Варела

от “Календар на градинаря, гъбаря и цветаря”, Земиздат, 1987

4 мнения в тази тема

Основни положения при производството на зеленчуци в пластмасови оранжерии20170406_213813.thumb.jpg.fac88997b33da70c2d58071dd45ee09e.jpg

проф. д-р с.н. Т.Муртазов, от  “Календар на градинаря, гъбаря и цветаря”, Земиздат, 1987


Производството на зеленчуци в пластмасови оранжерии е застъпено във всички селскостопански райони на страната, като по значителни са заетите площи в полските и по-топлите райони. Любителите градинари чрез умело използване на слънчевата енергия за затопляне на оранжерии с дву- и трислойно покритие построени в райони, запазени от вятъра, могат да произведат зеленчуци с 20 до 40 дни по-рано в сравнение с откритите площи. Някои градинари натрупаха богат опит и всяка година получават много високи добиви. По този начин те задоволяват по-ритмично и почти целогодишно нуждите на семейството с пресни зеленчуци. Освен това чрез предаване на излишната част от продукцията на търговските организации подобряват икономическата ефективност на производството.

За по-ефективното използване на пластмасовите оранжерии трябва да се знаят следните основни принципи:

  1. За да се осигури целогодишно използване на оранжериите в тях трябва да се отглежда възможно най-голям асортимент от зеленчукови култури с различни биологични изисквания към топлината, светлината и хранителния режим. От тук следва и определението за пролетно, лятно и есенно използване (производство) (таблица 2).
  2. В началото на пролетта се отглеждат зеленчукови култури, които имат малки изисквания към топлината, като марули, салата, репички, магданоз, картофи и други.
  3. От средата на март до края на април в зависимост от броя на покривките (слоевете) върху оранжерията и от възможностите за минимално изкуствено затопляне се засаждат топлолюбиви култури. Между тях като основни (по срокове на засаждане) са се наложили доматите, тиквичките, краставиците, дребноплодните и едроплодните сортове пипер, патладжанът, дините и пъпешите.
  4. През летните месеци след прибиране на топловзискателната култура се отглеждат дребноплодни краставици, зелен фасул, тиквички, праз, късно зеле, картофи и други.
  5. Използването на оранжерийте през есента завършва с доотглеждането на засадените през лятото зеленчукови култури и засяването или засаждането на други, като спанак, лук и чесън за зелено, салати, марули, репички и други, които понасят ниски температури.
  6. Заседените през есента култури (без репичките) в повечето случаи се отглеждат и през зимата, при което продукцията се прибира през зимните и през ранните пролетни месеци.
  7. Пластмасовите оранжерии с вътрешни тунели под които е поставено или не е поставено биотопливо, се използват в края на зимния период или рано напролет за отглеждане на разсад. Производството на качествен разсад е важна предпоставка за по-пълното използване през годината на откритите и закритите площи за в градината.
  8. Винаги след освобождаването на оранжериите от разсад в тях се засаждат култури, които се прибират през летния период.
  9. Ефективно използване на оранжериите в личните стопанства се постига в случаите, когато се съчетава съвместно (едновременно) отглеждане върху дадена площ на две и повече зеленчукови култури. Най-добре това става когато се комбинират култури с различен темп на развитие в началния  период от растежа им. Съществуват много комбинации, например след засяване на моркови се засаждат марули; едновременно се засяват магданоз и репички; засаждат се ранни картофи и се засяват репички и спанак.
  10. Преди ликвидирането на някои култури между тях може да се засади разсад от други култури. Един пример за това са ранните домати, между които се засажда разсад от късно зеле или директно царевица за варене.
  11. В оранжериите се редуват култури от различни семейства за да се предпазят от болести и неприятели.

58e6b8917c5e5_-2-1.thumb.png.e260026234b2a38a07088018fcace2c0.png

58e6b8924ed9e_-2-2.thumb.png.f5f36cf1ddcfa4a575fabea202d7198e.png

 

В таблица 3 е дадена схема за отглеждане на ранни зеленчукови култури на открити площи и в култивационни съоръжения.

58e6b89329c29_-3.thumb.png.5607f21610080564f2fb5c71d157610b.png

rururu, Georgi Beorgi, Cucurbita Maxima и 1 друг харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ае как ги дават тия домати все 70x30 не мога да разбера! Моите са на 75x40 и нещо и пак ми се струват нагъсто. И ето го пак "редуването" на културите, тази така широко застъпена, монокултурна соц болест, изхождаща още от средновековното земеделие, добре де, а толкова ли е трудно да се помисли, че доматите могат да растат докато грахът цъфти, а когато те напъпват да цъфтят той може да се замени от нисък зелен боб и прочее още други неща...Инак полезна статия за времето си, със сигурност.

П.С. И тия три-пластови оранжерии, алеле, аз ако ше слагам 3 пласта найлон ше сложа двоен стъклопакет от Bramac с капандура и във времето ще ми излезе по-тънко, но вероятно едно време найлонът е бил стинки метъра, сега е 1.70 най-тънкия качествен 3м ширина. .

 

vikborikin хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък в т.9 и 10 лееекинко прозрях заченки на поликултурно земеделие и застъпване на реколтите ;), което за 1987 си е чук...  инак я харесах заради табличките.. и да не кажа голяма дума ама от общо 10 теми само тази и последната за гъбите може да се каже, че стават за отправна точка..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз намерих стара книга по "всичкология" , само че една част от страницата , където се предполага , че е била годината на издаване, липсва.

DSCN5738.thumb.JPG.43afc5229f56bc6a48c9e0d7278c665c.JPG

vikborikin хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.