Боби Димитров

Как се сади овощно дръвче (фиданка)

21 мнения в тази тема

Днес изкопах 3 дупки горе-долу 60-70 сантиметра дълбоки и 60-70 сантиметра широки. Почвата ми е много глинеста и същевременно пълна с камъни... та се поизмъчих... Утре още 3 се надявам да изкопая - и после ми остава само да си избера фиданки... :-) Тия размери ги дадох, за да кажете добре ли са? H=60, D=60?

Според мен диаметърът е голям ако ще вземаш двугодишни фиданки, които са една гола пръчка и корени колкото два юмрука. Можеш да си спестиш работа утре.Освен това, коляното, където се снаждат подложката и присадката, трябва да бъде над нивото на почвата. Демек ако корените са дълги 30 см, не ти трябва по дълбока дупка. Сега, ако искаш да заложиш стари клони, тор или друг материал в дупката - може и по голяма, но ние горко съжалихме за дупките от багер със 60 см лопата. Няма напълване това нещо, а бяха и 22 бр...

 

Добре си изкопал големи дупки за овошките . И не знам какъв е проблемът със запълването. Връща се същата пръст при засаждането, като около корените слагаме оборски тор и от най-горния пласт почва и нататък засипваш с останалата. Нека е рохко. Защо трябва да е малка дупката? Дръвчето се засажда малко по-дълбоко и после леко се издърпва нагоре, така че присаденото да е над земята и да сочи юг.

 

Алис, по въпроса за дупката :) Има различни школи при посаждането, така че има и различни начини. Когато садиш в почва от типа на черозем или с високо пясъчно съдържание, не е проблем да направиш колкото голяма дупка искаш. Но в смолница и сродни глинести почви, не е полезно да се прави голяма дупка (дори да се абстрахираме от многократно по-голямото нужно усилие). Ако направиш голяма дупка и насипеш яко тор вътре, реално правиш една саксия под земята. Дървото няма стимул от физиологична гледна точка да развие широк и дълбок корен. Съпротивлението при стените е голямо, почвата се заглажда при копане, в "саксията" си е супер. Така се получава едно дърво с по-слабо развит корен. Освен това, от гледна точка на микроживота, в идеалния случай няма да "размесваш" почвата. Което си извадил от повърхността, ще дойде на повърхността при закопаването. Ако искаш да ториш, най-добрият (според мен) начин е top dressing - по повърхността, за да се получи естествен процеса на инфилтриране.

Дори има авторитети по темата, като Michael Phillips, които смятат, че в повечето случаи не трябва да се добавя нищо, каквото и да е, в дупката за дървото и всички добавки да са повърхностни.

 

(за съжаление в момента нямам време да добавя по темата, но ако вие имате време, изгледайте The Permaculture Orchard, има го в TPB!)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като запълвам, сипвам една-две кофи тор. Земята от повърхността чака от едната страна на дупката, а останалата - от другата страна и при засаждането имам избор кое къде да засипя. След това, може би не веднага, торим периодично отгоре.

Има друго, което сгрешихме при последното засаждане. Трябва да се резнат малко корените, а не го направихме.

Другото, което не ми е ясно, е как да преценя колко да отрежа от върха. Големия дъб, който купих, така и не се прихвана. Беше със счупен корен, не намалихме достатъчно височината, изобщо - пълен провал.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В нашия вилает се гледа с недобро око на слагане на оборска тор в корени на младо дърво. Тая тор привлича червея, а той привлича къртицата. Комшията, за когото писах, че ашладисва диви дървета по полето, е садил в долния им двор над 20 фиданки разсрочено в няколко поредни години преди време, точно с няколко кофи тор (овча). Всички са били подкопани от къртица и изсъхнали. Симптомите са, че на пролет се раззеленява, защото има запас в камбийя, но някъде в началото на лятото - изсъхва. Като откопаеш корена, отдолу е една пещера.

 

Ако искам да торя, ще насипя под повърхностния мулч, както прави и той вече.

 

Рязането на корените не съм сигурен, че е върви с "трябва". Ако са добре развити и няма начупени, няма какво да се реже, особено пък ако е класическа фиданка-пръчка от разсадник? Колко да отрежеш от върха зависи в голяма степен от бъдещите ти желания за оформяне на дървото. Според тоя срез ще се определи мястото на първите (най-ниските) скелетни клони, обикновено 20-40 см под среза.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз нямам оборски тор и не се сещам откъде мога да взема, така проблемът дали да слагам или не - за мен отпада... ;-) 

 

За рязането - сега ли още трябва да се отреже? мислех си, че като купя някакви фиданки те ще са си отрязани където си трябва и само ги слагам в дупките, хубаво затъпквам и поливам.... 

 

Сега ще погледам малко клипчета, да се просветя... 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може сега, може на пролет преди да тръгнат соковете. Замажи после с овощарска замазка или восък. Дали трябва - зависи от дръвчето. Например, една от черешите, които вземах, имаше идеално разположени 3 скелетни клона - е ми не я отрязах. Идеята с рязането е основно, за да предизвика развитие на пъпките надолу от сряза. Някои от тях ще се опитат да станат нов водещ връх (отделно е теорията, че за плодно дърво не е добре да има водещ връх от един момент нататък), други ще станат клони.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Alys:  Дръвчето се засажда малко по-дълбоко и после леко се издърпва нагоре, така че присаденото да е над земята и да сочи юг.

 

Защо трябва да сочи юг и кое всъщност да сочи юг? 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Снадката между подложка и калем, известна и като "колянцето". Обикновено е на няколко см над корена. Личи си къде е била отрязана подложката и как тръгва настрани и нагоре присадката.

 

На юг, щото било по-добре за дръвчето, да го грее слънцето и зимата.

 

Обаче има и друга теория: по-практично е това колянце да сочи в посоката на преобладаващите силни зимни ветрове, защото ако се случи, че са от север, рискуваме счупване точно в тая точка. Такова отчесване съм виждал в Добруджа, където вятърът зимата е много лют. Кол за поддържане на фиданката помага, стига да не бъде повален от вятъра и да спомогне за счупването.

 

С други думи, изпъкналото на колянцето да сочи към вятъра. В нашия случай в новата градина, ветровете са почти изцяло от запад-северозапад и носят студа от към Драгоман (на тоя вятър съм чувал да му казват Сърбиняко).

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет и от мен! (първи пост)

Имам градина от около 3-4 години и над 40 дървета от всякакви сортове. Мога да споделя малко опит за това разполагане на коленцето на юг.

Казаха ми, че принципно в разсадниците така ги ашладисват и дървото изпитва по-малко сътресения, ако го сложите по същия начин и на новото място!

Иначе моите са в подбалкана, почвата е изключително глинеста и растат малко по-бавно. Не слагам оборска при садене, защото се притеснявам, да не ги изгори - не мога да определя на око колко е угоряла. Но пък слагам суперфосфат и амониева селитра и дава добро начално ускорение. Не ги подрязвам, но ги варосвам, за да не ги изяде де що мърда (а там под Балкана много нещо мърда).

 

Сега ще добавя няколко въпроса и аз тук.

1. Слагате ли горната почва отдолу, долната отгоре? Малко ми е като баене, но ми казаха, че така хем е по-богата почвата до корените, хем отгоре остава без плевели

2. Плевите ли около дръвчетата? Все ми се струва, че една подходяща тревна настилка запазва много повече влага, защото съм ги поливал с помпа и.. абе не е библейско :)

3. Има ли дръвчета, които не виреят с други? Аз ги садя всякакви, с идеята да видя кое се хваща на моята почва, малко на принципа на естествения подбор.

4. Слагате ли колчета на дръвчета? А мрежа срещу гризачи?

 

Благодаря! :)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре дошъл!

Ние слагаме 1 кофа оборски тор, слагаме и горната почва отдолу, когато има възможност, обилно поливаме, за да се слегне почвата около насаденото дръвче. Никакви селитри, фосфати и други подобни не ползваме. Хубаво е да се варосват, ама... или забравям, или се правя на забравила. Много задачки се събират и кое по-напред, а когато е студено и/или духа като днес, хич не ми се работи навън. Кол слагаме (не колче :) ). Присадката на юг, да и над почвата. Понякога плевим, защото ограждаме дръвчетата с мрежа, гледаме овце. Вътре в заграденото така избуява тревата, че имам чувството, че дръвчето не може да диша. На по-късен етап не се занимавам, овцете опасват всичко, но и не скубя тревата около дръвчетата. Мрежа против гризачи не слагаме. Череша и слива, според мен, не трябва да са много близо, т.е. да не се преплитат короните. Освен половинката, и аз съм засадила няколко дръвчета и за учудване дори се хванаха. Е, една година нито едно не се хвана, но тогава допуснахме няколко грешки. Едната беше, че не подрязахме корените на дръвчето, както и не намалихме от височината преди засаждане. Втората грешка беше, че не ги засадихме веднага, а презимуваха в оранжерията. Там става топло през деня, вечер е студено. А не ги засадихме, защото късно ни изпълниха заявката и вече не беше за работа - студ, сняг и не помня вече. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1. Не, защото това омешване на слоевете не е добре за почвения живот. Освен ако не говорим за плитка дупка от типа 20-30 см, където реално няма горна и долна почва.

2. Не, защото около фиданките ми има насадени билки и цветя. Плевенето е бране на билки и chop&drop на всичко в края на сезона.

3. Аз лично не съм чул за такива комбинации при плодните. Орехът с неговия юглон може да е проблем, както и всяко по-голямо в смисъл на засенчване, но не е нещо, което да не може да се реши с оформяне.

4. Преди слагах колчета, но те бяха основно за да не бия с тримера фиданката като кося около нея. Едно добро посадено дръвче в смолницата няма мърдане, особено като е притъпкано добре и полято. Мрежа - не, защото имаме котки. Но на полето групата ни слагат всички мрежа, защото зайци бая вилнеят. И все пак от 40 дръвчета имаше 5-6 нагризани.

(както съм писал и нагоре в темата, тор в дупката и други добавки не слагаме, евентуално може тор отгоре след закопаване, като мулч)

Ааа, и добре дошъл забравих да пожелая :D

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Боби Димитров написа:

1. Не, защото това омешване на слоевете не е добре за почвения живот.

При дупка диаметър 50-60 см това реално няма значение, защото наоколо почвата е непокътната и организмите бързо се възстановяват. При лоша почва не е излишна практиката на обръщане на слоевете.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Помня като дете как помагам на дядо да засади дърво. Какво е било като вид обаче ми се губи. Изкопа дупка, пооряза корените на овошката с лозарската ножица и потопи ги в кофата с рядката кравешка тор.Сложи в дупката голям плосък камък.Разположи корените, така, че да вървят настрани, метна една смачкана консервена кутия и добави пръстта около дървото. Караше ме после да подскачам около ствола, за да се уплътни пръстта. Питах го за консервната кутия и каза, че дърветата имали нужда от желязо и кутията щяла да стигне за няколко години.

Години след това като създавахме собствена овощна градина научих, че присадките задължително трябва да гледат на юг, че трябва да са няколко сантиметра над нивото на почвата, но това с камъка дето го правеше дядо не ми беше понятно. Обяснявам си го с това, че мястото където е родната ми къща има само около 40-50-60 см почва, а после почва скала тип слюда. Така или иначе трудно там вървят дървета и сигурно за това са се старали корените да отиват настрани щото надолу трудна работа .... Може пък и заради друго да е било, ама дядо отдавна го няма  .......

5 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет, прав е бил дядо ти за желязото, аз садя ли дръвче, задължително, отивам до един стругар и си взимам......като две шепи за брой!

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди около месец взех два корена бамбук и ги посадих покрай едно деренце. Мястото е хубаво, обаче малко встрани от погледите и понеже не бях имал ходене натам, така и не бях погледнал как се държи бамбукът. Полях ги хубаво, утъпках ги. Те бяха скъсени на 1,5 метра височина и с листата. И отивам днес да гледам за място за последния останал лешник и какво да видя? И двата бамбука извадени от земята, лежат в пръстта. Наоколо тъпкали животни. Корените начупени и позасъхнали - и как да е иначе като скоро не е валяло?

Мисля, че диви прасета са ги изровили заради коренищата, или сърни са ги дърпали за клонките и листата и извадили. Но по-скоро са прасета, защото листата не бяха изядени почти. То затова се казва "гледам", "отглеждам" - без гледане и наглеждане не става. Не става да го боднеш и да го оставиш! Имал съм случаи къртица да дойде и да разрови около корените на дръвче, току-що посадено. И ако не се забележи тая работа навреме, ще си изсъхне. Един лешник от ядка по тая причина се мъчи две години. Къртицата буквално му избутала по-голямата част от корените над пръстта. Едно тайбери същата работа.

Тъй че хора: наглеждайте си новопосадените растения, защитавайте ги! Пазете ги и от гризачи да не им обелят кората. Каква полза, че е добре посадено и има хубави корени, ако дойде някое животно да го изкопае?

Тези бамбуци може и да не оцелеят. Ако са стояли един месец изровени... дано да било е по-скоро и да имат шанс. Днес трябва да ги посадя наново и този път ще набуча плътно глогови клони наоколо животните да не се изкушават да се врат там. Ама то ако е прасе дебелокожо, дали ще му попречи глогът? Мога да им скоква и дървени рамки. Срамота е за бамбуци, ама като не е оградено мястото, така е! Не съм очаквал такава простотия, но като съм зарязал - какво да очаквам?

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Такава хубава примамка за диви свинье си направил... Срамота е да не "обереш" плодовете на труда си предКоледно :) Залягай с пушката зад некой близък храст и чакай да дойде мезето :mrgreen:

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@Лозан той Славянски е пацифист, не пипа пушка и не посяга на дивеч :> 

@Славянски откъде взе бамбука, какъв вид е?

преди 4 часа, Славянски написа:

Тъй че хора: наглеждайте си новопосадените растения, защитавайте ги! Пазете ги и от гризачи да не им обелят кората. Каква полза, че е добре посадено и има хубави корени, ако дойде някое животно да го изкопае?

Цитат

Пази фиданката от кон, и от коза пази я, внуче!

А то - отряза я с трион, и на тавана я заключи...

(ако не се лъжа Ран Босилек)

преди 4 часа, Славянски написа:

Не става да го боднеш и да го оставиш!

Айде бе :)

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Ciao Li Min написа:

 откъде взе бамбука, какъв вид е?

Ето по тази обява:
https://www.olx.bg/ad/prodavam-bambuk-CID262-ID7c0nt.html#0b1437f92c

От Сливен. Не съм задълбавал да идентифицирам вида, но се надявам да вирее при мене. Човекът го гледа сигурно повече от 20 години в неговия район. Но при тия обстоятелства може и да не тръгне. По-добре отколкото на тавана, но все пак на гол корен беше.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Намерих на половин цена от същия вид, ако търсиш още. Вземи го сложи в саксии до пролетта, да си пусне хубави корени, пък тогава го слагай в дерето. Бамбука освен вода иска и слънце, имай предвид.  Аз по-скоро бих дал повечко пари за хубаво развито растение от ядлив бамбук, а такъв за стени и огради и колци мисля да си посея напролет. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
На 22.11.2016 г. at 11:43, Ру® написа:

Защо трябва да сочи юг и кое всъщност да сочи юг? 

Мисля, че има нужда от още малко обяснение. На следната схема "коленцето" е вдясно и трябва да е ориентирано на ЮГ, а новият ствол, който е израсъл от присадката - на СЕВЕР за да расте както е било в разсадника. Причината е, че присаждането се прави обикновено от северната страна /там кората се отделя по-лесно а и слънцето не изсушава присадката докато се прихване/.

Другата причина е, че понеже дръвчето се стреми към слънцето /на юг/, така кривината на стъблото постепенно се изправя.

Tree-Nord.jpg

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гост
You are commenting as a guest. If you have an account, please sign in.
Отговор в темата...

×   You have pasted content with formatting.   Restore formatting

  Only 75 emoticons maximum are allowed.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Предишното съдържание е възстановено.   Изчисти


  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.