Дечо и Кафи.jpg

Дечо си има другарче и е на седмото небе от щастие. А другарчето е толкова бъзливо, че втора седмица не можем да разтопим леда напълно. Без Дечо трудно щяхме да се сприятелим с Кафи.  Все още не смея да го пусна да се разхожда и го водя на каишка. Като му давам ядене, чака на два метра и като се отдалеча, тогава отива да яде. Но благодарение на непрестанните игри на Дечо, Кафи вече ме пипна с лапа и ми дава да го погаля, дори облизва ръката ми. Като цяло обаче още ни няма доверие и реагира плашливо при ситуации, в които другите ни кучета са били съвсем спокойни. Ако остане сам, лае и иска да чувства присъствието ни.