Cucurbita Maxima

Екзотични култури

25 мнения в тази тема

Отглеждате ли нещо по-екзотично за нашите ширини, като чайот, тамарило и други такива? Предвид нашия климат ми се струва, че имаме добър шанс с южноамериканските и другите топлолюбиви растения и ще ми е много интересно да споделите опит в отглеждането на такива, както и да науча за още екзотични ядливи растения.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Майка ми отглежда перуански физалис край морето и мисля, че имате добър шанс с него. Интересното е, че колкото и рано да насади семената, разсадът не тръгва докато не стане един определен момент (семената са в светла, топла стая). В крайна сметка някъде към юли началото успява да засади добър разсад, но сезонът дори там се оказва къс - има случаи края на октомври продължава да дава, но вече не може да узрее добре и е доста кисел. За разлика от узрелия през слънчевите, горещи дни, който е сладко-кисел.

 

Сега сме сложили за първа година на Мърводол на капковото физалис от нейния разсад, но той не само, че още е доста по-дребен като растение, а и като падне на 1 окт сланата и ще е край преди да узрее много-много. 

 

Иначе е чудесна култура и се съхранява много добре, предвид какво меко плодче е. Децата го харесват заради шушулките, а и особения цитрусово-ягодов вкус.

Cucurbita Maxima хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Насадих в двора дръвче хинап. Сред приятелите ми то се счита за екзотика. Аз пък съм го забелязал на десетки места и лично зарибих двама от приятелите ми да си го посадят, като им подарих издънки. Гледа се много лесно. При мен поддръжката се изразява в няколко поливки годишно и оформяне на короната с лозарската ножица, защото е бодливо и ако се запусне е проблем да се берат плодовете.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето как изглежда хинапа в началото на септември:

 

gallery_193_18_3093943.jpg

 

Плодовете са още зелени и затова почти незабележими.

По-ясно се различават на големия формат на снимката.

/с кликване върху нея ще се отвори/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имало два вида хинап, питомен и див, май питомния е без бодли. Аз съм опитвал само сушен и явно само питомен, защото се говори, че е страшно вкусен плод, а на мен ми се видя доста безвкусен, неприятно гъбест вътре и с твърда ципа. После запознати ми казаха, че най-вероятно съм опитал питомен, другия бил с много наситен вкус и по-сладък. Оставам скептичен до лична проверка.

 

Ще чакам да кажеш и ти как ти се вижда :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моят хинап е див. Като цяло предпочитам плодове "близки до оригинала". Има си бодли /доста остри, дълги до сантиметър и за една година стават малко по-твърди от дървесината на самото дърво/. Плодовете са с големината на средно едра маслина /около 3см дължина/ и със същата форма. Костилката е и тя като маслинената със същата големина и форма.

 

Култивиран хинап съм виждал да продават на "Четвъртък пазар" в Пловдив /4лв килото/, но не съм си купувал да го пробвам. Формата и големината му наподобяват круша петровка. Дали има бодли мога само да гадая.

 

Боби, ти си опитал презрял плод. Хинапчетата, след като достигнат максимална големина, започват от тъмнозелени да стават тъмнокафяви. Като покафенеят изцяло запазват твърдостта си /като на току-що откъсната ябълка айвания/ до 10 дни. В този период са годни за ядене. После придобиват структура на сюнгер и блудкав вкус.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разбирааам, това обяснява вкуса... Този, който съм опитвал, беше с размер като на фурма, че и на вид го докарваше на сушена фурма, даже първоначално реших че са вид фурми... Е, ще дебна за пресен див в бъдеще :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Можеш да почнеш с дебненето. Вчера изконсумирах първия плод за тази година. Свежи и годни за ядене са само когато са изцяло кафяви и твърди. До седмица или две ще се появят и по пазарите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имам две издънки от хинапа, които мога да подаря на желаещите да си засадят. Едната е висока 50см, а другата около 70. Преместването им е най-добре да стане напролет преди да са се разлистили. Хинапът се събужда от зимен сън след всички останали овошки в градната ми /някъде към края на май/.

 

Отглеждането на хинап е лесно. След засаждането на дръвчето първата година се полива през една или две седмици. Подрязва се с лозарска ножица всяка пролет. Короната му може да бъде оформена по най-различен начин. Например аз я оставих с два големи основни клона, които разтварят короните си на височина над 2м., за да не се набуча случайно на някой от бодлите /виж по-горе снимката/. Височината скъсявам до положение безпроблемно да бера със стълба до най-високите клонки. Вътрешните клони също ги разреждам като гледам при бране да има достатъчно место да си пъхам ръцете без да си съдирам кожата. Не че бодлите са чак толкова много и свирепи, но са си неприятни при одраскване.

 

Хинапът не се нуждае от пръскане, торене и поддръжка около дънера, освен отстраняване на издънките /2-5 годишно/. Вече подарих няколко и отзивите са, че се прихващат без проблем. Всъщност така си го посадих и аз.

 

Мераклиите нека да заявят поръчките си още сега. Напролет ще извадя посадъчния материал, ще го опаковам и ще се уговорим как да го изпратя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шпионин в чушките  :)  Интересно, дали биха могли да се завъдят авокади при нас.

 

036229501-big.jpg

 

И фурма.

 

036229837-big.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ехааа, аз си мислех, че да посадиш моркови и да излезе магданоз е греда, ама при тебе садиш пипер, никне авокадо - това е от дузпа в тъч! :)

 

Евгени, ако до пролет не се намери мераклия, аз бих подслонил един хинап, дори и два, макар че и двата ще са в много спорни за хинапа условия. От друга страна, ще видим на практика вирее ли в западна България!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, ще ти запазя поне една издънка от хинапа. През пролетта ще се разберем как да пристигне при теб.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние го пробвахме най-накрая този хинап. Хареса ни и ще садим. Но не ми се чака до напролет, че есента гледам добре ми се хващат дръвчетата. Ако не стане нещо, ще се наредим и ние на опашката  :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами освен Евгени да прати и двете сега на есен до мен, а ние с Тиквичка ще се видим в София - тя мисля че знае къде ми е офиса?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стига да е удобно за Евгени и хинапите естествено, аз съм ОК.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уточнете се кой да ги получи и в четвъртък ще ги изпратя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имам в градината ето такова дърво.Мислехме, че е акация, но скоро ни казаха, че е рожков.Ако е така и ако се събират шушулките, които са няколко хиляди на година как могат да се обработят за да се получи брашното

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сигурни ли сте че това е рожков. Това което сте снимали прилича много на гледичия (http://www.balkep.org/gleditsia-triacanthos.html), но не виждам дали има бодли по дървото.
Аз доста търсих откъде мога да си купя рожков. В България най-разпространен се оказа дивия рожков:  http://zelena-prolet.com/Cercis_siliquastrum
Ето това е питомен рожков:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Листата и шушулките на гледичията и на рожкова се различават много добре.
Относно брашното от рожков, то се прави от самите шушулки на питомния вид. Тук може да прочетете подробно описание:
http://rawharmony.blogspot.bg/2011/07/homemade-raw-carob-powder.html?spref=pi
 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това е див рожков - Cercis Siliquastrum.  Наричат го още Церсис или Юдово дърво.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Василка е съвсем права. На снимката на Хоби Работилничка определено е гледичия (honey locust) - нелошо дърво, макар че не живее дълго и има научни спорове дали е азотофиксиращо! А на снимката на Гого е див рожков. 

 

На въпроса, как се прави брашното - много е лесно. Вадят се семките от шушулките, сушат се идеално (най-добре в слънчева сушилня) и се мелят в добър блендър, докато станат на брашно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз като бях в Испания много обичах да лапам "капарони" :D Не мога да намеря български превод. Аз съм ги ял само мароновани нещо като кисели краставички, много вкусни и интересни. И не са много евтини. Ще проуча и ще пробвам да завъдя тук. Ако някой икса ще му донеса :D

 

А един приятел тук има лимоново дръвче което дава лимони но, казва че много бавно, около два сезона зреели или нещо такова. Зимата го прибират на закрито при котела за парното.

 

Ето капароните :o

20110125014747-alcaparron-caparrones-cub мммммм

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това на снимката, ако не се лъжа, са каперси (Capparis spinosa), по-точно плодчетата. Нe съм сигурен в нашия климат (изключая южните части на струмската долина) дали ще вирее, по спомен при -5 умира?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.