Синоними : Dalmatie Green, Blanche Navello, Dalmatian*, Du Japon, Fico Pionoto, Ragusa, Ragusaine, Staten Island Bomb, White Greek, White Navello, San Pietro, Vasilika Aspra Sika**, Mantzanosyka Aspra, Stella (САЩ).

* Неточно име, което се ползва и за сорт Brunswick (Брънсуик).
** В Гърция, има вероятност с това име да бъде наречен и друг сорт. По отношение на имената, там, всичко е относително.

Най- ползваното име след Dalmatie e San Pietro (Свети Петър).

Произходът на сорта не е изяснен. Предполага се, че произлиза от остров Лесина (Хвар) в Адриатическо море на територията на днешна Хърватия. Не е ясно, дали това е вярно, защото сортът е разпространен в много държави.

Дърветата имат предимно слаб, рядко до среден темп на растеж. Не се разклоняват силно и формират рехава корона. Кората на младите клони е кафява. При възрастните дървета, кората на стъблото и старите клони е сива. Пъпките са зелени, но могат да покафенеят и дори да почервенеят при застудяване, подобно на сортовете с типично тъмен цвят на плодовете.

От това, което съм наблюдавал до момента и от информация, получена от други собственици, съм установил, в рамките на сорта има две разновидности. Не е ясно, дали са мутации на един сорт или са два близки сорта, но, е прието, че и двете са сорт Далматинска.  
Едната разновидност, широко разпространена в България е с тясно нарязани листа. 
При другата разновидност, тясно нарязани са листата само на много младите дървета и издънките. Дори и тогава са с по- широки дялове от тази на гореописаната разновидност. При развитите дървета, листата са с доста широки дялове със заострени върхове. 

Листата на класическата (по- разпространената) разновидност са с пет или седем дяла, дълбоко нарязани. Приликата с тези на сорт Брънсуик е много голяма.

Пускам и снимки на листата от вторият щам. Дървото е донесено от Италия. Има данни, че в миналото е било разпространено в доста държави, включително в България.

Това са снимки и на вкоренени през текущата година растения от двете разновидности, за сравнение. 

Сорт Далматинска e Common тип (самоплодна). Не изисква опрашване, за да даде основна реколта.

Според броят на реколтите е тип Bifere. Дава Бреба и основна реколта.

Реколтата Бреба е в задоволително количество. Плодовете узряват около средата на Юли. Те са много едри  (средното им тегло по стандарт е 114 грама, но, често достигат до около 200 грама) с леко издължена, капковидна форма (понякога я определят, като крушовидна) и дискретно, но, ясно видимо оребряване. Имат малка шийка и много къса дръжка. Кожата на плода е със средна дебелина и варира от зелена до жълто - зелена, според местоположението на дървото и условията при които се отглежда.

Месото е бяло на цвят, понякога с лилаво или червеникаво оцветяване. Пулпът е предимно червен на цвят с различна наситеност. В центъра на плода, често има кухина, която, обикновено е изолирана от окото и плодът има сравнително добра устойчивост на влага. 

Когато са узрели добре,  имат висока захарност и лек плодов аромат.

Плодовете от основната реколта, узряват за около 80-85 дни от формирането до узряването - около 20-25 Август при топло лято и нормален старт на вегетацията. Закъснението е незначително, спрямо най- ранните едри сортове, като Брънсуик, като трябва да се има предвид, че и плодовете са с по- голям среден размер.

Плодовете от основната реколта са с класическа капковидна форма. На едно и също дърво може да има плодове с по- издължена и по- закръглена форма. Младите дървета по принцип генерират по- издължени плодове, а, тези на възрастните са по- масивни (с по- голям диаметър и тегло при една и съща дължина). Подобно на плодовете от Бреба реколтата, те също имат малка шийка и къса дръжка.  Средното им тегло по стандарт е 79 грама, като, отделни плодове, могат да достигнат и дори да надхвърлят 100 грама. Кожата на плода е зелена или жълто- зелена на цвят, според местоположението на растението и климатичните условия. Тънка е и при пълно узряване се получават пукнатини по нея.

Месото е бяло, понякога с лилави или червеникави оттенъци. Пулпът е червен, по- тъмен и с по- фина структура от този на Бреба реколтата. В центъра на плода, често има кухина, която е изолирана от окото.

Окото е малко, леко отворено.

Пулпът е сочен, захарното съдържание е високо и сокът лепне по пръстите. Ароматът варира според местоположението и възрастта на дървото. Най- често е леко плодов с оттенък на ванилия. При щамът с по- широките дялове на листата, плодовете имат много добре изразен аромат на пъпеш. 

Дърветата от сорт Далматинска са много силно зависими от количеството светлина, което получават. Засенчени растения дават много малко плодове с посредствен вкус. За постигане на добри вкусови качества, плодовете трябва да узреят добре. В противен случай, имат горчив привкус и не са приятни за консумация.

Плодовете имат приемлива устойчивост на влага. При повишена влажност се напукват в областта на окото, но, вероятно заради високата захарност се развалят трудно и могат да се консумират, ако се оберат своевременно. За разлика от Брънсиук, вкисването без физическо увреждане (разкъсване) на плода е рядкост.

Този сорт има добра устойчивост на студ. Прието е, че възрастните растения издържа до около -17 градуса по Целзий без съществени поражения. 

Спорно е, доколко сортът е устойчив на суша. При старите дървета, плододаването приключва бързо, но, може да се събере задоволителна реколта. Младите дървета, спират напълно развитието си, а, плодовете им изпадат в хибернация или окапват. 

Поради бавният си растеж и едрите плодове, изискващи по- дълъг период на зреене, дърветата не могат да дадат значима реколта след силно подрязване и изобщо реколта след измръзване до земята.

Документирани са случаи на засягане от мозаечен вирус, но, няма данни, вирусът да е оказвал влияние върху плододаването. Уязвимостта на FMV не е сортова характеристика и наличието на симптоми на мозаечен вирус (жълти петна и деформации по листата) при този сорт е индикатор за влошени условия на живот на растението.

В заключение : Сорт Далматинска е широко разпространен и с доказали се от векове качества, чието разпространение непрекъснато се увеличава. Това е и сортът с най- едри плодове, които може да си позволи да отглежда човек, които живее в район без наличие на Бластофага.

За да дадат обилна и качествена реколта, дърветата трябва да бъдат засадени при подходящи условия с много светлина (поне 8 часа пряко слънчево греене), достатъчно влага и минерали. Това не е просто каприз, а необходимост, за да се формират и узреят качествени плодове с такъв размер. За препоръчване е да се засаждат дървета, отгледани от резник, отрязан от плодна клонка, защото, при този сорт, разликата между влизането в плододаване на такива растения и тези, засадени от коренова издънка е много голяма (до три години).

Клип от сайта на Baud :