Търсене във форума

Целина (Apium graveolens rapaceum) Засаждането на зимния фий преди засаждането на целината е полезно за обогатяването на почвата, за да бъде тя рохкава и богата на калий. Праза , който вирее отлично в почва богата на калий е подходящ за редуващи се редове с целината, така също подходящ е и аления боб. Целината не се нуждае от бланширане и много внимание, като селерито, но когато "короната" и започне да се развива, може да расте по-добре, ако се отстраняват фините корени и почвата прикрепена към тях. Страничните корени също трябва да бъдат отстранявани, за да се образуват хубави „глави”.

Морков (Daucus carota) Лука, праза и билките като розмарин , пелин и градински чай отблъскват морковената муха , чиято ларва често атакува кълновете на младите растения. Кокеша наричан понякога козя брада помага за отблъскването на морковената пеперуда. Използвайте смесен посев. Морковите виреят добре с доматите , както и с листната маруля, лука, дивия лук , праза , репичките, розмарина и градинския чай, но имат силна непоносимост към копъра! Морковите облагородяват растежа на граха. За да имате моркови със сладък вкус вашата почва трябва да има достатъчно варовик, хумус и калиев карбонат. Твърде многото азот би причинил лош вкус, както и дълъг период с много горещо време. Ябълките и морковите трябва да се съхраняват отделно , за да се предпазят морковите от горчив вкус. photo: myisleofserenity

ГУЛИЯ (Helianthus tuberosus) Наричана още земна ябълка, тя всъщност е вид слънчоглед, който идва от Америка и подземната му част е използвана за храна традиционно от Индианците. Може да достигне до 4 метра! Добър компаньон е на царевицата. Главната й съставка е инулин - безвкусен бял полизахарид, разтворен в соковете на клубените, който може да бъде преработен в захар наречена левулоза. Тя е от изключителна важност за диабетиците, защото е много хранителна и е най-сладката, от познатите естествени захари. Левулозата я има и в повечето плодове, но в комбинация с декстроза, която те не бива да консумират, а в гулията има само левулоза. Гулията - богата на хранителни вещества и витамини, може да се консумира сурова, на салати или да се сготви в различни ястия. (снимка: "outstanding in the garden")

ЦВЕКЛО (Beta vulgaris) Цвеклото вирее добре до храстовия боб и алабаша, но не се чувства добре до пълзящия боб. Синапа и дивия синап потискат растежа му. С марулята и повечето представители на зелевото семейство се погаждат чудесно. Цвеклото и алабаша са добри приятели и си струва да се редуват един след друг в реда- отглеждането и култивирането им е еднакво , а се подхранват на различни нива от почвата.

КАРТОФ (Solanum tuberosum L) Добър компаньон на картофите, подобряващ вкуса и "плодовитостта" им и същевременно предпазващ ги от колорадския бръмбар е лена(!внимание- отровно, особено неузрелите семенни шушулки). Ниските бобови сортове също са отблъскващи за колорадския бръмбар. Хрян засаден по ъглите на мястото където гледате картофи ги предпазва от болести. (ако не искате да го завземе, обаче, е хубаво да извадите корените преди зимата.) Други добри компаньони на картофа са зелевите, моркови, целина, царевица, мъртва коприва, грах, петуния, невен, тагетис. Картофите отглеждани в близост до краставици, стават уязвими към Phitophtora - патоген, инфекцията с който предизвиква маносване на листата им. Не садете картофите и в близост до малини, тъй като стават по уязвими към маната, същото се получава ако са в близост до корените на череша. Ако все пак хванат късна мана- спрей от чесън помага за възстановяването на растенията. Орехово дърво в близост до картофите също ще бъде проблемно. Никога да не се оставя и червена лобода да никне в близост до тях, тъй като силно забавя растежа им.