Веселата ферма в Родопите

Компостиране

40 мнения в тази тема

Малко да поговорим за компостирането с червеи или без червеи. Размисли и страсти. 

Прилагам едно лекинко упътване като линк:

https://drive.google.com/file/d/0Bxv9ZXy3K81seHV3X2JOSzA0Q1k/view?usp=sharing 

post-100-0-68847500-1437559706_thumb.jpg

Евгени и mr_nikolov харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за ръководството. Следващия път като си правя компостер ще се съобразя с инструкциите.

Сега да споделя опита с първия ми "компостер". В едно кюше на двора ми изкопах дупка метър на метър и двадесет и дълбока около 70-80см. Беше предназначена за друго, но впоследствие реших да я пригодя за компостиране, като сложа отгоре й капак. Започнах да хвърлям остатъците от кухнята там и вече година и половина не мога да я напълня. Сега да кажа предимствата и недостатъците на метода.

Предимства - вдигаш капака, хвърляш отпадъците и толкоз. Мързелива работа. Ама други предимства няма!

Недостатъци - не е ясно какво има в компостера, щото още не съм ровил вътре; не е ясно кой компостира, защото вътре освен червеи има охлюви и какво ли още не, а през зимата видях и плъхове, големи колкото гугутка; колкото е удобно за хвърляне, толкова е и неудобно за вадене - затова и още не съм се наканил да видя резултата от дейността;

Пожелавам на всички успешно компостиране и се поучете и от моя скромен опит.

Веселата ферма в Родопите хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм, тъй като браузъра ми уби 4000 символа текст, ще го пиша отново по-късно :(

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Хайде и аз да споделя нещо.

 

Ще започна с това, че през 2009 (комай) се сдобих с  Let it rot и The Rodale Book of Composting - две от най-хвалените книги за компостиране, а и не само. Първата я препоръчвам горещо на всеки, ще научите много неща. Особено в комплект с Teaming with microbes. 

 

Целта ми беше да се подготвя теоретично за създаване на компост в едната градина на Мърводол. Исках да си отговоря на някои въпроси, преди да се захвана - не на последно място "ще мирише ли", основното притеснение на всеки...

 

Както често се случва, теорията изгражда една идеалистична представа за нещата, която лесно бива накъсана на парчета от жестоката реалност. Но за това - после.

 

През ранната пролет на 2011 година със шурея поставихме "основите" на компостера. Три палета, сковани като П, директно на земята. 

 

В единият край се наложи да копнем леко за да нивелираме, но като цяло компостерът не е вкопан в земята. На снимката шуреят е доволен, щото не знае какво ще последва (а имаше пъклен план да ползва целия компост за подхранване на ливадата, 2 пъти годишно! ееех, детство наивно...)

5660451787_8705ca4f36_z_d.jpg

 

 

При първа семейна сбирка обяснихме на всички що е то компостер и как се ползва (аууу, ама вие какво, бунище в двора ли ще правите?!). Всяко обяснение, проточило се над 30 секунди, при доста незаинтересована аудитория от 10+ човека със средна възраст 60 години е обречено на неуспех. 

 

Така че обяснихме следното: хвърляйте там всякакви растители отпадъци, вкл. останки от правенето на салата и зимнина, всичко оплевено и махнато от градината и всичко окосено.

 

Направихме специална кофа за органични отпадъци близко до мивката, за да улесним процеса.

 

В края на сезона, като зазимявахме къщата, аз покривах със стар килим компостера и си мислех колко нещо е влязло в него за 6 месеца.

  • няколко кубика окосен райграс и детелина

  • обелки и семки от над 100 кг домати, 50 кг чушки, 30 кг патладжани, както и безброй салати за 10+ човека, отделно обелки от над 100 кг картофи

  • кофи и кофи джибри и костилки от сливи и сини сливи и отделно чепки и люспи от грозде

  • десетки кочани от царевица с листата

  • немалко цели тиквички, презрели и метнати в компоста

  • немалко парчета диня с кората, забравена на слънце и вкиснала

  • поне една цяла тиква, мухлясала

  • голяма купчина прецъфтели и оскубани цветя

  • друга купчина плевели

  • лозови, къпинови и малинови пръчки

  • черупки от над 100 яйца

  • сумарно към 10 пакета салфетки

 

И въпреки това, компостерът беше пълен едва на 3/4, от които 1/4 беше пръст.

 

2011 беше изумително суха и гореща в региона. 90 дни не капна дъжд, а ако не се брои един пролетен порой, сумарно имаше към 120 дни без валежи. 

 

Въпреки цялото това нещо, влязло в компоста (да се има предвид, че основна част от него влезе през септември, особено след 15ти, а тогава и почна да вали), при всяка проверка в общи линии беше тотално сух. На дъното имаше остатъчна влага, но не достатъчно като вземеш шепа пръст да стане на топка (там почвата е канелена горска). Няколко пъти го поливах, макар и трудно, защото маркучът не стигаше до там, и въпреки това, влажността беше много ниска. 

 

Естествено, на следващата година, някъде май месец като махнахме килима, горните 30-40 см от компоста бяха като току-що метнати. Надолу люспите от плодзеленчук бяха оформили непробиваем сух филм, като слюда. Надолу намерихме цели тиквички и какво ли още не.

 

Сковахме съседно П от палета, прехвърлихме почти цялото съдържание, оставихме само на дъното, долните 10-20 см, които бяха горе-долу 50/50 почва/компост.

 

В старото П започнахме да трупаме наново, а новото П оставихме да угние още една година. През 2012 не пипнахме друго по компоста, оставихме го да се трупа. През 2013 направихме още едно отделение, прехвърлихме там всичко от другите. Събраният "компост" беше около 200 литра. 

 

Пресяхме го в сито от рабица и по моя преценка беше поне 20-30% почва в състава.

8921434933_e81ec5ce9a_z_d.jpg

 

Забележете на снимката, че се виждат парчета райграс в отсявката. Пресятото нещо е с възраст между 1 и 2 ГОДИНИ! А после да ми обясняват, че дори бавният компост разграждал всичко до 2 години. Райграс, който е надробен и на практика готова храна... да не говорим, че имаше картофени обелки от 2011 непокътнати.

 

Тези 3 години наблюдения ми показаха, че за създаването на ИДЕАЛЕН компост е нужен човек на пълен работен ден, 6 месеца годишно. За създаването на ДОБЪР компост като количество е нужен поне 1 работен ден седмично работа само по компоста + възможност за лесна поливка и плътно покривало или капак, за контрол на влажността.

 

Ако просто искаш да трупаш всичко някъде и нещата да се случват сами - ами става, но е много, много бавно. Съответно, подозирам огромен процент nutrient leaching. От там и ползата на тоя компост като тор е съмнителна. Което се доказа по експериментален път, като насипахме тия 200 литра по ливадата и ефектът беше незабележим. За сравнение, насипването само на 10 кг тор от ЧКЧ по една лента в ливадата даде видимо подобрение.

6308408081_a8c6f694aa_z_d.jpg

 

Тъй като аз не съм такъв човек, който би вкарал огромни усилия в нещо и вярвам, че мнозинството природни процеси работят с минимални усилия, реших, че компостът ще е просто едно бунище, чиято основна функция ще е да намалява до 0 биологичните отпадъци, които иначе се хвърляха в кофа за боклук на улицата, а тя се събира 1/месечно. Съответно, за да не смърди цялата махала, всяка неделя, всяка кола тръгваща за София, носеше няколко смърдящи торби боклук, които се хвърляха в Дупница.

 

Дори премахването на тая гадост беше достатъчна причина да движим компостера.

 

Да кажа, че едно лято и есен компостирахме с ЧКЧ в кофа на терасата, после част от тия ЧКЧ отидоха в заешката тор при майка ми, където виреят директно в купчините тор на земята, а друга част - в компоста описан по-горе, но вероятно са измрели в сушата, защото пред 2015 като рових не видях пукнат ЧКЧ.

 

Отделно, от 2013 не сме пресявали ново количество компост - вече има достатъчно отделения, за да може да се трупа години, години, години, преди да се наложи някаква работа.

 

А, и още един послепис. На няколко места споменавам, че в компоста има пръст. Първата и втората година всички се опасяваха, че ще мирише яко, затова бях инструктирал да се мята по някоя лопата пръст като се слагат много неща вкупом, хем да работи като структура, да не е хомогенен слой. Знам, знам - дървесни трици. Нямахме. От там и дойде почвата в компоста, но не вярвам тя да променя коренно нещата.

 

И вече ептен накрая (докато не се сетя нещо ново) - за малки семейства/градини, бих предпочел метода с канавката. Копае се лесно, защото може да е плитка и дълга. Вкарваш вътре всичко, засипваш, на третата година садиш на това място. Има го описано в Let it rot, ето и семпла схема.

 

Оп, сетих се още нещо - бащата на кума, първата година като го забирих на компост, си беше направил една малка купчинка, дали имаше и 200 литра. Директно на земята, без огради и съдове, нищо. Обаче всяка събота без изключение я напръска с маркуча хубаво, после я обърне с вилата на съседно място. И вътре не слагаше никакви големи неща - ако оплеви нещо, тури го на плочника и го мине с косачката да го надроби. Е, до края на лятото имаше много хубав компост, а в купчината бяха останали само тук-там по-дебели стъбла. Но ангажимент от тоя тип е немислим за моята програма.

Cucurbita Maxima хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние имаме компостер в двора от около 20 години. Да споделя , че в последните 6-7 години пакетчетата чай престанаха да се разлагат , явно е вярно , че са изработени вече от полиестер , като мокрите кърпички и памперсите. Вадех останките при пресяването на компоста във вид на облачета синтетична  вата. Голяма радост (за мен) са мокриците , компостът бъка от мокрици. Напомнят ми за детските години , много им се чудехме , че се свиват на топче :) . Четох , че са полезни колкото червеите за компостирането. И освен това компостът е покрит с движещи се бели точици , някакви микроживотинки. Виждат се ясно на фона на черната земя, надявам се да са полезни. Компостът става общо взето читав , мирише на гора. Няколко години подред майка ми го захранваше с цели чували подстригано от чимширите с обяснението , че щяла да се получи "ерикова пръст" , но стана само много лек компост с водоотблъскващи свойства та поспряхме малко с чимширите. Чудя се дали да пренасям компост от двора на ново място за градина - със сигурност ще отнеса там семена от плевели и може би малки голи охлюви и т.п. Но пък да обеззаразявам цели чували с компост ми се струва трудоемко.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние имаме два компостера в двора. Спазваме пропорцията на влажни към сухи, както в упътването, като за влажни важат също и окосена трева, а за сухи, оставена същата да изсъхне отстрани и проблеми нямаме никакви. Влажността е много висока. В двата компостера има по 30 л червеи, като единият е без дъно вече, но за 1,5 месец вадим стабилни количества готов компост :)

 

post-100-0-92159700-1437592665_thumb.jpgpost-100-0-05990000-1437592669_thumb.jpgpost-100-0-00264900-1437592675_thumb.jpg

 

 

Евелина хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако правилно тълкувам снимките, и двата компостера са с капаци и с плътни стени? Това променя доста нещата в посока по-малко изпарение... Всъщност точно използването на рехави палета и непокриването тълкувам като грешка в нашия случай, както и добавянето на прекалено много почва. 

 

В новият мини-компостер на Хераково хвърляме всички домакински отпадъци (да, събираме ги в кофа с капак и ги носим всяка седмица) и ги смесвам с дървесен мулч - там влажността е по-добра, макар да е покрит само със сноп сено и стените да са просто 4 дънера (нисък компостер е, да).

 

Друго - червеите също доста променят нещата, защото ускоряват процеса. Докато ги гледахме в кофа на терасата можех да наблюдавам нещата ежедневно. Така че за мързеливо компостиране мисля трябва да е задължително да има много червеи, които хем свалят бързо обема на компоста, хем го преработват по-бързо. Единствено остава да се осигури влага с поливка или с плътен компостер.

 

Ама гледам и двата ви са много малки... Това при компания от 10+, а понякога 15-20 човека, ще се пълни за един уйкенд...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И ние си носим боклука на село, но конкретно в компостирането не сме задълбавали засега. Така или иначе тия отпадъци влязат ли в двора все ще подхранят почвата по един или друг начин, пък било то и не най-оптималния. Миналата година ги хвърляхме в едно варелче без дъно, покрито с парче брезент - не се разграждаха добре, най-вече защото не сме ги кълцали и мокрили. После ни омръзна и започнахме да ги закопаваме в плитки дупки разпръснато из градината. Така се разграждат бързо, но има риск да привлекат разни животинки. Сега, понеже ни мързи и дупки да копаем използваме една трапчинка в двора за бунище. Покрили сме го с разни сухи пръчки, дето не стават за мулч и го поливаме отвреме-навреме. Не мисля, че ще се разградят бързо и там. Но и трите варианта нито миришат, нито са ни създали някакви други неудобства.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Миналата година и аз си събирах отпадъците на куп, но се разлагаха бавно.И накрая започнах да ги заравям направо в лехите.Около 2 кг. кухненски отпадъци на около метър леха.Не зная дали има ефект на тор, но пролетта всичко беше изчезнало и имаше много червеи в лехите./И няколко домата с незнайно потекло/

Това важи само, ако живееш на място, разбира се и не те мързи да излезеш в студа да си заровиш обелките от картофите и разни други.Сега ги събирам в 5 литрови кофи, като отгоре слагам по една лопатка пръст, колкото да не замирише и мисля есента пак да ги заровя директно в лехите заедно със стърготините от дърварника .Мисля, че така се получава най - лесно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Компостът ми е пълен с бели червеи, които подозрително приличат на тези - https://en.wikipedia.org/wiki/Hermetia_illucens. Не е лошо, ако е тъй. Миналата година пак се бяха появили по това време горе-долу, тогава реших, че е защото бяхме изхвърлили много стари джибри, но явно не е от това.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз също намирах в първия ни компост доста бели ларви, но ги бях идентифицирал като такива на майски бръмбар. Но нашите бяха по-различни, тези са кафеникави, да речем цвят капучино и по-дребни някак, по-издължени. Докато при нас си бяха почти млечно бели и много по-дебели :) При всяко положение, кокошките си умират за тях!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние започнахме компостирането с един дъсчен компостер от големите вериги. Много беше отворен, вътре всичко седеше сухо и не гниеше. После си купихме един пластмасов, много по-затворен и компостирането потръгна доста добре. Работата се изразява в пълнене с кухненски отпадъци, поливане няколко пъти в годината през лятото (не знам дали е необходимо, но ми е кеф да бодна маркуча вътре) и вадене от долу на компост (рядко е добре угнил). Като цяло - много малко труд. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Можеш ли да дадеш снимки/линкове към двата типа компостери, които си пробвал, просто за инфо? От кой магазин, колко пари и тн? Кога ги взехте, кога почнахте да ги пълните, кога извадихте за първи път компост?

 

Пластмасовите чувам, че след 3-4 години ставали много чупливи, следи положението - познат пробил неговия без да иска, с малка лопатка докато изгребвал компост.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някой компостирал ли е докато живее в апартамент, на балкона или в таванско помещение / мазе - така нареченото urban composting? Чета доста по въпроса в последно време и се оказва, че в някои страни е супер популярно (то в България като цяло компостирането не е популярно пък да не говорим за градското), обаче тук нищо се не пише по въпроса.

 

Въпрос номер две, който имам е какъв е минималният срок, за който сте получавали компост годен за употреба?

 

Мисля да стартирам един експеримент, след около 1-2 месеца най-вероятно ще започне, за максимално бързо компостиране в градска среда. Поръчал съм един микроконтролер (Arduino Uno) с термосонда и два сензора за влажност, като идеята е до колкото успявам да поддържам перфектни условия като влажност и температура (на първо време не смятам да бъде с автоматизирано поливане и разбъркване). 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Можеш ли да дадеш снимки/линкове към двата типа компостери, които си пробвал, просто за инфо? От кой магазин, колко пари и тн? Кога ги взехте, кога почнахте да ги пълните, кога извадихте за първи път компост?

 

Пластмасовите чувам, че след 3-4 години ставали много чупливи, следи положението - познат пробил неговия без да иска, с малка лопатка докато изгребвал компост.

 

Чак сега видях, че има въпрос към мене. :) Снимки не съм правил, а в момента за съжаление е тъмно. Дървеният е нещо като 1м х 1м х 0.5м. Отгоре е напълно отворен - вали го дъжд, пече го слънце. Отстрани - ред дъска, ред дупка - много е отворен. Практически си е една купчина отпадъци с оградка. Не намирам особена полза от самия компостер. Купихме го за 30лв от Бриколаж преди около 3 години. Пластмасовият го купихме половин година по-късно от есенна промоция за 40 или 50лв, намален 50%. 400 или 500 литра. Мисля, че от Практикер. Много сме доволни! По-малко мирише, работи много по-бързо и изглежда прилично. Тази година тръгна да се разтваря по сглобките, но го постегнах - пробих дупки с бормашината и го вързах с тел. Вече няма мърдане. Остава да видим колко ще устиска на слънцето преди да се разпадне. Засега се държи добре. 

 

Относно компоста - купихме дървения пролетта, сменихме го на есен и от следващата пролет започнахме да вземаме отдолу и да торим градината. Ние непрекъснато пълним с кухненски отпадъци отгоре и често вадим отдолу. Колко е угнило това, което вадим, никой не знае. Видимо е смес от всякакви "неща". Това, което най-много ме кефи е, че все го пълня до горе и той все сляга, и пак има място. Бездънна яма. :) 

 

Миналата зима се завъдиха мишки. Малко по-късно се завъдиха котки. После дойде лятото и останаха само дребни гадинки.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гусин Николов, аз съм "компостирал" с червеи в апартамент, по системата кофа в кофа, преди няколко години.  Лятоска добре, на терасата, но зимъска - сложно. Също така, за нашия обем отпадъци, видимо недостатъчно е кофа с обем 10 или 16 литра. В общи линии за едно лято изкарахме около 2-3 литра "тор", но отгоре имаше още 10 литра отпадък, демек трудно е прибирането.

 

Някои проблеми:

  • Червеите не могат да се справят с едри парчета. Например кочан от зеле ще си седи месеци без да мръдне особено. От един момент нататък почнахме да им мелим с блендер, но страшна занимавка, а това не ми понася
  • В долната кофа се събира доста вонлива течност, за държане в къщи е абсурд, дори на терасата е леко под въпрос...
  • Изваждането на готовия матрял не е лесно, може би трябва да имаш набор кофи и да оставяш едната в покой докато червеите изядат всичко

 

Делянски, ако вадиш отдолу и е "смес от всякакви неща", демек можеш да разграничиш отделни неща, а не е като хомогенна маса, значи процесът далеч не е още приключил. За едно лято, с обръщане и грижа, може да се получи добро разпадане, но по-бързо мисля, че не може. 

 

А вие какво слагате вътре? Примерно кори от диня или цели краставици слагали ли сте?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гусин Николов, аз съм "компостирал" с червеи в апартамент, по системата кофа в кофа, преди няколко години.  Лятоска добре, на терасата, но зимъска - сложно. Също така, за нашия обем отпадъци, видимо недостатъчно е кофа с обем 10 или 16 литра. В общи линии за едно лято изкарахме около 2-3 литра "тор", но отгоре имаше още 10 литра отпадък, демек трудно е прибирането.

 

Някои проблеми:

  • Червеите не могат да се справят с едри парчета. Например кочан от зеле ще си седи месеци без да мръдне особено. От един момент нататък почнахме да им мелим с блендер, но страшна занимавка, а това не ми понася
  • В долната кофа се събира доста вонлива течност, за държане в къщи е абсурд, дори на терасата е леко под въпрос...
  • Изваждането на готовия матрял не е лесно, може би трябва да имаш набор кофи и да оставяш едната в покой докато червеите изядат всичко

 

Делянски, ако вадиш отдолу и е "смес от всякакви неща", демек можеш да разграничиш отделни неща, а не е като хомогенна маса, значи процесът далеч не е още приключил. За едно лято, с обръщане и грижа, може да се получи добро разпадане, но по-бързо мисля, че не може. 

 

А вие какво слагате вътре? Примерно кори от диня или цели краставици слагали ли сте?

 

Не толкова, че не е приключил процесът - просто някъде е, другаде не е. Мисля, за да стане всичко като хората трябва да се напълни догоре компостера, да се спре добавянето и да се полагат грижи за процеса. Би било хубаво да се удари едно сито, но ние не го правим. 

 

Вътре слагаме всичко, което гние. Кори от диня - цели, кори от портокали - цели. Черупки от яйца, дървени клечки, че даже и малки дъскички, кочани от царевица, зеле и други. От долу излизат клечките, но аз ги връщам обратно. Корите от дини изчезват за норматив. Много е готино - истинска черна дупка. ;)

 

И тикви съм слагал цели, но загнили, разбира се. :) Много готино - слагам компост на доматите, никнат тикви. Доматите ги съсипва маната, тиквите чупят рекорди! :)

Евгени и alys харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

post-26-0-27157700-1451500287_thumb.jpgpost-26-0-69712600-1451500311_thumb.jpgpost-26-0-38518000-1451500332_thumb.jpg

Здравейте градинари, весели празници на всички. Показвам моя компостер на Коледа.

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Весели празници и на компоста, майстор Станко! Сподели колко е дълга "пробката" на тоя термометър, с други думи колко дълбоко мери? По нашите магазини не намерих достъпен термометър с поне 40-60 см дължина :(

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нормален кухненски термометър,с дължина около 20 см.Вчера при минус 10 на вън температурата пак бе около плюс 40 градуса.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Значи надолу вероятно е поне 60 :) което е нормално за купчина с този обем/размер! Страхотен резултат! При нас не може да се сбере толкова материал накуп - докато натрупаш нов, старият е много слегнал.

 

Поздрави и весели празници, че още се задават! :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе то малко на майтап бие,ама взех да събирам отпадъците на комшиите дето ги хвърлят на реката.Замислил съм тази година да им предложа да ги складират до моята ограда,а аз да си ги прибирам,срещу определено възнаграждение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето го и компоста почти пресят и готов за употреба.

post-26-0-27176600-1454351632_thumb.jpg

post-26-0-92598800-1454351649_thumb.jpg

post-26-0-67776400-1454351662_thumb.jpg

Евгени хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поздравления, изглежда супер :) Ние след 9 месеца трупане на битови отпадъци, косене на трева и разтурване на градината, не успяхме да направим по-голяма купчина от 1/2 кубик, който слегна съвсем зимата :) Мисля, че ще трябва да почна да събирам и аз от комшиите боклук, но се опасявам, че пръскат...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хора от както се стопли след всяка следваща проверка на компоста оставам със смесени чувства.

 

Както споделих в дневника имах проблем с мушиците и насипах 3-4 см. кафяв слой отгоре уж да спре нашествието им - намаляли са. Днес обаче като направих инспекция и ми прилоша, в долната кутия (в която ми се събира влагата дето изтича) стотици ларви на сциаридите. Сигурен съм че и в горната (където е компоста) ще присъстват... Има ли начин да се "излекува" компоста от тази напаст или тая партида да я пиша брак?

 

П.П.: Забравих да добавя, че явно е станала достатъчно като обем купчинката + външните температури де и е почнала да се загрява. Дали ще може само с термичната обработка от зреенето да бъдат утрепани?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако загрее наистина - да. Бодни един термометър, колко градуса е? 40-50 не се брои, толкова си става от външната температура. Като добавяш талаш, кафе или друго, разбърквай го с другия компост, не само като посипка. Обемът ти е малък и можеш да си го позволиш.

 

Аз лично не бих разчитал чак толкова на този компост - когато гледах ЧКЧ на терасата основната ми идея беше да си нулирам органичните отпадъци... За референция, от 2011 трупаме компост на Мърводол и само два пъти е вадено от там по няколко кофи. "Входящият" материал са кубици връз кубици връз кубици материя, а все още отделенията с общ обем 2 кубика не са пълни и наполовина...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако загрее наистина - да. Бодни един термометър, колко градуса е? 40-50 не се брои, толкова си става от външната температура. Като добавяш талаш, кафе или друго, разбърквай го с другия компост, не само като посипка. Обемът ти е малък и можеш да си го позволиш.

 

Аз лично не бих разчитал чак толкова на този компост - когато гледах ЧКЧ на терасата основната ми идея беше да си нулирам органичните отпадъци... За референция, от 2011 трупаме компост на Мърводол и само два пъти е вадено от там по няколко кофи. "Входящият" материал са кубици връз кубици връз кубици материя, а все още отделенията с общ обем 2 кубика не са пълни и наполовина...

 

Е то е ясно, че не го гледам с цел продажбата му ама колкото и да ги нулирам отпадъците накрая тоя компост трябва да го сложа някъде и ако е негоден да го сложа в саксиите то упражнението губи смисъл (поне за мен). Иначе при всяко добавяне разбърквам старателно макар, че виждам зор с това което е на дъното вече, но сега като почнах да насипвам слой талаш, че да спра мухите гледам да добавям, респективно бъркам 1 път в седмицата, в тая жега обаче няма шанс много да ми се получи щото всичко зелено почва да гние уникално бързо. Температурата не съм я мерил, но сигурно е към 50 все още.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Когато гледахме ЧКЧ на терасата, за едно лято не успяхме да напълним до горе малка 10 или беше 12 литрова кофичка, а сме семейство. ОК, най-дебелите неща като обелки от картофи и цитруси и клони не са влизали вътре, но влизаше доста нещо. Като гледам твоята кутия, съмнява ме да успееш да я напълниш тая година? Ако не я напълниш, в някъв момент трябва да спреш да я ползваш, за да позволиш на наличното да угние докрай без добавяне на нов материал. Ако в някъв момент замирише, малко ти е въглерода.

 

Казваш "накрая" - тоя край не е ясно кога ще е, но ако имаш съмнения за компоста, просто не го ползвай в саксиите! В нашия също се въдиха тия черни мушици, но като спряхме да извадихме червея и спряхме да добавяме храна - изчезнаха ако не се лъжа. Резултатът си влезе в един оплетен от жената кош като цветна саксия пред блока.

 

Не искам да те обезкуражавам, нито да те баламосвам - за мен лично нулирането на органичните отпадъци е достатъчен стимул. Вече една година носим всичките си органични отпадъци в кофа, 1/седмично, на новата градина. Понякога нося 2 кофи по 20 литра, седмично. Трупам ги, пък ако някой ден мога да извадя нещо - so much the better.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

    Уважаеми съфорумници, Миналата есен ми попаднаха няколко чувала с недобре угнил оборски тор,

един чувал пресен тор, един чувал събирани по поляните , силно изсъхнали конски изпражнения, които

събрах на една купчина на двора в Бургас, заедно с листа, цели растения домати и краставици, органични

отпадъци от домакинството, доста вестници и накъсани парчета от велпапе, някъде около 2 кубика. Полях с

вода, покрих с два пласта черен, да го наречем найлон, притиснах от всички страни с камъни и... "забравих"

купчината до средата на лятото. През това време тя видимо се сви. През цялото време в непосредствена

близост не се усещаше неприятна миризма. Когато най-после отгърнах покривалото, беше се получил

отличен компост, целият пълен с червеи. Гледам и не мога да повярвам: Това бяха точно Калифорнийски

червеи, както ги има по снимките и клиповете. Съжалявам, че не направих тогава снимки. Сетих се, че

в купчината бях хвърлил и пръстта от една-две саксии, които бяха от купени растения. Споделих със съседката,

оправна дама и тя сподели, че и в тяхната градинка се е развъдил червен Калифорнийски червей по същата

схема. Той бил значително по-жизнен и измествал познатия ни градински червей. Дали това е възможно

и какви ще са последствията за екологията у нас? Намерих и споделено в ИН, че се открива в купени саксии,  

явно торът от Калифорнийски червей се продава с яйцата. Има ли повод за безпокойство?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С една дума: няма.

 

Без снимка е трудно да се каже какъв червей се е завъдил. Какъвто и да е, червеите са супер тясно свързани с почвеното здраве и наличието на храна контролира популациите изцяло. Това кой кого измества е трудно да се каже и е несериозно да се твърди без обстойно научно изследване и наблюдение - неща, за които повечето хора, аз включително, не сме подготвени.

 

Теоретично е възможно в тор от ЧКЧ да има яйца, те са топченца по-малки от леща и повечето сита не ги хващат (отделно, че масово се ползва пружина от легло за сито, която е доста едра). Възможно е да се излюпят и да се въдят в саксията, но трябва да знаеш, че те ядат мъртва растителна материя, която е почнала да се разлага под влиянието на микроогранизми и други "предъвкватели". Малко вероятно е да ти изядат нещо жизнено.

 

Последствията биха могли да бъдат най-различни. Например, по-бързо усвояване на мъртви органики и по-бързо компостиране, безплатна стръв за риболова... Не зная къде в Бургас си, но ако не е в центъра, може и къртици да се появят - тогава ще разбереш, че наистина е много добре положението при теб. ЧКЧ е по-неустойчив от нашите "родни" червеи, жизнен е в по-малък темп. диапазон и е по-взискателен към храната.

 

Тъй че... Keep calm and make more compost! :D

Абарис хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

може и къртици да се появят - тогава ще разбереш, че наистина е много добре положението при теб. 

 

това значи ли, че къртиците са нещо хубаво и е добре да си ги завъждаме?  при мен тази година за първи път се появиха къртичини - поне 20тина купчинки и всяка седмица има нови.  какво може да означава това (че от 5 години поне не е имало, а пък сега има)?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубаво е разтегливо понятие, според контекста. От гледна точка на екосистемата, къртицата е чудесен индикатор, защото е върхов хищник. Ще рече, че е нужно да има много живот в почвата (да е изградена надолу хранителната пирамида), за да се появи тя. Не можеш да я "завъдиш"... :)

 

Ако сега почват да ти се появяват къртичини, може да значи, че с твоите действия си създал условия за развитието на храната им - червеи, насекоми и други безгръбначни. Може някой комшия да ги пъди с ултразвук и те да идват при теб от безизходица. А може и преди да не си обръщал внимание?

 

Например, като взехме нашето парцелче, струваше ни се, че е една гола ливада. Обаче като почна да я пасе кобилата на комшията и се видя, че има къртичини, мравуняци, дори и таралеж намерихме. Това, което на пръв поглед ни се видя като поляна с троскот и конски босилек, се оказа, че съдържа над 20 тревисти (до момента) растения, много от които - билки.

 

Мисълта ми е, че наблюдението има нива на фокуса, които се развиват с времето.

Абарис хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всички органични отпадъци ли са подходящи за компостиране?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абарис, в природата няма нещо органично, което да не се компостира :) Иначе щяхме да газим в неразложени органики! За домашния компост, теоретично, може да се ползва всичко.

 

Има неща, които се избягват, като мазнини, месни продукти, цитруси и тн, защото могат да предизвикат неприятни странични ефекти - миризма, животни, мухи, бавно или непълно разграждане... Но всичко зависи от това как третираш компоста.

 

Ако искаш бърз, чист и ефективен компост, трябва да се захванеш сериозно. Подбиране, дробене, обръщане, влажност, композиция...

 

Това лято видях от купешки пластмасов компостер какво излиза - добре е, предвид малкото усилия, но нали. Кочани от варена царевица - като нови, обелки от картофи - също, обелки от цитруси, чепки от грозде, всички трудно/бавно разградими неща си седят и толкоз. Дори твърдите части на дръжките от бананите се разпознават.

 

Тъй че, да, според мен всичко е подходящо за компостиране, но трябва да се настроят очакванията според усилията :) А всички месни/млечни и без това отиват за храна на кучета и котки, та не вярвам да стигнат до компоста.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да ви кажа за вестниците нещо, че често се пита дали да се ползват в градината. Тая пролет гледам почнаха да извират от едно място в двора парченца найлон. Понеже не е нещо ново това (предишния собственик щедро е ръсил боклук навсякъде) си ги събирам безропотно, но се загледах по едно време и то не било найлон, ами вестник - избелял и безбуквен, но 100% вестник - слагала съм там, сетих се. Та значи цяла година не можа да се разгради тая гад и ми се ръси сега. Грозна гледка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Анатема на вестниците!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Значи има защо под повдигнатите лехи да слагат няколко ката вестници. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Попаднах на подробно ръководство за компостиране на английски. Слагам го тук за удобство. Аз лично не компостирам (за сега) и не мога да дам мнение дали е достатъчно добро, но ми се струва, че допълва тази тема.

http://ir.library.oregonstate.edu/xmlui/bitstream/handle/1957/23949/em9034.pdf

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз имам скромен опит в компостирането /от тази пролет/. 
Чист компост до сега не съм получавала, защото полуразложен замина в основата на повдигнатите лехи. Ползвам за компостерник основата на тревясал, бивш кокошарник 150/200 .. започнах да изхвърлям в едната половина, прекопавам след всяко добавяне, веднъж седмично. На шарена сянка е и не е покрит с нищо.
Чудя се букетите от купешки цветя къде да изхвърля...може би ще ги заровя някъде в градината. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.