℃ ). Зоната в която е най- разпространена е USDA 9b (-3,9℃).
Цитирам, коментар на У. С. Андерсън от тестовете през 1924 г. в южен Мисисипи:  "Черната Мисия беше наранена повече от който и да е друг сорт от студа и дава много малко плодове."

Black Mission е силно податлива на FMV (мозаечен вирус по фикусите). В САЩ, няма дърво, което да не е засегнато и да не се виждат характерните жълти петна по листата. Въпреки това, растенията дават нормална реколта и заболяването не се отразява на плодовете.

В заключение : Black Mission е високопроизводителен сорт, адаптиран към топли райони, подобни на тези в Испания, Югозападните части на САЩ и вероятно тези райони в България, които се намират около границата с Гърция и Турция. 

За тези, които са изкушени да имат дърво от този сорт, но живеят в студен район им препоръчвам да се ориентират към други сортове от това голямо семейство, които са се адаптирали към по- хладен климат. Давам пример с внасяният масово в България сорт Noire de Caromb (Ноар дьо Каромб, Черна от Каромб), който е с почти идентични характеристики (листа, плодове, вкусов профил), узрява само няколко дни след Мисия, но е адаптиран към по- хладни райони и е с доказана устойчивост на студ.