Любо Д

Сидерация (зелено торене)

113 мнения в тази тема

преди 1 час, Боби Димитров написа:

Дай ориентир колко грама на каква площ даде разходна норма, да видя колко да тествам аз?

:mrgreen: Разби ме с този въпрос ... Бобиту, не знам, всичко правя едно към гьотере, даже като обясних на татко, че съм го хвърляла върху земята без лекинко да го зарина, той изпадна в потрес - птичките и мишките щели да го изядат ... ми кат са гладни да ядат, какво да направя ... и да са яли, не съм разбрала, и за мен остана, поникна.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре де, не помниш ли поне колко кила поръча и колко ти е останало?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина не помня, но и да помнех, това няма да помогне - част от зърното дадох на баща ми да сее в неговия двор, също така със семената храня Дочко и Гергана от време на време. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То с това ставане по нощите паметта отслабва :mrgreen: Предполагам не си записвала и кога мята семената?

Дават нормата 25 кг/дка ако ще е за паша, демек гъсто. Или 25 грама на квм. Аз искам да пробвам на няколко лехи по 4 квм, та са ми нужни 200 грама. Килото е 80 ст. Как ли ще ми реагират в Садово, а и 80 ст стока и 5 лв Еконт. Хм.

Ще мисля друго решение.

Последно неудобно питане. Преди да мяташ ръж, как точно подготви почвата и след това нещо правено ли е, примерно поливка, мулч? Щото в агро техниката за поле казват, че кълновете имали много слаба пробивна сила, трябвало и валиране...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Що пък да е неудобно?

Преди да сея ръжта, овеса и фуражния грах  обработих с глигана, защото мястото беше силно трамбовано от бобката при правенето на дренажа. До оградата нахвърлях овес върху необработено място, порасна си едновременно с другия, разви се по същия начин, което ме наведе на мисълта, че мога да нахвърлям семена в копривата и в другите затревени места. Ако ми остане време ще поразрохкам с глигана, за да махна поне част от дебелите коренища на копривата.

Не съм поливала преди сеитбата, никой не полива преди сеитба на житни култури. 

След като ме нахока гуруто, че щели птици и гризачи да ми изядат семената, минах с търмъка уж да ги покрия - вятър работа, семената си останаха на открито, но пък поникнаха перфектно. Когато в късна есен се разхождам на село с кучето покрай ожънатите блокове, винаги ми е правило впечатление, че разсипаното зърно е поникнало перфектно върху утъпкания черен път.

Пак по заръка на гуруто валирах - т. с. с моите 50 кила се раходих по засятата площ.

Датите за сеитба ще погледна довечер в дневника и ще ги напиша. Но овесът определено е към февруари. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако има групова поръчка ще се включа и аз.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Та така, цитирам: " 25.11.2018 г. Нахвърляхме пясък върху земята от западната страна на къщата, с глигана разрохках около 10 кв.м. и засях ръж." - да уточня, не знам колко лопати/кофи на кв. см./кв.м., фърлях на око едно към гьотере, оть по принцип много ме мързи и бързо ми минава ентусиазмът.

"02.02.2019 г. Ръжта е поникнала - висока е 3-4 см."

"17.02.2019 г. С глигана разрохках до ръжта 3 кв.м. и нахвърлях овес. Нахвърлях и зад високата леха."

"05.05.2019 Режа овеса с ножица, за да оформя леха за останалите домати."

Не съм записала кога сме окосили ръжта и овеса, но е някъде в края на май, началото на юни.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В библиотеката си намерих книжка от унгарски автор, издадена през 1991 г. "Тънкости в градината". По повод пробитите картофи от троскота на @Варела снимах една тема от книгата.

IMG_20191001_213855.thumb.jpg.23f27cd66f010a5cbd5d97c56806aa2b.jpg

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Миленка, а в тая книжка не пише ли съответно какво да засадя, за да се отърва от къпини и коприви?

Мястото с бъзето долу- горе го оправихме, почти не се появява, а дори и да се появи са дребосъци и лесно се махат. Сега там нахвърлях семена от синап. Поникнал е и е вече е на две листенца.

До пролетта ли да го държа тоя синап / държи ли на студ въобще / и тогава да закопавам или сега есента като дръпне трябва да го закопаем??

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мене, какъвто и да е сидератът, трябва да се остави да презимува. 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, Venetka написа:

Миленка, а в тая книжка не пише ли съответно какво да засадя, за да се отърва от къпини и коприви?

Мястото с бъзето долу- горе го оправихме, почти не се появява, а дори и да се появи са дребосъци и лесно се махат. Сега там нахвърлях семена от синап. Поникнал е и е вече е на две листенца.

До пролетта ли да го държа тоя синап / държи ли на студ въобще / и тогава да закопавам или сега есента като дръпне трябва да го закопаем??

Един съсед ми напръска два храста едри къпини с глифозат и много добре проработи - уби ги. Но не мисля, че затова питаш. Къпините съм ги копал с мотика или кирка като покарат и са малки, прекъсвам и вадя корените, и после малко от тях покарват. Ако коренището е по-сериозно, работата е по-трудна. Иначе Холцер загражда и вкарва прасета вътре и им разказват играта на къпините.

Друга култура не знам дали би проработила да ги задуши.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
 
 
 
 
преди 12 часа, Миленка написа:

В библиотеката си намерих книжка от унгарски автор, издадена през 1991 г. "Тънкости в градината". По повод пробитите картофи от троскота на @Варела снимах една тема от книгата.

Мерси Миленка, троскота точно по този начин го чистя, но това за ръжта и рапицата не съм го пробвал..  ще взема да се поразбързам с обръщането и да я сея до към 20 октомври, макар че уж трябвало най-късно до 15.10, после май месец направо ще я обръщам още веднъж където ще са ми лехите, а от останалата наоколо (по пътеките и покрай оградите) ще кося и мулчирам..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Славянски, не, в никакъв случай не искам препарати. Явно само на ръка ще е борбата. Малко, по-малко и те така докато разчистим всичките 1,3 декара.

Нали съм блондинка трудно го схванах това за Холцер... Ама накрая разбрах. Не бях чувала името и незнайно защо първо реших, че е препарат .... Проблема, е че прасета нямааааа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като цитирам част от текст и бутона "Редактирай" се бъгва и става неактивен, та пуснах втори пост.. всъщност ако не успея до 20 октомври с ръжта ще взема да пробвам с лимец.. който може да се сее до края на октомври и също братувал здраво:

"То е жилаво растение, което е по-мощно от плевелите. Подтиска ги благодарение на многото "братя", които прави. Непрекъснато избиват нови стебла до 270 от зърно, които имат различни функции. Някои от "братята" подтискат плевелите и умират рано, други пазят стеблата, които ще носят класовете, трети имат други функции. Лимецът има толкова мощна сила за живот, че никакви плевели не могат да издържат на конкуренцията с него за слънце и хранителни вещества. Затова много често в Ямболско използват растението като кардинално средство за почистване на земята от плевелна растителност." туй според бай Наско от Първенец

Пък и имам откъде да си "изпрося" семе.. при норма 25-30 кг/дка, 8-9 кг. трябва да ми стигнат за 300 кв.м.

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@ВарелаТази информация за лимеца е интересна. Обаче се чудя защо се впрягаш за датите за ръжта, при условие, че ти не търсиш добив на зърно, а задушаване на плевели. Просто по малко си разчиствай земята и сей, разчиствай и сей. Ако погледнеш по-горе, ще видиш, че аз съм започнала да сея от края на ноември, малко сях през декември, след това сях овеса през февруари ...

@Venetka, къпините и копривата боря с лопатата, това е. На мястото на къпините сях ръжта. Къпините сега пак се показват на места, скубя и така ...

Тази година и върху копривата смятам да сея всякакви житни, като ще се опитвам по малко да разчиствам корените преди това. Напълно съм наясно, че това ще бъде процес с години.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И ние чистим троскота по същия начин, с копане с вила и обиране, обаче има едно голямо обаче. Даже са две.

Първото е, че всяко "почистено" място не е в изолация. Демек то е отсекъде заобградено с троскот и прочее други плевели и те просто използват това, че си им освободил зона с по-ниска концентрация и се множат с кеф. За да се реши този "проблем" е нужно цялата ми градина да има не-зелени пътеки, а на мен много ми се иска да са зелени (отделно, че в момента не мога да си позволя финансово друго решение, което да не е пластмаса). Сега съм почнал пробно да разпространявам детелина в пътеките, да видя дали ще измести троскота (райграса го измества идеално).

Второто е, че троскотът по книгите го дават, че е плитък плевел, в горните 20 см, обаче при нас многократно сме се убеждавали, че изобщо не е вярно. Дори при копането на преливната канавка на дренажа, на 60 см дълбочина освен корени на вишни, имаше още толкова корени троскот. Та дори да си почистил околвръст всичко, той идва изотдолу. Добра демонстрация за това ми бяха и балите слама по-миналата година. На пролет през височина 2 бали отгоре бяха избили поветица и троскот. И при копането с вила, забождаш 30 см, разрохкваш, дърпаш корен, излиза 50 см парче но се къса. Демек - размножаваш го.

Гледал съм на друго село, с мотофреза с ръчно правени перки долу от тъп винкел, пускат я да върти и се намотва троскота и поветицата по перките и ги изхлузват и така :)

Ако мина на ръж (дано успея тая година да пробвам, ако намеря ръж), чудно ми е колко време ще държи ефекта. Примерно слагам го ноември, повалям го на пролет, садя домати, дали на есен пак трябва да слагам ръж, или ще може да изкара една година без да тръгне троскота... 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами аз смятам всяка година да сея нещо - ръж, ечемик, пшеница, фуражен грах, ако намеря семе от рапица също, просто няма да оставям празно мястото.

@Боби Димитров, ще пробваш, смятай, че си ги намерил заветните 200 - 300 грама, ма ще си ги получиш другия четвъртък.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Четох, рових, умувах... Реших да спретна една смеска от леща ( имам ок. 5 кг), синап (търся), фацелия( сравнително лесно се намира), овес или ръж ( ще търся по птичите пазари) и фуражна ряпа Форца. За ряпата : намерих фирма, от която се съгласиха да ми изпратят 5 кг. по 13 лв на кг без ДДС, с ДДС ще е ок. 15-16 лв. При сеитбена норма 0,6 - 0,8  кг на дка това ми е множко. Ще си запазя 1,5 кг. Иска ли някой да си разделим, мога да изпратя по Еконт. Значи остават 3,5 кг. Мисля да сея есента - до десетина дни най- късно. Приемам и съвети....

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А вие как ще сеете и на каква площ? Това не е ли много семе? 5 кг. леща примерно?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Янче, бял синап продават по будките за ядки, 0,80 лв. за 100 г в пакетчета, та купих 3 пакета. 

Фацелия и ръж продават и изпращат с Еконт от Сортови семена на Сточна гара, все забравям адреса, ей сега ще погледна. бул. Ген. Данаил Николаев № 1, Gen. Danail Nikolaev blvd. 1, 1527 София, тел. 02 983 1393, питай и за друго. Примерно, купих пролетта фуражен грах.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.