Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

alys

Ястък /разсадна леха/ в оранжерия

Recommended Posts

alys

По идея на съфорумци започнах експеримент с производство на разсад в ястък. Различното е, че този ястък го направих в оранжерия от поликарбонат (4 мм, каналчест) и през деня при минимално слънце топлината е осигурена. Направих ястъка с размери метър на метър и дълбочина около 55-60 см. На дъното сложих неугнил оборски (овчи) тор около 30 см, след това около 5-10-15 см сено, което е тръгнало да гние, смесено с тор, най-горният пласт е почва с угнил оборски тор. Нивото на лехата и почвата в оранжерията се изравниха. Преди да сложа последния (горен) пласт почва, полях с няколко кофи вода и поутъпках, колкото можах. В последствие разбрах, че предварително неугнилият тор се слага на куп, полива се с вода, завива се с найлон и се оставя за няколко дни да се "запали", тоест да започне ферментацията, при която се отделя топлина. Аз имах късмет, че половинката беше направил на купчета неугнилия тор и същият беше влажен, а сеното също беше влажно (примесено с тор) и процесът на ферментация беше започнал. След като запълних ямата (бъдещия ястък), покрих с найлон и така престоя 2-3 дни (не помня точно). Отгоре завих с няколко ката агривело и сложих термометър между найлона и агривелото. Оказа се, че минималната температура беше около 11 градуса, което ми даде надежда, че нещата вървят по план и засях семената. Междувременно си поръчах парниче, което също е от ПК, 4 мм, с четири капака отгоре (които могат да се махнат, могат да се повдигнат малко, според нуждите. Парничето сложих върху ястъка като размерите на парничето са 108 на 110 см, а височината е между 35 и 40 см (в средата е 40 и има наклон от средата навън като двускатен покрив). От нетърпение бях сложила семената да се рътят, но не всички бяха покълнали. Засях ги, полях, колкото прецених, накрая полях с лъжица разтвор на триходерма. Понеже имаше още място, реших в едната част за засадя репички (разсад, направен в табли). Засях домати и пипер и покрих само тази част с двойно агривело. Отвън нощно време завивам парничето с няколко ката агривело и двоен найлон за оранжерии. Понеже март беше изключително студен, включих найлона. Иначе, ако прогнозната температура е около -2, примерно, не бих завивала с найлон. Той задържа доста конденз и според мене, растенията се запарват. През деня отварям парничето, а понякога отварям и един прозорец на оранжерията. Завивам около 16:30 ч., а сутрин отвивам и отварям парничето в 9:00, когато температурата се вдига много бързо от слънцето. На единия сорт пипер му трябваше около месец, за да поникне, а другият поникна малко след доматите. Самият ястък е разположен около средата на оранжерията, отместен към южния край. Когато започна да става над 20 градуса в парничето, се сетих да напълня бутилки с вода, които да акумулират дневната топлина и да топлят разсада нощно време. Минималната температура през март беше около -12 градуса, а при доматите е около 10-11 градуса. В зависимост от това кога съм ги завила, най-ниската температура беше около 7-8 градуса.

Няколко човека ми дадоха идеи, писаха за техния опит, за което им благодаря - Чавдар Петров, Пенкелер (идеята му беше да направя ястък в оранжерията), Мария67, Клеър и Краси Лазаров. Ще постна линк към другия форум, мнението на Чавдар https://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?p=1018850#p1018850, което ми даде нагледна представа за ястъка, макар че аз го направих по друг начин, малко по-опростено. Ще поместя неговата схема, защото това е основното в начинанието. 

bxqIv7Q.png

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Ще добавя и малко снимки за това как изглежда оранжерията отвън и как изглеждат нещата отвътре. Оранжерията е почти върху насип заради терена.

 IMG_20220209_163754.thumb.jpg.82bd1b1ac395f246fdda7e8f44a7ab07.jpg

IMG_20220209_164403.thumb.jpg.efa84a4e010a21b87eae85b315d835dd.jpg

IMG_20220209_175226.thumb.jpg.f725d47a1deaad2e55f36997626800fa.jpg

IMG_20220217_154406.thumb.jpg.a42099757209e0a4a53699be063cdffb.jpg

 

На снимката има пръстенчета, изрязани от кофички за кисело мляко и ножчета. Пръстените са за отделяне на различните сортове, ножовете са за надписване на сортовете. С други думи, нищо не ограничава корените на растенията в дълбочина. Сложих семената да се рътят на 13 февруари, а ги засях в парничето върху ястъка на 18 февруари. Февруари беше сравнително топъл и позволи всички дейности да станат при нормални температури.

IMG_20220218_172934.thumb.jpg.a7efa58f8859ef99eebf15a579ff1c2b.jpg

 

Само пробно бях сложила две по-големи доматчета, но набързо ги върнах вкъщи. 

IMG_20220219_133714.thumb.jpg.463e54427652c1b0ac503d4f0b994a3b.jpg

IMG_20220217_155251.thumb.jpg.d75ba317af58d5e106f9496286f461be.jpg

IMG_20220320_165923.thumb.jpg.79e0f252f2699d922aa751205437f1c6.jpg

Последната снимка е от днес. Не са толкова светли доматите, но не са и тъмнозелени. 

  • Харесвам 5
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина

Алис, ти си пчеличка. Ако времето е студено, то мога да подскажа, как правеше моята баба  леха за краставици. Изкопаваше канавка. с  Най-долу слагаше клонки на дървета,  повече са от върба клонки. Доста дебеличек слой от клонките беше. След това дебел слой  тор, говежд. После почва смесена с тор, малко тор.След това почва, като чернозем и засаждаше краставиците. Понеже тор престоява и вдига темпаратура, то отдолу идва горещина, затопляше краставиците- Лехата беше  правена от трупи на дървета, отгоре слагаше,  като  дограма  със стъкла, рано сутрин отваряше рамите,, вечер затваряше, защото беше доста студено. Трупите на дървета бяха варосани, за не хваща мухъл.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Казвал съм как баба и дядо копаеха трап в градината, често ползваха готовия за картофи и моркови. Кога - като мине замръза. Прясна тор отдолу вероятно са слагали, не помня. Отгоре насипваха горска пръст на фини зрънца, казваха или от дъбов хралупясал дънер, или под липа, или под дрян, но никога не харесаха каквото аз съм им носил и после дядо пак ходеше (бях 10-15 годишен). Горската пръст си оставаше зърниста, отделно че е жив хумус.

Разсадът се сееше в началото на февруари в съдинки в къщи на отоплено и се поставяше до прозорец. Вечер се преместваше при нужда и евентуално се завиваше. Още си спомням виковете на баба като задържа вратата отворена: "Ще ми пресечеш разсада!". Но тогава много дърва се горяха, в къщи ставаше дори горещо (особено в кухнята), ама имаше причина: работата навън продължаваше по цял ден заради животните, а човек като премръзне иска да се стопли по най-бързия начин.

Значи, като попремине замръза, в трапа се пикираше разсад. Отгоре обикновено имаше стъкло (в рамка), но може и найлон. Вечер или при внезапни студове отгоре се слагаше стар дюшек или юрган, а при опасност от дъжд - и найлон подпрян с камъни. При добро време през деня го откриваха напълно.

 

Аз, като гевезе, си ръгам семките във формички и на остъкления ми балкон всичко става идеално, стига да съм там и да го внимавам. Жената много обича цветя, рози и краставици, но не ѝ се отдава гледането им :) . На всичко отгоре няма как да съм само на село, за да си карам по моята.

Забравих да кажа, че преди санирането на блока ми се налагаше при голям замръз да позапалвам нощем туристическа газова горелка на балкона. След санирането - йок, а дограмата е същата, при мен само външна изолация сложиха. Много рядко пада под 10 градуса и никога под 5 градуса.

И най-накрая: вече сме в 21-ви век и има хиляди нови материали и технологии. Най-елементарното е в парника да се сложат няколко крушки с нажежаема жичка или новогодишни гирлянди, желателно е да са свързани поне по две последователно - с това мощността им пада почти на половина, но се набляга на температурното излъчване. Друг лукс са кабелите за подово отопление. Най-доброто е, че терморегулаторите вече са достъпни. И мноооого други материали, термоизолиращи да речем, макар да не са предназначени за същото.

Пример: за под ламината продават няк'во евтинджос изолиращо фолио с алуминиево покритие от едната страна. Със сигурност ще е по-добро от одеало или черга.

Редактирано от Лозето ме наби!
  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Отдавна исках да видя как се развива разсад в ястък. Свекърва ми си правеше разсада така, но за жалост нищичко не помня. Просто тогава не ме е интересувало. Отгоре на всичко не съм наблюдателна. Сега лично ще разбера как е било. Е, не е било точно така, както аз го правя, но сега ми е интересно, има тръпка, има изненади. Разбира се, че мога да си отгледам разсад под лампи вкъщи. И разбира се, че дори сега расте следващата серия домати, пипер и дори краставици вкъщи. Сега се сетих, че днес ни спираха тока и трябва да си настроя дигиталния таймер, който контролира лампите.

 

IMG_20220321_225925.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Таймер: има едни евтини и елементарни електромеханични, последно ги гледах в Кауфланд. Уж държат до 16А. Включват се в обикновен контакт, от другата страна има контакт и диск-часовник. По края на диска има зъбчета (черни на бял фон), които чрез издърпване или прибиране определят дали ще е включено с точност до 15 минути. Точният час се определя чрез елементарно завъртане на диска.

Пробвал съм два: единият в кухнята на слаб товар и почти се скапа след гогина и нещо, май заради кухненските мизерии. Другият ми включваше един фризер навън (не питайте защо!) и след 2 години нямаше видими промени / повреди.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Ползвала съм такъв, но се развали.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Аси

 @alys имаш ли наблюдения каква ще е разликата в температурата между твоя вариант на ястък и този на картинката. Двоумя се дали да направя повдигната леха пак с биотоплина отдолу или класически вариант на ястък, почивните дни трябва да пикирам домати.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Чавдар може да помогне, ако е мерил температурата. Негова е показаната схема. Според мене, класически вариант на ястък е по-добре от повдигната леха с биотопливо отдолу.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ch Petrov

Вкопаната леха с биотопливо отдолу е удачно съчетание на две идеи : 1)умерено пресованата купчина сравнително пресен тор кой знае защо излъчва топлина - направо "пуши"; 2) положените на дълбочина 80 см направо в земята водопроводни тръби практически не замръзват, т.е. там температурата със сигурност е > 0.

Преди повече 30 години на мястото в градината във Владая, където правих през 2018та вкопана леха / ястък, изкопах 60 см дълбока траншея, облицовах я отдолу и отстрани с дъски (кофражни платна), през ноември наредих там десетина касетки с картофи и ябълки и ги покрих с около 50 см пръст. До Великден имахме несбръчкани ябълки и картофи без кливци. Нито един плод не замръзна, т.е. при зимните климатични условия във Владая на 820 мнв, при тези почвени условия (състав и влажност на почвата) на около 50 см дълбочина знам със сигурност, че температурите са били около 4-5 градуса.

Когато правих вкопана леха (на картинката) през 2018 г. не разполагах с термометър за измерване на почвена температура. За температурата на въздуха под покривния найлон изводи си правех от обилния конденз от долната страна на самия найлон. Риторичен въпрос : а как е нагряван въздуха под покривния найлон. Ясно е как - пресования тор + слама + листа на дъното на траншеята излъчва топлина и загрява разположения върху него почвен слой, в който е доматения разсад. Даа - там пикирах отгледан разсад. Тези плоскости в траншеята отстрани освен укрепване на почвата имат и топлоизолираща функция.

Според мен предимството на вкопаната леха е осигуряване на умерено отопляване на корените на доматения разсад и осигуряване на умерено охлаждане на стеблата над земята. 

А колко е оптималното умерено отопляване на корените и колко е оптималното умерено охлаждане на стеблата на пикирания доматен разсад ?

Има доста агролитература по въпроса, но собствения опит е безценен. А климатичните условия и почвите са различни.

Основен проблем за тези, които решат да правят вкопана леха или оранжерия (освен влагането на доста труд и средства) е необходимостта от пряко ежедневно наблюдение и своевременна реакция - при екстремно повишаване на температурата, при сериозно охлаждане, при засушаване. Някои опитват да автоматизират тези дейности.. 

Лично за мен никаква автоматика не може да ми замени удоволствието да се занимавам с градината.

При вкопаната леха има и други проблеми - при пикиране на доматения разсад стъпваш върху почвата непосредствено до траншеята и оперираш встрани и на дълбочина 20-30 см. Горе стените на траншеята трябва да са добре укрепени с подходящи плоскости. По-добре е да стъпваш отстрани върху пътечка от плочки или широка дъска. Необходима е допълнителна напречна опора - стабилно бичме стъпило върху плочките от двете страни на траншеята - на бичмето се опираш с едната ръка и работиш сравнително удобно с другата.

Мисля си как ли биха могли да бъдат съчетани предимствата на вкопаната леха и на високата леха. Поне на дисплей. Без сметки за вложен труд, без сметки за вложени средства. На принципа - мечтите са безплатни. 

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Аси

@Ch Petrov, благодаря за информацията. Като дете моите баба и дядо също така съхраняваха картофи и ябълки, но слагаха папрат вместо дървения предвид времената. При мен кофти  фактор е падането на температурите през нощта и предполагам при ястъка ще е с малко по топло отколкото повдигнатата леха. Мисля си да направя повдигната леха вътре в оранжерията с кофражни дъски, биотопливо, но да вдигна стените/дъските над разсада за да се доближа до идеята за астък, Отгоре ще покрия все още не знам с какво, двоумя се между стъкло и поликарбонат, първото ще осветява повече, второто ще изолира по-добре и накрая па живьом па видим

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka

Не съм писала досега в темата, тъй като чакам да се прибера на село и да поговоря с мама. Губят ми се подробности от това, което правеха баба и дядо като ястък. Все пак съм била дете и основната ми помощ с ястъка беше да направя на баба схема и да подредя гълъбушинките, за да разделя участъците с отделните сортове и видове семена. А гълъбушинка знаете ли какво е???:grin:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka

Гълъбушинки са парчета от царевичак / царевичното стъбло /. Това е участъка между две възелчета на царевичното стъбло, обелено от излишната шума. Става идеално за маркиране на квадратчета и правоъгълничета със семки в ястъка. Домиля ми много за баба като се сетих за тази дума. Казваше ми... Дете, я иди донеси гълъбушинки за ястъка и после пиши баба, да не объркаме семките. А тях ги съхраняваше във възелчета на носна кърпа. А как помнеше кое възелче какво е нямам идея. Ще разпитам мама и ще пиша. 

Ястъка беше от дъски, а се покриваше със старо черчеве от прозорец. През нощта отгоре завиваха със стара рогозка и черга, а денем седеше подпрян отворен с летва. Баба сутрин избърсваше черчевето от натрупалите се по него капки вода от изпаренията. Казваше, че това е мор за разсада. Помня и как дядо слагаше в дупката торта, ама колко и как ми се губи. 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Ето докъде съм

IMG_20220324_124233.jpg

IMG_20220324_124249.jpg

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka

Ехаа, браво Алис. 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Растат, да, дори мисля скоро да бодна и тези, които са под лампи, ще помисля. То от телефони и компютри напоследък не ми остава време за друго. :joy:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

На 17 дни пикирах в ястъка, а до този момент бяха вкъщи под лампи, до прозорец, на топло. Маже би краставиците ще останат там за постоянно.

IMG_20220325_095131.thumb.jpg.41c97cae8f49170b885420c9a1ec88c2.jpg

IMG_20220325_095930.thumb.jpg.961777587e1a3f5c09dc7c63cb415254.jpg

IMG_20220325_095749.thumb.jpg.2ed15caffc2560fbca7018d0fbcc9666.jpgIMG_20220325_100053.thumb.jpg.d527278592cbda03d74235112de00de3.jpg

IMG_20220325_102252.thumb.jpg.d3313f5afccd4ac379038458edf1f885.jpg

IMG_20220325_102359.thumb.jpg.9c543397f46360afd36d784b5309a0c7.jpg 

Метнах агривело върху насадените сега, защото на два сорта домати хич не им хареса преместването. Ще ги нагледам след известно време. Много е топло и слънчево. При един отворен прозорец на оранжерията станах вир вода, докато насадя. :) Ще отворя още прозорци.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Тази сутрин всички изглеждат бодри. Вчера наслагах бутилките с вода между новите заселници и нека растат здрави. :) Вече завивам вътре с едно тънко агривело (17 или 19 г/кв.м), а парничето завивам с двойно дебело агривело (50г/км.м). Сутрин отвивам и отварям капаците на парничето около 8:00, вечер завивам около 17:30 часа. Температурата при разсада в 8:00 ч. е около 14° и бързо се повишава. Минималната в парничето е била около 11°, а в оранжерията е била -2°.

IMG_20220326_075622.jpg

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

За бабата на другото село купих от Кауфланд вертикална оранжерийка за 45лв, нещо като 50х60х180см, на три етажа, с прозрачен найлон. Къщата има остъклена тераса, но тя предпочете да я сложим в "топлата връзка" между горната и долната част. Изложението е южно и при слънце направо става горещо, а вечер температурата не пада като в парника, отделно  че може да се отвори към отопляваните стаи.

Всъщност, повечето стари къщи имат подходящо помещение за цветя и разсад през зимата.

Дядото, бивш електричар, сложил най-отдолу крушка с нажежаема жичка, а нагоре две икономични - палят ги през нощта или при калпаво време. Разсадът изглеждаше много весел за такова шантаво осветление. Затова препоръчвам за отопление крушките с нажежаема жичка да са свързани по две последователно, осветлението да е отделно с икономични. Но там е светло през деня.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване