Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'начинаещи'.

  • Търсене по таг

    Отделяй таговете със запетая.
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Без мотика
    • Да се запознаем!
    • Общи дискусии
    • Градината по месеци
    • Техники и похвати
    • Строителство
    • Препарати
    • Цветя и ливади
    • Рецепти
    • Търся/Предлагам
    • Намерено из нета
    • За форумите и сайта
  • Растения
    • Зеленчуци и подправки
    • Плодни храсти
    • Овощна градина
    • Гъби
    • Горска градина
  • Животни
    • Бозайници
    • Насекоми и паякообразни
    • Птици
    • Земноводни, влечуги, риби
  • Вода
    • Напояване
    • Водоеми и водни култури
    • Аквапоника и хидропоника

Категории

  • Растения
  • Вода
  • Други
  • Животни
    • Пчели

Календари

Няма резултати за показване.

Categories

  • Общи

Градинарски дневници

  • Пишман градинар
  • Happy Garden блог
  • Гора-градина на баира
  • Сред котки и смокини
  • Селска чест
  • Градинарски дневник на Евгени
  • Градинка
  • Градина на шестия етаж
  • Варел-ски Дневник, Пловдив
  • На Зелено
  • Записки (:
  • Бат Лозо - градинар бабаид
  • ДоматитУ на балконЯ!
  • Градина за Дружба
  • Панагюрски дневник

Открити 1 резултат

  1. Да се включа най- после и аз в запознанството . Малко късно го правя, но по-добре късно, отколкото никога Казвам се Дарина ( като Дар от Бога) и съм почти на половин век ( 47) по календар и на 9-10 г по акъл Мисля обаче, че това ми е най- хубавото качество Родом съм от гр. Нова Загора , като от 2002 г май беше се преместих да живея в Пловдив. Причините- две деца+1 ( аз) за които повече възможности и разнообразие По принцип съм дете на планетата и местенето за мен нищо не означава. нямам собствено жилище все още и нямам проблем в кой край на България или в света ( още не съм го обхождала) се намирам . Та от много, много години си мечтаех за двор , река, гора, чиста храна, песента на птичките, домашните любимци около мен на свобода, разходки сред природата , да шляпаш боса по тревата.... и още...оше...още..... и те така, навих с голям зор половинката Пловдивчанин, да си остави комфорта, с който беше свикнал и да се поизмъчи на село Шока беше доста кратък , което и мен изненада- докато си направи печени филийки със сланинка на чудото Та селската ми идилия започва с групата имоти под наем без наем. След няколко години ми се обадиха за 3 места, едното от които си беше подигравка, дори за кучешка колиба, а преставено като имение- разбира се - отказах. Второто беше за Пазарджишко село, което на мен се хареса, но на половинката му се видя далече от родния град- отпадна, Третото бе що-годе сносно, не идеално разбира се, но с условие да живеем поне 1 месец със собствениите, за да свикне каракачанката, която оставаше на нашите грижи, с нас. тя свикна с мен за 2 дена, с половинката за 10. Обаче да живееш с други хора, с техните навици, с големите им усти ( по- голяма от моята) , да ти се месят в какво ядеш, какво да си купиш, да ти висят на главата докато работиш и да се месят в разговори с клиенти като черна станция зад гърба ти, ( занимавам се с онлайн магазин) , да се карат с мъжа ти, че след работа седнал да изпие една бира на двора, и т.н. ми налагаше търпение, което не притежавам. Сега разбирам защо някой хора си остават моми до края. Добре, че не съм се рофдила мъж.........за тяхно добро и мое спокойствие. А и по-природа съм защитник само на онеправданите, пък било то и мой враг, да не говорим ако е за любимата ми половинка, която мълчеше, само да не кажа, че нарочно не иска на село. Та " идилията" свърши за 5 мин- казах, че до 3 дена ни няма, хванах си автобуса за Пловдив, пих си кафенце с приятели в стария ми квартал и тръгвайки си обратно- по-скоро съдба, от олкото случайност, питах един човек за една затворена улица, от къде да се шмугна за Спиди идокато ми покаже от дума на дума- имал къща , наскоро купена в с. Желязно ( на 5 км от Пловдив) , че и с екстри- вътрешни баня и WC. ...без много мислене и излишни приказки- веднага му предложих 100 лв наем, ако ни хареса. Разбира се, как няма да стане- в това село максимума е 40-50 лв, пък и няма търсене от наематели, въпреки близостта си с града. Още на другия ден я видяхме, взехме ключа и 3 дена в непрестанния 3 дневен ноемврийски дъжд местихме багажи с колата. Вечерта беше най- поучителната и хубавата, която бяхме прекарвали от както сме заедно Печени филийки на печката, топлината на огъня, спокойствието, че сме сами, както си е редно, плановете какво ще си сложим в земята, как още утре ще си вземем куче и котка и т.н...думите трудно могат да изразят самите мисли в такъв момент.......Сутринта палиме колата и в приюта- взехме си Ричко...........-Историята ще продължи в друг пост да не става досадно