Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Recommended Posts

Евгени

Гулията е особено ценна. Практически тя е диво растение - не ми е известно някой да е полагал грижи за култивирането й, следователно има висока хранителна стойност. Не боледува. Не изисква грижи освен поливане.

Преди три години си бях засадил грудки гулия. Събрах добра реколта. На следващата година експериментирах - засадих грудките и ги оставих съвсем без грижи т.е. дори и не ги поливах. Стъблата им изсъхнаха и загинаха. Може би ако ги бях мулчирал щях да ги спася.

Понеже искам пак да си засадя моля притежаващите опит с това растение да споделят дали са пробвали отглеждане в компост и/или с мулчиране. Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват на питането ми.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Хм, мисля че и без поливка си вирее, стига да не я вадиш до крак, а да я оставиш да си зимува и да си продължава растежа на другата година. Друг е въпросът, че няма да са много едри грудките, но вероятно ще са по-сладки. Практиката е да мулчираш със стъблата, които насечеш на есен.

 

Под око ми е една маса от гулия тук в квартала, която чудесно показва инвазивността на растението. Два пъти на лятото я минават общинските мангали с тримерите и въпреки това всяка година е с 1 квм по-обширна...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Моята гулия исках да я махна, че ми пречеше и минах през нея с култиваторчето една година, когато си орах цялото място. И така я размножих, че.... :Д

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Евгени

Може би решаващо за загиване на гулиите ми е съчетанието на следните фактори:

1. В равнината е по-горещо по принцип.

2. Грудките не бяха останали от миналата година в почвата, а ги пресадих на ново место.

3. Нито веднъж не ги полях.

4. Там, където ги изместих, имаше троскот и аз не намерих време да го почистя основно.

 

Понеже не мога да им намеря подходящ терен в зеленчуковата част предпочитам да бъдат където последния път опитах, но като им създам подходящи условия. Това е и причината да питам дали някой има опит с отглеждане в компост и/или с мулчиране. Опасенията ми са относно издръжливостта им на жега без поливане и дали няма да натежат стеблата и да полегнат ако ги насадя в компост. Затова издирвам хора с опит или съответна информация.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
bushkata

За полягането - моята беше полегнала всичката миналата година. След което се извила и тръгнала пак нагоре. Растеше си добре.
Тази година съм я вързала, защото като полегне и покрива огромна площ - стеблата са над 2,50.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Евгени

Благодаря, Бушка! Там, където ще бъде гулията не ми пука ако полегне колко площ ще заеме. За мен е важно да не загине и да има реколта. Остава да реша проблема с влагата.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Евгени

Който иска да сади гулия трябва да помисли за:

1. Растението достига височина до 3.5м. /при поливни условия/ и трябва да се предвиди къде ще хвърля сянка.

2. В плодородна почва + поливане дава убийствено високи добиви.

3. Препоръчително е най-късно до март да се извадят всички грудки и да се презасаждат само необходимото количество.

4. На влажен терен оставени без надзор превземат цялата площ.

5. Не е подходящо да се садят близо до телена ограда без бетонна основа поради проникване от другата страна.

6. Някои от най-високите стъбла полягат и могат да засегнат съседни култури.

 

Харесвам на вкус гулията, но имам лоши спомени като изям повече в сурово състояние. Чудя се как да се изразя по-културно. Ако след това ме затворят в една стая с пор, не се знае кой кого ще удуши.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ру®

Дали ще виреят на сянка?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

За сянката - на пълна сянка по-скоро ще линеят. На частична, ще са слаби, но биха вирели.

 

Размерът на растението и грудката зависят от условията - вода, почва, слънце, метод. Но има и друго, което ми убягва, а не съм намерил сигурна информация.

 

Едни и същи грудки (извадени от едно място), сложени в два двора на 100 м разстояние, дадоха много различни резултати. На едното място се беше впуснала в размножаване явно (множество дребни), а на другото - в трупане (малко, по-едри). На първото място растенията бяха не по-високи от 150 см, на второто - над 200 см.

 

Втората проба беше при неполивни условия. От 10 грудки с размер на голям орех, само 4-5 направиха цвят, а до края на есента не бяха успели да направят много, всички бяха по-ситни от оригинала и бяха две шепи...

 

И аз искам да си завъдя но:

  • В никой случай нямам почвените условия на Евгени, съответно няма да имам големи грудки
  • Надали мога да поливам колкото него, предвид, че ходим по 1 път седмично макс, съответно няма да са много грудките
  • Тия две неща няма да спрат гулията да превзема, просто ще са множество малки растения
  • Немислимо (за мен) е с нашата почва да копая всяка година, за да извадя всичко до крак

Демек ще си създам май повече проблем, отколкото полза. Това няма да ме спре да опитам де :)

 

Иначе от тези хора съм си вземал в буркан, на грил, много е приятна. Също те даваха и чипс, чудесен. Стъргана в салата е хубава, с ряпа и проче.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ру®

 

  • Немислимо (за мен) е с нашата почва да копая всяка година, за да извадя всичко до крак

еми те може би ще я разрохкват и подобряват... ;-) 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Антоанета

Нашата гулия е никоганеполивна,  :D над 2 метра висока и също е с дребни и доста като количество грудки - нагъсто. Оставям я да презимува. На слънце е, в пясък и торф (естествен). В троскот и гъсталак към метър високи и да има полегнали стъбла, няма как да видя. Тази зона никога не сме "закачали".
На влажен терен, без надзор - "стои" си гулията на мястото трета година и не дава признаци на инвазивност (за сега).

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

А нашата в жегите даваше вид на недоволна - листенцата надолу и пусках капковото да поливам. Овцете "видяха сметката" на цвета на някои растения, та дано това не е оказало влияние на грудките.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Антоанета

Нейната зона сме я оставили естествена и признавам - дори не знам как цъфти. Зарових шепа грудки и това е.
2 пъти съм виждала стъблата й, подаващи се от високите треви. Когато му дойде времето вадя и оставям по няколко.
Да се "оправя".  :D Не остава време за нея.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ру®

Днес си купих от пазара няколко земни ябълки и утре смятам да ги заровя в земята без много грижи и подготовка - пък да видим какво ще стане. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ivaylo Bogomilov

Аз се опитвам от години да се отърва от нея, без особен резултат :)) Изравям всичко (уж), пролетта се оказва, че пак е останало нещо, я цели грудки, я парчета от ваденето. Проблемът ми е с чистенето, че нещо винаги са много кални. На пазара изглеждат едни чистички ... Миналата година съседското прасе много им се зарадва, след като ги извадих, измих с водоструйката, напълних една количка и ги закарах на съседите, за радост на добитъка. Всяка година цъфтят като слънчогледи. Сега пак имам, ще пробвам да направя туршия от тях, много са полезни за диабет и не само.

Пробвах ги в манджа вместо картофи, на чипс пържени. Оказа се че при мен дават малко страничен ефект, ако ги обработвам термично, но сурови няма проблем и са вкусни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ру®

Вчера (4ти декември) поразрових снега и позарових няколко парчета при температура около нулата. След като е толкова безпроблемно и инвазивно - може пък да се хване... 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

В началото се чудех как да ги мия тия гулии, голяма мъка. Накрая взех картофобелачката и си реших проблема. Най-вкусни са ни сурови. И на туршия ги пробвах, но не се овкусяват кой знае колко. А и леко потъмняват.

Ру, ще се хванат. И моите ги садих през декември.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Cucurbita Maxima

Почти на шега копнах оня ден при гулиите и още на първа копка изскочиха 4-5 топчета - ти да видиш  :rolleyes: Най-накрая да "отгледам" и аз някакъв кореноплод  :D

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване