В началото на октомври все още има доста чушки. Почистих още една доматена леха и посях репички "Френска закуска".

Първа част на гроздобера - по една щайга бяло и розово, 4 щайги Отело. Остана още много. Вече се чудя каква зимнина да измисля - вино не ми се прави от Отелото.

Красивата ми (единствена) тиква. След захладняването преживяват ренесанс и са започнали пак да цъфтят, но няма закога.

Може да ви се струва, че е просто купчина камъни, но не - това е зидът ми! Строя го вече цял месец, по няколко часа всеки уикенд. Скоро ще стане.

Втория уикенд много валя и не успяхме да направим част 2 на гроздобера. Засега е в добро състояние гроздето де - поне Отела и розовото.

Сях още репички и набоцках малко чесън покрай ягодите.

Лукът долу избуя, сякаш е пролет, берем за салати. Само дано не изгние в тези дъждове.

Третия уикенд довършихме гроздобера, малко позакъснял и с известни щети по Отела.

Обрахме наровете - подли създания, изобщо не дават никакъв знак кога са узрели. Голяма част се оказаха презрели и изгнили.

Зеленчукова сводка - чушките са на последни издихания, лукът буи, но му гният главите. Кейлът се съживява, руколата е пищна.

Засадих нарцисите от Евгени и две глави чесън около дръвчетата на четвърта. Започнал е расте дивия лук, дето садих напролет.

Завърших зида покрай стълбите.

Последния уикенд на октомври започнах работа по оформянето на втора тераса - разширение и цветарници.

Репички и смешни зелки.

Всичко е много зелено и свежо, земята е като масло - тъкмо за копаене.

Целия октомври работихме и по грандиозното обновяване на дограмата, а Любен - и по таделакта в банята.