Веселата ферма в Родопите

Компостиране

63 мнения в тази тема

Като цяло и двамата колеги са прави всеки за себе си защото говорят за различни методи.Ако компостната купчина се заложи наведнъж с правилно съотношение на въглерод и азот всички са чели че през първата седмица се наблюдава увеличение на температурата която достига до 70-80 градуса.В тези условия на никое червейче няма да му е гот.

Ако обаче отпадъците се натрупват поетапно,такова увеличение на температурата не се наблюдава,но за сметка на това червейчетата си работят доста добре.

В момента имаме 2 компостни купчини изградени поетапно и в двете гъмжи от живот - ЧКЧ.Последните поканихме преди няколко години и успешно се местят на местата за хранене без наша намеса.Популацията е стабилна - никога не поливаме компоста,макар че е добре по принцип да се прави през по-сушавите и топли месеци.

Първите ни опити с компоста бяха свързани с много хамалогия - надробявне на ситно,навлажняване,обръщане....сега само трупаме.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз съм вече по абсолютно мързеливия метод.. ЧКЧ не съм внасял, но те от някъде си се самозавъдиха.. сигурно от тора от ЧКЧ, в който е имало яйца.. поливане също не правя.. при мен и на двете места където трупам в момента се отича водата от покривите на селскостопанските постройки.. 

Основната купчина е в празния кокошарник, като трупането при нас е с темп около 5 литрова кофа на ден, като веднъж в седмицата разхвърлям и около 5-6 литра утайка от кафе от офиса.. на финала на тазгодишния сезон надробих много от корените на доматите, още докато бяха зелени със косачката, както и зелената част от чимшира, който бастисах.. тогава беше набъбнала до височина около 1,5 метра, а сега е може би на 60-70 см..

В една траншея на сянка под сливата, където по принцип няма да сея нищо този сезон се изгаврих и в продължение на 3-4 седмици изхвърлях доста утайка от джибрите - чепки и семки от гроздето от поне 5 бидона.. за да не се вкисели добавих около 2 кофи дървесна пепел и го разбърках.. така за около седмица миризмата на джибри секна и синята плесен, която беше тръгнала да превзема купчината изчезна..

Но без преобръщане става доста по-бавно.. компост лично производство за тази пролет няма да имаме..

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Днес изкарах няколко колички "тор" от кокошарника.

Добра идея ли е да я разбъркам в купчините за компост или да си седи отделно?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

според мен е парфе

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Напоследък се заглеждам и по разни видеота за компост от дървесен чипс. Като било добре купчината да има над метър височина. Колкото по-голяма, толкова по-бързо. При мен, като ми докарат чипса, само 1 ден да се забавя да не го разнеса и почва да пуши, аха да се запали. :>

Та се чудя, дали да не пробвам да видя за какво време ще се превърне в приличен компост. И докато съм на темата, в случая май е важното всичко да е дървен чипс, вместо да е смесва с други материали.

И като се замисля, май лятото, когаото дробят клони с листа, ще става още по-бързо.. 

Ако става сравнително бързо и безгрижно, май на цената която ще легне, е добре. Като знам едно чувалче колко пари струва...

Сега се усетих и защо от Пловдив го изнасят за Велико Търново в някъв разсадник, а те компост правили....

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само от чипс ще стане чуден гъбен компост, от който можеш да си правиш и чай с микроорганизми за инфузия на почвата с тях. Проблемът с чипса от парковете е, че може да има някакви наднормени количества олово и други тежки метали, ама карай.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това хич не прозвуча добре :>

Ще намеря начин да се самозаблудя и успокоя :д

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гого, ако не си чувал за Жан Пен компост, хвърли един поглед! Прочее този компост ще е идеален за фиданките.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За компостиране на дървесен мулч, дали ще е по-добре, ако се ползва такъв със зелените си листа по клоните?

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето я и моята история на балконския компост. Сигурно звучи като работа за луди, в такова малко количество. Взех идеята от клипчета в ютюб, в които се твърдеше, че е възможно да си компостираш на терасата. Избрах си две шишета от 10 литра, продупчих ги, където мога. Не съм ползвала капак. След това се разходих до гората с две кофи, за да напълня малко шума
IMG_20180314_152747.thumb.jpg.a41df6a97dc6d0eff0277c36656c53fe.jpg

След това почнах да си събирам обелки от кухнята - плодове, зеленчуци, черупки от яйца, кафе. Веднъж се случи да хвърля обелки от варени картофи и всичко отгоре мухляса. Но оправих положението с листа. Двете туби държах върху долната тава - от тези за разсадите.
IMG_20180328_094309.thumb.jpg.c604a38f5d901b7727aa0b1295ebd0ab.jpg

IMG_20180328_094318.thumb.jpg.adc0b243ec7ccd629ff895ba08a844a6.jpg
Беше голяма теч. Имаше един период, в който нещата се слегнаха и изсъхнаха, след това пък станаха страшно влажни. Но в крайна сметка за 3 месеца си имах готов компост. Бърках с една тънка пръчка, като бърках е силно казано, просто дупчех из тубата, уж за да влезе въздух. В последствие започнах да си държа тубите в пластмасови кофи, за да не се разтича навсякъде. А и кофите лесно се мият. Това е снимка на готовия за три месеца компост и ако изглежда твърде добре, то е защото е смесен с малко пръст от чубрицата ми, която увяхна. Но определено прилича на почва и мирише свежо, не като в периода на разлагане.
IMG_20180618_201151.thumb.jpg.654a242c12c149dd9424eb108bc7b233.jpg
А последната снимка е от втората туба, която на дъното беше много мокра и оставих две седмици уж да изсъхне, за да почна нова реколта, а вътре бяха поникнали гъби (поне предполагам, че е някаква гъба или друг странен организъм)
IMG_20180619_075913.thumb.jpg.e043ddca5c836ab3cfd3c2f4764c6927.jpg
Компостирането в малки количества никак не ми се стори сложно. 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

    Според мене не е налудно, колега, но едва ли е рационално. Компост може да си приготвяте и в спалнята,

стига да му свикнете на миризмата. По-важно е да си направите вермикомпост, който съдържа вече готова

за консумация от растенията храна и тук ще трябва още да се потрудите. Ако пак мястото ще е балконът,

имайте предвид, че червеите обичат, без да питат, да излизат навън и да се разхождат насам-натам.

    Не съвсем удачно завърши опитът ми да си приготвя чай от вермикомпост.. Кофа 10 л, компост около

килограм в чорапогащник, 5 л. вода, помпа за аквариум. От многото прочетено, дебитът и бе в долната

граница. По логиката на процеса, това би удължило процеса на развитие на аеробните микроорганизми

и за това реших, че трябва стане за 3 денонощия. Имаше малко мехурчета по ръба на кофата, но значително

по-малко от тези на снимките. Това при изключена помпа, разбира се. За сравнение опитах и с отлежала

оборска тор, не забелязах голяма разлика. За съжаление, не разполагам с микроскоп, за да дам обективна

оценка на резултата.

     Та въпросът ми е: Някой правил ли е подобни опити и дали би споделил какъв е резултатът?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някой пробвал ли е да компостира маносаните корени от доматите.. заформих огромен куп.. тъй наедро набацани.. сега отгоре мисля да му трупкам стриган райграс и да го ползвам чак 2020та..

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Варелски, при мен даже поветицата се маноса, та не виждам какво има да се притесняваш за доматените листа... Мана, ако зимата не е студена, догодина пак ще има, щото тия гъбички заради всичките заразени растения би трябвало да са вече навсякъде из почвата... :) Аз мисля да оставя всички растения по лехите, само да ги срежа с ножица близо до почвата стеблата, и по някое време ранна пролет да ги напръскам с домашен чай по рецепта на Кордюмов, която събуждала микроорганизмите да папат. Мисля си дали ако не са достатъчно "събудени" няма да изядат и фунгитата вредните...

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.