Как си направих мини еко лозе

[Евгени 84]

     Няколко думи за замисъла. Имам две стари лози. Едната е чауш, а другата е някаква винена, но не знам сорта. Чауша е засаден близо до една слива и беше занемарен с години. Имаше метална конструкция, имитираща такава за асма, но ниска /пропаднала до ниво 1,5м/ и на практика разположена под короната на ставащото все по-голямо сливово дърво. Макар и растяща на сянка, лозата всяка година даваше доста плод, като се има предвид, че поддръжката за нея беше само орязването напролет. Тогава ме осени идеята да си направя лозе, което с минимална поддръжка да дава екологично чиста продукция за домашна консумация, като броят на лозите в него да бъде достатъчен за задоволяване на домакинството в неблагоприятни години, а при повече добив да раздавам и на приятели.

     Имам съученик и приятел от основното училище, който завърши във Франция лозарство и винопроизводство. В неговото лично стопанство отглежда над сто сорта лози. Помолих го да ми подготви пръчки за директно засаждане в почвата на постоянното место на бъдещите лози, като вече бях определил терена. Той ми подбра дванадесет сорта – според него достатъчно устойчиви – с добри вкусови качества и подходящи за експеримента ми. Уговорихме се напролет да ми даде пръчките. Това беше преди четири години. Тогава температурите паднаха на места до -24 градуса. Първият стрес-тест беше след такава зима да бъдат в добро състояние.

     През пролетта оформих редовете /четири реда с по шест лозички във всеки – това беше първоначалната конфигурация/. После взех пръчките /дълги около 60-70см. по две от всеки сорт/, издълбах дупки със свредел /15см. диаметър/, зарових материала, като оставих по две пъпки /колена/ над повърхността и полях обилно. До есента поливах по два пъти на седмица. Всички пръчки покараха и се развиваха добре.

     Сега няколко думи за почвата. Оригинално тя е герен /плътна, глинеста/. По съвет на агроном върху тази основа е разстлан тънък слой сатурачна вар за неутрализиране на Ph-то. Отгоре има насип от 50-70см. чернозем.

     На третата /миналата/ година тук валеше много често и като цяло беше мор за лозите.  Започнаха да се маносват, но аз отказвах да ги пръскам, а само прочиствах поразените листа и наблюдавах. Въпреки добре развитите стебла чепките на повечето започнаха да съхнат. От 24 лози плод дадоха само девет. Всъщност те имаха най-добри показатели на стрес-теста на дъждовете и маната. Старите листа, макар и с петна, бяха тъмнозелени, а новите листа не прихващаха болестта от старите.

     Резултатът на края на третата година беше, че от девет лози имах достатъчно грозде за в къщи, екологично чисто и с прекрасни вкусови качества. Тогава след продължително колебание взех твърдо решение и изкорених всички лози, които не са минали последния тест. Оставих само въпросните девет. Съкратих и единия от редовете. Сега имам девет четиригодишни лози /интересно – все бели сортове/ и девет пръчки от пролетта, повечето тъмни сортове, които тепърва ще преминават тестовата ми система. Набавих си ги от хора, които казват, че миналата година са брали грозде от тях. Верно – пръскали са, но нали затова си имам метод за подбор и отсяване на провалилите се. Два броя вече съм ги нарочил за „отстрел“ ама ще им отпусна още месец или два за всеки случай.

     Междувременно преместих конструкцията на асмата извън короната на сливата и я вдигнах на над два метра. Между другото чауша също се изложи миналата година и чепките му изсъхнаха, но заради дългогодишната вярна служба получи амнистия и сега напира да зрее.

     За идеята ми да мулчирам лозето със слама и неуспешния експеримент да заменя сламата с прораснал лапад вече разказах в темата за картофите под слама.

     Понеже около Пловдив си е доста жегата и без поливки не може да мине съм оформил почвата в редовете на лозите под формата на улей с широчина 60см. и дълбочина 25см. Когато напълня това корито с вода тя попива под лозите, достига до глинестия пласт и в дълбочина са задържа влажно.

     Налага се да правя и още един вид процедури. Кърша и колтуча доста клонки, защото иначе старите растения превръщат лозето в джунгла. Освен това без процедурата ще пострада количеството и качеството на добива. Оглеждам също за поразени листа и зърна и ги отстранявам, когато ги има, но такива случаи въобще не са чести.

     Следващата ми идея е да засадя между лозите в поливната повърхност магданоз, за да се предпазя евентуално от филоксера.

     Пожелавам на всички да консумират чисто и вкусно грозде като моето!

[Боби Димитров 1057]

А можеш ли да изброиш кои сортове ти даде твоят приятел, кои отпаднаха и кои останаха?

 

Също така, до колкото знам, в момента всички лозички се присаждат на американска подложка, която е устойчива на филоксера. Съответно хващане от пръчки не е най-добрата идея? На мой познат цялото лозе от над 80 корена изсъхна за едно лято от филоксера... щото не го знаел това.

 

А за магданоза, четох, че къдравия бил по-благодатен?

[Евгени 84]

Сортовете си ги бях записал някъде в една схема, но не знам къде съм я забутал. А новите пък въобще не ги знам какви са. Лозето на моя съученик е направено със садене на пръчки без подложка. Той, обаче, като правоверен унверситетски възпитаник пръска по схема. Всичко е обеззаразено, но не е според моите критерии. Наскоро научих за филоксерата. Затова и аз съм се насочил към магданоза.

[Евгени 84]

Нека спомена и за резултатите от още един експеримент. По принцип на лозите се оставят 8-10 чепки максимум. Аз тази година не спазих правилото и някои имат даже по повече от 20. Тези с най-големия брой /при мен са 4/ стават по-рехави, т.е. не всички заложени в тях зърна се развиват и общия обем на плодовете е същия като на тези с по-малко чепки. Догодина ще прореждам до нормата, защото при 8-10 грозда обслужването е много по-лесно.

[Евгени 84]

Днес се чух с моя съученик и се уговорихме като започне да зрее гроздето да дойде на гости и да идентифицира сортовете в лозето ми. Резултатте ще оповестя когато приключи визитата му.

[Евгени 84]

Ето няколко снимки от лозето с пояснения към тях:

 

Снимка на лозето откъм северната му страна.

Пет от новите лози, които засадих като пръчки тази пролет, не издържаха след лятната буря и огромното количество дъжд и жестоко се маносаха. Изкорених ги и догодина напролет ще засадя други. Оставих четири, за да продължа да ги тествам.

 

Тази лоза беше оформена като чаша ниско долу, но взех решение да не ползвам конфигурацията за в бъдеще поради няколко причини /1 - гроздето е по-близо до земята и е изложено на повече влага; 2 - по-трудно се обслужва стеблото при махане на листа, загърляне през зимата и разравяне на загърлянето напролет; 3 - по-трудно е да се оглеждат чепките за повредени зърна; 4 - все пак за човек над 1,90м. си е като наказане обслужване на лози с такава конфигурация/. През март лозата изглеждаше като малко пънче с диаметър около 3см. и една клонка до втория тел с дебелина на кутре.

 

Чепки от съседната лоза.

 

Следващата лоза - поглед от междуредието.

 

И тази догодина ще е на втория тел.

 

Тук се вижда как съм привързал с канап някои от клонките за третия тел. Започнах да прилагам тази процедура след един доста силен вятър, който откърши клонка с две доста големи чепки.

 

Ето я и третата чашовдна лоза, която догодина няма да бъде такава. Тук съм привързал клонките не заради тежестта на гроздето, а за да не се въргаля в калта и да не остава под вода докато поливам.

 

Всяка една от тези две чепки тежи по около 2кг.

 

Тази е съседната на горната и май е от същия сорт. Те се разпъпиха и разлистиха след всички останали. Като част от експериментите ми я разклоних още след първата година на първия тел. Расте си доста буйно и не ми се ще да я качвам по-нагоре, въпреки неудобството да се навеждам, за да я оглеждам и обгрижвам.

 

Още чепки като за десерт.

 

По-нататък като доуточня сортовете ще пиша допълнително.

[Евгени 84]

Споделям някои наблюдения и размишления през периода на зреене на гроздето.

 

При лозите, които оставих с повече чепки, установявам някои отклонения.

 

Дребнозърнестите сортове като цяло проредиха силно броя на зърната в чепките и зреят сравнително равномерно, но дръжките и разклоненията им стоят малко като съсухрени. Като ги откъсна пък до втория ден съвсем изсъкват и се превъщат на клечки. Едва ли е от сортовете. Явно 20 и отгоре чепки идват в повече на младите, макар и добре развити, растения.

 

Едрозърнестите сортове почти не проредиха чепките, но зърната в почти всички, особено по-големите чепки, не се развиват равномерно. Половината, максимум до две трети, зреят като първа партида, а останалите - по-късно и много неравномерно, като за 10-20% не се надявам въобще да узреят. И това го отдавам на недохранване поради претовервене.

 

Догодина ще оставям по 8-10 чепки на лоза, като задължително всяка чепка ще е на отделна клонка. И без това гроздето е прекалено много, за да го изядем, и прекалено малко за вино.

 

След бурята с многото дъжд по повърхността на някои от зърната на четири от лозите се появи нещо като ситна ръжда. Май е на гъбична основа /предполагам мана/. Понеже се активира при влага планирам да обера съответнте чепки преди следващия дъжд. Те и без това са почти за прибиране.

 

Освен това забелязвам проблем при най-големите чепки, защото те се състоят от два слоя зърна - външен и вътрешен, който по-трудно се контролира за отстраняване на заболели зърна. Обикновено пораженията стават забележими едва след като заболеят повече от 4-5 зърна. Заразата трябва да се отстранява, за да не обхване цялата чепка, а и съседните, и затова съм прибягвал дори до късането им преди да узреят напълно.

 

За догодина се замислям да предприема някои противогъбични мероприятия по време на зреенето. Обмислям варианти с препарати на база чесън или билки. Не е за пренебрегване и опцията масло от нийм. Конвенционални методи няма да прилагам, включително бердолезов разтвор - все пак идеята е да ям грозде без химия.

 

Ще проуча и също така възможността да засадя нещо в редовете на лозите, което да действа противогъбично. То ще бъде като допълнение към къдраволистния магданоз - него вече съм решил да го ползвам като съпътстваща култура против филоксера.

[Евгени 84]

За съжаление не успях да организирам навреме посещението за разпознаване на сортовете.

Догодина ще поправя грешката си.

[Варела 270]

И при мен на беломорски има три реда някакво неизвестно черно винено грозде...

стои си наследство от чичо ми Тошо, който беше мераклия за вино и ракийка.. лозите изглеждат потресаващо зле и много се чудя дали да не ги извадя до крак и да се пробвам с десертни сортове..

 

ти твоите разбра ли какви са?.. едното ми мяса на "Италия"

[Евгени 84]

Сред сортовете, които първоначално вкорених, имаше "Италия". Нямам идея кои сортове са оцелели в окончателната селекция. Всъщност, за мен не е важно името на сорта, а вкусовите качества и устойчивостта на болести.

[rururu 634]

Евгени, дай по някоя пръчка напролет и ние да пробваме! 

[Евгени 84]

Ще пратя на мераклиите да вкореняват. Само ме подсетете напролет, за да не стане като луковиците на Лозан. Тия дни се сетих, че му обещах да му изпратя с уговорката той да ми напомни по някое време. Май и двамата сме разсеяни и сега като гледам колко от извадените са останали няма да са обещаното количество а и не знам дали ще му е до получаване и засаждане сега.

[Лозан 154]

Сетих се аз преди седмица-две, но с оглед закъснялата подготовка на овошките за предстоящата зима, които успях все пак да пооправя за 4 дни, реших, че няма да те напомням. За лозето обаче се записвам и ще напомням. Лошото е, че не съм подготвил терен, а при мен това е възможно само есен. Пролетно време е много мокро за копане, а лятото земята се пука от суша... Аз също имам 4 лози на нещо като асма, която беше захваната от едната страна за фургона, който разкарах и сега е на "Л" конструкцията (ама онова "Л" с острото връхче). Два са Отел мисля и два - някво бяло с размери на зърната, като на Отела, но без тази дебела ципа и е доста сладичко. Искам да ги орежа напролет и да ги смаля с 2/3, но не знам как ще им се отрази. Болни са като цяло. Листата им стават на едни червеникави вдлъбнатини и издутини. Не го пръскам, не го поливам, само режа напролет. Забелязвам, че е много благодарно растение. Макар, че почти нищо не правя за него, то все си ражда добре. Мисълта ми е тези пръчки дали могат да се боднат в саксии до есента и тогава да се преместят на постоянните си места? Сега предстои да взема и едно съседно място с доста дървета и лози в него и направо не знам как ще смогвам, ама как да ГО НЕ купи човек - 600кв.м. а реално 1200кв.м заградено и използваемо, с къща с изба за 6000лв....    ПС: Има и кладенец....

[Боби Димитров 1057]

Действително подозрително ниска цена, предвид близостта до София! В нашите търсения под 10-12 Е/квм не сме виждали, а поне 4-5 години гледахме. Става дума за гол парцел. Е сега ми искат 32 000 Е за малко под 2 дка съседния парцел (в който се намира реално тая горичка, дето се вижда на снимките ми).

 

Купувай, после ще черпиш, време има, дет са вика, Коледа иде, отварям буркана със сланината, наблизо си, знаеш как стават нещата

[alys 538]

Нашата асма я захванахме през пролетта преди две години. Преди това ни бяха дали пръчки, които пуснаха корени и листа в съд с пясък, но жегата ги умори (изнесох ги навън и им видях сметката) и идеята с евентуално засаждане умря. Аз имам проблем с многото захванали се. Трябва напролет да оставя три, макс четири лози от девет, които вече качих на конструкцията. А има множество дребоси около тях, та не знам как ще се справя. Иначе самото засаждане било от лесно, по-лесно - бодеш, поливаш и чакаш. Сега съм почти наясно със себе си, че отел не искам, т.е. ще ги махна или ще си играя да присадя на тях от Болгара. Сега са два сорта - Отел и Болгар. Мислех, че Болгарът ще се нуждае от дундуркане, но не, роди няколко грозда и беше много хубаво.

[Лозан 154]

Алис, кога боцна пръчките в съда с пясък и кога смяташе да ги положиш на постоянните им места? Мисълта ми е дали ще е ОК да ги бодна в саксия с пясък през пролетта и есента да ги пресадя в градината? Ако някой има представа дали ще се прихванат ако ги пресадя на есен??

[Боби Димитров 1057]

Точно така направи, мисля, че ще бъде наред. На Мърводол даже по 2 години са седяли пръчки в тенекия от сирене с пясък и пръст...

[alys 538]

Лозане, не помня детайлите, но определено няма да повторя какъвто и да е подобен опит. Инцидентно бяхме на гости и ни подариха пръчки. Може да е било юни месец. Пръчките бяха в буркан с вода и бяха пуснали корени. Аз ги прехвърлих в съд с пясък и в един момент реших, че е по-добре да са навън и не ми се получи. Вкоренявала съм касисови резници в пясък. С тях се получи, но отново вкоренявах през февруари-март, после нямах търпение да дойде есента и ги засадих в градината по-рано. Но същата година опитах вкореняване на касисови резници есента и като видях колко добри и лесни резултати се получават, разбрах кой е МОЯТ метод (при касиса есента се оказа по-удачно). При тебе нещата явно стоят по друг начин и ако нямаш друга алтернатива, вкоренявай както и когато можеш. На твое място бих забола няколко пръчки някъде, където няма да пречат и няколко в пясък. Не е казано, че пръчките трябва да се забождат на прясно прекопано място. В едната градина имам боднати лозови пръчки и въпреки лошото ми отношение към тях, някои се развиват, дори ме накараха да ги резна и отново забодох пръчки. Хващат се. Друг е въпросът какво ще ги правя после, защото не им знам сорта и затова не съм наясно дали да ги оставя или да ги изкореня. Понякога се получава да ти подарят от три места и се чудиш какво точно да ги правиш.

[rururu 634]

Понякога се получава да ти подарят от три места и се чудиш какво точно да ги правиш.

Давай насам!

[alys 538]

Нямаш грижи.