Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'fig'.

  • Търсене по таг

    Отделяй таговете със запетая.
  • Търсене по автор

Търсене в


Форуми

  • Без мотика
    • Да се запознаем!
    • Общи дискусии
    • Градината по месеци
    • Техники и похвати
    • Строителство
    • Препарати
    • Цветя и ливади
    • Рецепти
    • Търся/Предлагам
    • Намерено из нета
    • За форумите и сайта
  • Растения
    • Зеленчуци и подправки
    • Плодни храсти
    • Овощна градина
    • Гъби
    • Горска градина
  • Животни
    • Бозайници
    • Насекоми и паякообразни
    • Птици
    • Земноводни, влечуги, риби
  • Вода
    • Напояване
    • Водоеми и водни култури
    • Аквапоника и хидропоника

Категории

  • Растения
  • Вода
  • Други
  • Животни
    • Пчели

Градинарски дневници

  • Пишман градинар
  • Happy Garden блог
  • Гора-градина на баира
  • Сред котки и смокини
  • Селска чест
  • Градинарски дневник на Евгени
  • Градинка
  • Градина на шестия етаж
  • Змеюва дупка / Dragon's den
  • Тополнишки творения
  • На Зелено
  • Бат Лозо - градинар бабаид
  • ДоматитУ на балконЯ!
  • Градина за Дружба
  • Панагюрски дневник
  • "На разцеп" посред лято или Круша върху Ябълка???
  • Дневникът на Венци
  • Слънчев
  • Сортове смокини

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата

  • Начало

    Край


Последно обновяване

  • Начало

    Край


Филтриране по брой...

Открити 9 резултата

  1. Kalam Mekhar

    Смокиня сорт Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо)

    Синоними : Early Round Of Bordeaux, Round Of Bordeaux, Précoce de Barcelone. Този сорт смокиня се приема, че е френски, въпреки, че не се знае, откъде е донесен в пристанище Бордо. Това е един от петте известни до момента много ранни или супер ранни сортове. Дървото има бърз/силен растеж. Не издържа на суша, подобно на всички други сортове с етикет "Бордо". Изисква поливане при суша за нормално плододаване. Кората е тъмнокафява при младите дървета и клони на текущ растеж, и сива при старите дървета. Листата са предимно петделни и дълбоко нарязани. Много рядко са триделни и никога със седем дяла. При стари дървета, централният дял може да придобие формата на лопатка, подобно на Мичуринска 10, но много по- слабо изразена и неоформена. Преобладаващо, листата завършват с орнамент, подобен на коронка. Ronde de Bordeaux е партенокарпен/самоплоден сорт и не изисква опрашване от оси Бластофага за да даде плод. Дава една (основна) култура - тип Unifere. Breba култура дава рядко и малко на брой плодове. Тези единични плодове (когато изобщо ги има) нямат никакво стопанско значение. Те са незначително по- едри от основната култура. Основната реколта е обилна. Срокът от формиране на плодовете до тяхното узряване е около 60 дни или началото на м. Август за южна България и когато пролетта настъпи по- рано в северна България. Узряването е почти по същото време с плодовете на сорт Мичуринска 10. Плодовете са дребни до средни със средно тегло около 30 грама. При подходящи за дървото условия, те са с много стандартни размери и са с минимални отклонения помежду си (25 - 35 грама). Формата им е почти напълно кръгла, докато не започнат да узряват. При узряване се разтягат до капковидна форма от тежестта на плода. Само при саксийни растения и при засушаване, дребните и леки плодове остават кръгли и след узряване. Кожицата на плода е тънка, но рядко се напуква. Цветът варира от кафяв и светло лилав при младите растения или силно подрязаните растения в началото на сезона до тъмно лилав със синкаво покритие при установени растения в разгара и края на сезона. Почти цялата вътрешност е изпълнена с пулп и слоят "месо" (бяла на цвят тъкан между кожата и пулпа) е много тънък. Цветът на пулпа варира от розов до тъмно-червен според условията на отглеждане. Вътрешността е плътна при постоянни нива на влажност, но при редуване на суша и поливане, може да се появи малка кухина в центъра на плода. Вкусът е плодов, ароматът е силен. Плодовете са с висока захарност и при сухо време изсъхват направо върху клоните. Сушените плодове имат много високо качество. Окото на плодовете е леко отворено. Заради тънката кожа и незначителният слой "месо", плодовете се напукват/разделят при продължителни и обилни валежи. Въпреки това, трудно се вкисват и могат да се консумират, ако се оберат своевременно. Плодовете от този сорт не се нападат от смокинова муха, но при влажно време могат да бъдат засегнати от винени мушици. При благоприятни условия, периодът на плододаване е от началото на Август докато стане невъзможно плодовете да узряват. През последните години в България, сезонът приключва в началото на Ноември. Устойчивостта на студ е задоволителна - около -18 градуса по Целзий за установени дървета без съществени повреди. Заради бързият си растеж е малко по- ниска от някои по- слабо растящи щамове на Мичуринска 10 и почти същата, като при по- енергичните. Ако дървото се засуши, устойчивостта на студ се подобрява, но количеството и качеството на реколтата пада. Заради енергичният си растеж, дърветата понасят силно подрязване и дават узрели плодове с незначително закъснение. Сортът е устойчив на FMV (мозаечен вирус по фикусите) и няма данни вирусът някога да е оказвал влияние върху плододаването.
  2. Kalam Mekhar

    Смокиня сорт Black Mission (Черна Мисия)

    Синоними : Albacor, Beer's Black, Franciscana, Mission, California Black, Negra, Brebal, Douro Vebra, Biberaeo, Reculver, Gouraud Noir, Gourreau du Languedoc, Noire d’Espagne, Gourreau Noir. Името Beer's Black се ползва, както за Black Mission, така и за Violette de Bordeaux (Negronne). Да не се бърка със Sultane de Marabout (Султана на Марабу), продавана в Гърция под името Mission и внасяна от там в България, която е тип Смирна и в райони без наличие на бластофага и опрашване не може да даде плодове. Понякога, българските търговци/прекупвачи прикачват и едно "Black", към гръцкото име на сорта, но в България, заблуждаването на клиентите се смята по- скоро за добра търговска практика, отколкото за нещо осъдително. Това е много стар и разпространен сорт в югозападните райони на САЩ. Бил е основен сорт за сушене в Калифорния до внасянето на Sari Lop от Турция. Сортът „Францискана“ (Мисия) е донесен в Сан Диего около 1768 г. от католическата мисия в Долна Калифорния и до средата на 19-ти век е на практика единственият сорт, отглеждан в югозапада на САЩ. През 1909 г., Айзен споменава Mission, като "Францискана с произход Испания", но точната препратка към неговата публикация не е намерена. През 1925 г., Кондит, след лично проучване в Испания пише: „Franciscana е черна смокиня, която обикновено се отглежда в Естепона, около шейсет мили под Малага, на брега". Сушени смокини, видени в Motril изглеждат идентични с тези от мисията в Калифорния. Идентичен с Black Mission сорт е описан от Ескрибано и Перес през 1884 г. като Игуера Негра (черна смокиня) от провинция Мурсия, Испания, където е била много ценени както за пресни плодове, така и за сушене. Мога да изреждам още автори, но, почти всички изследвания сочат произход Испания. Правени са опити за засаждане на дървета от този сорт в други райони на САЩ, но с неголям успех. Тествана е на три или четири места във Вирджиния и е показала много слаби резултати. Дърветата измръзват много лесно и дават много ниски добиви. Подобен провал е претърпяло и въвеждането на сорта в Джорджия. Дърветата са със силен растеж и стават много големи. Кората на младите клони е кафява. Тази на старите клони и стъблото след четвъртата година е сива. Пъпките са зелени, но, стават лилави и покафеняват при застудяване. Листата са средно големи, предимно петделни, по- рядко триделни или монолитни, при много висока влажност. Почти винаги, по част от тях има жълтеникави петна от увреждане на мозаечен вирус. Имат две основни форми. При младите дървета и клоните на нов растеж са с декорация във формата на коронка, която е почти идентична за всички сортове от това семейство. Листата на старите дървета формират лопатка на върховете, наподобяващата тази на старите дървета от сорт Мичуринска 10. Изглед Характерна особеност на този и други сортове от семейството са тънките и еластични клонки на нов растеж. Понякога, те се разстилат по земята и се вкореняват при влага. Black Mission е Commmon тип. Дава реколта без нужда от опрашване от Бластофага. При опрашване, плодовете са малко по- едри, по- наситено червени отвътре и с по- едри семена. Въпреки това, не се предпочитат за промишлено производство, защото се напукват и развалят по- лесно от неопрашените. Според броят на реколтите Black Mission e тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Счита се, че този сорт дава стабилна и в приемливо количесто Бреба, която започва да узрява от началото на Юли. Плодовете от първата реколта са с удължено капковидна форма, ясно видима шия и къса, здрава дръжка. Кожата на плода е сравнително дебела, тъмно- лилава (почти черна) на цвят. Плодът изключително много прилича на този на Negronne. Месото е бяло на цвят, на места с червено или лилаво обагряне, ясно видим слой. Пулпът е розов. Окото е леко отворено. Плодовете имат висока захарност и плодов вкус. Средното им тегло е 56 грама според Кондит. Основната реколта започва да узрява около 15 Август при благоприятни условия. Реално, такива са условията в Южна България, защото съм съпоставил срока с други сортове, които са разпространени в България. Понякога, такива условия има и в Северна България. Сортът узрява около 5 дни преди сорт Брънсуик, така, че всеки може да си пресметне времето за неговия регион. Плодовете от основната реколта са доста точно описани от Кондит, като "с променлив размер и форма". Размерът и формата им зависят от условията на отглеждане. При достатъчно влага, плодовете са с по- удължена форма и по- едри (среден размер 41 грама). При засушаване са по- закръглени и със средно тегло около 25 грама. Шийката на плода или липсва напълно, или е много малка при по- тежките плодове, получена само от разтягането на кожицата при узряването. Дръжката е къса и здрава. Кожата на плода е средно дебела, тъмновиолетова на цвят. Има добра еластичност и трудно се разкъсва при влага. Месото е бяло с червеникаво или лилаво обагряне на места, ясно видим слой. Пулпът, най- често е розов до светло червен с много на брой, дребни семена. Обикновено е плътен, но, може да формира малка кухина при редуване на суша и поливане. Окото на плода е малко, частично отворено или дори напълно затворено. Вкусът е плодов, но не е толкова интензивен, като този на Negronne. Захарността е висока, сортът е подходящ за сушене. Black Mission има добра издръжливост на суша. Плодовете са по- дребни, но с добро качесто. Плодовете имат добра издръжливост на влага. Може би са едно ниво под тези на лидерите в това отношение - Kadota, Chicago Hardy и разпространеният в САЩ сорт Hunt, но, устойчивостта им на разделяне и разваляне е потвърдена от всички, които са я отглеждали. Сортът има слаба устойчивост на студ, която е констатирана многократно при опити да се култивира в по- студени райони. Никой, заслужаващ доверие източник не препоръчва отглеждането на Черна Мисия в климатична зона, по- ниска от USDA 8 (-12.2℃ ). Зоната в която е най- разпространена е USDA 9b (-3,9℃). Цитирам, коментар на У. С. Андерсън от тестовете през 1924 г. в южен Мисисипи: "Черната Мисия беше наранена повече от който и да е друг сорт от студа и дава много малко плодове." Black Mission е силно податлива на FMV (мозаечен вирус по фикусите). В САЩ, няма дърво, което да не е засегнато и да не се виждат характерните жълти петна по листата. Въпреки това, растенията дават нормална реколта и заболяването не се отразява на плодовете. В заключение : Black Mission е високопроизводителен сорт, адаптиран към топли райони, подобни на тези в Испания, Югозападните части на САЩ и вероятно тези райони в България, които се намират около границата с Гърция и Турция. За тези, които са изкушени да имат дърво от този сорт, но живеят в студен район им препоръчвам да се ориентират към други сортове от това голямо семейство, които са се адаптирали към по- хладен климат. Давам пример с внасяният масово в България сорт Noire de Caromb (Ноар дьо Каромб, Черна от Каромб), който е с почти идентични характеристики (листа, плодове, вкусов профил), узрява само няколко дни след Мисия, но е адаптиран към по- хладни райони и е с доказана устойчивост на студ.
  3. Правя тази разширена тема за този вид фикус, защото буквално унищожихме темата на другият потребител, пусната по конкретен проблем. Който има някакъв интерес или проблем, нека пише в нея, ако не желае да прави собствена.
  4. Синоними : Pastilière, Hirta du Japon, Hirta del Giappone, Rouge de Bordeaux (Руж дьо Бордо). Да не се бърка с Unk Pastiliere, която е тип Смирна. Сортът се води френски само по име. Произходът му не е напълно изяснен. Около 1830г. е донесен в Европа от ботаника M. de Sieboldi след експедицията му до Япония. Предполага се, че е бил внесен там от португалците, защото само техни кораби са имали право да посещават японските пристанища. Поради нетипично силното спрямо повечето културни сортове овласяване на плодовете и листата е възможно да е възникнала, като семенак от пренесени там изсушени плодове и да е някакъв хибрид с див каприфиг. През 1845г. италианецът Гаспарини нарича този сорт Hirta del Giappone. Изглежда този сорт е бил обречен да прескача от континент на континент, защото още през 1860г. е документирано присъствието му в Калифорния, където е внесен от Италия. Независимо от това, той не е получил масово разпространение в САЩ. Почти отсъства и от Италия. Сравнително по- добър прием е получил във Франция, където се среща в района на Тулуза. Вече рядко се отглежда и в Япония, след внасянето на по- продуктивни европейски сортове. Руж дьо Бордо е Common (обикновен тип) смокиня. Не изисква опрашване от Бластофага за да даде реколта. Според броят на реколтите е тип Unifere (дава само основна реколта). Дървото формира съцветия от Бреба реколта, които окапват почти на 100% в различни етапи от развитието си. Това е един от петте известни много ранни или супер ранни сортове, който са познати до този момента. Останалите са Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо), Мичуринска 10, Подобрена Селест (Improved Celeste), която е хибрид, получен по развъдната програма на LSU (щатският аграрен университет на Луизиана) и Raasti (наричана още Ирански бонбон). Дърветата от този сорт са с бавен растеж. Счита се, че имат отлична устойчивост на студ, заради доброто узряване на дървесината. Връхните пъпки също са по- устойчиви на студ от повечето други сортове. Листата са със среден размер, плътни и силно овласени , предимно петделни и триделни, плитко нарязани. Рядко се срещат и монолитни (без дялове) при млади растения и висока влажност. Лист Лист и плод Този сорт не понася нито суша, нито прекалена влажност. И в двата случая, плодовете окапват. Младите дървета могат да хвърлят цялата си реколта, докато се развият достатъчно. Това може да се случва до четвъртата или петата година, като всяка следваща година, дървото задържа по- голям брой плодове. Плодовете от основната реколта узряват в началото на Август. Те са най- едри сред супер ранните сортове (от 30 до 70 грама). Имат много красива визия - от светло до тъмно виолетови със синкав налеп. Формата им е капковидна с добре изразена шийка и много къса дръжка. Кожата на плода е тънка. Месото е тънък слой, бяло на цвят с виолетово или червеникаво обагряне. Пулпът варира от кехлибарен до тъмно червен с дребни семена. Вкусът е с плодови нюанси. С това, суперлативите за този сорт приключват. Големият размер на плодовете е за сметка на воднистата структура. Окото на плода е отворено и отворът е свързан с кухина в центъра и дори в долната част на плода, подобно на плодовете на Брънсуик. Плодовете вкисват и окапват още преди да са узрели при висока влажност. Дори при благоприятни условия, те окапват веднага след узряването. Не могат да съхнат върху клоните, защото са с ниско съдържание на захари. Сезонът на плододаване е доста къс. Има публикувани данни за период от 2-3 седмици. Дори да е повече, сезонът може да се счита за приключил с първите есенни дъждове. Дърветата от този сорт не толерират силно подрязване и не могат да дадат узрели плодове през същата година. Не могат да дадат реколта в текущата година и при измръзване до земята. Под въпрос е и реколтата през следващата година до пълното възстановяване на дървото. Руж дьо Бордо е подходящ сорт за отглеждане в саксия и малки градини, поради компактният размер на дърветата. Сортът е уязвим на FMV (мозаечен вирус по фикусите), вероятно, поради слабите си възможности за възстановяване. Има документирани случаи при които освен листата са засегнати и зелените плодове, които окапват. Допълнителни източници : http://planetfig.com/cultivars/fcveng8586.html http://www.galgoni.com/ENG/Fotos_Maxi/032.htm
  5. Kalam Mekhar

    Смокиня сорт Мичуринска 10

    Доста време отлагах пускането на тази публикация, защото може да внесе допълнително объркване, вместо яснота. За това, ще подчертая същественото и който иска, да прочете само него. Името на този сорт е дадено от професор Радка Серафимова, която го е описала в книгата си „Смокинята“ от 1980г. Този сорт е много труден да се опише, най- малкото за това, че не се знае, кое точно растение е отглеждала и изследвала Серафимова. В България, Румъния и Сърбия (може би и Унгария) има десетки местни ранни сортове или мутации на един първоначален сорт, които се отличават доста помежду си – форма, размер и цвят на плодовете, както и по темп на растеж и устойчивост на студ. Листата на Мичуринска 10 също са много стандартни и десетки други сортове имат подобна форма на листата. Така или иначе, растения от този тип има из цялата страна. Най- добрият критерии за включване в шаблона Мичуринска 10, според мен е времето на узряване. Това е един от петте известни много ранни или супер ранни сортове, който са познати до този момента. Останалите са Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо), Pastilière (Червена от Бордо), Подобрена Селест (Improved Celeste), която е хибрид, получен по развъдната програма на LSU (щатският аграрен университет на Луизиана) и Raasti (наричана още Ирански бонбон). Синоними : Али паша, Florea (САЩ), дребна смокиня, лилава смокиня. Сортът е партенокарпен (самоплоден) и не изисква опрашване от Бластофага. При опрашване, характеристиките на плода не се променят съществено. Растежът на дърветата варира според щама. Има щамове със слаб растеж, други са със среден до сравнително силен. Короната е гъста, клоните се разклоняват силно. Кората на младите клони е кафява. Стъблото и дебелите клони на възрастните растения са сивкави на цвят. Пъпките са зелени и не почервеняват при изпадането на дървото в хибернация. Листата са със среден размер. Броят на дяловете варира според количеството влага в почвата – предимно петделни и триделни, при много висока влажност – монолитни (без дялове) и никога със седем дяла. Листата са дълбоко нарязани. При по- старите растения, централният дял е с формата на лопатка. При летораслите и по клоните на силно подрязваните растения, дяловете завършват с орнамент, подобен на коронка. По критерии "брой реколти", Мичуринска 10 е тип Bifère. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Вкусовият профил на плодовете е трудно да бъде обобщен, защото варира според условията на отглеждане и щама. За младите растения и в началото на сезона, ароматът може да се определи, като смокиня+карамел. При стари растения в разгара на сезона, вкусът придобива плодови нотки. Мичуринска 10 дава сравнително слаба Бреба реколта, но все пак в задоволително количество за лична консумация. Пролетта се формират много съцветия, повечето от които растението отхвърля и малко от тях се превръщат в плод. Breba реколта узрява от средата на Юни до средата на Юли. Средното тегло на плодовете от Breba реколтата е 30-40 гр. Формата и размерът варират според щама. При някои щамове са почти идентични по форма и размер с основната реколта, при други, плодовете са доста по- големи и се различават по форма от нея. Почти винаги, шийката на плодовете от Бреба реколтата е по- издължена от тези на основната реколта. Кожата на плода, обикновено е зеленикаво- кафява или жълтеникаво- кафява. Месото е бяло. Пулпът е кехлибарен до розов с дребни семена. Основната реколта при нормални условия узрява за около 60 дни от формирането на плода. Това е в началото на Август (понякога края на Юли) за Южна България и при топла пролет и благоприятни условия в Северна България. Плодовете от основна реколта са с класическа капковидна форма. При някой щамове са по- удължени, при други са по закръглени. Може да имат по- издължена или по- къса шийка. Същото се отнася за дръжката, но при повечето щамове тя е къса. Теглото на плодовете варира от 15 грама до около 35 грама. Тази разлика може да възникне дори при едно и също дърво според условията на средата. Има щамове, при които плодовете са по- стандартни и не се наблюдават такива големи отклонения. Цветът на кожата варира от жълтеникаво- кафяв, зелен с кафяви или лилави ивици, кафяв до тъмно лилав, почти черен. Кожата е тънка, но рядко се напуква. Месото е бяло и е доста тънък слой. Пулпът е кехлибарен, розов, червен до тъмно- червен. Цветът варира не само според щама, но и според условията на отглеждане. Семената са дребни и много на брой. Окото на плода е леко отворено с червено оцветяване около него. Може да бъде напълно затворено при определени плодове и определени щамове. Няма щам, при който очите на всички плодове са затворени, без изключение и при всякакви нива на влажност. Плодовете на Мичуринска 10 имат висока захарност. Стават за сушене и изсъхват върху клоните при горещо време. При плодовете, които имат плодови нюанси, те се засилват при изсъхване и са с отлично качество. Основната реколта е обилна. При достатъчно влага, периодът на плододаване е от началото на Август до падането на листата. Този сорт има от сравнително слаба до задоволителна издръжливост на влага. Склонността на плодовете към разделяне е различна при различните щамове, но дори, когато не се разделят, качеството им силно се влошава при продължителни валежи и натрупване на много вода в почвата. Плодовете не се нападат от смокинова муха, но при влага, може да има щети от винени мушици. Издръжливостта на студ варира според щама, възрастта на дървото и условията на отглеждане. Щамовете с по- слаб растеж имат по- добро узряване на дървесината и по- висока издръжливост на студ. Въпреки легендите за издръжливост до - 21 градуса по Целзий, приемам, че установени дървета издържат до около минус 18 градуса по Целзий без съществени повреди. При засадени едно до друго дървета от сортовете Брънсуик и Мичуринска 10, съм констатирал, че вторите са с по– тежки поражения от студ. Младите дървета и издънките, мога да измръзнат и при -10/-13 градуса по Целзий. Ценно качество на този сорт е възможността за получаване на реколта след измръзване до земята (ако се оставят малко на брой издънки и се премахват излишните). Дърветата понасят силно подрязване и дават узрели плодове с незначително закъснение, но, това им качество варира според щама. Щамовете със силен растеж се възстановяват по- бързо след подрязване, дават по- обилна реколта, но и са по- уязвими на измръзване. Мичуринска 10 и особено нейните щамовете със слаб растеж са сравнително издръжливи на суша. При засушаване, плодовете са дребни и сезонът на плододаване е скъсен (не се формират нови), но качеството на плодовете е добро. Дърветата от този сорт са с добра устойчивост на FMV. Рядко се наблюдават засегнати листа и това никога не се отразява на реколтата. Заключение : Това е ранен, плодовит и непретенциозен сорт. Каквито и други сортове да бъдат отглеждани е добре да бъде добавена и една Мичуринска 10 към колекцията. Тъй- като има прекалено много вариации на този сорт, някои от които може да са отделни местни сортове, когато се придобива растение, поставено под този шаблон е добре, бъдещият собственик да има наблюдение над майчиното дърво, за да знае, какво получава.
  6. Kalam Mekhar

    Смокиня сорт Брънсуик (Brunswick)

    Синоними : Bayswater, Boughton, Black Naples, Brown Hamburgh, Clare, Clémentine, De Saint Jean, Hanover, Madonna, Large White Turkey, Magnolia, Dalmatian. Произходът на този сорт не е изяснен. Най- старото му име, известно до момента е Madonna. Това са имена, ползвани в различни части на света : Baidi - Палестина; Belle Dame - Франция; Belle Dame Blanche - Ялта, Украйна; Blanche d’Argenteuil - Франция; Brunswick - Англия; Col di Signora-Мароко; Dalmatia - Мароко; Dor - Франция; Kennedy - Мароко; Khurtmani - Палестина; Magnolia - САЩ (Тексас); Figue Clémentine - Франция. В САЩ, често наричат "Брънсуик" сортът Калифорнийска Браун Търки и за това, не трябва да се приемат на доверие дървета, продавани под това име. Разликата във формата на листата е много голяма и двата сорта се различават лесно при преглед. Кондит и други американски учени (напр. Hugh N. Starnes) са изследвали сорта Goutte d'Or (Dorée, Златна капка) и не са открили разлики между него и сорта Brunswick (Брънсуик). Името Магнолия се появява за първи път през 1854 в публикация на Томас Афлек, който е написал, че някакъв търговец е продал фиданки в Тексас, обозначени, като Магнолия. По късно, тези които са ги закупили са видели, че това е смокиня, а не очакваните от тях дървета магнолия. Правени са опити да бъде отглеждан промишлено в Калифорния, но сортът не се е оказал подходящ за промишлено производство. Има голям процент разваляне на плодовете, по ниски добиви и не може да съперничи на Браун Търки и Кадота. Този сорт е много разпространен в България (втори след Мичуринска 10). Той е доминиращ сорт по черноморието. Според нуждата от опрашване, Брънсуик е Common (обикновен) тип. Не изисква опрашване от осички бластофага, за да даде плод. Качеството на плодовете от основната реколта силно се подобрява след опрашване. Дърветата са предимно със слаб, рядко до среден темп на растеж. Короната е рехава, клоните слабо се разклоняват. Кората на младите клони и летораслите е кафява, а на старите клони и стъблото е сивкава. Пъпките са зелени, жълтеникави и дори кафяви при застудяване. Листата са дълбоко нарязани с пет до седем дяла. Никъде в литературата не се споменават седем дяла, но, зачатъците на шести и седми дял са така добре развити при този сорт, че не може да ги пренебрегнем. Изложените на слънце са без особени орнаменти, като този в дясно на снимката. Листата, формирани в сянка са с орнамент, подобен на коронка по върховете на дяловете. Този тип листа често се ползва от недобросъвестни търговци, които предлагат Брънсуик, като друг сорт. Брънсуик е един от най- ранните едри сортове смокиня, заедно с родственият ѝ сорт Мадлен (Madeleine des Deux Saisons). Според броят на реколтите, тя е тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Реколтата от Бреба е слаба до задоволителна в зависимост от условията през годината. Дървета, растящи в близост до водоеми задържат много голям брой плодове, но това зависи и от други фактори. Няма сорт при който Бреба реколтата да е гарантирана. В България, плодовете от първата реколта узряват около средата на Юли. Плодовете от Бреба реколтата са едри до много едри с крушовидна форма, често неправилна. На тегло, достигат до около 150 грама. Цветът на кожата е червеникаво - кафяв на осветената страна и светло- кафяв/бронзов със зелени участъци от засенчената страна на плода. Дръжката на плода е дебела. Шийката, заедно с горната част на плода са зелени на цвят. Окото е отворено с розови люспици около него. Кожата е сравнително дебела. Месото е бяло, пулпът е бял или кехлибарен с розови участъци. Според вкусовият профил е тип "захар". Плодът е сладък, без особен вкус и аромат. Основната реколта в България узрява около 20 Август при нормално време, без пролетни студове, които да забавят развитието на растенията. Плодовете са средни до едри. Средното им тегло е 42 грама според Кондит. Реално, плодовете варират от около 25 грама при суша до около 80 грама при достатъчно влага. Формата на плодовете е капковидна, сравнително закръглена, често с неправилна форма, без шийка. Дръжката на плода е къса. Кожата е от бронзова до различни степени на кафявото и дори виолетова, според местоположението върху клоните, много по- тънка от тази на Бреба реколтата. Месото е бяло. Окото на плода е отворено с виолетови люспици около него. Плодовете имат кухина, която е близо до окото и това е основната причина за лесното разваляне на плодовете. Има голяма разлика между опрашените и неопрашените плодове при този сорт. При неопрашените плодове, пулпът е светъл на цвят (бял или кехлибарен), семената са дребни и малко на брой. При сухо време може да достигне доста висока захарност, без забележим аромат. Не е прието да се ползват за сушене, въпреки, че в сушилня, няма пречки това да стане. Размерът на опрашените плодове е по- голям (средно 67 грама) с по- ясно изразени ребра, пулпът е розов до светло червен, семената са многобройни, вкусът е по- богат. Плодовете на този сорт са много уязвими към влага, поради отвореното око и кухината, непосредствено до него. При дъждове и повишена влажност, реколтата може да бъде компроментирана напълно. Няма значение, дали плодовете се разделят при влага, защото на практика, те се вкисват още преди да узреят. Плодовете са нападат от смокинова муха, както и от винени мушици при влага. Това е може би най- издръжливият на студ сорт, познат в България. Въпреки легендите за студоустойчивост на Мичуринска 10, моите наблюдения са, че винаги Брънсуик е с по- малки щети от измръзване. Става въпрос за дървета, засадени на няколко метра едно от друго. При -18 градуса по Целзий, установено дърво няма никакви поражения, ако няма вятър, който да свали още реалната температура. Дърветата от този сорт имат много добра издръжливост на суша. Дават дребни плодове, но с добро качество. Поради сравнително слабият си растеж, не може да се разчита на този сорт да дава реколта при силно подрязване. В Украйна отглеждат дървета от този сорт на кордон и ги подрязват силно, но за да получат реколта, премахват (отчупват) голяма част от клоните на нов растеж за да осигурят повече ресурс за останалите. Дори и в този случай, реколтата е късна и символична. Растенията не могат да се възстановят достатъчно бързо и да дадат реколта на текущ прираст след измръзване до земята. Документирани са случаи на засягане на листата на от FMV (мозаечен вирус по фикусите), но, няма данни, това да е оказало влияние върху реколтата.
  7. Kalam Mekhar

    Смокиня сорт Kadota (Dottato)

    Синономи : Dottato, Dottato Abruzze, Adottato, Binello, Dattero , Datteresi, Dottato Bianco, Grascello, Trifero, Medot, Napoletani, Ottato, Uttato, Vottato, White Kadota, Clarkadota, Endrich, White Endrich, White Pacific, Ficus carica binella Risso. Има много стари и отдавна известни сортове смокини, но, този е документиран, че е такъв. Описан е в Естествена история на Плиний Стари през 77г. от н.е, където авторът възхвалява качествата му. Още тогава е отглеждан промишлено за сушене. Не се знае точната дата на внасянето му в САЩ, но за първи път е описан през 1870г. През 1898 за пръв път е обозначен, като Kadota от Стивън Тафт и оттогава започва да се налага това име на територията на САЩ. Понякога, този сорт се предлага, като Goutte d'Or (Златна капка), но, това е сравнително рядко. Обикновено, под името Goutte d'Or (Dorée) се продава сортът Брънсуик. Разликата в листата на двата сорта е много голяма и растенията лесно се различават още в ранна възраст. Дърветата са със силен растеж. Короната е рехава, клоните са предимно прави и почти не се разклоняват на текущ растеж, ако не са прерязани или върховете не се пензират. Пъпките са зелени на цвят. Кората на стъблото и клоните на младите растения, както и тази на текущия прираст е светло кафява с жълтеникав оттенък. След четвъртата година, кората на стъблото и дебелите клони започва да посивява. Листата са големи, много дебели/плътни (два пъти спрямо повечето от останалите сортове). Под листата има много здрава армировка с характерна шарка, което е много сигурен индикатор да се разпознае дърво от този сорт. Броят на дяловете варира според количеството влага в почвата - монолитни (без дялове), триделни и петделни. При нормални условия са предимно триделни, плитко нарязани. Kadota е класическа смокиня "меден" тип и дори може да се приеме за еталон с който са сравняват останалите сортове с този профил. Сортът е партенокарпен (самоплоден) и не изисква опрашване от Бластофага. При опрашване, характеристиките на плода силно се променят. По критерии "брой реколти", Kadota е тип Bifère. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Плодовете от Бреба реколтата са жълто-зелени на цвят и с капковидна форма. Дръжката е здрава, средно дълга. Узряват от средата на Юни до средата на Юли в зависимост от местоположението. При узряване, плодът се разтяга и формира добре оформена шийка. Средното тегло на плода е около 52 грама според Кондит, но достигат до 90 грама. Пулпът е с кехлибарен на цвят. Месото е бяло, понякога с лилав оттенък. Окото на плода е отворено, но блокирано във вътрешността. Имат висока захарност. Семената са малко и много дребни. Плодовете от основната реколта узряват около 15 Август, ако няма късни студове и забавяне на вегетацията, както и при нормални нива на влажност. Растенията от този сорт понасят високи температури и засушаване, но това не важи за плодовете. При засушаване, плодовете стават дребни и с жилава кожа. Узряването също се забавя. Само при достатъчно влага, те стават едри, сочни и с тънка кожа. Плодовете от основната реколта са с класическа капковидна форма, но сравнително закръглени. Неопрашените плодове са с тегло около 30-40 грама и жълто-зелена кожа. Месото е бяло на цвят, а пулпът е с кехлибарен (меден) цвят, плътен (без кухина). Семена, дори да има са дребни и не се усещат при ядене. Опрашените плодове са по- големи от неопрашените - от 30 до 80 грама и кожата е по- зелена на цвят. Пулпът е розов с ясно забележими семена. Кожата на плодовете на този сорт от плътна и здрава при неузрелите плодове, изтънява до дебелина на фолио при пълно узряване. Окото е привидно отворено, но това е само декорация. Отворът е затворен/блокиран с тапа от по- плътна от кожата тъкан и осигурява по- добра защита от тази на смокините със затворено око. Освен това, при пълно узряване, когато кожата омеква от окото се отделя сироп, който желира до субстанция, подобна на гума и пречи на насекомите да влизат в плода. Плодовете са с висока захарност и сравнително слаб аромат. При перфектна зрялост и висока температура, те развиват доста силен аромат, който не може да се сравни с отглежданите в България сортове и изобщо плодове за да бъде описан профилът му. Сортът е силно родовит. На всеки възел по клоните има по един или два плода. Дърветата влизат в плододаване много бързо. Ако не са засадени от издънка или произведени от тъканна култура, формират плодове още в годината на засаждането, които обикновено не успяват да узреят до края на сезона. Плодовете се ползват за сушене, консерви/конфитюри и директна консумация в прясно състояние. На практика, това е сортът с най- неуязвими плодове от влага и насекоми. Не се напада от смокинова муха, винени мушици и не се влияе от влага. Плодовете изсъхват направо върху клоните в сухо и топло време. При застудяване, кожата на плодовете загрубява, захарното съдържание и ароматът падат. Въпреки това, плодовете не се развалят и продължават да зреят до падането на листата. Могат да се консумират обелени или да се ползват за сладко. Прието е, че този сорт издържа на студ без особени повреди до около -18 градуса по Целзий. Дърветата понасят силно подрязване и дават нормална реколта с минимално закъснение. Изискват обилно поливане при суша за добро количество и качество на реколтата. Сортът не е уязвим на FMV (мозаечен вирус по фикусите). Забележка : При сортът Kadota не съществува деление на "бяла" и "черна" разновидност. Името Kadota е дадено само на гореописания сорт със светли (жълто-зелени) на цвят плодове. По подразбиране Kadota = Бяла Kadota. Ottato Rosso, продавана в България под името "Черна Кадота" е различен сорт с нестабилна самоплодност, поради което е причислен от Кондит към сортовете тип Сан Педро.
  8. Kalam Mekhar

    Смокиня сорт Celeste

    В началото на тази статия, уточнявам, че цялата ми информация за този сорт е теоретична, събрана от американски форуми, статии и научни публикации. Нямам дърво от този сорт и не познавам нито един човек, който отглежда такова в България за да ми каже, как се представя този сорт при нас. Действително е имало внос в миналото, но не знам, някой да е публикувал информация за представянето на закупени от него растения. Дори и в момента, някои търговци предлагат смокини от този сорт, но шансът, това да е истинска Celeste е доста малък. Снимките в рекламите са на произволни сортове, свалени от Интернет, а описанията са до такава степен абсурдно неверни, че може да са породени или от крайна некомпетентност, или от крайна наглост. Синоними : Malta, Sugar fig, Celeste Violette, Celestial, Celestine, Conant, Creech, Egyptian Pharaoh, Gray Midsummer's Day, Honey, Blue Celeste, Little Brown, Little Brown Sugar, Malta, Small Brown, Tennessee Mountain, Violette, Heritage Celeste, Regular Celeste, Classic Celeste, Creech Family Sugar Fig. Това е много отдавна разпространен сорт в югоизточното крайбрежие на САЩ. Толкова е традиционен за този регион, че обикновено дърветата от този сорт не се купуват, а се наследяват. Описан е от много автори от 1768 (Милър) до момента. Но, когато се търсят стари публикации за него, трябва да се търси под името Malta. През 1828г., ботаническата градина в Бартрам, Филаделфия е започнала да продава дръвчета от този сорт под името Celeste и оттогава това име почва да набира популярност. Дърветата от този сорт са със слаб до среден растеж в зависимост от местоположението в което се отглеждат. Приспособени са да растат в райони с много влажна почва и механизмите, които са развили да се справят при тези условия се превръщат в недостатък в по- сухи райони. Образуват много гъста корона и изпарението от многото на брой листа генерира постоянен воден поток между корените и стъблото. Издържа на коренови нематоди в мучурливи почви, където другите сортове смокини трудно биха оцелели. Тези качества са я превърнали в традиционен сорт за щати, като Луизиана. Кората на младите клони и текущият растеж е кафява. Тази на дебелите клони и стъблото на старите дървета е сива. Пъпките са зелени. Листата са със среден размер, плитко до средно дълбоко нарязани, предимно триделни, доста по- рядко петделни и монолитни (без дялове). Дяловете са по- широки на върха, отколкото в основата. Много лесно се разпознават, защото върховете им се скосяват в почти триъгълна форма и наподобяват връх на римски меч гладиус. Снимка Снимка Снимка на младо растение Листата са много на брой, короната е гъста. Снимка Изпарява много вода и при незначително за другите сортове засушаване, започват да провисват. Оптималното развитие на дървото е при висока влажност в почвата. В райони със сух климат, развитието му е затруднено и то расте много слабо. Според броят на реколтите, Celeste е тип Unifere. Дава само една (основна) реколта. Много рядко дава по няколко плода Breba в средата на Юни, които са малко по- едри от основната реколта. Плодовете от основната реколта са дребни. Средният им размер според Кондит е 14 грама. Започват да узряват след средата на Август, което е доста късно за сорт с толкова дребни плодове. Формата им е удължено капковидна с ясно видима шия. Дръжката е сравнително дълга за толкова малък плод - около 2см. Снимка на плод Цял и разрязан плод При узряване, дръжката се огъва, плодът провисва и това пречи на водата да влиза в окото. Кожата на плода е светло-кафява на цвят и тънка. Има доста рядко срещана разновидност на име Blue (синя) Celeste, която е с по- тъмна (лилава) на цвят кожа. Освен цветът на кожата, съществени разлики между двете разновидности няма. Месото е бяло, ясно видим слой. Пулпът е розов на цвят. Семената на неопрашените смокини са много дребни и не се усещат при ядене. Окото е малко, частично отворено. Характерно за него е, че люспиците около него остават зелени почти до узряването за разлика от други сортове с подобен цвят на кожата, като Брънсуик и Браун Търки при които са червеникави (от розови до виолетови). Вкусът е плодов, но по- слабо изразен от типичните представители на този вкусов профил. Захарността е висока. Плодовете могат да изсъхнат частично по клоните, но, трябва да се прибират навреме, защото падат. Периодът на плододаване е доста кратък. Има публикувани данни за период на плододаване около три седмици, но е споменато във връзка с нуждата от създаването на хибриди и може да става въпрос за райони извън традиционните за сорта. Плодовете реагират положително на опрашване. Стават малко по- едри, кожицата е по- тъмна (светло лилава) с по- богат вкус и с ясно забележими семена. Клип с опрашена Синя Celeste На клипа се вижда, че на 24 Август се берат първите плодове от основата на дървото в зона 9b. Вече написах, че този сорт издържа много добре на влага и по- конкретно - прекомерна влага в почвата и коренови нематоди. Това е причината на негова основа в LSU (щатският аграрният университет на Луизиана) да бъдат създадени доста хибриди, които да обслужват консервната промишленост. В тях, недостатъците на обикновената Celeste са до голяма степен отстранени. Хибридите дават Бреба реколта, основната реколта е по- ранна, имат по- дълъг период на плододаване и плодове с по- едри размери. Като странична информация в контекста на гореизложеното, добавям, че по неясни причини, плодовете на обикновената Celeste, засадени в голям масив в щата Мисисипи, масово падали, въпреки, че дърветата са били при подходящи за сорта условия. В същото време, единични дървета, засадени в частни дворове в същият район се справяли много по- добре. Хибридите на LSU са отстранили тези проблеми и са осигурили за консервната промишленост стабилен приток от суровина за продължителен период от време. Дърветата от този сорт не издържат на суша. При засушаване, плодовете масово падат. Заради големият обем листна маса, изпарението и загубата на влага е много голяма. В по- сухи райони, самите дървета не се развиват нормално и остават дребни. Сортът се води сравнително студоустойчив. Посочена е издръжливост до около -17 градуса по Целзий без съществени повреди, което приемам при липса на данни за България. Доказаната и описана в САЩ устойчивост е 11 градуса по Фаренхайт, което е около -11,7 градуса по Целзий без никакви повреди. В Североизтока на САЩ, дървета от този сорт не се справят дори в саксии. Просто не дават нормална реколта. Не се справят добре и в цялата западна част на САЩ, независимо от температурната зона. Има случаи на засягане на дърветата от FMV (мозаечен вирус по фикусите), но, не съм намерил информация, дали това се е отразявало на реколтата. Допълнителен източник : https://www.figdatabase.com/variety-details/89/celeste Снимката на корицата е предоставена от потребител 2AngelsMushrooms в Ourfigs.com.
  9. Тази статия ще се допълва в бъдеще след натрупване на информация за представянето на този сорт в България. Синоними : Vista, Beer’s Black, Albicougris, Angelique Black, Angelique Noire, Bordeaux, Beers Black, Figue de Bordeaux, Figue Poire, Figue Violette, Figuo Aubiquoun, Figue de Marseille, Negronne, Petite, Petite Aubique, Petite Figue Violette, VdB, Violette. С името Beer’s Black трябва да се внимава, защото се използва и за сорта Black Mission (Черна Мисия). Това е много стар френски сорт, отглеждан във Версай по времето на крал Луи IV (17-ти век). Като повечето стари сортове, този също има много имена. В самата Франция е известен с поне три имена. В Прованс е известен, като Виолетова от Бордо (Violette de Bordeaux). В Югозападна Франция е известен, като Figue de Marseille, а в Aix-en-Provence (Екс ан Прова̀нс) е известен, като Negronne. Има мнения, че Violette de Bordeaux и Negronne не са напълно идентични, но много близки сортове. На практика, разграничаването е трудно и е под въпрос. Разлики, могат да се намерят и между две дървета от един сорт или между плодовете и листата на едно и също дърво, ако този, който го прави си го е поставил за цел. Това се прави често при търговия. Американска фирма е подала заявление, че отглежданата от нея Negronne е по- дребна от останалите представители на сорта и е успяла да лицензира дръвчето под името Little Miss Figgy (Малката мис Фиги). Виолетова от Бордо е Common (обикновен) тип смокиня. Не изисква опрашване от Бластофага, за да даде плод. Сортът се води за представител на семейство Мисия, въпреки, че е с доста големи разлики от другите сортове от това семейство, които са почти идентични. Дървото има слаб растеж, дървесината узрява добре. Поради тази причина се води, че е студоустойчив. Никой сорт с етикет Бордо не издържа на суша, включително този. Листата са с два основни модела. При младите растения и новият растеж на по -старите се срещат монолитни листа със заострени върхове. При установените дървета, листата са предимно петделни, по- рядко триделни, дълбоко нарязани, също със заострени върхове. Често върху едно дърво се срещат и двата типа листа. Връхните пъпки, често са червени, особено при застудяване. Червени са и "очите" на плодовете, още преди да узреят. Според броят на реколтите е тип Bifere – дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Смята се, че този сорт дава надеждна и сравнително обилна реколта от Бреба, като се има предвид, че дърветата са тип джудже. Плодовете от първата реколта узряват от началото до средата на Юли. Те са средни до сравнително едри (от около 30-55 грама), с тъмновиолетова кожа, бяло месо, често с лилаво оцветяване и розов до червен пулп. Формата е издължена с добре оформена шийка. Качеството на плодовете се определя, като много високо до отлично, особено за първа реколта. Плодовете от основната реколта узряват в България около 20 Август при нормална пролет. Те са дребни до средни (25-35 грама) с класическа капковидна форма, леко удължена и с малка шийка. Дръжката на плода, обикновено е къса. Кожата е тъмно лилава до синьо-черна. Потъмнява доста време, преди плода наистина да узрее. Сравнително дебела е и загрубява допълнително при засушаване. Месото е бяло, често оцветено с лилаво или червено. Пулпът е червен. Има много на брой, дребни семена. Вкусът се определя, като силно плодов с характерна за сорта киселинност. Някъде се среща описание, като „минерален“. Плодовете имат висока захарност. Изсушават се сравнително лесно, но се препоръчва консумация в перфектна зрялост, без презряване, защото кожата става прекалено жилава при засушаване. Около е леко отворено.Този сорт се води устойчив на влага, но има доста публикации, които го опровергават. Заключението от тестването му във влажни райони е, че издържа на кратки периоди на повишена влажност, но не и на продължителни валежи. В това отношение, отстъпва на Чикаго Харди и Кадота. Сортът се води студоустойчив. Под „студоустойчив“ за Франция е посочена издръжливост от -15 градуса по Целзий. Приемам, че сортът е издръжлив до -18 градуса по Целзий за установени дървета, каквито са голяма част от останалите сортове. Преди 2012г., няма данни някой да е отглеждал този сорт в студените райони на България, за да бъде тестван на сериозно застудяване. Дървото е тип джудже и е подходящо за отглеждане в малки градини и в саксия. Няма данни, дали издържа на силно подрязване, но, като се има предвид темпа на растеж и сравнително късната реколта, вероятността да даде значима реколта след силно подрязване е малка. Дърветата от този сорт не могат да се възстановят достатъчно бързо и да дадат узрял плод след измръзване до земята през същата година. Необходимо е поливане в суша за нормална реколта и изобщо за нормално развитие на дървото. Сортът е податлив на FMV, но, няма данни това да оказва влияние върху количеството и качеството на реколтата.
×
×
  • Създай нов...