Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Recommended Posts

сандар

    Според мене не е налудно, колега, но едва ли е рационално. Компост може да си приготвяте и в спалнята,

стига да му свикнете на миризмата. По-важно е да си направите вермикомпост, който съдържа вече готова

за консумация от растенията храна и тук ще трябва още да се потрудите. Ако пак мястото ще е балконът,

имайте предвид, че червеите обичат, без да питат, да излизат навън и да се разхождат насам-натам.

    Не съвсем удачно завърши опитът ми да си приготвя чай от вермикомпост.. Кофа 10 л, компост около

килограм в чорапогащник, 5 л. вода, помпа за аквариум. От многото прочетено, дебитът и бе в долната

граница. По логиката на процеса, това би удължило процеса на развитие на аеробните микроорганизми

и за това реших, че трябва стане за 3 денонощия. Имаше малко мехурчета по ръба на кофата, но значително

по-малко от тези на снимките. Това при изключена помпа, разбира се. За сравнение опитах и с отлежала

оборска тор, не забелязах голяма разлика. За съжаление, не разполагам с микроскоп, за да дам обективна

оценка на резултата.

     Та въпросът ми е: Някой правил ли е подобни опити и дали би споделил какъв е резултатът?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Някой пробвал ли е да компостира маносаните корени от доматите.. заформих огромен куп.. тъй наедро набацани.. сега отгоре мисля да му трупкам стриган райграс и да го ползвам чак 2020та..

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Бай Ли Шъсей

Варелски, при мен даже поветицата се маноса, та не виждам какво има да се притесняваш за доматените листа... Мана, ако зимата не е студена, догодина пак ще има, щото тия гъбички заради всичките заразени растения би трябвало да са вече навсякъде из почвата... :) Аз мисля да оставя всички растения по лехите, само да ги срежа с ножица близо до почвата стеблата, и по някое време ранна пролет да ги напръскам с домашен чай по рецепта на Кордюмов, която събуждала микроорганизмите да папат. Мисля си дали ако не са достатъчно "събудени" няма да изядат и фунгитата вредните...

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Абарис

След последното критично включване на Георги и едно бъзо разследване, ми се породиха повече въпроси от колкото отговори.

Та, как се компостира правилно за да се запазва азота в компоста?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ру®

 

преди 48 минути, Абарис написа:

Та, как се компостира правилно 

Аз понякога слушам едни подкасти за градинарство и точно последния беше свързан с компостирането - може да ти е интересно:

https://joegardener.com/podcast/composting-at-home-questions-answered/

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Ще се опитам да го резюмирам в 1 минута докато чакам скрипта да мине. Нужен ти е аеробен процес, редовно обръщане в точен момент, висока температура с внимателно следене и точна влажност, както и почти перфектен баланс на зелено и кафяво (азот:въглерод).

Много подробна информация на популярно ниво има в "Let it Rot", която не вярвам да нямаш или да не можеш да намериш ;) Другата е "The Rodale Book of Composting". И двете съм ги писал по-горе, преди време.

Отстъпвам мястото на Гошияма да изсипе една гондола хейт.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Иван Иванов

Един въпрос към тези, които НАИСТИНА знаят и имат желание да споделят:

Кое е по полезно за растенията, компостът или вермикомпостът(теория и

личен опит)? Защото последният се получава изключително лесно, без никаква

алхимия, мерене на температури, следене на правилни съотношения и други

губивреме и късайнерви дейности.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

И двете са полезни, като и двете внасят различен набор неща в почвата. Но и при двете зависи много какво ще сложиш, за да се получи добър резултат. Червеят работи добре, когато му подаваш веднъж ядена храна, затова и най-често се използва оборска тор. Насипи на червея само цели динени кори или само дробена дървесина и гледай сеир.

Знаеш ли случая за вермикомпост, който при тестове дава многократно завишени нива тежки метали? Тръгваш назад по веригата - тор, кравеферма, фураж, Украйна, поле до тамошен Кремиковци...

Та не ми се иска да сравняваме ябълки и праскови. Най-добре е да имаме и от двете, като и двете да се правят с разбиране.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Иван Иванов

     Колега Боби, моят десетинагодишен опит в производство на вермикомпост е показал, че поне "моите" червеи ядат всичко, което е в диапазона им на консумация,без да претендират за първо, второ и трето, както и за отношението въглерод-азот. Резултатът от тяхната дейност би трябвало да е точно това, от което се нуждаят растенията. Всякакви растителни отпадъци, стърготини, листа, стебла, тънки клонки целогодишно събирам на купчини, покривам с черен найлон, за да не дразня съкооператорите, и след половин-една година при мекия климат на Бургас вермикомпостът е готов. Какво по-просто от това? Разбира се, оборският тор във всичките му степени на зрялост ускорява процеса, но може и без него.

 

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

И аз не слагам оборски тор, а само смлени клони, зеленото от лехите и райграса, малко слама и всичките кухненски отпадъци.. и понеже го разхвърлям ежегодно напролет или заривам с пръст, когато е в траншеи червеите са навсякъде.. слагал съм яйца на калифорнийски един единствен път преди 4-5 години във голямата купчина, която беше в бившия кокошарник.. а освен тях по двора има и супер много от дъждовните.. и не изглежда като да ги конкурира калифорнийския..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Жоро

Боби се опитва да обясни, че червеите (твоите или които и да е) НЕ могат да ядат нито клони, нито растителни отпадъци, нито каквото и да е, преди то да е угнило с помощта на определени микроорганизми. За теб този процес остава невидим, но това не значи, че не се случва. Червеите могат (минимално) да ускорят процеса на преобразуване на растителната маса и евентуално да подобрят структурата на крайния продукт, но не могат да заместят микроорганизмите. За половин-една година (и дори по-малко) човек може да получи хубав компост и без нито един червей, разбира се, с малко повече усилия. Точната биохимия на процесите е изключително сложна и представлява цяла наука, за която на Запад хората вече охотно плащат стабилни суми. Професионалното компостиране включва следене на фактори като температура, влажност и газов състав, микроскопски наблюдения и изследване на организмите, които участват в процеса.

Поради гореизброените причини не смятам червеите за твърде важни при производството на компост от растителни отпадъци, но пък най-малкото не пречат. Важно е да се знае, че качествата на един компост се крият не толкова в хранителните вещества, колкото в микроорганизмите, които съдържа. Последните сами по себе си могат да подобрят качествата на дадена почва, тъй като повечето почви имат достатъчно запаси от хранителни вещества, но те се намират под форма, която е неусвоима за растенията.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Иван Иванов

   Като човек, завършил езикова гимназия, а после и университет(не агрономство) през годините, когато наистина се учеше здраво и още с помощта на онлайн преводачи при нужда, съм прочел с годините какво ли не, но простият ми въпрос е, дали вермикомпостът не е с предимство и ако да, да оставим със сложните процеси да се занимават учените, а ние простичко да си подхранваме червеите. Също съм на мнение, че червеите в градината, както и на съседа, по външен вид не се различават видимо от снимките на калифорнийския, а при обилна храна и топло време се размножават във внушителни количества и бързо си изпълняват задачата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Жоро

Аз така и не завърших университет, не мога да ти отговоря.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Иван Иванов

Колегата вероятно иска да прояви чувство за хумор, според мене не е успял.Искам да кажа, че наличната информация в ИН, търсена на доста езици от човек, прекарал в мрежата хиляди часове на търсене на каква ли не информация, не дава задоволителен отговор, затова питам форума. Но явно и форумът не знае. А въпросът е важен. Тази година община Бургас раздаваше компост, произведен от голяма фирма, срещу навреме платени данъци, който беше някаква пародия. Е, хвърлих го на червеите, те да се оправят с него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ру®
преди 3 минути, Иван Иванов написа:

търсена на доста езици от човек, прекарал в мрежата хиляди часове на търсене на каква ли не информация

на какви езици, каква информация?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Жоро

И аз това се чудя. Понеже колегата настоява, отворих най-баналното - Уикипедия, където пише :

Цитат

Vermicompost has been shown to be richer in many nutrients than compost produced by other composting methods.[35] It has also outperformed a commercial plant medium with nutrients added, but levels of magnesium required adjustment, as did pH.[36]

However, in one study it has been found that homemade backyard vermicompost was lower in microbial biomass, soil microbial activity, and yield of a species of ryegrass[37] than municipal compost.[37]

От казаното може да се заключи накратко следното :

1) Данните не са еднозначни. И двата метода имат и предимства, и недостатъци.
2) Има безброй по-важни фактори и променливи, от които ще зависят качествата на крайния продукт, от това дали ползваме червеи или не.
3) Вермикомпостът е повече маркетингов трик, отколкото научна сензация и градинско чудо.

Колегата правилно е забелязал, че неговите червеи не се различават от 'калифорнийските'. Отново от Уикипедия можем да научим, че въпросният вид червей си е чисто европейски и местен, а неговото покалифорнчване - както вече отбелязах - маркетингов трик.

Общинските 'компости', произведени от голяма фирма, са невероятна пародия, тъй като те не се произвеждат с цел да бъдат употребявани като такива, а са отпаден продукт от производството на метан, най-често недоугнил и стерилен. Червеите биха могли да подобрят неговата структура, но не и химичен състав. Както беше вица за онзи при психиатъра - ами яж лайна и ще сереш лайна, при червеите не е по-различно.

Надявам се да съм бил полезен.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
qn4eto

А, и още нещо - кайсиевите листа подходящи ли са за целта? Знам, че съдържат цианиди.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Иван Иванов

Колега qn4eto, в кайсиевите ядки се съдържа органичното съединение амигдалин,

което се съдържа още в прасковите, сливите и други растения. Поровете в ИН, за

да се успокоите и си правете компост и от кайсиеви листа.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
GreenParadise

Скоро ще правя компост и аз, тъй като почиствам двор, който почти не е обработван и е доволно буренясал. От около 20 кв. м. сигурно имаше поне 10 вида растения. Относно купчината с компоста - мисля, че е важно освен да се завие добре с найлон, ако е на земята е добре да има подложка. В моя случай имам дебели гумени ленти, върху които ще са купчините, тъй като ако е върху земята директно, то при овлажняването може би в даден етап от разлагането ще се измиват важни елементи от хранителната стойност на микса. Отделно друго положително нещо е, че така ще се задушава по-добре и ще се постига по-висока температура в сърцевината на купчината. 

 

Тъй като до пролетта няма да мога да използвам тая смес, смятам да слагам от въпросните купчини, миксирани с някаква тор и всичко това в бидон/варел с вода и после да ползвам извлека само. По този начин би се ускорил процеса многократно, а и отделно може и да се използва течността и за листно и капково торене при адекватна филтрация на течността. И още един немалък плюс - с течността избягваме внасянето на семена от плевели, макар че затова са добри и червеите, но още не съм на етап отглеждане и на чкч

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
т.гугуланов

Имате ли колемболи в готовия компост ?

springtail-folsomia-candida--598x399.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване