Синоними : Albacor,  Albacora, Ademuz, Aubacó, Alcacer, Bacorera, Betera, Beer's Black*, Brebal, Breval Málaga, Biberaeo, California Black, Colar, Colar de Albatera, Colar Elche, Criolla, Charles Allen, Del País,  De la Reina**, Franciscana, Florancha, Gourreau Noir, Goen, Gouraud Noir, Gourreau du Languedoc, Joanenques, Mission, Negra, Napolitana Negra Brevera, Napolitana Negra Brevera Foyos, Negra Málaga, Noire d’Espagne, Reculver***, Torrebaja, Sangre de Caballo, Sang de Rossí,  Vivareo.

* Името Beer's Black се ползва, както за Black Mission, така и за Violette de Bordeaux (Negronne).

** Името De la Reina не е признато официално за синоним на сорт Black Mission, но, не е налице нито една разлика, която да е основание за отхвърляне на тяхната идентичност.

*** Името Reculver в миналото се е използвало за поне още два сорта смокини - Черна от Прованс (което се предполага, че е познатата днес Чикаго Харди) и за един много дребен сорт, наречен Negretta.

Отглежданият промишлено в Испания (с добиви около 9000 тона на година) сорт Colar (Colar de Albatera), което е местно наименование на сорт Albacor  е идентичен с Black Mission.  Но, понеже дърветата в Испания са произведени от по- разнообразен изходен материал са възможни леки различия в сравнение с дърветата в САЩ, които са получени само от един източник - дървото от мисията San Juan Bautista. В този аспект, високата уязвимост на Black Mission към мозаечен вирус, станала отличителна характеристика на сорта, може да е била индивидуална характеристика на едно единствено растение. 

Albacor de Grá и Albacor Comun (Albacor Comuna) са подвидове на сорт Черна Мисия, описани още през 1911г. от Gustav Estelrich. Albacor Comuna е изследван и описан подробно от съвременният учен и колекционер Montserrat Pons. Според него, този сорт има по- слаба Бреба реколта от класическата Albacor/Black Mission, но е с по- обилна и по- едра основна реколта.

Описана е в книгата "Смокиня" на проф. Радка Серафимова, като Мичуринска 16. Дали наистина е наблюдавала Black Mission или някакъв сроден сорт от същото семейство, не е сигурно и до днес. За това се въздържам да поставям това име в списъка с установените синоними.

Да не се бърка с произхождащият от Северна Африка (Алжир) сорт Sultane de Marabout (Султана на Марабу, Onq Al hamam, Bjawi), продаван в Гърция под името Mission или просто "лилава смокиня" и внасян от там в България. Този сорт е тип Смирна и в райони без наличие на бластофага, и опрашване не може да даде плодове. Понякога, българските търговци/прекупвачи прикачват и едно "Black", към гръцкото име на сорта, но в България, заблуждаването на клиентите се смята по- скоро за добра търговска практика, отколкото за нещо осъдително. 

Black Mission е много стар и разпространен сорт в югозападните райони на САЩ. Бил е основен сорт за сушене в Калифорния до внасянето на Sari Lop от Турция и все още е на втора позиция. Причината за изместването му е основно нуждата от плодове със светъл цвят за приготвянето на паста от сушени смокини. 

Черната Мисия (Albacor/Colar в Испания) е основен производител на Бреба реколта за търговски цели в световен мащаб  и няма изгледи, скоро да бъде изместен от друг сорт.

Произход и характеристики

Сортът „Францискана“ (Мисия) е донесен в Сан Диего през 1768г. от католическата мисия San Juan Bautista (Свети Йоан Кръстител) в Долна (Baja) Калифорния и до средата на 19-ти век е на практика единственият сорт, отглеждан в югозапада на САЩ.

Почти всички първоначални изследвания за произхода на Mission водят до Испания.

Идентичен с Black Mission сорт е описан от Ескрибано и Перес през 1884 г. като Игуера Негра (черна смокиня) от провинция Мурсия, Испания,  където е била много ценени както за пресни плодове, така и за сушене. 

През 1909 г., Айзен споменава Mission, като "Францискана с произход Испания", но точната препратка към неговата публикация не е намерена.

През 1925 г., Кондит, след лично проучване в Испания пише: „Franciscana е черна смокиня, която обикновено се отглежда в Естепона, около шейсет мили под Малага, на брега". Сушени смокини, видени в Motril изглеждат идентични с тези от мисията в Калифорния.

С времето се установяват все повече сортове, идентични с Black Mission в Испания,  Португалия, Франция и различни острови. Albacor/Colar и неговите подвидове са доминиращ сорт в автономната област Валенсия (Vega baja del Segura, Bajo Vinalopó, Albatera, Crevillente и Elche) и на Балеарските острови. 

Правени са опити* за засаждане на дървета от този сорт в други райони на САЩ, но с неголям успех. Тествана е на три или четири места във Вирджиния и е показала много слаби резултати. Дърветата измръзват много лесно и дават много ниски добиви. Подобен провал е претърпяло и въвеждането на сорта в Джорджия.

* Всички професионални изследвания в тази област на практика са приключили в средата на 20в. Има голяма вероятност, ситуацията да е променена в момента, заради глобалното затопляне.

Дърветата са със силен растеж и стават много големи. Клоните имат склонност към разстилане настрани и провисване. Кората на младите клони е кафява. Тази на старите клони и стъблото след четвъртата година е сива. Пъпките са зелени, но, стават лилави и покафеняват при застудяване.

Листата са средно големи,  предимно петделни, по- рядко триделни или монолитни, при много висока влажност. Широчината на дяловете варира според количеството вода, което дървото получава. Могат да бъдат по- плитко нарязани (широки) при висока влажност или по- дълбоко нарязани (тесни) при суша. Почти винаги, по част от тях има жълтеникави петна от увреждане на мозаечен вирус. 
Имат две основни форми. При младите дървета и клоните на нов растеж, листата са с добре оформена декорация във формата на коронка на централният дял, която е почти идентична за повечето сортове от това семейство. 

Листата на старите дървета формират лопатка на върховете, наподобяващата тази на старите дървета от сорт Мичуринска 10.

Изглед

Black Mission е Commmon тип. Дава реколта без нужда от опрашване от Бластофага. При опрашване, плодовете са малко по- едри, по- наситено червени отвътре и с по- едри семена. Въпреки това, не се предпочитат за промишлено производство, защото се напукват и развалят по- лесно от неопрашените. 

Според броят на реколтите Black Mission e тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта.

Счита се, че този сорт дава стабилна и в приемливо количество Бреба, която започва да узрява от началото на Юли. Плодовете от първата реколта са с удължено капковидна форма, ясно видима шия и къса, здрава дръжка. Кожата на плода е сравнително дебела, тъмно- лилава (почти черна) на цвят. Плодът изключително много прилича на този на Negronne. Месото е бяло на цвят, на места с червено или лилаво обагряне, ясно видим слой. Пулпът е розов. Окото е леко отворено. Плодовете имат висока захарност и плодов вкус. Средното им тегло е 56 грама според Кондит.

Основната реколта започва да узрява около 15 Август при благоприятни условия. Реално, такива са условията в Южна България, защото съм съпоставил срока с други сортове, които са разпространени в България. Понякога, такива условия има и в Северна България. Сортът узрява около 5 дни преди сорт Брънсуик, така, че всеки може да си пресметне времето за неговия регион. Плодовете от основната реколта са доста точно описани от Кондит, като "с променлив размер и форма". Размерът и формата им зависят от условията на отглеждане. При достатъчно влага, плодовете са с по- удължена форма и по- едри (среден размер 41 грама).

При засушаване са по- закръглени и със средно тегло около 25 грама. Шийката на плода или липсва напълно, или е много малка при по- тежките плодове, получена само от разтягането на кожицата при узряването. Дръжката е къса и здрава. Кожата на плода е средно дебела, тъмновиолетова на цвят. Има добра еластичност и трудно се разкъсва при влага. Месото е бяло с червеникаво или лилаво обагряне на места, ясно видим слой. Пулпът, най- често е розов до светло червен с много на брой, дребни семена. Обикновено е плътен, но, може да формира малка кухина при редуване на суша и поливане. Окото на плода е малко, частично отворено или дори напълно затворено с тъмночервени/лилави люспици около него. Вкусът е плодов, но не е толкова интензивен, като този на Negronne. Захарността е висока, сортът е подходящ за сушене. 

Black Mission има добра издръжливост на суша. Плодовете са по- дребни, но с добро качество. 

Плодовете имат добра издръжливост на влага. Може би са едно ниво под тези на лидерите в това отношение - Kadota, Chicago Hardy и разпространеният в САЩ сорт Hunt, но, устойчивостта им на разделяне и разваляне е потвърдена от всички, които са я отглеждали.

Сортът има слаба устойчивост на студ, която е констатирана многократно при опити да се култивира в по- студени райони. Никой, заслужаващ доверие източник не препоръчва отглеждането на Черна Мисия в климатична зона, по- ниска от USDA 8 (-12.2℃ ). Зоната в която е най- разпространена е USDA 9b (-3,9℃).
Цитирам, коментар на У. С. Андерсън от тестовете през 1924 г. в южен Мисисипи:  "Черната Мисия беше наранена повече от който и да е друг сорт от студа и дава много малко плодове."

Заради бързият си растеж и разстилащите се встрани и надолу клони е много трудоемко отглеждането на този и почти идентичните му сортове от семейство Мисия (напр. Napolitana Negra и Bellona), като приземна формировка. Клоните постоянно се усукват в различни посоки и полягат по земята. Налага се непрекъснато подрязване, разреждане и привързване на клоните за да растат в желаната посока. Много по- добри резултати могат да се постигнат при по- малко усилия с други сортове от това семейство, като Noire de Caromb и Noire de Bellone (Sultane), които са с по- умерен растеж.

Black Mission е силно податлива на FMV (мозаечен вирус по фикусите). В САЩ, няма дърво, което да не е засегнато и да не се виждат характерните жълти петна по листата. Въпреки това, растенията дават нормална реколта и заболяването не се отразява на плодовете. 

В заключение : Black Mission е високопроизводителен сорт, адаптиран към топли райони, подобни на тези в Испания, Югозападните части на САЩ и вероятно тези райони в България, които се намират около границата с Гърция и Турция. 

За тези, които са изкушени да имат дърво от този сорт, но живеят в студен район им препоръчвам да се ориентират към други сортове от това голямо семейство, които са се адаптирали към по- хладен климат. Давам пример с внасяният масово в България сорт Noire de Caromb (Ноар дьо Каромб, Черна от Каромб), който е с почти идентични характеристики (листа, плодове, вкусов профил, стабилна Бреба реколта), узрява само няколко дни след Мисия, но е адаптиран към по- хладни райони и е с повишена устойчивост на студ. 

Видео на което се виждат плодовете, листата и характерните петна и деформации от мозаечен вирус по тях.