Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'тагове'.

  • Търсене по таг

    Отделяй таговете със запетая.
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Без мотика
    • Да се запознаем!
    • Общи дискусии
    • Градината по месеци
    • Техники и похвати
    • Строителство
    • Препарати
    • Цветя и ливади
    • Рецепти
    • Търся/Предлагам
    • Намерено из нета
    • За форумите и сайта
  • Растения
    • Зеленчуци и подправки
    • Плодни храсти
    • Овощна градина
    • Гъби
    • Горска градина
  • Животни
    • Бозайници
    • Насекоми и паякообразни
    • Птици
    • Земноводни, влечуги, риби
  • Вода
    • Напояване
    • Водоеми и водни култури
    • Аквапоника и хидропоника

Категории

  • Растения
  • Вода
  • Други
  • Животни
    • Пчели

Календари

Няма резултати за показване.

Categories

  • Общи

Градинарски дневници

  • Пишман градинар
  • Happy Garden блог
  • Гора-градина на баира
  • Сред котки и смокини
  • Селска чест
  • Градинарски дневник на Евгени
  • Градинка
  • Градина на шестия етаж
  • Варел-ски Дневник, Пловдив
  • На Зелено
  • Градини в ЧукоДзвер :)
  • Бат Лозо - градинар бабаид
  • ДоматитУ на балконЯ!
  • Градина за Дружба
  • Панагюрски дневник

Открити 1 резултат

  1. В семената на ряпа потнокрила светулка драпа, драпа светулка в семената на ряпа и припява над мъжглявия свода небесен най-чаровно-проклетата песен за него - философа, поета, и за безбройните в кренвиршите ни Е-та за героя на времена щекословни и великите му там напъни (не само мисловни) за великия Одисея и неговата малка нива: за щипка копър, два картофа и мнооого коприва Пей, о, музо, възпей героя безсмъртен, небесен със своята древна, фалшива песен да пукнат дано боговете дарили тоя троскот мръсен, о, да го ядат конете и техните опашки да големеят като на дядо бицепса страшен а Платон, от дядя наплашен, седеше в мъгливата утрин някъде през архайката и нежно попиваше от дима на лайката за да заключи накрая древния философ Зевсе, да ти *** майката! Дочу гръмовержеца тая велика, сквернословна ода и затлачи се изведнъж цялата му ми ти природа рукнаха камънье, на Гинка пазвата спухна, а два щуреца прегризяха на пипереца стъбълцата и Платон загаси фаса, начумерен хвана мотика, заора земята ядосан и проклинаше вече само наум небесата прекопа той безчувствен земята чутовна, намота си на шията една змия отровна и...заплака. TBC