Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Гого

Една от причините, да не съм се спирал на високите лехи е, че не съм се сетил за лесен, приятен на вид и траен вариант, който винаги мога да разкарам, ако ми дойде друго на ум. Т.е., би трябвало да е с дърво, но с какво да го защитя, та да не изгние дълги години?

Харесвам терасираните терени и затова ми дойде на ум, да си оградя градината с висока леха по цялата й граница. Като по този начин, да създам и защитна граница срещу навлизането на плевелите (борбата с плевелите е тема, която все се каня да пусна).

Камъните са много приятен вариант, но първо много камъни и много мъкнене трябва и второ, ако реша да правя нещо друго, пак трябва много мъкнене да ги разкарам.

Ако е дърво, два варианта има за мен - дъски и ритловици. Дъските според мен, по-лесно мога да ги импрегнирам с нещо си. Но ритловиците ще издаянат по-дълго, предвид повечето дървесина, като стена? Освен това, не са и кой знае колко скъпи. Ако ползвам дъски, ми се иска, след като ги импрегнирам с нещо си, да им придам някак по-естествен и състарен вид, или да разчитам на времето за това... Не искам да изглежда "чисто ново". Чудя се и за някаква хидроизолация отвътрешната страна на стените, като например някакви битумни мембрани.

По тези високи лехи по границата, мога да садя и разни висящи насаждения, които да разчупват гледката от стените. Някои по-големи камъни покрай стените. Цветя, ягоди, подправки. Всъщност, всичко може да се сади там. Даже и някакво езерце допълнително мога да вмъкна там, за да е на по-високо ниво от текущото ми и да направя така желаната от мен циркулация на вода през градината с една допълнителна помпа. Някои високи лехи, могат да се превърнат и в пейки. 

Тук-там трябва да оставям тунелчета, за свободно преминаване на таралежи и други твари, предвид, че високите ми лехи, ще са във формата на преграда на градината.

Имам доста стари керемиди на склад. вариант е и тях да ползвам, поставяйки ги от вътрешната страна на стените на високите лехи. Да направят нещо, като въздушна преграда между почвата и дъските. Да може влагата лесно да бяга от дървесината.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Гого, ако правилно съм те разбрал, искаш върху кота 0 да насипеш примерно 30 см висока почва, широка примерно 1 метър, да стане нещо като висок пръстен/ограда около баш градината? И това някак да пази вътре от вън?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Да, предвид, че градината ми не е целият двор. Проблем ми е, че като почистя коренища от троскот покрай границата на зеленчуковата градина, другата година пак е същото, защото отвън отново навлиза пущината. Не ме е страх от семена, защото с тях се боря успешно с мулчиране. Искам, веднъж като почистя корен по корен всичко многогодишно, да не ми се появява отново в огромни количества.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Новата ми идея за високи лехи, които да са от траен материал и могат да бъдар разкарани при нужда.

габион.jpg

Мисля за целта да използвам готова арматурна мрежа, която се използва за полагане на плочи, пътеки.

Съответно, ще трябва да намеря камъни някой камион. :)

Да направя всичко с високи лехи и между тях да минавам с косачката.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Габиончета, а :) На това децата му викат затвор за камъни :) Тука на околовръстното терасираха един терен с такива, на 1, 2 и 3 ката. Интересно изглежда, а и след някоя година почват да позеленяват чудесно, тревите си намират път! Пусни снимка на технологията, като ги почнеш!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Е, аз се надявах да намериш някой кусур и да ме откажеш, но явно ще пробвам, като си направя сметката за материалите...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Димо 33
преди 14 минути, Гого написа:

Новата ми идея за високи лехи, които да са от траен материал и могат да бъдар разкарани при нужда.

габион.jpg

Мисля за целта да използвам готова арматурна мрежа, която се използва за полагане на плочи, пътеки.

Съответно, ще трябва да намеря камъни някой камион. :)

Да направя всичко с високи лехи и между тях да минавам с косачката.

Нещо ей такова, няма ли да е по-елегантно и оправно. Може би с по- голямо височина само.

https://www.stroidirect.com/product/bordyur-dekorativen-asti-50-20-5-varovikovo-siv-zemelrok-shtayn-und-dizayn-eood-8730

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

@Гого колко високи ги предвиждаш? Да не садиш в тях дървета? ;)

На мен димовата идея ми изглежда по-добре.

ПП: Дали с тези камъни температурата на почвата ще е по-висока и постоянна в топлия сезон? Това си е голяма термомаса.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

:)

Минимално. Достатъчно за да мога успешно да отсека лехите от навлизащи плевели. А другаде може по-високо, за динамика. Особено ако както Боби казва да хванят мъх. А и в дупките може да растат разни цветя, здравец едно друго.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Как се оправяте с поливането на високи лехи? Задържат ли влага лятото? Добивите как са?

Предполагам има значение и от височината. При мен са да кажем една педя над пътеките, но особено в тоя сезон е тегаво с поливането.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ch Petrov

Има един сферичен кран в началото на поливната система. Просто се завърта на 90 градуса и маркучите започват да сълзят.

IMG_20220719_202756.thumb.jpg.da93dfeb9f57ad9e4e1379058a91f61f.jpg

След 2-3 часа сферичният кран просто се затваря. 

IMG_20220719_204005.thumb.jpg.db2e85e3d43723b124b627d135a6e66c.jpg

Когато температурите са около и над 30* - времето се удължава. 

Gardena имат захранван с батерия миникомпютър, който отваря/затваря сферичен кран според зададена програма.

Например : в понеделник - от 6:00 до 8:00; във вторник - от 7:00 до 9:00; в сряда - като в понеделник; в четвъртък - като във вторник; в петък - от 16:00 до 20:00; събота - от 17:00 до 19:00; неделя - от 7:00 до 8:00...

 Gardena имат захранван с батерия измерител на протичащ воден дебит. Ако са измерени например 100 литра и общата дължина на  сълзящите маркучи напримерп е 20 м - значи на 1 метър са отделени 5 литра вода.

Има и достатъчно точни любителски  уреди, които измерват температура, киселинност и почвена влага до 15 см, а също така измерват и осветеността. С тях може да се контролира дали след 2 часа поливане - влагата на 15 см дълбочина е достатъчна.

1658312482792.thumb.jpg.76a54e7c1f2fde9ac207542d2374b5cf.jpg

Има и автоматизирани поливни системи, но те са друга бира. 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
kokorko
преди 2 часа, Славянски написа:

Как се оправяте с поливането на високи лехи? Задържат ли влага лятото? Добивите как са?

Предполагам има значение и от височината. При мен са да кажем една педя над пътеките, но особено в тоя сезон е тегаво с поливането.

да разбирам ли ,че нямаш капково? Ако да, първата работа е да монтираш, изключително просто е.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Капково и повдигнати лехи не ми се връзват. Откъде ще минават тези маркучи? Да ги прескачам? Или под земята (сиреч преди самото изграждане на лехите)? Вижда ми се, че ще стане грозотия. При равен терен, би се получило, но при такова етажиране не ме радва. Не съм мерил, но имаме такива по 25-30 см над грунда, има и два-три пъти по-високи, макар и последните доста да слегнаха и пръстта не е толкова високо. Но хайде тези най-високите те са малко и са си експеримент.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Капковото е задължително за високи лехи, ако нямаш опция за flood irrigation с поток примерно, както е при Пол в Шипка. Маркучът се качва на нивото на почвата с 2 поредни Г-та за ф16 капков маркуч, а основната тръба е долу по земята, може и вкопан.

Алтернативата е на Пъркинс метода за чорбаджии, където всички лехи са насипан компост по терена (десетки хиляди пари) + всички пътеки са насипан мулч по терена до горното ниво на лехите (пак десетки хиляди), така че лехите реално са високи, без да изглеждат подигнати. И всяка година нов компост и нов мулч, разбира се. И отделно непрестанен поток доброволци ;) Но в неговия случай не знам дали изобщо има поливка, предвид, че са в Швеция и като цяло е хладно и влажно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Димо 33

Добре, при метода на Пъркинс, ще рече да се сади в компост, а не в пръст, така ли? 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

С една дума - да, и не само при него, а при повечето, да не кажа всички, no-dig / raised beds методи, които могат да се видят по тубата.

Но бих си позволил да направя по-пространно изложение, за да остане следа за заинтересованите.

В пермакултурата за мен лично двете най-важни неща са контекст и интеграция.

Първото подсказва, че е непрактично едно решение да бъде прилагано във всяка ситуация навсякъде по света, или да бъде търсен и очакван еднакъв резултат в различни ситуации, защото контекстът е различен. Примерно, два съседни двора, в единия семейство пенсионери, в другия семейство с малки деца, което пътува всеки ден - дори климат, почва, вода, екосистема, вредители и култури да са еднакви, начинът на живот и наличните възможности за конкретно нещо в двата двора са коренно различни и методите и резултатите също ще се различават. Съответно съвет от бабата може да е неприложим, макар и практичен. (прочее от там е и старата мъдрост - като много знаеш, ела и го направи ти! това е просто начин да се подскаже на другия, че си няма идея от контекста)

Съответно и високите лехи, които много хора асоциират еднозначно с пермакултура (неправилно), не са решение за всеки контекст. На по-студено място предоставят по-бързо затопляне, или в глинеста почва, по-добър дренаж, което са търсени ефекти. В градината на покойните ми дядо и баба на морето, там са неприложими поради чакълесто-песъкливата почва и високите температури и е по-практично да се работи в обратната посока, траншеи, в които да се сади и полива и да събират всяка капка дъжд; отделно, че задигнатото засенчва.

Ест важно е и как ще се изградят, как ще се поливат и тн и тн. Примерно Йоско, той напоява чрез пълнене с маркуч на "пътеката" между 2 високи лехи, всяка от които е като компостер поради количеството биомаса за мулч. В неговия случай капката не би била удачна и ако нямаше възможност да пълни тази пътека (без значение по каква причина), решението му не би било добро за контекста. Или примерно при Пол в Шипка, там поливат едната градина като отбиват поток, който наводнява цялата градина по пътеките (които са затревени с детелина и се косят с косачка, а откоса се ползва за мулч - интеграция!), а лехите са подигнати чрез насипване на изкопана пръст и после био маса ежегодно през сезона.

Конкретно в Ридждейл при Ричард Пъркинс, там е Швеция и то доста насевер, съответно проблемът е обратен, там се търси дренаж, влагата да не се задържа в лехите. Структурата от високи лехи (насипи от компост) и междуметията от мулч насипан до кота 0 между тях позволява влагата да излезе от лехата когато е в повече и да попие в мулча, който не само служи като буфер за влага, но и отделно от това е и субстрат за отглеждане на гъби (интеграция!). Отделно от това, мулчът е изолатор и в случай на рязко застудяване пази почвата по-топла (примерно там може да завали сняг в края на май), особено предвид, че има непрестанен процес на компостиране в него.

Пак ест това, което е направено там, е очевидно неприложимо на много други места, но не значи, че не е добро или не е правилно - всяко решение трябва да се оценя в контекста си. Също важен аспект от техния контекст е, че голямата инвестиция за стартиране е покрита от вече работеща и печеливша ферма (фактически най-печелившата на декар ферма от този тип в Европа) за пасищни животни и яйца. С други думи, ако си с 0 бюджет и 0 служители, колкото и да е добро това решение за мястото/климата, не е работещо за различния контекст.

Сега конкретно на въпроса. Да, там се сади директно в компост, който е насипан на дълги високи лехи. Но има свят разлика между компост и компост. Например, в богоровския компост не можеш да отгледаш много, ако просто го насипеш (прочее, пробвал съм го с 5 литрова саксия чист компост и домат), защото той е първо с незавършен цикъл и е едър, второ няма нужната микробиология и почвени агрегати и повече е като баласт или добавка към почвата, но в този случай е добре да има добавка на тор, както примерно @Димо 33 удачно добавя пелетизирна кокоша тор; или да се омеша с оборска тор и да се фрезова с почва на есен и на пролет да се ползват лехите и тн.

Докато тнар growing compost е на практика пръст, входящият материал е различен и много по-разнороден, съответно и изходящият е различен и директно в него можеш да гледаш всичко без нужда от други добавки. Често пъти в процеса на правене се внасят каменни брашна и тн. Там се правят тестове за микробиология, хранителен и органичен състав. Точно такъв компост ще видите в безбройните YT клипове, където американците вземат една стоманена рамка за сто долара, изсипват вътре един камион компост за триста долара и готова градина с висока леха! След което всяка година добавят отгоре компост и после за мулч ползват пак компост, но всичко това на практика си е богата почва.

Сходно нещо нещо правят и хора като Чарлз Даудинг и останалите последователи на метода му - важно да се каже, че се разчита на ежегоден внос/покупка, като обемът зависи от градината. Ест Чарлз прави кубици компост, но ползва десетки кубици, така че не стига. Или пък Ричард има собствена дробилка за трактор мисля, съответно от един момент нататък може сам да си добива мулча и тн. А и двама реално имат бизнес градини, така че там е съвсем различно.

Към финала да добавя само, че у нас вермикомпостът е по-близък до този growing compost, като евентуално богоровския може да се полза за мулч или ежегодна добавка микс с тор, ако има лесен източник. Да се има предвид, че трябва да се изследва вермикомпостът за тежки метали и прочее, защото има такива случаи у нас и като цяло е трудно да се намери вермикомпост от чиста тор, защото чистата тор е от пасищни животни, където няма натрупване на големи количества за преработка.

В други житейски обстоятелства аз бих започнал точно с това - лека модификация за нашите условия на системата на Даудинг. Ест при нас контекстът е коренно различен, така че действаме според него.

  • Харесвам 1
  • Мерси 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Димо 33

Благодаря,  значи съм направил каквото може с Богровския компост. За ползване по друг начин, не става. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
kokorko

Хубаво описание,но ако @Славянски няма капково съм готов да му помогна с каквото мога. Дори мога да ти съдействам за превоз на ibc контейнер с пикап, само нафтата си плащаш(и за всеки друг от форума де):)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване