Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Варела

Змей горянин

Recommended Posts

Варела

Отдавна се каня да седна и да напиша един по обширен пост и да отворя нова дискусия, но все не ми остава време за мислене и писане.. затова предварително се извинявам ако е емоционално, пермаНЕкултурно, разпиляно и т.н. Та от пролетта на 2016 (редактирано 19.10.2016, 9:11ч) мен лично ме боцка една много утопична идея, която като чета постовете из форума явно боцка и други глави..

 

Първо мислех да разръчкам дискусията в темата Практическа/ теоретична пермакултура на Georgi Beorgi защото и моето мнение се припокрива със  „виждаш как не-пермакултурната матрица от консуматорското общество се е впила с неустойчивите си практики в тази среда“... и аз смятам, че много от курсовете са доста скъпи за България, а също така много от курсовете са факт поради „ширпотребизирането“ на пермакултурното земеделие, което създава интерес=> търсене=> мотивация за печалба (или „по-нежно“ казано един много добре продаваем продукт).. Та моето леко крайно мнение е, че обучението трябва да е безплатно.. или минимум с възможност за бартер.. за да може да се случи „вълната“.. да зарази, залее и разтърси максимално много хора.. млади хора.. пенсионери.. учители.. невръстни дечурлига.. абе повсеместен мор дето има една дума..

Като казвам „вълната“ имам предвид не само обучение по пермакултура.. по скоро устойчивото развитие на обществото като начин на живот.. икономика.. урбанистика.. продуктов дизайн.. информационни технологии.. 

 

Но мааалко по отдалеч..

 

При мен всичко започна от храната.. по принцип съм луд фен на Джейми Оливър и яко ме кефи да готвя.. даже и професионално съм го правил за около година.. но това което ме тресна яко фронтално беше не Food Revolution, а филма Food Inc.

 

Трябваше ми известно време да се поогледам, да попремисля, да попрочета тук и там.. и така си дойде 2015 комбинирана с 2-3 лично-драматични случки, които пак ме плеснаха яко по челото.. Едната от случките ме „изключи“ за 10 дни от офиса и изкарах първо един и после по-късно и втори онлайн курс за устойчиво развитие… и двата са много увличащи и супер позитивни и мотивиращи.. силно ги препоръчвам:

Greening the Economy: Lessons from Scandinavia

и

Greening the Economy: Sustainable Cities 

 

След това имах малко увлечения и забежки по разни чуждоземски сайтове и подкастове за успешен бизнйес.. иновации.. стартъпи.. онлайн маркетинг.. няма да ви занимавам в детаили... но тук някъде се срещнах със P2P Foundation и многослойните им идеи и концепции за преход към общество базирано на общото благо, споделянето и кооперативизма.. звучи като комунизъм ама не е.. така им изглежда блога филтриран по таг храна и земеделие

 

Някъде пак там ми попадна Къртис Стоун със шантавата си история как е започнал всичко малко на инат и след 4000 км преход на колело, по времето, на който „някакси хората с които исках да общувам сами идваха при мен“, всичко се е избистрило..

 

После ровейки се в нета попаднах на Пол от Шипка (BalkEP) и това, че се е дигнал от Англия и е дошъл в България (не да търси мен разбира се) вече ме срази окончателно.. та ей така от трън та на глог се инфектирах с пермакултурната идея..  

 

На без мотика във ФБ попаднах сравнително скоро.. на една зелена снимка и цитат на Гъ Хун за доволния човек..

 

И вече съвсем на скоро четох на Боби Димитров личния блог и по специално поста „За храната и хората“ и няма как да не кажа, че на 99% усещам нещата по същия начин.. само дето не мога да го напиша толкова ясно и систематизирано..

 

Та да си дойда на думата: Мамка му.. Знаех си.. Всичко е взаимосвързано!

 

..тук леко притеснен за психологическия си статус трябва да вмъкна утрезвителен цитат от друг силно любим филм - Пи (1998), в който ментора казва на лудия математик: „Hold on. You have to slow down. You're losing it. You have to take a breath. Listen to yourself. You're connecting a computer bug I had with a computer bug you might have had and some religious hogwash. You want to find the number 216 in the world, you will be able to find it everywhere. 216 steps from a mere street corner to your front door. 216 seconds you spend riding on the elevator. When your mind becomes obsessed with anything, you will filter everything else out and find that thing everywhere.“

 

а каква ми е идеята.. в следващия пост.. че трябва и да се спи.. ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

И ето я идеята ми.. благодаря на всички за търпението и толерантността, с която ме изчакаха да си довърша двудневния пост!

 

Ами значи, много ме сърбят ръчичките да се хвърля в един силно идеалистичен и крайно утопичен проект, както вече споменах и в началото на предния пост..

 

Нещото ще е портал.. но не само за пермакултура.. а по-скоро за широко мащабно осъзнаване.. на хората, които са споходени от терзания и размисли като моите от предния пост.. а по наблюденята и разговорите ми с колеги, приятели и дори клиенти ми се струва, че тези хора са много.. и стават все повече..

 

...но както приключих вече предния пост, макар и шегувайки се, абсолютно наясно съм че: “когато си обсебен от едно нещо, игнорираш всичко останало и виждаш само това нещо във всичко и навсякъде”.. това всъщност и една от причините да ви занимавам с моите “идиотщини”..

 

Втората причина да ви занимавам е, че също така съм и горе долу наясно колко много работа и време изисква един такъв проект.. за което трябват или много пари.. или много упорита банда от “идиоти съмишленици”.. за сега съм намерил няколко ентусиасти от Пловдив, с които сме говорили само общи приказки по концепцията.. двама са програмисти, един е биопроизводител и четвъртата “жертва” е собственик на малка ИТ фирма.. перманентно “облъчена”, разбира се, е съпругата ми ;)

 

Третата абсолютно лична причина е, че не искам от офис работата, която ми краде между 8 и 10 часа дневно през седмицата, понякога и през уикендите да се “самонахендря” за още неизвестно колко часа дневно и за колко дълго време във виртуалния свят и да загърбя реалната ми градинка, с идеята за която стартира всичко..

 

Та триумя се един вид.. Но пак да се върна на нещото, че се отнесох.. Софи (моя човек) го нарече “виртуално ТКЗС”, но то не е баш такова.. Не е само форум; или пък не е само виртуален фермерски пазар; или кооператив;

 

Концепцията от към функционалности е следната:

 

За “фермерите”:

  • Предоставяне на абонамент за клиенти от региона; абонаментни “планове” за следващия сезон - според търсенето;

  • Намиране, наемане, ползване без наем и защо не “завладяване” на пустеещи земи..

  • Консултации за финансиране по европейски и други програми, изгодни ниско-лихвени заеми, дори на по-късен етап защо не и споделено (P2P) финансиране;

  • Споделяне, продаване и наемане на машини и техника;

  • Оценка на фермера - софтуерна - базирана на екологичния отпечатък от създаването на храната - например, начина на фермерство - ръчно, полумеханизирано; използва ли се “зелена енергия” - фотоволтаици, метан; транспорт до клиента - отпечатък генериран от разноса.. и т.н,

  • Следващите няколко неща ги има и във този форум:

    • Съвети и помощ от “извора”;

    • Банка за семена;

    • Споделяне на идеи и “технологии”;

 

За “клиентите”:

  • Да се “обучават и възпитават” в концепцията на устойчивото развитие - за да знаят как да намалят пътя на храната, въглеродните емисии, дължината и сложността на веригите за доставка;

  • Да откриват най-близките фермери.. или пък тези с най-малкия отпечатък;

  • Да дават земя за ползване срещу “рента” в натура.. или безвъзмездно с договор към “кооператива”;

  • Да се “активират” - да станат фермери; да отглеждат собствена храна; да “осиновят кошер” на покрива на блока; да готвят заедно; и всякакви подобни;

  • Да дават оценка за качеството на храната, която купуват.. тази оценка ще е независима от софтуерната.. по-скоро ще е нещо допълнителен “рейтинг” или “медал” за фермера;

 

Социално-обществено-кооперативните елементи:

  • Групова “застраховка” между фермерите, за да си помагат в случай, че някой е договорил количества, но поради обективни причини не може да ги достави на клиента;

  • Реална “застраховка” - тук по скоро ми е интересно, как биха третирали “нещото” застрахователите.. и въобще може ли да се застрахова то.. или ще е всеки фермер за себе си;

  • 20% резерв в продукцията.. за да може да се задейства по-лесно механизма на спасяване на закъсалия фермер;

  • Споделяне на инструменти, машини извън сезона, работа срещу храна и всякакви такива “комунистически”

  • Групови договори с малки магазини, с клауза “първо се купува от най-близкия”;

  • Групови договори за наем на помещения/места за продаване;

 

Ами това е “нещото”.. за почти всички от изброените функционалности съм чоплил и мислил идеи и имам примери от създадени вече сайтове или софтуер.. измислил съм му и уникално име.. нещо като концепция за лого.. и други такива нещица..

 

Много ще се радвам на всякакви мнения и коментари по абстрактната ми идея и около нея.. също така и на примери и линкове от подобни “инициативи”, защото нищо чудно такова нещо вече да е измислено докато аз се чеша и престраша да пиша тук..

 

Много важно уточнение.. идеята е абсолютно свободна “за крадене”.. не е насочена към генериране на пари, а по скоро на обществено самосъзнание.. и дискусия дали такова нещо може изобщо да се случи.. че днес имах среща с една много демотивираща анимацийка за “възможностите на технологиите”- https://www.facebook.com/SteveCuttsArt/videos/10154690759651108/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Без да имам време да се впусна в подробен отговор, ще ми се да кажа, че всяка една от квадратните точки е собствен проект, сам по себе си. Доста от тях са задвижени от различни групи хора. Окрупняването на много неща под една шапка (за мен лично) е в противовес с small & agile философията. Смятам, че 20 екипа биха реализирали по-добре 20 отделни проекта, отколкото 1 екип - всичките 20.

 

Второто нещо, което ще кажа и се спускам в изработката на луксозни пликове, е, че (според мен) 75-90% от потенциалния таргет на всички тези проекти изобщо не се интересува, не използва и не би намерил за полезна такава информационна система. С годините съм се убедил, че нуждата е от реални структури, а не виртуални. Както дедо Джоел му е отнело 30 години да зариби околните фермери, че това, което прави не е лудост, че може да е печелившо и че е добро за земята. И до момента никой все още не е минал на неговата система. Смятай.

 

Но това е истината (поне моята) - с хора се работи на живо, а не виртуално. Не че второто не помага де, но малко хора ще изчетат моите материали... докато пусни ми ги на живо и глей как догодина всичко заменя мушкатата с домати по терасата!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

За това с двайсетте екипа и двайсетте проекта в нещото - и на мен така ми се чини.. но те се понатрупаха, като почнах да си нахвърлям "какво може още да се добави"... първоначалната ми идея тръгна от "оценката на екологичния отпечатък", а останалите функционалности просто се появиха като логично продължение.. един от мотивите ми беше и за да разширя потенциалния таргет, разбира се.. ;)

 

Наистина само "пиър-то-пиър финансирането" (което е 1/3 от квадратна точка) си е цял един отрасъл и огромен проект.. а за регулацията за извършване на дейността само за тази част, изобщо не ми се коментира каква гъста мъгла е в момента в България..

 

..та от срещите ми на живо, мненията наистина клонят да се захванем с едно квадратче (ако въобще съберем кураж да го почваме де).. и да се почне от "оценката", но това според мен е най трудоемката част... а и тогава пак има драма - например защо ще му е на някой да се регистрира и самооцени ако това не му помага да продава.. ако пък се почне от нещо по-лесно за изпълнение, то гаранция вече го има и е набрало повече инерция от моята идея.. като например този форум, в който ги има повечето от нещата от първата група "за фермерите"..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

В никой случай не искам да секвам ентусиазма (макар че още преди да има Eleven ми беше хоби да отрезвявам млади "предприемачи"), но въпросната оценка звучи като етикета "био" или измислицата "супер бранд / коректна фирма". Минаха 10+ години докато "био" започна да говори нещо на хората и дори в момена не всички са наясно какво значи. В същото време, само за 1-2 години се появи контра движението, което "отрича" биото като просто търговски трик за вземане на парите на хората.

 

Изготвяне на такава екологична оценка, дори да имаш в екипа еколози, агрономи и технолози, би било супер начинание ако е "самоцелно". Един вид да бъде финансирано от някого и да не е задължително да се използва след това. Ако се превърне в етикетче "Ферма с нисък отпечатък" по сайтове и буркани, тръгва се по същия път на другите схеми, защото няма как да стане устойчиво без да се продава или без да се финансира външно :(

 

За мен лично най-важните вектори са: 1) ограмотяване на дребните производители, едрите ги пиши бегали 2) вкарване на хора във филма "да си отгледаш нещо".

 

1) Покрай една софийска фондация знам какви усилия са необходими дори да се ОБЯСНИ, без изобщо някой да хване дикиш, на 40 дядовци от 3 шопски села, какво е компостиране, зелено торене, безорно земеделие... Ако един човек не може да бъде убеден да компостира, да не си пали купчината с угнил оборски тор и да не си гори полето, за каква оценка и какъв отпечатък говорим?

 

2) Когато един човек се захване с отглеждане на нещо, особено растения за храна, в него се отключва една врата, през която е възможно да влязат и други добри мисли. Неска ша е саксийка с босилек от Кауфланд, догодина ще е сандъче с билки, после ще е две кофи с домати, после ще е двора на баба и тн. До където и да се стигне, винаги ще е за добро.

 

Имах период, в който се чудех дали да не печатам позиви на seeded paper и да ги разпръсквам със селскостопанската авиация :)

 

Като цяло мисля, че за начало ще ти е много полезно да говориш с Руслана от Веселата ферма. Поне по няколко от точките действат, кооператив от производители, вътрешно "сертифициране" и тн.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

за 1) това с ограмотяването наистина е много сложно, да.. предполагам, че не само в Бг, но тук нещата са екстремни.. имам впечатления на живо от едно от обученията в Пловдив на фондация за местни храни.. но имаше участници в стил "абе що ни занимавате с глупости те големите играчи в комбинация с законодателството ни прецакват" и после като се стигна до темата за "коопериране за да може малките да имат представителство"... пак същата песен "ааа то и това няма как да стане.. за 200 хил. евро субсидия искат да се регистрираме по ДДС"... еми няма как само да се цоца безвъзмездно трябва и нещо да се даде.. та финала на обучението беше много мрачен.. по мрачен и от на Стив Кътс анимацията от втория ми пост в темата.. но пък имаше и доста млади хора, които вкараха лъч светлина.. поне за мен..

 

за 2) това е така, но и не е така.. ако не ти е назрял момента, от тая врата може такава омраза да се нанесе.. говоря от личен опит.. като тийнейджър, а после чак и до студент се чувствах роб на "тъпата градина" както я наричах.. това предполагам се получи, защото беше не по желание, а като задължение.. при все, че баща ми ми е обяснявал на дълго и широко и се е опитвал да ме зариби по негов си начин.. даже по едно време в 10-11 клас и ми плащаше за това.. и не та не, бях си на контра чааак докато почнах да вадя достатъчно пари.. тогава го убедих (или по скоро обидих), че времето ми, в което мога да вадя пари е по ценно от времето "изгубено" в градината.. и той кандиса човека..

 

според мен има и трети.. много важен вектор - 3) момента на осъзнаването.. което си е един "отключващ" миг.. това, по мое мнение, в днешното ни забързано ежедневие и все по-голямо затваряне става отдалечено - в интернет.. по телевизията.. догато си плюнчиш смартфоня.. та това всъщност исках да постигна с едно "универсално, уникално и всеобхващащо" приложение.. защото и 1) и 2) няма как да се случат ако го няма осъзнаването, което би накарало човек да тръгне по обучения.. по фермерски пазари.. по села и паланки - на гости и на помощ на съмишленици.. да си гледа домати на балкона.. нещо ей такова трябва да те плесне у челото..

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Последен ъпдейт, който май нулира всички мои колебания..

 

Според тази статия на която ще преведа само заглавието:

Отглеждане на храна с морска вода и слънчева енергия. Първото широкомащабно съоръжение в света, което ще позволи отглеждането на домати без използване на почва, прясна вода, или изкопаеми горива стартира в Австралия.

 

Сега остава само да го биосертифицират и ще изплува на първо място в моя портал  :(

 

Боби включвам се доброволец в екипа за самозасаждащите се позиви..  ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Няма да затваряш теми, чакай сега, таман тръгна философийката дървена :D Това интервю ако не си го гледал, препоръчвам го. Пък и за всички останали. Има връзка с тази статия, макар и да трябва да вникнеш, за да я разбереш. Само час и половина е!

 

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Няма да затваряш теми, чакай сега, таман тръгна философийката дървена :D Това интервю ако не си го гледал, препоръчвам го. Пък и за всички останали. Има връзка с тази статия, макар и да трябва да вникнеш, за да я разбереш. Само час и половина е!

 

Мръсник си ти Боби.. :P насади ме до 2 часа да гледам интервюта.. и ся са превъзбудих и от 6 часа съм са ококорил..

 

Не го бях гледал.. Много е интересно и наистина дава отговор на много въпроси.. За бъдещето на енергията специално много ми хареса.. Както и за края на икономиката.. най-много - "клошарския" сценарии, в който икономиката умира и произведените ресурси остават за малко или без пари..

 

На мен специално ми отговори и на този защо обществото като цяло, а и хората по-единично не възприемат лесно идеята - някъде след 55та минута, когато започва да говори за ипотеки, работа и как хората са принудени от заемите(които уж движат икономиката) да въртят "колелото на хамстера"..

Отрезвително и обнадеждавашо за мен :) Благодаря.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Снощи успях да стигна до "извора" на интервюто с David Holmgren от на Боби поста и най вече да изгледам всички филмчета тагнати като permaculture на http://happenfilms.com/

Кратички са, но имат много нагледно показване на основни концепции:
 
Мандала градина с кокоши трактор:

 

Запазване на оттичащата се вода на хълмист терен (swales):



23 годишна гора градина:


пермакултурна градина на отказал се борсов инвеститор:
  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

А тъй, зарибявката работи по предназначение значи :) А гледали всички пълни интервюта, използвани в "A Simpler Way: Crisis as Opportunity" :D

 

Някъде из тия на Happen бяха едни австралийци, дето пича обяснява как вече не правят разсад, всичко се самонасажда из насипите (swales) и само ходят и берат. Сега, ясно, че там е Австралия, а не Софийско поле, пък и площта им е по-голяма, но концепцията ме изкефи значително!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

на интервютата русата кака снощи ме приспа.. а днес пощих кадастъра на земите около Лясково.. ;) искам нещо по наклоненко ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Тц тц тц, на толкоз имоти отгоре - още :D В нашите търсения бяхме харесали един парцел в Кътина, нещо от типа 20 лице, 40 навътре метра. И като казвам навътре, имам предвид надолу, мисля, че беше сигурно 10 метра денивелацията до дъното! Гениално място за развиване на мускули по краката :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Незнам дали му е тук мястото на това мнение, но може да го преместим в отделна тема..

Има ли ентусиасти да се виждаме на живо? Из форума на няколко места видях, че се отваря дума за това, но не открих следи да се е случвало ;)

 

Мисля си, че по местоживеене може да се виждаме с повод или даже и без повод.. например на мен би ми било приятно ако минавайки по околовръстното на Пловдив някой се отбие на гости ей тъй за кратка пауза.. или пък защо не целенасочено - да бистрим пермакултурни теми и най-вече да разменяме идеи и опит на живо и на терен..

 

Знам, че за повечето от нас пермакултурата и градинарстването е оставено основно за през свободното време... и предполагам повечето от нас си имат планове съботно неделно и гледат да наваксат с градината, а това със срещите може да краде яко от времето, което все не ни стига...

 

НО пък от друга страна може да се сбираме и за помощ и мъжка сила за някои по големи начинания, като копане на езеро или дупки за дръвчета, терасиране, вдигане на ограда и такива разни безбройни... това си го мислех онази вечер след прожекцията на "Кризата като възможност" като някакъв вариант за мен, защото лично аз в близките 4-5 години не виждам как ще успея да добутам до помощ от доброволци през WWOOF или нещо подобно.. а сигурен съм, че на всеки един от нас ако не родителите, то минимум дядовците са си построили къщите с помощта на комшиите и родата..

 

Принципно си имам и кой да повикам на помощ за "големи мизерии и безчинства", но най- ще ми е драго със съмишленици дето има една дума.. че ме напушва неудържим смях само като си представя погледа на един приятел ако му кажа "днес ще изкопаем едно езерце в райграса, щот трябва да завъдя жаби и гущери"..

Затуй ми се чини 'арно, дори и тук в змей горянин да си обменяме инфо за срещи на живо - кой какво и кога планира; инструменти и техника ако му трябват, друг пък може да услужи; приема ли гости ненадейно или трябва предварителна уговорка; и други разни условия и условности.. например: в събота приемам гости от "без мотика" само с лични мотики ;)

 

Та такива разни празни.. дет има една дума - 100 тояги на чужд гръб са малко, ама на две гърбини са си на половина ;)
 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Горедоле 4 годин по-късно ми се чини да въздигна тая темица Змейска..

Понеже Драконът Смог и Короната се скарали за 5ЖИТО и някак пак ни и затворенко и отчуждено едно таквоз на жителите в Майненбург, на таз възвисочайша дата 2∞.11.2020 реших да отпочна една инициатива.

Препрочитайки си онзи ден кака Брена Куинлан “Do you ever lie awake at night wondering how we're going to get out of this mess? Do you feel paralysed after reading the news because there is so much to do? Do you go to work each day to pay the bills and carry guilt that you're not doing enough? Do you feel exhausted because you're trying to do it all, and there's no space left for self care?”, много някак си залитнах анархистично-утопично в една идея.. така и така пак ще ни затворят.. и в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас хората ще си останат в къщи и ще се чудят как и къде да избягат на слънце въздух и природа.. на семейна разходка в парка или планината ясно, но как помага това на глобалната картинка с консуматорството, което става все повече от типа “купи-хвърли” или даже още по-зле от гледна точка на хранителната верига, където за много от плодовете, зеленчуците и нетрайните храни схемата е “изхвърлено преди да е купено”..

Та мислейки в тази посока се чудех дали би имало интерес за моето местно съобщество от екологично отговорни и искащи да се докоснат до магията на отглеждането на вкусна и чиста храна и създаването на почвен живот и биоразнообразие тук в големия град, където има най-много нужда от това. Но най-голямата ми въпросителна всъщност е как това да е безплатно.. безплатно всъщност не е точно, защото всяко действие има нужда от ресурси и време, но да е максимално НЕобвързано с настоящата финансова система, която е най-големия виновник за изчерпването на ресурсите, климатичните промени, изчезването на животински видове и рушенето на екосистеми.. и някак става баш "ша опазим мира като хвърлим 5-6 атомни бомби".. а и защото още в дебелата книга е казано - “Парите са източникът на всяко зло.” 

 

Та всъщност големият параграф 22 е как мястото да е независимо от парите и да създава почвен живот, биоразнообразие като измества полека центъра на тежестта на консумеризма.. поне за пресните плодове и зеленчуци, които още повече ще са отгледани локално и щадящо ресурсите и природата.. 

Е как, де как?.. ами няма как :) Ресурси и време винаги ще са необходими, няма начин.. но за това как ще пресмятаме ресурсите и времето по-късно в следващия пост.. 

 

Сега продължавам с мястото, което само си носи и въпроси и отговори:

  • Защо в покрайнините на големия град? Защото тук всеки играе отделно.. сега околопандемично, още повече! Защото проблемите и за човека и за природата са много по-огромни и значими от към мащаб отколкото от тези в малкото село или директно сред природата, в някое живописно, девствено, чисто и неомърсено от “инвестиционни интереси” място.
  • И точно защото проблемите тук у градо са по-големи, а ние сме разединени. Затова ни трябва заедност! Съобщност! Съзидание! Съпричастност! 
  • Още повече - използвайки вече съществуващите локално ресурси и инфраструктура, тук на място -  рециклирайки, възобновявайки, компостирайки заедно.. Това е възможност за много хора да  правят това което мислят - реално, тук, офлайн сред пръст и кал, а не само виртуално и онлайн - бленувайки миражи и видения!

Та всичко това естествено си води до анархо-утопичната теза, че мястото трябва да е: безплатно, безпарично, без полово, без партийно, без класово, без расово, ненационално, непатриотично и неглобално! 

и да вярно е - "Resistance is FERTILE!"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Всъщност онзи цитат не е "парите", а "сребролюбието е корен на всяко зло", демек любовта към парите. Много се извращават нещата, дотам, че неща, които са основни за оцеляването и благосъстоянието ни като отглеждането на храната са или занемарени, или просто подчинени на една бездушна и ефикасна система, под диктата на паричните потоци. Защо да отгледаш пет кила моркови примерно с много труд, вместо да си бачкаш нещо за това време и да купиш в пъти повече моркови без особено усилие? Обаче тези кой ще ги произведе, ако всички гледат на хляба мекото? Будалите? А грабежът на онези дето правят парите?

Въобще фундаментални промени в парадигмата не са изгодни за мнозинството. А и да почнем нещо заедно и утопично, ами пак сме поставени в суровата реалност. Едно време са знаели, че няма ли добра реколта, чака ги глад повече или по-малко. Това са сериозни ограничения. Нищо не идва даром, гарантирано или безплатно. Но си мисля, че в обща беда хората могат да намерят общ интерес и да бъдат задружни. И понякога това е необходима предпоставка. Но и пак, при всички положения според мен, по-малката зависимост от финансовата система неизбежно дава добри плодове. Но преходът е скъп и болезнен.

Другото е, че в живота има и други важни неща освен "хляба насъщен," които трудно ще си произведеш. И пак стигаме до парите като средство за обмяна/търговия.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Славянски, благодаря за коментара.. 

Сега за “без пари” как ще е.. Ами сложно.. въртях го, суках го, за “времето” се чудех и маех как да остойностя.. стойност, струва, колко.. cena? - все красоти от незапомнени времена.. 

Малко ще се отклоня с една историйка: седим си със Сашкича, под една джанка, на сенкя по пладне.. тъкмо сме поразпробили дупки за 20-25 циментови кола в чернозема и сме ги надянали.. та преди да опънем бодливата тел за евентуално ограничаване на набези от добитъци на бахчата, си отмараме и лочим бири от селския хоремаг и си говорим за парите и произхода им.. та Сашо вика: -Едикойси там намкойси антрополог, книга написал, много интересна, за произхода на дълга, който всъщност предшества парите!

Втора скоба: Та такива ми ти кърски пасторални сцени ми се случват благодарение на тоз форум и хора като вас - сектанти долни, драги ми съфорумци цветни! Благодаря ви!

Като казах сектанти и ми се върна мисълта къде бях тръгнал.. “Това доста сектантско звучи” беше между другото първото мнение за идеята ми :)

Та пари казахме няма, има само време.. времето ни отредено тук в биосферата на планетата земя.. времето, което е безценно.. но и безкрайно, ако си част от Цялото.. пък айде и да го остойностим - и хоп - перфектен лупинг пак към кинЧиЧе.. оттам пак неравенство и пак прецакахме комунизма..

Но ако не гледаме натрупването, а гледаме дълга, който всъщност ни кара въртим въртележката на хамстера! За себе си и семейството ми вече съм решил да си водя дневник колко пари съм изхарчил за деня.. и да си поставя цел.. план максимум - да изплувам до 0.. постоянна, перманентна 0.. нада, нищо.. да нямам дълг.. представяте ли си.. да нямам ДЪЛГ.. тогава ми остава само да плащам дълг към Земното царство.. да съм част от природата.. като жената в краткото филмче от снощи - https://vimeo.com/345381832

Еврика! Значи остойностяването ще е през дълг - месечни разходи.. малка потребителска кошница или квотбешетам.. така като стане 0.. времето ти е безплатно - за всеки и всички.. честито свобода :) Ако пък да речем си закъсал, бездомен, окъсан скитник, пак с 0 лева дълг - заповядай в нашето място, добре си дошъл.. хапвай, нооооо - труди се! 

А мястото? Какво стана с мястото? Ами правя първа вноска - де що имам нивица - в комуната! само в двора в къщи ще е малко тегавко, че нали там си живеем, а и Софи твори.. така че Остромила ще трябва да е с ограничен режим на достъп.. но Беломорски, нивицата в Перущица, Лясковския съседен двор - вкарвам ги в кооператива.. 

От днес започвам да събирам съкооператори - такива, които имат силно отговорно чувство за дълг към Пача Мама - от сектант нагоре! Шегувам се. 

Условията са две-три {засега}:

  1. Колко “дължиш” към момента? Слагаме го само като отправна точка за всеки нововербуван съкооператор. А по същество всеки как се оправя с дълговете си в живота не е кооперативна работа, а лична.. инак сцената рЕзко ескалирВа към Фермата на животните на Оруел ;)
  2. Мястото трябва винаги да е безплатно, безпарично, без полово, без партийно, без класово, без расово, ненационално, непатриотично и неглобално.. и без мотика! {или поне no-till}.
  3. Кооперативът е локален.. и градски - за Пловдив.. но 30-45 минути околвръст ся няма да ги правим проблем.. инак и Перущица и Лясково потъват!

:D:D:D 

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Варелски, твоята идея я виждам осъществима с местни приятели. И то с не повече от 5-6 човека. :) Можеш да питаш в общината дали има пустеещи земи. Нататък не са ми ясни нещата, но знам, че тук дават пустеещи земи на разни хора, които уж правят нещо, но реално само взимат субсидии. Ако пък си имаш собствена земя, ще е най-добре. 
Понеже изчетох цялата тема, не помня в кой момент беше питането за ходене на гости. При нас сте добре дошли, но трябва да знам, да не би да съм в София. Ако съм в Драгоман за покупки, не е беда, тъкмо ще ме докарате обратно. :) 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване