Селска чест

  • публикации
    32
  • коментари
    15
  • преглеждания
    2643

2017.03

Боби Димитров

361 прегледа

До края на февруари, ама наистина до края, имаше сняг. Последната събота ходихме, че ни се видя добро времето - докато стигнем заваля мощен сняг на парцали и те така. Градината имаше красив зимен вид.

32998515692_4b840c2218_h_d.jpg

 

 


03.03.

В началото на март, времето се стопли РЕЗКО, но само за една седмица. После започнаха 10 дни дъждове и порои и значително по-ниски температури.

В тези първи топли дни успяхме да видим градината без сняг и да свършим 1-2 неща:

  • Обикаляхме 1 час из градината и цъкахме с език колко рано е всъщност за всичко в началото на март, както писах и миналата година. На практика нищо не е мръднало особено, пролет не се усеща. Дори бъза, който традиционно е първото раззеленило се дръвче, едвааам е разпъпил пъпки. 
  • Прекопахме две лехи, като махнахме първо мулча (супер рохкава повърхност, личи си, че червеят е работил), а после и по 1 натъпкана кофа корени троскот и ливадно пютиче на леха.
  • В едната сложихме сладък грах Sugar Snap, а в другата направихме едно малко тунелче с тънки железца 6 мм и найлон 150 микрона. В това тунелче сложихме марули, репички, спанак, оливета, манголд, моркови, праз.
  • Тъй като найлонът не стигна да покрием цяла леха (един път мери, 7 пъти режи и все късо идва!), в останалото непокрито място преместихме 15тина праза с размер моливче. Тия празове бяха под стъбленото броколи, което обаче се оказа листно броколи, в смисъл, че не направи НИТО ЕДНО ЦВЕТНО СТЪБЛО шамусаневиди. Тая година пак ще го пробваме де! Та понеже то порастна много повече от очакваното, засенчи праза и той не порастна изобщо. Кой да ти знае, че празът иска слънце, за разлика от лука и чесъна! Обаче някак си е презимувал, макар и толкова малък. И сега го направихме на две редчета, да видим дали ще успее да цъфне.
  • В трета леха, която обаче не прекопахме, набодахме де що скилидка чесън намерихме, да има за зелено. Когато си мислихме, че повече чесън няма да видим в близките месеци, получихме пратка торба покарал чесън от майка ми...
  • Почистихме цветната леха, в която има доста луковични, малко топ карамфили и ягоди. Доста имаше избили връхчета на пролетни цветя, да видим. Ако сме късметлии, ще има и разсад зинии, тагетеси, невени и космос. В другата цветна леха пък има иглики, мащерка, риган и маргаритки - всички изглеждат добре след зимата. Там посадихме и луковиците от фрезии, които събрахме на есен.
  • Извадихме 10 туфи лофант от едната зеленчукова леха, от които 7 заминаха по подаръци, 3 преместихме по оградата.
  • Набодахме 20 пръчки от бъз покрай дерето, дано се вкоренят. Ланския опит беше неуспешен, нито една вкоренена от 20.

Този грах Метеор, който насяхме на есен, сега е покарал на 3-4 см. Сигурен съм, че това развитие е от сега, което ще рече, че е покълнал под снега буквално. Махнах сламата на цялата леха, по моя преценка около 60% е покарал. Дали ще се покаже другия, ще разберем в средата на месеца. При всяко положение си струва това есенно залагане, защото реално растението почва да се развива много преди да имаш ти идея, че можеш да почнеш работа в градината. Предполагам помага и това, че студоустойчив сорт.

33124057411_a3b3998d55_h_d.jpg33124049311_9902f3a9f0_h_d.jpg

 

 


11-12 и 18-19.03.

Баткото (с малко моя помощ) пося една леха нахут, два реда арпаджик и една черна котка.

Намятахме семе от червено цвекло в една що-годе оправена от есента леха.

Радост! Намерихме сред ливадно-некопаната част саморасло маше, въпреки троскота и въпреки, че лани имаше само 2-3 стръкчета, които оставихме да цъфнат. Преместих малко от него към горичката, а друга част - в една леха, да видим какво ще стане.

Мъка! Копахме, копахме и пак копахме. Целта е да оформим две нови лехи (№12, всеки номер и комплект от лява и дясна). Оформянето е съставено от следните етапи. Първо огъване на вила за копане в опит да извадиш парче от чима. Изкопаване на много буци чим, за да се оформи пътечка. Трупане на огромни буци чим на купчина. Разбиване на буците и вадене на камара троскот и други коренища. Заравняване на лехата. Една леха отнема 1 цял ден на 1 силно мотивиран човек, в най-добрия случай. Оптимално е да се натрупат буците и да се оставят 1 седмица да изпръхнат. Тогава отново е нужен сумарно 1 ден/човек/леха, но е разделен между 2 дни и не е толкова тежко.

В тия измъчени лехи сложихме малко картофи. В едната са три редчета по-едри, които бяха леко покарали (семе от Пенови Био), в другата едно редче супер ситни покарали, нагъсто (семе наше, източник Мустафа преди 2 години). Втората ще я допълним след 2 седмици със семе Мирабела, от познати на пазара.

Продължи бученето на арпаджик и чесън скилидки където ни видят очите.

Първа проба за посаждане на магданоз от собствено семе, малко е рано, но нали затова е проба!

33404826285_0046d0d9a4_h_d.jpg33249413602_a0195b52f9_h_d.jpg

Прогрес:

  • Аспержите са наболи, но само старите. От новите нищо, хем рових да ги търся дали са живи, че лани към 30% бяха измрели зимата.
  • Показа се ревена от Ру и по-добре, че бях забравил къде съм го метнал.
  • Цъфна първата и единствена медуница, която отгледах от семенце, от Евелина.
  • Цъфнаха всички лилави минзухари, 20тина броя. Напъпили са и 5-6 жълти.
  • Нахут и грах не са чули, семенцата са набъбнали леко, но няма никакво развитие.

33405275271_06920a6064_h_d.jpg33022152320_23d864b3a5_h_d.jpg33022142180_2d16f010f3_h_d.jpg33376733202_89929501be_h_d.jpg

 


25-26.03.

Суша. От 2 седмици е доста топло за сезона, а дъжд няма.

Прогрес:

  • Нищо от нахут/грах/арпаджик/чесън не е мръднало.
  • По фиданките няма никакво движение.
  • Аспержите не са порастнали.
  • Киселецът беше пуснал бейби листенца, които много се харесаха на малката Лора и тя ги опасе.
  • Лилавите минзухари са прецъфтяли изцяло, жълтите - почти. Явно животът на цветовете е 7-10 дни макс.
  • Разлистване има при сгазените от танк малини, лешника от Евгени (по прякор "цариградски"), камчатките.

    33615288526_da9185d523_h_d.jpg33615287216_b083590109_h_d.jpg33499436102_c48cf379cb_h_d.jpg33526982761_ed268cc49d_h_d.jpg

    В тунелчето с "марули, репички, спанак, оливета, манголд, моркови, праз" имаше някакви покълнали неща, но всичко беше изсъхнало след това, на хербарий. Непокритите мулчирани лехи имат някаква влага, но в тунела е голо и явно липсата на конденз вечерта + жегата през деня + липсата на валежи = суша.

    Резултатът е, че си изгубихме 2 седмици и сума семена и сме обратно в стартова позиция. Освен това, сега вече знаем, че с идващата поредна гореща седмица на практика няма смисъл да слагаме нови семена под тунел, защото или ще изсъхне и няма да покълнат, или ще покълнат, или ще изсъхнат.

    Разбира се, сигурният провал никога не ни е спирал. Затова не само, че намятахме НОВИ семена в това тунелче, а в пристъп на върховна наглост направихме ОЩЕ ЕДНО тунелче. Докато го правихме се усещах малко като Менгеле, който изпраща на сигурна смърт стотици семена от зеленчуци и подправки...

    Тръпна в очакване на първи април, когато, след три седмици с дневни температури над 20 градуса и никакви валежи, цялата градина ще е изсъхнала и ще трябва да почнем всички разсади наново. Което за пореден път ще ме убеди, че март е прекалено рано, за текущите ни условия. Докато не заживеем на място, да можем да поливаме, отвиваме/завиваме и следим, просто няма смисъл да даваме зор.

    Край на месеца.
     


    Нуша Калчева, Гого, Лозан и 2 други харесват това


    0 Коментара


    Все още няма коментари.

    Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

    За да коментираш, трябва да имаш регистрация

    Създаване на акаунт

    Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


    Регистрация

    Вход

    Имаш акаунт? Влез оттук.


    Вход