Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Rano Raraku
На 22.11.2016 г. at 17:15, сандар написа:

    Уважаеми съфорумници, Миналата есен ми попаднаха няколко чувала с недобре угнил оборски тор,

един чувал пресен тор, един чувал събирани по поляните , силно изсъхнали конски изпражнения, които

събрах на една купчина на двора в Бургас, заедно с листа, цели растения домати и краставици, органични

отпадъци от домакинството, доста вестници и накъсани парчета от велпапе, някъде около 2 кубика. Полях с

вода, покрих с два пласта черен, да го наречем найлон, притиснах от всички страни с камъни и... "забравих"

купчината до средата на лятото. През това време тя видимо се сви. През цялото време в непосредствена

близост не се усещаше неприятна миризма. Когато най-после отгърнах покривалото, беше се получил

отличен компост, целият пълен с червеи. Гледам и не мога да повярвам: Това бяха точно Калифорнийски

червеи, както ги има по снимките и клиповете. Съжалявам, че не направих тогава снимки. Сетих се, че

в купчината бях хвърлил и пръстта от една-две саксии, които бяха от купени растения. Споделих със съседката,

оправна дама и тя сподели, че и в тяхната градинка се е развъдил червен Калифорнийски червей по същата

схема. Той бил значително по-жизнен и измествал познатия ни градински червей. Дали това е възможно

и какви ще са последствията за екологията у нас? Намерих и споделено в ИН, че се открива в купени саксии,  

явно торът от Калифорнийски червей се продава с яйцата. Има ли повод за безпокойство?

Червеният калифорнийски червей не е калифорнийски, сиреч Американски. Повечето червеи в Америка са европейски червеи, интродуцирани волно или неволно от колонизаторите. Т.нар. "червен калифорнийски червей" на латински се нарича Eisenia fetida. Това е добре познатият на хората от село "торен червей", въпреки че и това не е правилно наименование, тъй като в торта няма само този вид червеи. Мисля, че бях чел някъде, че се нарича "калифорнийски", защото в някакъв калифорнийски университет група учени са опитали да селектират определени белези на въпросния вид червеи и да създадат чисти линии, които притежават въпросните белези. А тези белези са - по-бързо размножаване, консумиране на по-голямо количество храна и т.н. Но това си е най-обикновен торен червей от вида Eisenia fetida, дори да приемем, че на калифорнийците :D им се е получил експериментът със селекцията. В Америка такова понятие като "червен калифорнийски червей" няма. Те наричат червеите от вида Eisenia fetida - Red Wigglers и толкова. Така че нищо чудно, че в компоста си открил този вид червеи. Не, не са мигрирали тайно от Калифорния :D.  Всъщност това си е чисто Европейски червей, един от най-разпространените в България и си живее в Европа от милиони, милиони години, доста преди да е почнала еволюцията на човека и рекламно да го наричат "калифорнийски"  :D и да те лъжат, че е това е специален червей и да крият истината, че най-вероятно го имаш в градината си. Ако случайно в градината ти липсва - в гората под окапалите гниещи листа и дънери е пълно с тях. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Rano Raraku
На 20.02.2018 г. at 14:44, Оризаки Кошияма написа:

Торните червеи компост не правят. Торните червеи могат да разграждат (т.е. ядат) само екскременти. Калифорнийските (Eissenia foetida) също спадат към вторичните разградители на целулоза и белтъци, които са основните съставки в сеното, което ядат животните. За да могат торните червеи да разграждат сено е нужно то първо да е заразено с гъби и бактерии и разградено до определена степен. В зависимост от съотношението между въглерод и азот в първоначалната смес се получава или гъбно- или бактериално доминиран компост. Червеите се намесват едва тогава.

 

Именно тази "мая" съдържа множество от нужните най-вече бактерии за началото на компостната ферментация, при която се развиват температури до 70 градуса, каквито червеите не биха изтърпели.

;)

Торта е един от многото органични източници, които стават на компост. Точно както обелките от банани и краставици, окосената трева, сеното и т.н. Торен и компостен червей е едно и също понятие. Понеже в миналото епигеичните (надземните) червеи са се наблюдавали от хората по селата най-вече в торищата, оттам става популярно общото название "торен червей". Но в България торният червей не е един вид. Поне за три се сещам в момента - Eisenia fetida, Eisenia hortensis и Lumbricus rubellus. Сега обаче сме в пост-урбанизационния период и "торен червей" не звучи fancy :D и тези червеи ги наричаме "компостни". Калифорнийският червей, иронично на споменатото от теб, е именно класически пример за "торен червей" :D. Това е най-обикновен червей от вида Eisenia fetida, който обаче се приема, че е със селектирани белези. Само ние и руснаците го наричаме "червен калифорнийски червей". Защо? Не знам, а и не ме интересува особено. По всяка вероятност маркетингов трик. Ако продаваш торен червей за риболов звучи толкова примитивно и евтинджос, но кажеш ли - "Продавам компостен червен калифорнийски червей", виж как звучи. :D Лошото е, че има много малко информация за червеите в България, дори в Интернет. Голяма вина за това имат биологичните факултети.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
сандар

Та що за чудо е "червеният калифорнийски червей", толкова цитиран днес по темата вермикомпостиране? В Мрежата се среща и английското му наименование Californian red worm, като селекция на Lumbricus rubellus. Различава се от разпространения в България и изглеждащ, поне за лаик като мене, досущ еднакво, но пише, че под 10 гр. по C вече не е активен, а под нулата загива. За разлика от тукашния, който си се храни, макар и със забавен метаболизъм почти до нулата и не загива от студа при замръз. За сметка на това пък задокеанският се размножава на порядък по-интензивно, много удобно за производителите на вермикомпост (по-известен в търговската мрежа като "биохумус").

С годините разширих диапазона на използваните за храна на червеите материали. Добавих нарязани на парчета по около 10 см2 чисто вълнени парцали, както и водорасли , които събирам по морския бряг. Малкото остатъчна сол не пречи, даже напротив. Темата за солта и растенията е засегната доста в израелски и австралийски специализирани сайтове, там имат богат опит. Както и тези, които имахме градинки на "Слънчев бряг" преди реституцията. Поливахме обилно с вода със сол 1-2 промила, от което растенията се чувстваха отлично. Има и научни публикации по въпроса, но не са на български език.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
сандар

Отворих сайта koren.bg, от който по-горе колегата Emil е свалил pdf-файла. Авторите, някакви младоци, без никаква връзка със земеделието, се забавляват, като се правят на обществено значими. И преписват на воля откъдето им падне.

А колегата Emil дали има собствен опит в компостирането и вермикомпостирането? Не видях името му в темата "Компостиране".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Всичко хубаво идва от Македония, дори Панагюрското съкровище! Сигурно и дядо ми е македонец, щом разхвърляше угнил "боклук" из градината. :)

Интересно обаче, в моя компост от зеленина има много червеи, но повечето дъждовни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

На въпросите на сандар: Имам почти никакъв опит. Преди години се заитересувах покрай една моя колежка, чийто баща гледаше калифорнийски червеи. Една пролет, за да задоволи моето любопитство, тя ми донесе бурканче от детски храни в което имаше два червея и почва (вероятно и кокони). За ужас на жена ми ги настаних в една голяма саксия на балкона, в която имаше малко пясък на дъното. Започнах да ги поя и храня със зелени отпадъци от кухнята и остатъка от сутрешния билков чай( който аз си бера). От време на време хвърлях и малко почва. До края лятото саксията бе пълна. Есента като я разрових бях страшно изненадан, колко много червеи имаше, не можех да ги преброя. Компост нямаше. За за да не ги уморя ги закарах на моя вуйчо на село, който много искаше да се пробва с отглеждането им. Мисля че ги докара до едно "легло" метър на четири метра, което аз съм виждал. Сега какво е положението не знам, но и до ден днешен той разказва история за двата червея. Та тази въпросна година прочетох нещичко за домашните ми любимци на балона. От тогава имам спомен че канадците са ги създали а са известни като калифорнийски, както е и в живота един работи, друг обира лаврите. По този повод потърсих статия за това и попаднах на тази на koren.bg, която ми се стори забавна. А опитът ми с компостирането е също толкова никакъв: като кося тревата не я събирам, меля клоните и попълвам неравности из двора, а битовите отпадъци връщам в София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Rano Raraku
На 14.04.2021 г. at 10:22, сандар написа:

Та що за чудо е "червеният калифорнийски червей", толкова цитиран днес по темата вермикомпостиране? В Мрежата се среща и английското му наименование Californian red worm, като селекция на Lumbricus rubellus. Различава се от разпространения в България и изглеждащ, поне за лаик като мене, досущ еднакво, но пише, че под 10 гр. по C вече не е активен, а под нулата загива. За разлика от тукашния, който си се храни, макар и със забавен метаболизъм почти до нулата и не загива от студа при замръз. За сметка на това пък задокеанският се размножава на порядък по-интензивно, много удобно за производителите на вермикомпост (по-известен в търговската мрежа като "биохумус").

С годините разширих диапазона на използваните за храна на червеите материали. Добавих нарязани на парчета по около 10 см2 чисто вълнени парцали, както и водорасли , които събирам по морския бряг. Малкото остатъчна сол не пречи, даже напротив. Темата за солта и растенията е засегната доста в израелски и австралийски специализирани сайтове, там имат богат опит. Както и тези, които имахме градинки на "Слънчев бряг" преди реституцията. Поливахме обилно с вода със сол 1-2 промила, от което растенията се чувстваха отлично. Има и научни публикации по въпроса, но не са на български език.

Lumbricus rubellus няма нищо общо с т.нар. "червен калифорнийски червей", уверявам те. Той е морфологично близък до дъждовния Lumbricus terrestris, тоест, най-малкото е далеч по-голям. Понеже "rubellus" идва от лат. "ruber", което значи "червен" и някой се е хвърлил в неверни писания. Латинското наименования на калифорнийския червей е Eisenia fetida. Това е същият червей, който наричаме "торен". Да приемем, че в Калифорния наистина са селектирали определени белези и са създали чисти линии на торния червей и са си го нарекли заради заслугите "калифорнийски". В момента, в който започнеш да го отглеждаш навън, нали се сещаш, че няма как да спреш размножаването му с българските му "събратята" от двора/фермата. Така селектираните белези генетично почват да се размиват от поколение на поколение и се връщаме на кота нула, най-обикновен "торен" червей. Но все си мисля, че при положение, че вермикомпостирането става все по-популярно и съществува от години, е хубаво да има някаква публична официална информация защо аджеба го наричат "калифорнийски" и с какво се различава от "свободния" си събрат в купчината тор или в джибрито до казана, понеже и "двата" вида червей са Eisenia fetida, което на научен език означава "един и същи вид червей". 

Колкото до температурата си напълно прав. Тези дни правих разчистване и в купчина от неизгнила добре трева намерих два торни червея, зрели, не малки, наскоро излюпени. Тоест се преживели зимата, а сами сме свидетели, че имаше и доста студени дни и нощи.

Редактирано от Rano Raraku
  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване