Веселата ферма в Родопите

Компостиране

79 мнения в тази тема

Като цяло и двамата колеги са прави всеки за себе си защото говорят за различни методи.Ако компостната купчина се заложи наведнъж с правилно съотношение на въглерод и азот всички са чели че през първата седмица се наблюдава увеличение на температурата която достига до 70-80 градуса.В тези условия на никое червейче няма да му е гот.

Ако обаче отпадъците се натрупват поетапно,такова увеличение на температурата не се наблюдава,но за сметка на това червейчетата си работят доста добре.

В момента имаме 2 компостни купчини изградени поетапно и в двете гъмжи от живот - ЧКЧ.Последните поканихме преди няколко години и успешно се местят на местата за хранене без наша намеса.Популацията е стабилна - никога не поливаме компоста,макар че е добре по принцип да се прави през по-сушавите и топли месеци.

Първите ни опити с компоста бяха свързани с много хамалогия - надробявне на ситно,навлажняване,обръщане....сега само трупаме.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз съм вече по абсолютно мързеливия метод.. ЧКЧ не съм внасял, но те от някъде си се самозавъдиха.. сигурно от тора от ЧКЧ, в който е имало яйца.. поливане също не правя.. при мен и на двете места където трупам в момента се отича водата от покривите на селскостопанските постройки.. 

Основната купчина е в празния кокошарник, като трупането при нас е с темп около 5 литрова кофа на ден, като веднъж в седмицата разхвърлям и около 5-6 литра утайка от кафе от офиса.. на финала на тазгодишния сезон надробих много от корените на доматите, още докато бяха зелени със косачката, както и зелената част от чимшира, който бастисах.. тогава беше набъбнала до височина около 1,5 метра, а сега е може би на 60-70 см..

В една траншея на сянка под сливата, където по принцип няма да сея нищо този сезон се изгаврих и в продължение на 3-4 седмици изхвърлях доста утайка от джибрите - чепки и семки от гроздето от поне 5 бидона.. за да не се вкисели добавих около 2 кофи дървесна пепел и го разбърках.. така за около седмица миризмата на джибри секна и синята плесен, която беше тръгнала да превзема купчината изчезна..

Но без преобръщане става доста по-бавно.. компост лично производство за тази пролет няма да имаме..

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Днес изкарах няколко колички "тор" от кокошарника.

Добра идея ли е да я разбъркам в купчините за компост или да си седи отделно?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

според мен е парфе

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Напоследък се заглеждам и по разни видеота за компост от дървесен чипс. Като било добре купчината да има над метър височина. Колкото по-голяма, толкова по-бързо. При мен, като ми докарат чипса, само 1 ден да се забавя да не го разнеса и почва да пуши, аха да се запали. :>

Та се чудя, дали да не пробвам да видя за какво време ще се превърне в приличен компост. И докато съм на темата, в случая май е важното всичко да е дървен чипс, вместо да е смесва с други материали.

И като се замисля, май лятото, когаото дробят клони с листа, ще става още по-бързо.. 

Ако става сравнително бързо и безгрижно, май на цената която ще легне, е добре. Като знам едно чувалче колко пари струва...

Сега се усетих и защо от Пловдив го изнасят за Велико Търново в някъв разсадник, а те компост правили....

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само от чипс ще стане чуден гъбен компост, от който можеш да си правиш и чай с микроорганизми за инфузия на почвата с тях. Проблемът с чипса от парковете е, че може да има някакви наднормени количества олово и други тежки метали, ама карай.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това хич не прозвуча добре :>

Ще намеря начин да се самозаблудя и успокоя :д

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гого, ако не си чувал за Жан Пен компост, хвърли един поглед! Прочее този компост ще е идеален за фиданките.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За компостиране на дървесен мулч, дали ще е по-добре, ако се ползва такъв със зелените си листа по клоните?

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето я и моята история на балконския компост. Сигурно звучи като работа за луди, в такова малко количество. Взех идеята от клипчета в ютюб, в които се твърдеше, че е възможно да си компостираш на терасата. Избрах си две шишета от 10 литра, продупчих ги, където мога. Не съм ползвала капак. След това се разходих до гората с две кофи, за да напълня малко шума
IMG_20180314_152747.thumb.jpg.a41df6a97dc6d0eff0277c36656c53fe.jpg

След това почнах да си събирам обелки от кухнята - плодове, зеленчуци, черупки от яйца, кафе. Веднъж се случи да хвърля обелки от варени картофи и всичко отгоре мухляса. Но оправих положението с листа. Двете туби държах върху долната тава - от тези за разсадите.
IMG_20180328_094309.thumb.jpg.c604a38f5d901b7727aa0b1295ebd0ab.jpg

IMG_20180328_094318.thumb.jpg.adc0b243ec7ccd629ff895ba08a844a6.jpg
Беше голяма теч. Имаше един период, в който нещата се слегнаха и изсъхнаха, след това пък станаха страшно влажни. Но в крайна сметка за 3 месеца си имах готов компост. Бърках с една тънка пръчка, като бърках е силно казано, просто дупчех из тубата, уж за да влезе въздух. В последствие започнах да си държа тубите в пластмасови кофи, за да не се разтича навсякъде. А и кофите лесно се мият. Това е снимка на готовия за три месеца компост и ако изглежда твърде добре, то е защото е смесен с малко пръст от чубрицата ми, която увяхна. Но определено прилича на почва и мирише свежо, не като в периода на разлагане.
IMG_20180618_201151.thumb.jpg.654a242c12c149dd9424eb108bc7b233.jpg
А последната снимка е от втората туба, която на дъното беше много мокра и оставих две седмици уж да изсъхне, за да почна нова реколта, а вътре бяха поникнали гъби (поне предполагам, че е някаква гъба или друг странен организъм)
IMG_20180619_075913.thumb.jpg.e043ddca5c836ab3cfd3c2f4764c6927.jpg
Компостирането в малки количества никак не ми се стори сложно. 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

    Според мене не е налудно, колега, но едва ли е рационално. Компост може да си приготвяте и в спалнята,

стига да му свикнете на миризмата. По-важно е да си направите вермикомпост, който съдържа вече готова

за консумация от растенията храна и тук ще трябва още да се потрудите. Ако пак мястото ще е балконът,

имайте предвид, че червеите обичат, без да питат, да излизат навън и да се разхождат насам-натам.

    Не съвсем удачно завърши опитът ми да си приготвя чай от вермикомпост.. Кофа 10 л, компост около

килограм в чорапогащник, 5 л. вода, помпа за аквариум. От многото прочетено, дебитът и бе в долната

граница. По логиката на процеса, това би удължило процеса на развитие на аеробните микроорганизми

и за това реших, че трябва стане за 3 денонощия. Имаше малко мехурчета по ръба на кофата, но значително

по-малко от тези на снимките. Това при изключена помпа, разбира се. За сравнение опитах и с отлежала

оборска тор, не забелязах голяма разлика. За съжаление, не разполагам с микроскоп, за да дам обективна

оценка на резултата.

     Та въпросът ми е: Някой правил ли е подобни опити и дали би споделил какъв е резултатът?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някой пробвал ли е да компостира маносаните корени от доматите.. заформих огромен куп.. тъй наедро набацани.. сега отгоре мисля да му трупкам стриган райграс и да го ползвам чак 2020та..

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Варелски, при мен даже поветицата се маноса, та не виждам какво има да се притесняваш за доматените листа... Мана, ако зимата не е студена, догодина пак ще има, щото тия гъбички заради всичките заразени растения би трябвало да са вече навсякъде из почвата... :) Аз мисля да оставя всички растения по лехите, само да ги срежа с ножица близо до почвата стеблата, и по някое време ранна пролет да ги напръскам с домашен чай по рецепта на Кордюмов, която събуждала микроорганизмите да папат. Мисля си дали ако не са достатъчно "събудени" няма да изядат и фунгитата вредните...

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След последното критично включване на Георги и едно бъзо разследване, ми се породиха повече въпроси от колкото отговори.

Та, как се компостира правилно за да се запазва азота в компоста?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

преди 48 минути, Абарис написа:

Та, как се компостира правилно 

Аз понякога слушам едни подкасти за градинарство и точно последния беше свързан с компостирането - може да ти е интересно:

https://joegardener.com/podcast/composting-at-home-questions-answered/

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще се опитам да го резюмирам в 1 минута докато чакам скрипта да мине. Нужен ти е аеробен процес, редовно обръщане в точен момент, висока температура с внимателно следене и точна влажност, както и почти перфектен баланс на зелено и кафяво (азот:въглерод).

Много подробна информация на популярно ниво има в "Let it Rot", която не вярвам да нямаш или да не можеш да намериш ;) Другата е "The Rodale Book of Composting". И двете съм ги писал по-горе, преди време.

Отстъпвам мястото на Гошияма да изсипе една гондола хейт.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един въпрос към тези, които НАИСТИНА знаят и имат желание да споделят:

Кое е по полезно за растенията, компостът или вермикомпостът(теория и

личен опит)? Защото последният се получава изключително лесно, без никаква

алхимия, мерене на температури, следене на правилни съотношения и други

губивреме и късайнерви дейности.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И двете са полезни, като и двете внасят различен набор неща в почвата. Но и при двете зависи много какво ще сложиш, за да се получи добър резултат. Червеят работи добре, когато му подаваш веднъж ядена храна, затова и най-често се използва оборска тор. Насипи на червея само цели динени кори или само дробена дървесина и гледай сеир.

Знаеш ли случая за вермикомпост, който при тестове дава многократно завишени нива тежки метали? Тръгваш назад по веригата - тор, кравеферма, фураж, Украйна, поле до тамошен Кремиковци...

Та не ми се иска да сравняваме ябълки и праскови. Най-добре е да имаме и от двете, като и двете да се правят с разбиране.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

     Колега Боби, моят десетинагодишен опит в производство на вермикомпост е показал, че поне "моите" червеи ядат всичко, което е в диапазона им на консумация,без да претендират за първо, второ и трето, както и за отношението въглерод-азот. Резултатът от тяхната дейност би трябвало да е точно това, от което се нуждаят растенията. Всякакви растителни отпадъци, стърготини, листа, стебла, тънки клонки целогодишно събирам на купчини, покривам с черен найлон, за да не дразня съкооператорите, и след половин-една година при мекия климат на Бургас вермикомпостът е готов. Какво по-просто от това? Разбира се, оборският тор във всичките му степени на зрялост ускорява процеса, но може и без него.

 

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз не слагам оборски тор, а само смлени клони, зеленото от лехите и райграса, малко слама и всичките кухненски отпадъци.. и понеже го разхвърлям ежегодно напролет или заривам с пръст, когато е в траншеи червеите са навсякъде.. слагал съм яйца на калифорнийски един единствен път преди 4-5 години във голямата купчина, която беше в бившия кокошарник.. а освен тях по двора има и супер много от дъждовните.. и не изглежда като да ги конкурира калифорнийския..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби се опитва да обясни, че червеите (твоите или които и да е) НЕ могат да ядат нито клони, нито растителни отпадъци, нито каквото и да е, преди то да е угнило с помощта на определени микроорганизми. За теб този процес остава невидим, но това не значи, че не се случва. Червеите могат (минимално) да ускорят процеса на преобразуване на растителната маса и евентуално да подобрят структурата на крайния продукт, но не могат да заместят микроорганизмите. За половин-една година (и дори по-малко) човек може да получи хубав компост и без нито един червей, разбира се, с малко повече усилия. Точната биохимия на процесите е изключително сложна и представлява цяла наука, за която на Запад хората вече охотно плащат стабилни суми. Професионалното компостиране включва следене на фактори като температура, влажност и газов състав, микроскопски наблюдения и изследване на организмите, които участват в процеса.

Поради гореизброените причини не смятам червеите за твърде важни при производството на компост от растителни отпадъци, но пък най-малкото не пречат. Важно е да се знае, че качествата на един компост се крият не толкова в хранителните вещества, колкото в микроорганизмите, които съдържа. Последните сами по себе си могат да подобрят качествата на дадена почва, тъй като повечето почви имат достатъчно запаси от хранителни вещества, но те се намират под форма, която е неусвоима за растенията.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

   Като човек, завършил езикова гимназия, а после и университет(не агрономство) през годините, когато наистина се учеше здраво и още с помощта на онлайн преводачи при нужда, съм прочел с годините какво ли не, но простият ми въпрос е, дали вермикомпостът не е с предимство и ако да, да оставим със сложните процеси да се занимават учените, а ние простичко да си подхранваме червеите. Също съм на мнение, че червеите в градината, както и на съседа, по външен вид не се различават видимо от снимките на калифорнийския, а при обилна храна и топло време се размножават във внушителни количества и бързо си изпълняват задачата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз така и не завърших университет, не мога да ти отговоря.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колегата вероятно иска да прояви чувство за хумор, според мене не е успял.Искам да кажа, че наличната информация в ИН, търсена на доста езици от човек, прекарал в мрежата хиляди часове на търсене на каква ли не информация, не дава задоволителен отговор, затова питам форума. Но явно и форумът не знае. А въпросът е важен. Тази година община Бургас раздаваше компост, произведен от голяма фирма, срещу навреме платени данъци, който беше някаква пародия. Е, хвърлих го на червеите, те да се оправят с него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Иван Иванов написа:

търсена на доста езици от човек, прекарал в мрежата хиляди часове на търсене на каква ли не информация

на какви езици, каква информация?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз това се чудя. Понеже колегата настоява, отворих най-баналното - Уикипедия, където пише :

Цитат

Vermicompost has been shown to be richer in many nutrients than compost produced by other composting methods.[35] It has also outperformed a commercial plant medium with nutrients added, but levels of magnesium required adjustment, as did pH.[36]

However, in one study it has been found that homemade backyard vermicompost was lower in microbial biomass, soil microbial activity, and yield of a species of ryegrass[37] than municipal compost.[37]

От казаното може да се заключи накратко следното :

1) Данните не са еднозначни. И двата метода имат и предимства, и недостатъци.
2) Има безброй по-важни фактори и променливи, от които ще зависят качествата на крайния продукт, от това дали ползваме червеи или не.
3) Вермикомпостът е повече маркетингов трик, отколкото научна сензация и градинско чудо.

Колегата правилно е забелязал, че неговите червеи не се различават от 'калифорнийските'. Отново от Уикипедия можем да научим, че въпросният вид червей си е чисто европейски и местен, а неговото покалифорнчване - както вече отбелязах - маркетингов трик.

Общинските 'компости', произведени от голяма фирма, са невероятна пародия, тъй като те не се произвеждат с цел да бъдат употребявани като такива, а са отпаден продукт от производството на метан, най-често недоугнил и стерилен. Червеите биха могли да подобрят неговата структура, но не и химичен състав. Както беше вица за онзи при психиатъра - ами яж лайна и ще сереш лайна, при червеите не е по-различно.

Надявам се да съм бил полезен.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Явно нещата не са прости и поне за мен е невъзможно да отделям толкова време за получаване на компост. Попаднах на руски видеа в You tube по темата и реших да опитам, като ползвам нещичко оттук, нещичко оттам... 

 

Аз обаче не мога да си осигуря толкова трева за компост - ползвам я за мулчиране. Ще събера опадали листа, ще добавям кухненски растителни отпадъци, хартия...

Но не съм сигурна дали нещата ще са готови напролет да садя зеленчуци в тези лехи. А и нямам толкова дъски - сериозно капиталовложение ще си е. Другия вариант за който се колебая е да правя това в найлонови торби - също по идея на рускините. А лехите оформих на първо време без дъски, после...ще видим.

Вие как мислите?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А, и още нещо - кайсиевите листа подходящи ли са за целта? Знам, че съдържат цианиди.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колега qn4eto, в кайсиевите ядки се съдържа органичното съединение амигдалин,

което се съдържа още в прасковите, сливите и други растения. Поровете в ИН, за

да се успокоите и си правете компост и от кайсиеви листа.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.