Боби Димитров

Как се сади овощно дръвче (фиданка)

11 мнения в тази тема

Днес изкопах 3 дупки горе-долу 60-70 сантиметра дълбоки и 60-70 сантиметра широки. Почвата ми е много глинеста и същевременно пълна с камъни... та се поизмъчих... Утре още 3 се надявам да изкопая - и после ми остава само да си избера фиданки... :-) Тия размери ги дадох, за да кажете добре ли са? H=60, D=60?

Според мен диаметърът е голям ако ще вземаш двугодишни фиданки, които са една гола пръчка и корени колкото два юмрука. Можеш да си спестиш работа утре.Освен това, коляното, където се снаждат подложката и присадката, трябва да бъде над нивото на почвата. Демек ако корените са дълги 30 см, не ти трябва по дълбока дупка. Сега, ако искаш да заложиш стари клони, тор или друг материал в дупката - може и по голяма, но ние горко съжалихме за дупките от багер със 60 см лопата. Няма напълване това нещо, а бяха и 22 бр...

 

Добре си изкопал големи дупки за овошките . И не знам какъв е проблемът със запълването. Връща се същата пръст при засаждането, като около корените слагаме оборски тор и от най-горния пласт почва и нататък засипваш с останалата. Нека е рохко. Защо трябва да е малка дупката? Дръвчето се засажда малко по-дълбоко и после леко се издърпва нагоре, така че присаденото да е над земята и да сочи юг.

 

Алис, по въпроса за дупката :) Има различни школи при посаждането, така че има и различни начини. Когато садиш в почва от типа на черозем или с високо пясъчно съдържание, не е проблем да направиш колкото голяма дупка искаш. Но в смолница и сродни глинести почви, не е полезно да се прави голяма дупка (дори да се абстрахираме от многократно по-голямото нужно усилие). Ако направиш голяма дупка и насипеш яко тор вътре, реално правиш една саксия под земята. Дървото няма стимул от физиологична гледна точка да развие широк и дълбок корен. Съпротивлението при стените е голямо, почвата се заглажда при копане, в "саксията" си е супер. Така се получава едно дърво с по-слабо развит корен. Освен това, от гледна точка на микроживота, в идеалния случай няма да "размесваш" почвата. Което си извадил от повърхността, ще дойде на повърхността при закопаването. Ако искаш да ториш, най-добрият (според мен) начин е top dressing - по повърхността, за да се получи естествен процеса на инфилтриране.

Дори има авторитети по темата, като Michael Phillips, които смятат, че в повечето случаи не трябва да се добавя нищо, каквото и да е, в дупката за дървото и всички добавки да са повърхностни.

 

(за съжаление в момента нямам време да добавя по темата, но ако вие имате време, изгледайте The Permaculture Orchard, има го в TPB!)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като запълвам, сипвам една-две кофи тор. Земята от повърхността чака от едната страна на дупката, а останалата - от другата страна и при засаждането имам избор кое къде да засипя. След това, може би не веднага, торим периодично отгоре.

Има друго, което сгрешихме при последното засаждане. Трябва да се резнат малко корените, а не го направихме.

Другото, което не ми е ясно, е как да преценя колко да отрежа от върха. Големия дъб, който купих, така и не се прихвана. Беше със счупен корен, не намалихме достатъчно височината, изобщо - пълен провал.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В нашия вилает се гледа с недобро око на слагане на оборска тор в корени на младо дърво. Тая тор привлича червея, а той привлича къртицата. Комшията, за когото писах, че ашладисва диви дървета по полето, е садил в долния им двор над 20 фиданки разсрочено в няколко поредни години преди време, точно с няколко кофи тор (овча). Всички са били подкопани от къртица и изсъхнали. Симптомите са, че на пролет се раззеленява, защото има запас в камбийя, но някъде в началото на лятото - изсъхва. Като откопаеш корена, отдолу е една пещера.

 

Ако искам да торя, ще насипя под повърхностния мулч, както прави и той вече.

 

Рязането на корените не съм сигурен, че е върви с "трябва". Ако са добре развити и няма начупени, няма какво да се реже, особено пък ако е класическа фиданка-пръчка от разсадник? Колко да отрежеш от върха зависи в голяма степен от бъдещите ти желания за оформяне на дървото. Според тоя срез ще се определи мястото на първите (най-ниските) скелетни клони, обикновено 20-40 см под среза.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз нямам оборски тор и не се сещам откъде мога да взема, така проблемът дали да слагам или не - за мен отпада... ;-) 

 

За рязането - сега ли още трябва да се отреже? мислех си, че като купя някакви фиданки те ще са си отрязани където си трябва и само ги слагам в дупките, хубаво затъпквам и поливам.... 

 

Сега ще погледам малко клипчета, да се просветя... 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може сега, може на пролет преди да тръгнат соковете. Замажи после с овощарска замазка или восък. Дали трябва - зависи от дръвчето. Например, една от черешите, които вземах, имаше идеално разположени 3 скелетни клона - е ми не я отрязах. Идеята с рязането е основно, за да предизвика развитие на пъпките надолу от сряза. Някои от тях ще се опитат да станат нов водещ връх (отделно е теорията, че за плодно дърво не е добре да има водещ връх от един момент нататък), други ще станат клони.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Alys:  Дръвчето се засажда малко по-дълбоко и после леко се издърпва нагоре, така че присаденото да е над земята и да сочи юг.

 

Защо трябва да сочи юг и кое всъщност да сочи юг? 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снадката между подложка и калем, известна и като "колянцето". Обикновено е на няколко см над корена. Личи си къде е била отрязана подложката и как тръгва настрани и нагоре присадката.

 

На юг, щото било по-добре за дръвчето, да го грее слънцето и зимата.

 

Обаче има и друга теория: по-практично е това колянце да сочи в посоката на преобладаващите силни зимни ветрове, защото ако се случи, че са от север, рискуваме счупване точно в тая точка. Такова отчесване съм виждал в Добруджа, където вятърът зимата е много лют. Кол за поддържане на фиданката помага, стига да не бъде повален от вятъра и да спомогне за счупването.

 

С други думи, изпъкналото на колянцето да сочи към вятъра. В нашия случай в новата градина, ветровете са почти изцяло от запад-северозапад и носят студа от към Драгоман (на тоя вятър съм чувал да му казват Сърбиняко).

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет и от мен! (първи пост)

Имам градина от около 3-4 години и над 40 дървета от всякакви сортове. Мога да споделя малко опит за това разполагане на коленцето на юг.

Казаха ми, че принципно в разсадниците така ги ашладисват и дървото изпитва по-малко сътресения, ако го сложите по същия начин и на новото място!

Иначе моите са в подбалкана, почвата е изключително глинеста и растат малко по-бавно. Не слагам оборска при садене, защото се притеснявам, да не ги изгори - не мога да определя на око колко е угоряла. Но пък слагам суперфосфат и амониева селитра и дава добро начално ускорение. Не ги подрязвам, но ги варосвам, за да не ги изяде де що мърда (а там под Балкана много нещо мърда).

 

Сега ще добавя няколко въпроса и аз тук.

1. Слагате ли горната почва отдолу, долната отгоре? Малко ми е като баене, но ми казаха, че така хем е по-богата почвата до корените, хем отгоре остава без плевели

2. Плевите ли около дръвчетата? Все ми се струва, че една подходяща тревна настилка запазва много повече влага, защото съм ги поливал с помпа и.. абе не е библейско :)

3. Има ли дръвчета, които не виреят с други? Аз ги садя всякакви, с идеята да видя кое се хваща на моята почва, малко на принципа на естествения подбор.

4. Слагате ли колчета на дръвчета? А мрежа срещу гризачи?

 

Благодаря! :)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре дошъл!

Ние слагаме 1 кофа оборски тор, слагаме и горната почва отдолу, когато има възможност, обилно поливаме, за да се слегне почвата около насаденото дръвче. Никакви селитри, фосфати и други подобни не ползваме. Хубаво е да се варосват, ама... или забравям, или се правя на забравила. Много задачки се събират и кое по-напред, а когато е студено и/или духа като днес, хич не ми се работи навън. Кол слагаме (не колче :) ). Присадката на юг, да и над почвата. Понякога плевим, защото ограждаме дръвчетата с мрежа, гледаме овце. Вътре в заграденото така избуява тревата, че имам чувството, че дръвчето не може да диша. На по-късен етап не се занимавам, овцете опасват всичко, но и не скубя тревата около дръвчетата. Мрежа против гризачи не слагаме. Череша и слива, според мен, не трябва да са много близо, т.е. да не се преплитат короните. Освен половинката, и аз съм засадила няколко дръвчета и за учудване дори се хванаха. Е, една година нито едно не се хвана, но тогава допуснахме няколко грешки. Едната беше, че не подрязахме корените на дръвчето, както и не намалихме от височината преди засаждане. Втората грешка беше, че не ги засадихме веднага, а презимуваха в оранжерията. Там става топло през деня, вечер е студено. А не ги засадихме, защото късно ни изпълниха заявката и вече не беше за работа - студ, сняг и не помня вече. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1. Не, защото това омешване на слоевете не е добре за почвения живот. Освен ако не говорим за плитка дупка от типа 20-30 см, където реално няма горна и долна почва.

2. Не, защото около фиданките ми има насадени билки и цветя. Плевенето е бране на билки и chop&drop на всичко в края на сезона.

3. Аз лично не съм чул за такива комбинации при плодните. Орехът с неговия юглон може да е проблем, както и всяко по-голямо в смисъл на засенчване, но не е нещо, което да не може да се реши с оформяне.

4. Преди слагах колчета, но те бяха основно за да не бия с тримера фиданката като кося около нея. Едно добро посадено дръвче в смолницата няма мърдане, особено като е притъпкано добре и полято. Мрежа - не, защото имаме котки. Но на полето групата ни слагат всички мрежа, защото зайци бая вилнеят. И все пак от 40 дръвчета имаше 5-6 нагризани.

(както съм писал и нагоре в темата, тор в дупката и други добавки не слагаме, евентуално може тор отгоре след закопаване, като мулч)

Ааа, и добре дошъл забравих да пожелая :D

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Боби Димитров написа:

1. Не, защото това омешване на слоевете не е добре за почвения живот.

При дупка диаметър 50-60 см това реално няма значение, защото наоколо почвата е непокътната и организмите бързо се възстановяват. При лоша почва не е излишна практиката на обръщане на слоевете.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.