Боби Димитров

Домати

203 мнения в тази тема

Сан Марцано ги гледах втора година, добри консервни са, принципно могат и без кол, но на кол се справят по-добре, за жалост. Поне нямат нужда от култучене. Тая година прочее без разсад - имаше някакви саморасли домати из лехите, оставихме ги където са си и станаха най-добрите растения в градината.

 

Лингвиза и Опалка бях взел и аз, но от 24 семена, само няколко покълнаха (вероятно по моя вина), а от тях само 1-2 успяха да оживеят до леха и после умряха в сушата. Иначе имах големи надежди за тая Опалка :(

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Рио Фуего гледа майка ми като втора реколта домати, за консерва да има за на есен, без кол, става ЖУНГЛА, но дават и в доста тежки условия на жега и малко вода.

 

Рио Гранде гледах аз тая година вместо Сан Марцано (от него имах само 2-3 корена саморасли). От Грандето съм по-доволен спрямо Марцано (вторите имат повече кухини/въздух вътре и по-дебела ципа), но за жалост ми изгниха всичките корени след наводнението в края на август и набрахме само 1-2 кофи.

 

Прочее Сан Марцано лани се представиха мега добре предвид това, че целия първи и втори завръз беше с върхово гниене (нямаше как да ги поливаме => липса на калций). Кат почнахме да им слагаме по една шепа вода да на корен седмично, изчезна гниенето и до късно си зряха, защото имаше топла и суха есен. Изгубихме доста количество, защото налягаха по земята и ги папаха плужеците, но нямаше физически възможност за вдигане на колове.

 

Отделно от това, масово доматите бяха много дребни, но въпреки това имаха много добър вкус като сос. И вече по-горните завръзи, дето все пак имаше някаква вода, станаха по-нормални като размер.

 

Ето снимка на отрупани налягали безколови Сан Марцано:

20478614558_94d1dcda7a_c_d.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доматите, които съм намислил за 2017та.. Повечето са от хоби семена.. Някой не съм много сигурен ранни ли са и на колове ли са, така че помагайте..

 

 

Мога да гарантирам, че Лабрадор е ранен, което не означава, че не можеш да си го засееш юли и да си го ядеш октомври, просто от времето на засаждане до времето на узряване на първите плодове минава доста по-малко време, а кога ще го засадиш - ти си решаваш.

 

Черешките по принцип също зреят по-бързо - затова сигурно ще можеш да ядеш биг сънголд и черни черешки по-рано отколкото някои едри домати, но индетерминантните домати дават плод през целия сезон, така че определението ранни или не, ако се има предвид кой месец дават реколта за тях е относително - общо взето при мен от края на юли до слана (средата-края на октомври) те си раждат. 

 

Детерминантните (може условно да бъдат наричани и безколови) обикновено раждат масово, едновременно и еднократно  - и в зависимост от характерния за сорта период на узряване - можеш да получиш реколта в желаното време, като ги засееш в съответен момент. Както в примера с Лабрадор - би могъл ранен домат да отглеждаш за късна реколта, за да правиш зимнина. 

 

Вкусът на доматите е въпрос на вкус - от изброените от теб съм опитвал черитата - Черни черешки и Биг сънголд - и двете много ми харесват. Лабрадор ми харесва преди всичко, че много бързо почва да ражда и може да ядеш домат още в края на юни, ако го засадиш началото на май, но на вкус не е нещо особено в сравнение с по-късните. Праскова определено не ми харесва, дребни и неособено вкусни домати - няколко години вече го гледам на различни места (по-слънчеви и по-сенчести) с надеждата да се получи нещо, защото на пръв поглед е интересно да имаш мъхест домат - но на вкус не мога да го докарам и вече се отказвам - дори не съм събрал семена. 

 

Между другото ние на коледа си хапнахме домати Златно съкровище, имаме и за Нова Година, а ще оставя няколко и по-натам да видя колко ще издържат...  Много държеливи тия домати наистина! Де да бяха и толкова вкусни.... 

Варела и alys харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ру чаках те да се намесиш... благодаря

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма безколов домат (знам, че се повтарям). :) Колци за всички, дори за Лабрадор. Само височината може да бъде различна. За Лабрадор 20-30 см колче над земята е достатъчно. Сан Марцано връзва добре, но както предполагах, не е за моя вкус. За Лабрадор много съм писала в началото на темата. За мене той е само за ранен. След това конкуренцията ще го засенчи. Невес азорско червено - не са лоши, но не знам дали ще ги повторя. Може да се считат за късни.

За другите сортове нищо не знам.

При мене доматите на детерминантните не узряват едновременно. Запомнила съм едни от Кнежа и Сан Марцано, които имаха зрели домати на интервали от време.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има ли някой който да е сял доматите за оранжерийно отглеждане , защото аз вече я свърших тази работа.

Много размишлявах кои да бъдат сортовете , борих се с акъли - но и този път заложих на вкусното , а не родовитото.

Аз харесвам много гигантите Бг Фантазия и Розов блян , които установих че най- добре плододават при мен в оранжерията, Сърцето на Албенга и Червен крушовиден.

За ранен сорт избрах Афен .

За първа година сях и гигант розов Хоместеад, за който като че ли не прочетох добри отзиви в горните постове, но най- добре ще е да го опитам.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет, Иванина! :) Хоумстед е вкусен, едър. Вярно, разпуква се, но си заслужава да го опиташ. Както и повечето едри сортове, не се отрупва с домати. Първоначално ми се стори сухичък, но това е в сравнение с Розов блян. Сега мисля, че това не е проблем и отново ще го сея.

Афен при мене не се получи, така че съм без него. Четох много добри отзиви за Ръгби F1 и ще го сея в оранжерията и в градината. За ранен при мене по подразбиране :) е Лабрадор, но само в оранжерията.

А Сърцето на Албенга и Червеният крушовиден облистват ли се много? Трябва да реша кои сортове да са в оранжерията.

Иванина, ще сея месец след тебе, ако времето позволява. Сега нямам условия за разсади. Ще се опитам да сравня Розова магия и Розов блян. Миналата година бланът се представи най-зле от всички останали. Не знам на какво се дължи. Открих обаче още доста сортове, които харесах като вкус.

Иска ми се някой да сподели нещо за Рила F1. Ще опитам някой и друг корен и от него. Очаквам родлив, но невкусен домат. Дано да греша, та ще проверя. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Alys, как определяш кои сортове са за оранжерията и кои за градината?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ру, ако много се облистват, трудно се гледат в оранжерия. Не е невъзможно, но е трудна вентилацията. Трябва да се колтучи много здраво, а аз ги изпускам. При висока влажност вероятността да се разболеят е по-голяма. Първата година бях насадила само Паулина и Розов блян. Накрая приключих сезона със сиво гниене, което опропасти последната реколта. Може би при по-голямо разстояние от 40 см биха се получили нещата. Втората година, т.е. миналия сезон, насадих Паулина и Афен близо до едната врата, а близо до другата врата един селски (който не одобрих), Панекра и Мондиал, и два Опал БГ. В средата бяха сърца, два средно дребни, един Голден Сънрайз, три Бренди бой и пет Лабрадора. Всичко беше ок с вентилацията. Да обясня още малко. Оранжерията ми е 7 м на 3 м. Половината, т.е. 1,5х7,0 садя домати, а другата половина - краставици. Доматите садих през 40 см (на око и мерено с педи). Събраха се около 35 корена домати в три реда по дължина. Освен доматите имах пипер точно до вратата и в средата между доматите, също няколко алабаша и голяма туфа магданоз. Бях засадила и тагетес, но го изскубах и преместих в градината, защото беше станало много гъсто между доматите. Ох, чудя се дали да изтрия и редактирам, че нищо не се разбира, ама хайде, нека остане. Бренди бой са с картофен тип листа, сърцата са рехави, Лабрадорът е дребос, Панекра и Мондиал се държаха перфектно относно листата, ама не се ядат тези домати, а Паулина и Афен си завъртяха листата, поникнаха колтуци от всички възможни места, особено на Афен, Голден Сънрайз да беше малко по-едър, цена нямаше да има. Иначе като листна маса, като плододаване, вкус на плодовете, е Ок. Селският висок също добре се държа, но нещо не одобрих вкуса. Средният дребен - много устойчиво растение, но никакъв вкус. И да не се повтарям, описвала съм ги по-горе. Та ето така, като опитах различни сортове, разбрах и от личен опит, че трябва да садя сортове с по-малко листа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Алис, здравей! :)

Да ни е честита и плодовита Новата 2017 Година! ...радвам че се срещаме тук на тишина и спокойствие , да обсъждаме градинарските си планове  и неволи.

Благодаря ти за подробното описание на розовият гигант Хоумстед- така и предполагах , че ще е вкусен домат!

Със сигурност климатичната особеност на района в който живеем и отглеждаме доматите си има огромно значение за тях . От тук и нещата не се развиват еднакво със сортовете. При моят равнинен климат , не срещам затруднения с избора на доматите които съм направила- благополучно виреят , но с по-вече упоритост и воля и при теб нещата стават - имайки предвид по- краткото ти лято.

За Червеният крушовиден пише че е първи братовчед на Албенга, а аз не намирам разлика м/у тях също както не успях да разбера разликата м/у Розов блян и Розова магия. :huh:

Като листна маса Албенгата е също добре облистено растение , но не чак толкова като Паулина - поради което и аз се отказах от нея.

Сърцето на Албенга  - определено е сладко домати, някои го намират за суховато, лично аз не се впечатлявам от такова нещо - и мисля че си струва да се запознаеш с него като сорт.

Със доматите Рила сме стари познайници, още от времето когато не знаех  че доматите се делят на хибриди и директни. :D

Купувах ги по препоръка на търговеца -" с Рила откриваш пролетта сезона на доматите като най- ранно зреещ сорт и закриваш сезона в късна есен с тях , като най- издържливи на промяната на времето и застудяването." Зреят та се късат . Аз ги сравнявам с чуждоземската Гърла- отрупани като коледна елха с много китки плод, с единственият недостатък че на мен ми идват много кисели на вкус. Кисели и твърди домати.

Това не значи обаче че някои не ги отглеждат и харесват - опитай , запознай се и с тях за да може да изкажеш и ти своето мнение.
Аз все правя опити да бягам от хибридите , но някак си и мен ме тегли тази пролет да опитам Ръгбито - с единственото успокоение че като розови домати - едва ли ще  са толкова кисели като червените хибриди.  :rolleyes:

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аха, ясно, няма да прекалявам с Рила, но ще опитам. Дано не са толкова твърди, колкото е Панекра. Между другото, ти нали пробва Мондиал (а Панекра)? Иванина, благодаря ти за подробния отговор! Ето защо понякога съм писала, че липсваш. :) И на мене не ми се иска да садя хибриди, но като прочета, че бил ранен, бил родлив домат и ми се иска да видя дали ще ми хареса. Добре си бях с един сорт :D.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кефите ме на макс с доматената обсесия :)

 

Сърцето на Албенга превзе мърводолските градини преди 3-4 години и до момента всички баби са забравили как се казват и му викат само "Албенката". Харесват се, щото салатата не става на супа преди да си я почнал дори. За мен всички нагънати домати не са радост, защото ги беля. Иначе на вкус са добри, но в салата не можеш да кажеш кой какъв е като се омешат круша, Албенка, селски червен/розов...

 

По моя личен вкус, доматът ако няма правилен баланс от сладко и кисело - не ми е вкусен. Или е блудкав, или е кисел. Тоя втория тип, киселите, в които влизат според мен и Рила, и Идеал, стават за консерва, но с добавена захар - така правеха баба и дядо, които гледаха тия сортове много. Но ме съмнява, че преди 30+ години са били хибриди?

 

Облистяването на доматите се решава с кършене на листата. Аз лично не съм фен на оранжерийните, защото е ясно какви проблеми води това след себе си, но е също тъй ясно, че в нашия вилает без оранжерия не може преди средата на август да видиш домат. И приключва септември средата до края, ако не вали много.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами браво на мърводолските баби за навременната им ориентация към тия вкусни домати , щото на мен ми отне доста време години лутане от хибрид на хибрид-от кисел на по - кисел , до като ме осени доматеното просветление , че не всичко на тази земя е хибрид и от този преломен момент , започна моето градинарско  израстване . :)

За вкуса на доматите мисля че всеки е в правото си на избор с това голямо сортово разнообразие което се предлага . 

Да Алис, това лято отглеждах Мондиал в оранжерията. Подобно на Паулина- високо мощно растение, силно облистено - движението ми в 80см. пътеки между редовете се оказа в един момент - мисия невъзможна. :(  От към завърз - добър, от към вкус- дойдат ли на ход гигантите и Албенката - Мондиал просто потъва в забвение. За това е добре да се садят по малко бройки от сорт.

Панекра не съм садила , ако някой я познава нека се изкаже.

Боби , към оранжерията аз имам едно малко по- различно отношение. Фен съм и до зачервяването на първите домати от ранните сортове - някъде до 10- 15 юни, от там насетне отгъваме найлона и на конструкцията мятаме мрежата против градушка и така  освобождаваме  доматите от оранжерийният ефект. 

Варела и alys харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А колко е голяма вашата оранжерия?

 

Мен някак ме влече към по-здравите конструкции. Комшиите имат стъкло и винкел към 50 квм поръчкова, където страните се отварят като прозорци отвсякъде и отгоре има тук-там. Обаче от юли нататък вътре е толкова горещо (дори да е на 100% отворено), че съхнат и едвам даянят нещата. Гледал съм на друго място и изцяло дървена конструкция, но найлонът е захванат навсякъде и то здраво, защото иначе зимата снегът го разтуря, с други думи не е възможно да се махне найлона. Трети пък от алуминий и поликарбонат е направил,но неговата пък е на сянка и лятото демонтира изцяло страниците, обаче тя е само 7-8 квм...

 

И въобще оранжерията си я представям повече като за студените месеци, а не за топлите... Един ден ако имам оранжерия, вероятно лятото просто ще седи празна... Пардон, че отвлякох темата от доматите!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, защо да е празна през топлите месеци? Не става чак толкова топло при нас. Доволна съм от поликарбоната. Ако растенията са се допрели до стените, нищо им няма, не прегарят. Можеш да увеличиш прозорците, когат си поискаш и после да ги затвориш. Има значение климатът. При ivanina е яко жега лятото. Оранжерията ми позволи да удължа сезона с два месеца, като не съм сяла/садила втора реколта. Тази година обаче обмислям след първата вълна зреене на Лабрадора, да засадя втора реколта домати на негово място, най-вероятно Ръгби. Здраве да е дотогава. След първата вълна добив от Лабрадора няма смисъл да се отглежда. Ражда малко и дребни домати и само заема място.

Почти съм готова с плана за сортовете в оранжерията - по 1 до 3 корена от Ръгби, Момини сълзи, Паулина, Розова магия, Бренди бой, Пинк Рок, Хъни Муун, 10 Лабрадора и около 10-12 сърцевидни (в това число два сорта от моите и по 1-2 Воловско сърце и Естонско сърце).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Alys. доколкото разбирам по-голямото облистване е причина да НЕ гледаш някой сорт в оранжерията. А има ли сортове, които би предпочела да са в оражерията, защото там се чувстват по-добре, отколкото навън?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мене всички биха се чувствали по-добре в оранжерията, но няма място за всички. :) Няма домат, който да се чувства добре, когато нощните температури през лятото са най-много 15 градуса. Друго си е да са на завет. Ру, ти си го установил с доматите до стените. :) Садила съм Паулина в градината и не съм доволна от добивите, тя и не порасна особено, докато в оранжерията искаше да пробие тавана и беше отрязана. Абсолютно съм сигурна, че и с другите е така. Е, някои просто успяват да издържат. Дано успея да тествам Розова магия. След като опитах Розов блян, реших, че "нашите" розови домати са Розов блян. Но чета мнения, че магията и блянът се различавали едва ли не само по добив, та ще ми е интересно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Явно ще трябва да се замисля и аз за оранжерия.... Притесненията са ми, че не съм на мястото постоянно и макар и сравнително близо (мога да пътувам с метро и трамвай до там) не ходя повече от един-два пъти седмично и то през "градинарския сезон". Да имам оранжерия, която да стои безнадзорна през повечето време ми се струва малко рисковано - но какво пък - няма да я заключвам  и ще се надявам да не ми я разбият, а пък ако някой си хареса нещо - халал да му е. За 4-5 години - веднъж ми разбиха караваната - нищо особено нямаше вътре и на практика най-голямата ми загуба беше счупеното стъкло - което струва към 300 лева..., но е неприятно.. от тогава я държа отключена, за да не разбиват ...

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А колко е голяма вашата оранжерия?

 

Мен някак ме влече към по-здравите конструкции. 

 

И въобще оранжерията си я представям повече като за студените месеци, а не за топлите... Един ден ако имам оранжерия, вероятно лятото просто ще седи празна... Пардон, че отвлякох темата от доматите!

Оранжерията ни е малка- любителска , 3х7- 21кв.м.

И моята представа за нея, се покрива с твоята - намирам я за необходимост за засаждане на ранни сортове домати рано на пролет през април. Отмине ли опасността от слани през май, започвам да гледам на нея с друго око....след като всичко засадено вън от нея се развива спокойно и щастливо. 

Конструкцията е от метални тръби , а найлонът по мое настояване е закопан в земята от едната страна на оранжерийката , а от другата след като бъде изпънат хубаво през пролетта се затиска с циментови колове.  

В планинските райони , при голямата разлика в нощните и дневни температури- загънатата оранжерия действително ще е необходима за растенията. Алис го е установила от личния си опит , и решението и за мен е неоспоримо. :)

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние с тези късни слани... Чакаме ги да минат и садим собствен разсад - изглежда чудесно.
Доста далечко сме от терена, но има човек, който полива, та доматките са поливани редовно с речна вода. Почти северен склон, обилно огряван през лятото, повечето е глина, а в крайречния - глина, пясък и хубавини - няма време за сега да мулчираме и помагаме на почвата.
Резултат от експериментите: 2015 - 2 доматчета от 15 корена незнаен сорт в обработен терен. 2016 - от 10 корена червено сърце (5 в обработено и наторено място, и 5 в неработен треволяк, но в крайречния ) - 3 домата, другите не успяха да узреят. Розовото сърце в условия като червеното даде малко повече красив и вкусен плод и в двата варианта - и в обработения и в треволяка, но също късно и също не успя да развие потенциал. При вторият вариант от време на време мулчирахме зелено. Alisче, все пак става значи розовото сърце за навън, но не при толкова кратък сезон като нашия и хич не му пука от 'сичките диви зелении в непипнатото място. Лабрадорът (така ли се казваше) беше добре, но не ми е вкусен. 
Колкото и да бленувам естествени неща, някога, когато... май ще трябва да "инсталираме" оранжерия.

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз го пробвах сърцето навън - дава много малко плод, докато вътре се раздаде тотално. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да документирам триколедонния домат. Виждала съм на снимка, но ето, че ми се случи. А това дали е дефект, не ми е ясно. Дребен е, защото се беше издължил, срязах стъблото и го бучнах в саксията. Засега не се предава. Наблюдавам с интерес дали ще се вкорени, при положение, че още не е кръстосал. Едното му листо е накъдрено, защото не се беше освободил от семката и насилствено му я махнах.

post-54-0-50309100-1485450682_thumb.jpgpost-54-0-51546400-1485450699_thumb.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ама стана ли време да правим разсад за домати!?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не, но... е скучно и сега мога да се забавлявам, без да се притеснявам от резултата. Засях и две подозрително тъмни семки - поникнаха, но оставих само по-силното коренче. Вероятна дата за сеене за оранжерията е 15 февруари.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

от кой сорт ти е триколедонния домат и не можеше ли да го заровиш целия по-надълбоко, ами го сряза? 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лабрадор е. Можех да го заровя, но експеримент да има. :) Гледах миналата година едно японско клипче - преди пикиране режат разсада. Разликата при мене е, че не е кръстосал.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това имах предвид

 

а пък тук защо присаждат?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ааааа отрязаха корените на хубавия разсад, ще сънувам кошмари! Отдавна съм се отказал да вниквам в мисленето на азиатците. Те са прекалено различни... с техните кубични дини и магазини за носени гащички!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пишат, че по-бързо плододават при пикиране на изрязан разсад. А за присаждането - ползват за основа устойчиви сортове. За мене това е неприложимо. Нито имам клипси, нито устойчиви сортове. Но е интересно да се види.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

аз лично съм го пробвал това с отрязването - от един разсад стават два - отрязваш малко над коледоните - и над тях си изникват две клончета... а пък върха го бодваш и се вкоренява - после не можах да различа кое е било вкоренено, кое отрязано, кое съм оставил непокътнато... всички се развиваха добре.

 

 

интересно беше, но повече не съм се занимавал, за да извадя някакви статистики как е най-добре

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще го пробвам, за спорта. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Годжи берито и лабрадорите - разбират се, като ги гледам. Лабрадорите ги дръпнах и засадих по-надълбоко, защото се бяха поизтеглили. Проверих едното отрязано растение дали случайно не е пуснало корени, но без лупа не видях, а ме мързеше да разследвам още. То ще си покаже - ако пуснат корени, ще се развиват. Ама ми беше крайно любопитно дали ще стане и кога.

post-54-0-60976200-1485884111_thumb.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

е ти толкова много резници от годжи бери раздаде, а тук от семена го гледаш (явно само за да си имат компания доматчетата ;-))

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В случая доматите са за компания на годжи берито. Нямах търпение да проверя дали ще поникнат растения от продаваните плодчета.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пекнало е едно слънце и едва ли ще издържа да не засея някоя и друга семка домати.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поръчах разсадни табли за проба (та ще мине някой и друг ден, докато си ги получа). Избрах няколко вида на Флориан с дълбочина от 7 до 9 см. Ако видя на зор, ще пикирам в по-големи съдове доматите. Ще опитам и други разсади. Пишат, че трябвало да се ползва торф, но ще ползвам почва и тор, както досега.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така и не можах да се науча да ги ползвам тия табли за разсад, въпреки че преди няколко години се ентусиазирах и накупих най-различни... Вижда ми се абсурдно да започвам разсад в тях, пък после да го пикирам в по-големи съдове. какво пречи да си почна директно с по-големите, слагайки по 2-3 семенца и като поникнат и се поразвият - да избера най-здравото, а другите да ги премахна. 

 

Говоря за тия случаи, в които казват да се пресади в по-голям съд, ако ще се сади директно от таблата в градината - тогава го разбирам, но понеже с доматите не ми се е получавало това (може би са ми били малки кутийките, които съм ползвал), а с други зеленчуци нямам опит - та затова и съм отхвърлил метода с таблите... 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мене не ми вдъхват доверие, но ми се струва, че ще стане малко по-подредено. Ще опитам с всички зеленчуци, пък ще видим.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ру, пречки има много и различни. Всичко зависи от контекста.

 

В табла със 80 гнезда мога да сложа 160 семена домати, а заема място колкото голяма дъска за хляб. После като станат на 4 листа, пикирам ги в табла с 24 гнезда, която е по-голяма малко от тая с 80 гнезда. Пикирането е много лесно. Нямам кофички от мляко, защото рядко купувам. Кофичките се носят трудно на разстояние, а и са обемни, искат много пръст, почват да тежат, искат касетки за пренасянето и тн.

 

2015-05-14.jpg

 

Другото е мястото. Ако слагаш по 2 семки на кофичка от мляко и искаш 80 кофички читави домати, трябва да сложиш поне 100, защото има фира - непокълнали, слаби, умрели и тн. Това е само доматите и то само единия вид. Чушки, патладжани и тн като хванеш, трябват хиляди кофички, от които 20% примерно са фира. Докато цялото това нещо се побира на една маса за хранене, ако ползваш най-малките табли и после пикираш това, което излезе.

 

По-големите табли ги ползвам за тиквички, краставици, тикви, пъпеши, дини и всякакви такива с по-големи листа. Тряя ти кажа, че 2016 дори ЦАРЕВИЦА разсад направихме в големите форми, за проба, щото казват, че било АБСУРД. Е ми не само, че не е абсурд, а тая царевица ни стана най-хубавата.

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, а защо направо не слагаш по 3-4 семки в таблата с 24 гнезда и да си спестиш първоначалното садене в тази с 80 и после пикирането? 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Защото ако се покажат по 4 корена в гнездо, трябва да изкоренявам, с което разтурям корените и на 4те. Освен това, не искам да хвърлям разсад. Особено ако съм купил семе и имам общо 20 семки. Друг проблем - вътре нямам толкова място, за 400 гнезда (16-17 от големите табли), но имам място за 5 от малките гнезда. Това се отразява и върху времето ми - като почна да ги изнасям за закалка през деня, едно е 5 табли, друго е 15. И реално аз имам повече от 400 гнезда заети, щото слагам и аспержи, дървета и тн...

 

Аз съм частен случай, но мисля, че ВСЕКИ е частен случай и трябва да си намери лесното. Ако имаш много място, живееш при градината си, имаш оранжерия със фитолампи и стелажи вътре, ползваш проф. семена с гарантирана кълняемост, рътиш и тн - сигурно най-добре е да действаш с големи табли директно и да не пикираш. Но в момента за мен е непосилно разхищение на време и място да стартирам с големи табли при нормална фира 20%.

 

Когато станат големи за пикиране, може и да не ги прибирам, да нощуват на двора, а дори понякога ги пикирам на място в градината и ги оставям там. За тая цел е нужно да мога в микро багажника ми да побера повече корени (малките гнезда). Самото пикиране е с голяма скорост - дръп, пус, дръп, пус, така 80 пъти, засипвам всичко отгоре  и измивам с душа.

 

В резюме, всеки си е башка луд, но това не значи, че не е прав! :)

rururu хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, торф ли ползваш или друго и на коя фирма? Хвалят Щендер плюс перлит, но в София почти няма от този вид, а и ММ не е много ЗА. Аз съм 50 на 50. Няма дя имам засега табли с 24 гнезда, бяха изчерпани, замениха ги с 32-ки (но ще имам 15-ки). Привечер ще си ги взема от Еконт. А подложните табли дали вършат работа? Взех 2 за проба. Флориан пак нямаха за по-големите форми (изобщо не намерих в нета примерно 54х33 см). Но миналата година помня, че изобщо махнах на всички кофички подложните кофички, за да изтича свободно водата и някои корени бяха се изхитрили да влязат в почвата на оранжерията на по-късен етап, когато бяха вече там.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ползвам торф, да. Ето тук съм описал 1-2 изречения повече:

https://bezmotika.com/topic/236-разсади-for-dummies/?p=3132

 

Подложки нямам, защото нямаха и миналата, и по-миналата година като купувах. Затова и си направих от едни изрезки тук. Аз поливам само отдолу, така че без тях не става работата.

 

Сега гледам Димо е почнал да предлага роден заместител за торфа:

http://www.wastenomo.eu/soil-mix.html

 

Мисля, че фибрите са от дистилаторната за лавандула, но то няма особено значение какви са де.

 

пп: Преди, когато експериментирах със soil blocks, не ползвах торф, защото прави смеската прекалено рохкава и се разпадаха. Почва и ЧКЧ основно и съвсем малко перлит. Докато сега слагам повече перлит, за да поливам по-рядко и да е по-леко цялото нещо. Основно по тая причина ползвам и торфа - да е леко и пръхкаво. А ЧКЧ добавям само защото понякога разсадът става доста голям и предпочитам да е запасен с храна. Пък и използвам разсада като подобрение на почвата реално - това, което се вкара в земята с кореновата топка е чудесна добавка за смолницата.

rururu хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След поредната салатка на обяд - ми останаха само 4 доматчета Златно Съкровище. Малко по-дребнички са, но те се запазиха най-дълго. Ще пробвам да оставя поне едно от тях до края на март, а защо не до следващата реколта ... 

 

(за тези, които ще се ентусиазират - предупреждавам, че вкусът не е нещо особено, но все пак е с вкус на домат и при това отгледан лично от мен ;) )

 

post-273-0-89808000-1486123834_thumb.jpg

 

 

(обикновено слагам билярдна топка, когато снимам домати, за сравнение и идея за мащаба)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моят експериментален Лонг Кийпър на вид е като сега откъснат. Вкусът не е ясен. :)

Купих готова смес - торф, биотор от чкч и перлит, отделно взех агроперлит. На място ще преценя какво точно ще ползвам. Имам и разбъркана почва с тор в оранжерията.

post-54-0-93240800-1486137701_thumb.jpg

Скъпо е (10 л е 5,40 лв.), но за проба става.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Покълнаха ми дружно Лабрадорчетата - на шестия ден. Едно си мислех, че е поникнало на 3тия, обаче то се оказа, че е нещо друго.... някакво плевелче, което съм оставил да расте, докато започне да пречи - да видя дали ще го позная какво е. 

 

Аурига - също покълна - 6 дена. 

 

Матина - няма признаци за сега. 

 

държах ги на 25 градуса на тъмно и всеки ден проверявах дали са достатъчно влажни и дали не е поникнало нещо.

 

Поникналите сложих на светло (под луминисцентни лампи) при около 17-18 градуса.

 

(става дума за минимални количества - 4 кофички Лабрадор и по 3 Аурига и Матина)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще чакам да узреят и да споделиш кой е най-ранен и кой е най-вкусен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм гледал и трите сорта предишни години, но не от толкова рано - сега идеята ми е да ги сложа в това дето си купих, дето е нещо като парник, ама още не съм го сглобил ;))

 

Лабрадор узрява първи, после - Матина и накарая Аурига - но всички са ранни де. Аурига и Матина обаче са индетерминантни и стават големи, за разлика от Лабрадор, който знаеш, че е супер компактен.

 

На мен Аурига най-много ми харесва като вкус, а и е с интересен, оранжев цявт. Големината  и формата на плодовете и при трите сорта е приблизително еднаква - горе-долу като топки за голф.

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След консултация с ММ, пикирах само експерименталните Лабрадори и един Golden Sunrise, както и две годжита. Всички ги уредих в най-големите гнезда от разсадните табли. Оставих ги на постоянно място на остъкления балкон (по-точно е преддверие), където през деня става най-топло от слънцето, но пък нощно време не е много жега. Ако издържат, добре. Подредих си таблите, но ще изчакам сигурно още някой и друг ден. След 15 март ще е по-приемливо за засаждане на оранжерията или част от нея. Така че няма закъде да бързам. Смесих почва от градината, тор и перлит на око за пикираните домати. А за годжитата сложих от готовата смес (биотор от чкч, торф и перлит). Между другото, рязаните две коренчета домати си имат много симпатични коренчета и са им тръгнали първите същински листа. :)

Горките домати, толкова пъти ги местих, вкопавах, пикирах, че свят им се завива сигурно само като ме видят. :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.