Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Бай Благой

Здравейте, много интересна тема, благодаря за полезната информация. :)

Като абсолютно начинаещ имам няколко въпроса.

Има ли разлика, ако компостера е под земята или върху почвата? (Аз лично започнах да копая дупка и мисля да сложа моят под земята и да го похлупвам с капак.)

Относно материалът - ще е дървен, пластмасов не ми се иска.Мисля сам да си го сглобя.Трябва ли да има дупки по дъното, за да изтича водата, в случай че реша да го поливам?Стените май също не трябва да са плътни?Ще изкара ли прилично време, преди да изгние, примерно две-три години?

Приемам и съвети относно два компостера, но там вече как се въртят нещата, нямам никаква идея. 

Дворът ма село ми е пълен с органичен боклук и идеята да направя тор от него е страхотна. :)

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Sam Vgorata

Чамови , необработени ,2 см дебели дъски , вкопани в земята издържат 3 години макс. Ако ще е подземен компостер помисли за по-дебел материал ,а и как ще обръщаш компоста периодично. Дали е практично? Като имаш капак не се нуждаеш от специални дренажи на дъното. Допуснах грешка да го направя с няколко по-широки фуги в основата , и сега мишоците си влизат като удома си. Ще ти снимам моя компостер направен от палета за ориентир.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Добре дошъл, бай Благой! Ако позволиш едно по-пространно обяснение.

Най-мързеливият компост съм го описал по-горе. Едно П от 3 палета и трупай каквото ти е на душа. След 2 години спри да трупаш, покрий го с нещо (слама, килим, косено) и на третата - ползвай.

Компост в дупка на място е много добра идея, особено ако планираш да садиш фиданки или плодни храсти. Правиш дупка на пролет между 30 х 30 х 30 и 50 х 50 х 50 и я пълниш с органика докато се напълни, като го натъпкваш. Отгоре може един капак да метнеш от пале или просто бала слама. Обикновено в рамките на сезона се пълни не една, а няколко такива дупки. Оставяш ги да презимуват и на пролет садиш вътре плодно дръвче или храст.

Друга удачна метода, ако няма да имаш фиксирани лехи, е ротационен принцип с пътечки и лехи и компост. Правиш една траншея с размера на бъдеща леха. В нея трупаш органиката цяла година. На есен я засипваш. Една година почива, на третата садиш директно вътре зеленчук. През тая година, докато почива, на мястото на съседната леха си направил траншеята и така ги въртиш нататък.

Ако ще е надземен компостера, спокойно ползвай палета. За мен не е проблем да влизат мишки, сляпо куче, къртица, все е живот. Това от видеото с горещия компост е много хубаво, но за да работи както трябва е нужен огромен обем органика едновремено. Аз като направя 1 кубик оформен от 3 палета, не мога цяла година да го напълня и макар да се вдига температурата като метна косена трева примерно, това е временно и за да се поддържа иска да не спираш да мяташ или да обръщаш.

Като имаш предвид, че в момента реално почти нищо освен кухненски отпадък не мога да компостирам, защото съм минал на много по-лесна система. Composting in place - компостиране на място. Като плевя оставям всичко в лехите. Ако кося, окосеното влиза в лехите. Като кърша или режа нещо по растенията, в лехите. Вадя картофите - листата на лехата.Та едва в края на годината остава малко повече матрял, но дори и така в комента компоста ми е основно 1-2 кофи по 8 литра седмично кухненски отпадък + слама за мулч, да не съхне лятото и да за въглерод. 2 години не мога да напълня 1 кубик, прави му сметката. (53 седмици по средно 15 литра, от които половината реално е вода + още толкоз слама).

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Бай Благой

Моята идея е, че като е под земята процесите ще се случват по-бързо(?) Ще направя и втори, над земята, за да си направя изводите, защото съм мераклия :) Дупката не мисля да я правя по-дълбока от 50-60 см, приблизително метър на метър, квадратна.

Samvgorata, бих оценил за снимки, защото ще "строя" скоро.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

По-бързо ще е, да, най-малкото заради по-постоянната температура и влага! Точно затова и тоя метод с дупките за бъдещо садене е добър. Но не е удобно да вадиш после от земята готов компост - не че не може, но защо?! А и да правиш стени на компостер под земята, защо? Като цяло гледай природата и се опитвай да я наподобиш :)

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
сандар

   Защо да си усложняваме живота? Компостът го правят основно торните червеи,

Калифорнийският е техен подвид, всички вършат работа. Купчина, върху нея някаква

покривка от всякаква материя, камъни за притискане и - готово! Забелязах(правя от години),

че при компостиране на хранителни и растителни отпадъци, е хубаво да се хвърли и малко

оборска тор, отлежала или не, служи като "мая". В торта се развъждат много червеи, които

след това е прехвърлят на отпадъците. Стават и кори от цитрусови, стига да не са силно отровени.

Понеже в купчината живеят и други създания, обработват се и местни отпадъци, но да не са много,

че ще умиришат района. Успех, лесно е!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
сандар

   Извинете, в горния пост думата накрая е "месни отпадъци", от месо, недоглеждане!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма
преди 1 час, сандар написа:

Компостът го правят основно торните червеи

Торните червеи компост не правят. Торните червеи могат да разграждат (т.е. ядат) само екскременти. Калифорнийските (Eissenia foetida) също спадат към вторичните разградители на целулоза и белтъци, които са основните съставки в сеното, което ядат животните. За да могат торните червеи да разграждат сено е нужно то първо да е заразено с гъби и бактерии и разградено до определена степен. В зависимост от съотношението между въглерод и азот в първоначалната смес се получава или гъбно- или бактериално доминиран компост. Червеите се намесват едва тогава.

 

преди 1 час, сандар написа:

е хубаво да се хвърли и малко

оборска тор, отлежала или не, служи като "мая"

Именно тази "мая" съдържа множество от нужните най-вече бактерии за началото на компостната ферментация, при която се развиват температури до 70 градуса, каквито червеите не биха изтърпели.

;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
сандар

    Колега Georgi Beorgi, Явно много сте чели по темата, може даже да сте агроном или биолог

по професия, но според мене никога не сте разравяли купчина растителни отпадъци, в която

червеите си "работят" и през зимата, стига температурите да не са отрицателни, Пълна глупост е,

че са необходими високи температури за разграждане и т. .н. В Бургас на 5-6 дни в поредната купчина

слагам събраните хранителни отпадъци и виждам голямата активност на червеите. Слагам и доста хартиени

отпадъци, почти всичко, без употребена тоалетна хартия, просто я изхвърляме в канала. Разбира се, участват

в процеса огромен брой микроорганизми, но си мисля, че нашите учени глави още не могат да се отърсят от

влиянието на най-напредничавата наука, съветската, а когато простият опит противоречи на нея, най-лесно е

да се отрече, добре че поне опонентът остава жив и здрав.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма
преди 1 час, сандар написа:

...

 

:flushed:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ganchata

Като цяло и двамата колеги са прави всеки за себе си защото говорят за различни методи.Ако компостната купчина се заложи наведнъж с правилно съотношение на въглерод и азот всички са чели че през първата седмица се наблюдава увеличение на температурата която достига до 70-80 градуса.В тези условия на никое червейче няма да му е гот.

Ако обаче отпадъците се натрупват поетапно,такова увеличение на температурата не се наблюдава,но за сметка на това червейчетата си работят доста добре.

В момента имаме 2 компостни купчини изградени поетапно и в двете гъмжи от живот - ЧКЧ.Последните поканихме преди няколко години и успешно се местят на местата за хранене без наша намеса.Популацията е стабилна - никога не поливаме компоста,макар че е добре по принцип да се прави през по-сушавите и топли месеци.

Първите ни опити с компоста бяха свързани с много хамалогия - надробявне на ситно,навлажняване,обръщане....сега само трупаме.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

И аз съм вече по абсолютно мързеливия метод.. ЧКЧ не съм внасял, но те от някъде си се самозавъдиха.. сигурно от тора от ЧКЧ, в който е имало яйца.. поливане също не правя.. при мен и на двете места където трупам в момента се отича водата от покривите на селскостопанските постройки.. 

Основната купчина е в празния кокошарник, като трупането при нас е с темп около 5 литрова кофа на ден, като веднъж в седмицата разхвърлям и около 5-6 литра утайка от кафе от офиса.. на финала на тазгодишния сезон надробих много от корените на доматите, още докато бяха зелени със косачката, както и зелената част от чимшира, който бастисах.. тогава беше набъбнала до височина около 1,5 метра, а сега е може би на 60-70 см..

В една траншея на сянка под сливата, където по принцип няма да сея нищо този сезон се изгаврих и в продължение на 3-4 седмици изхвърлях доста утайка от джибрите - чепки и семки от гроздето от поне 5 бидона.. за да не се вкисели добавих около 2 кофи дървесна пепел и го разбърках.. така за около седмица миризмата на джибри секна и синята плесен, която беше тръгнала да превзема купчината изчезна..

Но без преобръщане става доста по-бавно.. компост лично производство за тази пролет няма да имаме..

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Днес изкарах няколко колички "тор" от кокошарника.

Добра идея ли е да я разбъркам в купчините за компост или да си седи отделно?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

според мен е парфе

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Напоследък се заглеждам и по разни видеота за компост от дървесен чипс. Като било добре купчината да има над метър височина. Колкото по-голяма, толкова по-бързо. При мен, като ми докарат чипса, само 1 ден да се забавя да не го разнеса и почва да пуши, аха да се запали. :>

Та се чудя, дали да не пробвам да видя за какво време ще се превърне в приличен компост. И докато съм на темата, в случая май е важното всичко да е дървен чипс, вместо да е смесва с други материали.

И като се замисля, май лятото, когаото дробят клони с листа, ще става още по-бързо.. 

Ако става сравнително бързо и безгрижно, май на цената която ще легне, е добре. Като знам едно чувалче колко пари струва...

Сега се усетих и защо от Пловдив го изнасят за Велико Търново в някъв разсадник, а те компост правили....

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

Само от чипс ще стане чуден гъбен компост, от който можеш да си правиш и чай с микроорганизми за инфузия на почвата с тях. Проблемът с чипса от парковете е, че може да има някакви наднормени количества олово и други тежки метали, ама карай.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Това хич не прозвуча добре :>

Ще намеря начин да се самозаблудя и успокоя :д

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Гого, ако не си чувал за Жан Пен компост, хвърли един поглед! Прочее този компост ще е идеален за фиданките.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

За компостиране на дървесен мулч, дали ще е по-добре, ако се ползва такъв със зелените си листа по клоните?

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Репичка

Ето я и моята история на балконския компост. Сигурно звучи като работа за луди, в такова малко количество. Взех идеята от клипчета в ютюб, в които се твърдеше, че е възможно да си компостираш на терасата. Избрах си две шишета от 10 литра, продупчих ги, където мога. Не съм ползвала капак. След това се разходих до гората с две кофи, за да напълня малко шума
IMG_20180314_152747.thumb.jpg.a41df6a97dc6d0eff0277c36656c53fe.jpg

След това почнах да си събирам обелки от кухнята - плодове, зеленчуци, черупки от яйца, кафе. Веднъж се случи да хвърля обелки от варени картофи и всичко отгоре мухляса. Но оправих положението с листа. Двете туби държах върху долната тава - от тези за разсадите.
IMG_20180328_094309.thumb.jpg.c604a38f5d901b7727aa0b1295ebd0ab.jpg

IMG_20180328_094318.thumb.jpg.adc0b243ec7ccd629ff895ba08a844a6.jpg
Беше голяма теч. Имаше един период, в който нещата се слегнаха и изсъхнаха, след това пък станаха страшно влажни. Но в крайна сметка за 3 месеца си имах готов компост. Бърках с една тънка пръчка, като бърках е силно казано, просто дупчех из тубата, уж за да влезе въздух. В последствие започнах да си държа тубите в пластмасови кофи, за да не се разтича навсякъде. А и кофите лесно се мият. Това е снимка на готовия за три месеца компост и ако изглежда твърде добре, то е защото е смесен с малко пръст от чубрицата ми, която увяхна. Но определено прилича на почва и мирише свежо, не като в периода на разлагане.
IMG_20180618_201151.thumb.jpg.654a242c12c149dd9424eb108bc7b233.jpg
А последната снимка е от втората туба, която на дъното беше много мокра и оставих две седмици уж да изсъхне, за да почна нова реколта, а вътре бяха поникнали гъби (поне предполагам, че е някаква гъба или друг странен организъм)
IMG_20180619_075913.thumb.jpg.e043ddca5c836ab3cfd3c2f4764c6927.jpg
Компостирането в малки количества никак не ми се стори сложно. 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...