Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Recommended Posts

Cucurbita Maxima

Тази пролет пробвах първите си разсади и постигнах изумителни неуспехи. Моля по-опитните в тая дейност да споделят малко ноу-хау, че да н'съ излагаме пак догодина  :rolleyes:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Питай по-конкретно. 

Коя фаза не се е получила? 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Cucurbita Maxima

То нали знаеш, човек като няма опит в нещо - даже не знае и какво да пита. Та затова се надявам на вашите споделени "разсади for dummies"  ;)

 

Конкретно при мен се получиха няколко неща - краставиците много се издължиха, станаха прекалено крехки и повечето ги почупих при саденето. Това, предполагам, е от липса на светлина. А черитата пораснаха 5-6 см и спряха, и месеци наред стояха така, дори след като ги изкарах навън. Това пък мисля, че се случи заради недъгавата пръст, тоест "струмски песък", в който ги бях насяла.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Аз пък направих нова тема, мисля, че е подхоящо. Разсадът не е сложна работа, само ти трябва епична подготовка и мощна техника и доста свободно време :D

 

Ако ти липсва едно или повече от тия неща, най-добрият ход е да не бързаш. Комшята слагал домати в кофички на 21 януари. Ти седи споко и си питай дедовия, както казват в другия ти любим форум. Другия краставици в началото на март - седи споко. Вие сте на топло място - дори да почнеш без разсади и всичко навън като се стопли, пак ще си по-напред от 75% от държавата.

 

Какво правя аз: смесвам торф MKS1, ЧКЧ и перлит. Това го слагам в табли за разсад. Поливам само отдолу - направил съм си тарелки за водата под таблите, но става идеално и върху нивелирано OSB3 да сложиш един найлон и по една греда 5х5 от всяка страна, а отгоре - обръчи и найлон, ако искаш мини парниче.

 

Доста съм мъчил разсад в домашни условия - ще рече в стая, вкл. бях префасонирал едната стая-склад в офиса с маси и лампи за растения, но е страшна занимавка и се оказах. Ако препитанието ми беше 100% градинарство, тогава щях да имам голяма оранжерия, в която си правя вътре една малка, слагам си цистерните с вода и компоста за отопление и си гледам разсад ако ще от декември.

 

Но сега си го правя вън, под найлон в градината ако бързам, на перваза в София ако не бързам (София винаги е 3-5 градуса по-топло от околията поради ефекта на топлинния остров). В години като тая, когато пролетта беше през зимата, а есента - през пролетта, не е безпроблемно, но основно защото охлюва върлува. Ако ми беше станал по-рано разсада, просто щеше да седи в земята без да порасте особено. Така че основното е да не се бърза.

 

Най-честите проблеми са издължаване - избързал си прекалено със залагането, изсичане - избързал си прекалено с поливката и си на закрито, мухлясване и от сой - виж предишното, буби - на закрито си и си избързал с едно от двете :)

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

За краставиците е най-добре да направиш разсад, който почти веднага да може да се насади. Те и без това тръгват бързо да се развиват. Като поникнат и се хоризонтират листенцата (котиледоните), садиш. Ако искаш да си играеш като мене, слагаш семената в малко пръст в кофичка от кисело мляко, като започнат да се издължават, засипваш. След това дори да са се издължили, се садят така, че само листенцата да се показват над земята. Ако трябва, може и полегнали да са. За да не се издължават, веднага след поникването трябва да се преместят за известно време на по-хладно, но светло и по възможност слънчево място. 

Черитата са се стресирали. В оранжерията бях насадила в кофи и тенекии черита и Лабрадори (много ранен домат, препоръчвам, ниски растения). Въобразявах си, че ще мога да ги изнеса и така да си ги отглеждам. Обаче много поливане искат и в един момент ги пресадих в градината. Доста време им трябваше да се освестят, а едното чери така и не мръдна повече, но му зреят доматчетата. То е балконско чери Вилма. Най-ситното растение сред доматите. Едвам се вижда, така да се каже, ама си има много доматчета. Сигурно е около 20-25 см високо. 

Та повечето разсади искат да поникнат при 25 градуса, после да са на по-хладно, но светло и слънчево. Много от разсадите ги правя, защото установих, че не мога да контролирам влажността навън, при нас е студено нощно време и е загуба на време да правя външни разсади или да садя директно. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Привет, да освежа и аз малко темата.. порових се и уж прочетох всичко на търсене "разсад" във форумите, но не открих отговор на два три въпроса които ме тормозят.. та тук ще ги драсна, а ако някой вече е отговарял на нещо подобно моля да ме извини и директно може да ме "упъти" към поста си..

Първо относно бройката в резерв.. по написаното в Пермакултурната Домашна Градина на Линда Удроу планирам да засея около два пъти повече семена от необходимото за да имам в последствие поне 1/3 пикирани расадчета в повече за резерва.. идеята ми е да избера само най-силните за засаждане навън, а и после да имам за присаждане ако нещо ми ги опасе в първите една-две седмици.. миналата година например от престараване толкова много разсад домати направихме = погубено време за пикиране.. а накрая се озоваха на компоста.. та въпроса е така ли (как) го правите вие с резервите?

 

Втория въпрос е за почвената смес за разсада.. миналата година бяхме на торф и пясък.. но като знам, че добива на торф не е от най-екологичните дейности малко се чудя тази година дали да не пробвам по друг метод.. и без това имам около 2 кубика компост.. тъста ми навремето "печеше" почвената смес за разсада (1:2 ситно пресяти пръст и компост) в един леген на 150 градуса за 20-30 минути.. твърдеше, че така най-добре се обеззаразява и по този начин най-лесно се оттървава от всички буби, гъби и семена.. друго подобно, което съм виждал на живо да се прави е обгарянето с горелка на лехите в оранжерията преди фрезоване и посаждане на разсада.. порових се малко и според мен до 200 градуса целзии ще изпържа само микроорганизмите, а основните микроелементи би трябвало да се запазят.. което би ми свършило идеална работа докато разсада позакрепне и стане за разсаждане навън, а там ще си го тресна върху "жива" купчинка компост.. някой друг да се е гаврил с почвата за разсада по този начин?

 

Третия въпрос е как планирате плавното узряване в градината.. например сега съм се наточил да изпробвам със сигурно 8-10 вида домати.. 3-4 вида ранни, 2-3 средно късни и 2-3 късни.. то това за доматите ще си го постна в конкретно нея тема, но питането ми по скоро е - дали ако при посяването на семената оставя 1 седмица разлика между ранни и късни сортове.. после при пикирането също по една седмица разлика и при пресаждането в лехите пак така с по една седмица ще стане работата с плавното зреене.. някой правил ли е подобно планирано отлагане? 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Страх лозе пази. :) Няма как да предвидиш точното количество запасен разсад. За да стигне, трябва да остане. Това е принципът. Не се знае каква ще е кълняемостта, колко гладни черни скакалци ще решат да прегризват стъблата. За последния сезон ми потрябваха сигурно десетина коренчета допълнително, а изхвърлих над 50, от които повечето пикирани. Някой ще каже защо не съм ги предложила на другарче. Ами не съм сигурна дали няма да има някакви нови поражения, които не очаквам и си ги поливам до последно. Накрая вече е към средата на юни, когато в други градини има ранни домати. :) Тогава вече решавам да се разделя със запасите.

По отношение на плавното узряване - още по-трудна мисия - опитай с разлика от две седмици, но като стане топло, според мене, всички "закъснели" настигат останалите. Когато пробвах втора реколта в оранжерията, сях на 1 юни, садих на 1 юли и първите домати узряха през септември. А за градината сея към края на март, садя в края на май и бера в края на август (в общи линии). С други думи, при късното сеене се скъсява с цял месец вегетационният период. Дори Лонг Кийпър успя да узрее въпреки старанието ми - сях го по-късно, ама той настигна останалите домати. Сега имам едно доматче от този сорт, което оставих да видя докога ще оцелее. Златно съкровище сдаде преди седмица ли беше... При мене няма проблем с плавното узряване, защото климатът е по-суров и проблемът е с по-бързото узряване или узряването изобщо. Тук късам по няколко домата, оставям вкъщи и чакам да узреят. В противен случай може и нищо да не успее да узрее до беритбата. Е, излъгват се да узреят, но не мога да ги чакам цяло лято. Ако си в място с топли нощи, не очаквай плавно зреене. Може би трябва да се наблегне на различни сортове на отглеждане. Примерно - Лабрадор ще узрее пръв, след него би бил друг сорт и накрая Розов блян. Блянът е късен домат. За основните, т.е. тези след Лабрадор ми е трудно да дам пример, защото на някои не им знам сортовете. При мене такъв е един, за който взех семена от Кнежа. Не, че няма и други, но тези са ми направили впечатление.

Иначе сея и пикирам в градинска почва, размесена с малко пепел, малко пясък, малко оборска тор. Понякога съм слагала утайка от кафе, но май то не се харесва на всички, така че без него. Кафето подкиселява почвата, а при мене си е кисела и без него. Ако съм купила торф, слагам и малко торф, защото той олекотява почвата и на семената им е по-лесно да поникнат. До компост няма да стигна. Имаме няколко овце и първо те минават да си харесат нещо за ядене от растителните отпадъци и след тях не остава почти нищо. Понякога дори котките се застояват там - може би си харесват обелки от варени картофи и още други храни, които не съм запомнила.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Сложна работа, едва ли има универсален отговор.

 

За количеството - нашия личен разсад не става добре и не е достатъчен. Ние го правим само от 2-3 години и в мега-неудобните условия, сигурно затова. Бих правил винаги много повече разсад, защото ще има на кой да го дам, а дори да иде на компоста - какво от това, не се похабява? Ако пикираш - да, губи се време. Ами не пикирай!

 

Общия семеен доматено-пиперен разсад се прави в студена леха на Мърводол и там става като райграсен килим. Прави се гъсто, да се топлят растенията. Не се пикира, скубят се и се садят. Мега бързо е като време, защото с 1 подготовка наедро получаваш няколко стотин корена разсад. Например последно бяха 300 + 150 домати (3-4 сорта) и поне 300 чушки (2-3 сорта), като това цялото нещо е на 3-4 квм леха, а вътре има и чубрица разсад. От тая леха, при развалянето й, се хвърлят стотици нефелни коренчета, които обаче са доста по-добре от нашия разсад, правен пред офиса в тарелки, който става по-късно и по-слаб.

 

Тиквички, краставици и тн правя в тарелките с по-големи гнезда, по 2 семки в гнездо и не пикирам. Като направят 2-3 истински листа ги слагам в земята. И ги изяждат плужеците, но това друг въпрос.

 

---

 

За почвата, аз ползвам смес от торф (MKS1) + перлит + чкч. ОК, торфът не е местен и устойчив, но ползвам много малко на фона на всичко и нямам алтернатива. Каквото и друго  да искам да ползвам, трябва да го купя / внеса. Смолницата не е добра идея за разсад, пясък нямам никъде под ръка... но мога да си представя при един крах че бих ползвал широколистна листовка + компост + смолница + пясък от някоя близка река. Не бих пекъл почва, не бих я горил. Торфът е обеззаразен и всъщност повечето земеделци препоръчват да не се ползва чкч по тая причина - че може да е вектор на зарази. Но аз не съм фанатик на чистота, стерилност и тн. За момента ми стига да измия нещата и да ги оставя на слънце и УВто да си свърши работата.

 

---

 

За разсрочването на домата, искам да се съглася с Алис. Растенията се настигат. Ако сложиш моркови през 2 седмици, някъде в края на лятото почти всички моркови от първите 2 месеца ще са еднакви. Ще има едри във всички лехи и ще има и дребни във всички. Най-последните 4-8 седмици ще са късната реколта. Но за мен е хамалогия и на практика невъзможно с нашето semi-weekend градинарство, което понякога не ни дава и 1 час седмично в градината, да правя такова разсрочване.

 

Освен това има нужда от голямо количество седяща свободна площ. Например, ако имаш отделени 50 квм за домати, вместо да ги насадиш вкупом в началото на май, трябва да ги държиш празни, и оплевени, и не-тъпкани, поне до края на юни. И това е само 1 култура. Ами ако искаш да разсрочиш 10? Не мисля, че е невъзможно, но изисква съвсем различно отношение - това да ми е професията и да се занимавам само с това. И да имам няколко дка подготвена мулчирана леха, която седи и чака.

 

Много по-логично е да стане със сортовете работата и евентуално 2-3 транша за други култури като тиквички, моркови, краставици и тн. Дори и това е трудно (за нас), защото примерно лятото разсадите не се развиват така добре като през пролетта, искат да си до тях непрестанно, водичка, сенчица, глезотийки, а-у. Плевелът е в силата си също.

 

 

Едва ли ти помогнах с нещо, но поне можеш да се успокоиш с това колко по-зле сме :)

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Забравих за обеззаразяването. Няколко години подред преди да засея семената, поливах почвата с вряла вода, но последните две само с топличка, за да им е топло. Не виждам абсолютно никаква разлика. Единствено пясък съм слагала във фурната, за да го изсуша, с цел в него да сложа за зимата праз, моркови, цвекло, пащърнак. Оказа се, че във влажен пясък ми се развалят зеленчуците. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Алис, Боби, благодаря за споделеното.. 

С разсада в резерв ще я карам по-полека тая година, че все пак парЕ съм наплатил за семената ;) ако си бяха моички събиранки хич нямаше да ги жаля..

 

За плавното узряване още се чудя.. защото и на мен миналата година тъй ми се видя, че се се настигат яко.. даже имах три сандъчета непикирани домати подарък.. ми те не само наваксаха ами и задминаха най-ранния пикиран разсад.. точно като тръгваха да растат непикираните бабереци се уцелиха 10-15 дни валежи през ден.. а другите домати, които бяха 3 седмици по-рано засадени на открито пък им окапа цъфналата втора китка цвят.. та както викаше дядо ми Вълчо - "ко да го праиш.. Природа.." ... от друга страна погледнато пък това със плавното сеене и разсаждане си е по "айляк раута"  :) .. по-малкинко.. полекинка.. но ще видим..

 

Обеззаразяването по принцип не ми е проблема, а по-скоро се чудя как да стопирам тревите и плевелите, които ще тръгнат като луди от компоста.. че треволясването ми се получи много нагледно в спанаковата леха сега през септември.. 

20161023 112607

 
{29.12.2016, 13:46} Ама сега като гледам снимката и пак си мисля и премислям :rolleyes: .. то при "равен старт" самораслите домати първи изскочиха и изпревариха всичко друго.. ша зема да се направя на :ph34r: и да пробвам пак така и с разсада напролет.. некупуваните семена направо изтеглиха късата клечка.. :D
Редактирано от Варела

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване