Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Теди

Първи стъпки при отглеждане на ягоди

Recommended Posts

Теди

На вилата, до един каменен зид, на майтап боцнахме диви ягоди. Добре им е там, пускат ластуни, дават плод без грам поливане, не боледуват, поради което се замислих дали да не засадя повече корени на това място, но от градински сорт.

Имам много въпроси, на които ще търся бавно и методично отговори в тази тема, за което ще се радвам и на участие от колегите градинари.

1.  Избор на сорт, размножаване

2. Съжителство на различни видове ягоди - какво да очакваме

3. Време за садене и кога да очакваме реколта

4. Поливане и торене - колко, кога

5. Подходяща почва

6. Методи на отглеждане - модерни покривни системи или мулчиране със слама

7. Защита

8. Ротация - има ли нужда въобще

9. Как да не ни боли гърба докато се грижим за ягодите - повдигнати лехи и други модерни измислени работи :)
 

Единствено до момента във форума съм намерила систематизирана информация какви болести по ягодите  могат да се очакват. За по-подредено, може би е добре информацията за защита да отива към цитираната тема.

За начало пускам кратко клипче с един англичанин, който предпочита да мулчира със слама, вместо да използва найлонови покрития. Обяснението му звучи логично.

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

В Англия явно отглеждат ягоди-мутанти, досега не бях виждал такива огромни корени. Моите знания за тях са ограничени дотолкова, че знам, че е най-добре да се садят в късното лято-ранна есен (края на август - началото на септември), за да имат достатъчно време да се развият и да могат да плододадат напролет. Предпочитат среднотежка, леко глинеста почва, която задържа влага и не понасят засушаване, когато плододават. Това е особен проблем при мен, защото последните години април остава един от най-сухите месеци, а те точно тогава цъфтят и връзват. Ето защо при последното засаждане реших да ги поглезя и на всеки корен добавих по четири шепи торф с перлит, като се надявам така да ги предпазя от засушаване. Засадих ги заедно с аспержи, сибирски лук, и кокичета. Аспержите би трябвало леко да сенчат през горещото лято, а лукът да ги пази от вредители, каквито при мен обаче поне не се срещат. Нямам и плужеци, понеже почвата е леко варовита ( ягодите dislike that също ).

Сортове не съм избирал - каквото ми е дала съседката, няколко вида са, но особено ме привличат тези, които не пускат ластуни, а растат на туфа - размножаването при тях изглежда по-лесно. Би ми се искало скоро да се сдобия с бели ананасови ягоди, само слушам митове и легенди за вкуса им.

:)

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Теди

Не знам сортовете в Англия колко и какви са, но в интернет са .... безброй. Само кръстоска от ягода с парен локомотив не намерих :) За това предпочетох като новак да се огранича с търсене на най-разпространените сортове в България за да си харесам по описание и да купя направо от разсадник. Варианта с бабата-съседка е идеален. При мен седи варианта с Боби- ел.техника, през две къщи :).

 

За сега нямам предпочитание за размножаването с или без ластуни. Дивите до зида, които пускат мустачки не ми се виждат трудни, може би леко досадни, защото опитват да превземат пътечката. Май наистина на туфи ще е по-удобно.

 

Та, ягодата, или Fragaria vesca се оказа тревисто многогодишно растение, което направо си плаче за пермакултурно съдружие, за това не се изненадах че си го комбинирал. Защо с аспержите -  обяснил си, но намерих и допълнителна информация на този линк. Защо с лук- ок, против вредители. Даже четох, че направо с чесън още по-добре съжителстват отколкото с лука. Само не разбрах защо с кокичета. Подозирам естетически подбуди, но ти ще кажеш. Да допиша, че видях и препоръка за един ред боб пешак в лехата с ягодите поради азотфиксиращите му свойства, но не ми допада идеята, защото и двете култури са ниски, а за комбинация по-рационално ми се вижда да има някаква етажност заради видимостта.

 

Пише, че от сорта зависят освен вкусовите качества, цвят и размер, но също така кога плододава растението (3 вида: 1. пролетно-лятна реколта или 2. ягоди с двукратна реколта т.е. ремонтантни сортове плододаващи пролет и есен или 3. целогодишно плододаващи), на какви болести е най-податливо, кои са патентовани и размножаването им е забранено (и такива има?!?) и т.н. особености. Много съм впечатлена, че някои сортове плододават целогодишно. Може би ако си харесаш някакъв втори сорт, който да започва да плододава по-късно, ще прескочиш проблема със засушаването април в твоята градина. Само идея.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Най-вкусните градински ягоди, които съм ял, са един сорт при когото откъсването на плода оставя ядрото с листенцата закачени на дръжката.  За съжаление са много нетрайни, което всъщност е за радост де, трябва да си ги отгледаш. Една жена лани ми прати 10тина коренчета от уж такъв сорт (викал им ягода-малина точно по тая причина, че се изважда ядрото), обаче не се вкорениха май, със сигурност не цъфтяха и ги изгубих кои са точно в калабалъка дето ги сложих.

Бих искал да добавя, че е добре на всеки няколко години ягодите да се местят и подмладяват, ако искаш непрекъсната добра реколта. През лятото оставяш по 1 ластун на корен, на есен събираш 200-300 или колкото искаш ластуни с коренчета (до тогава са пуснали) и си правиш нова лехичка. Старите корени се вдървяват, почват да боледуват и се фокусират основно върху ластуни, цъфтят по-малко. Това вероятно не е вярно за всички сортове, но тия, които гледаше дядо, са така.

Прочее ягодите са доста компактна гад. Когато носихме от Каблешково към Мърводол, на есен извадих 2 прави лопати от реда с ягоди. Като ги разчепкахме на другото село се оказа, че са над 120 корена. А от един ред в Каблешково можеше да извадя поне 15 лопати. Като имаше 10тина реда... Та като вида някой да продава 1 коренче за 50 стотинки ми е тъжно, че не съм милионер :D Според мен под 100 корена просто не си е игра.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Теди

Бобка, загубените коренчета по описание ми звучат като сорта ягодомалина (Framberry).

И аз открих повтаряща се информация, че ягодовите насажденията като общ принцип са силни първите 1-2 години, след което плодчетата стават все по-малки и растението се съсредоточава в това да пуска ластуни, а не да плододава. Естествено, зависело от сорта, но не намирам системно описание кои сортове се "изтощават" по-рано. За това ги слагам всичките под общ знаменател от 1-2 години пък който сорт покаже по-добри показатели във времето, той ще остане.

Ще имам едно наум за опасността от прекалено сгъстяване. С две думи, отслабнат ли основните растения (т.е. спрат ли да плододават обилно и намалее ли прекалено размера на плода), тогава трябва да пускам да се вкореняват ластуни за да има подмладяване на лехите. През останалото време ластуните се скубят за да няма силно сгъстяване на насажденията. Ако нещо бъркам, който знае да се обажда. Пък и да не знае, пак да се обажда :D

До сега съм открила информация само за два документирани български сорта тук. (Биляна и София). Продължават да се предлагат почти от всеки разсадник въпреки изобилието на вносни и модерни сортове от Англия, Америка, Франция, Полша. Явно си се харесват като сладост и аромат. Не мисля да се ограничавам само до тях двата. От клипа градинаря препоръча honeoye и  hapil . Ако открия да се предлагат в България разсади от тях, направо ще си взема, ако ли не може да поръчам по едно пакетче семена от чужбина.

Гледам от купешките има също доста любопитни увивни, както и такива подходящи за висящи саксии. Хем красиво, хем вкусно!  Ягодовата мания си е достойна за съперничество на доматената мания :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Моите ягоди са няколко сорта - два си купих, един ми подариха (3 коренчета) и четвъртият сорт са от семена. Мисля, че всичките си имат плюсове. Дребните от семена са целогодишни, други плододават два пъти. Не съм забеляза да боледуват. За сгъстяването - голям кошмар са и изобщо нямам сили да се справя с тях. Две-три години, след като ги засадих, реших да се справя с плевелите като просто ги прекопая с правата лопата, отделих коренчета и реших да садя върху найлон с дупки. Да, ама на пролетта махнах найлона, защото отдолу не бях подравнила и ме дразнеше нагънатият найлон, едва подаващите се растения през дупките и ягодите успяха за една пролет и лято да си възвърнат предишния заплевен и оластучен вид. Но ми се видя прекалено рехаво да им отрежа ластуните. Ще видя какво ще дадат тази пролет и ще си направя изводите. Иначе след засаждане през пролетта, плододаваха същата пролет, макар и малко (имам предвид първото засаждане). След второто засаждане, което беше през есента, имаха плод през пролетта, но най-много плод имаха на втората пролет след първото засаждане. (сигурно само аз си разбирам кое първо, кое второ) През изминалата пролет засадих чесън, хризантеми и лавандула, както и лук за зелено, ааа и лук шалтот. Имаше прекалено много място с хубаво изложение, добра поливка и трябваше да го използвам. Чесънът така си остана неизваден, защото го садих късно и ме домързя да го разследвам дали има глави. Хризантемите прибрах в къщата, лавандулата остана, шалотът се беше поразделил и го засадих в другата градина за следващо размножаване. Според някои форумни другарчета, единият ми сорт е Белруби - много хубави и имаха плод два пъти. Ще се опитам да сложа знаци, когато започнат да плододават и ще събера коренчета от ластуните (дано не си остана само с обещанието, но сега имам желание). От дребните също мога да дам малко - те са на туфички. Един от сортовете плододава един път, но са вкусни ягоди. Остана четвъртият сорт, който нещо ми се губи като качества и количество. Като цяло ягодата е голям плевел и бързо превзема площи. Нашите са на капково и им капе доволно много.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

В книгата Домашна пермакултурна градина, имаше една част и за ягодите.

Общо взето бяха няколко отправни точки:

  •  Да не са на куп, че лесно се пренасят въшките;
  • На тези за плодове, да им се махат ластуните;
  • А на тези за разсад, да им се махат цветовете и да не са до тези с цветовете.

Само че, малко е неудобно да се гледат разпръснати покрай пътечките тук там, да не говорим и за количеството, че не можеш да направиш нищо с тях, освен да си късаш по някоя, докато се разхождаш из градината. При мен са така разхвърляни. Нямам нерви да ги гледам на куп. Някак си много грижи искат. Имам едни о 5-6 години, опитвам се да ги унищожа с безгрижие. Никакво плевене, никакво поливане. Даже с косачката минавам отгоре, като порасне много тревата в тях и пак нищо. Цъфтят си и дават малки мизерни ягодчета. Даже и през късна есен, все едно напук цъфтяха.

.

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ganchata

  Ягоди заварихме  във вече образувалата се флора на местообитанието ни , но нещо не им обръщахме достатъчни внимание през годините.Миналата есен ги преместихме  на по -слънчево и просторно място и на пролет ще гледаме как ще им се отрази.Тъй като не сме много вещи с отглеждането на ягоди и ние се допитахме до малко литература - "Наръчник по екологично градинарство" Крафт фон Хайниц и Георг Маркенс (една от най-добрите книги ,който се срещали)

Ягодите се торят след прибиране на плодовете,защото тогава се образуват цветоносните стъбла за следващата година.При торене през пролетта растенията стават по-податливи на гъбични заболявания.Добре е и профилактично да се пръска с отвара от полски хвощ(500г растителна субстанция или 100г пулверизирана дрога се изсипват в 5л вода и се вари на слаб огън 1 час.Отварата се излива във ведро и се разрежда с пет части дъждовна вода.През следващите дни многократно се разбърква). Миналата година пропуснахме да направим , но наблизо имаме находище на полски хвощ и тази година ще го навестим.А за да се предотврати от увреждането на цветовете,при късни студове растенията се пръскат с валерианов екстракт-10мл на 10л хладка вода ,разбъркваме 5 минути.Пръска се между 16 и 18 часа преди очаквана студена нощ.А препарата от валериан се прави от накиснати пресни цветове в малко дъждовна вода за една нощ,изстискваме и сокът се налива в бутилки,който не се затварят,защото ферментацията настъпва по-късно.След около 6 седмици бутилките се затварят с коркови тапи и се съхраняват в тъмно мазе.С препарата от валериан нямаме опит не сме попадали на пресни цветове.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Тази работа с препаратите от растения е супер, само време да има човек! Значи аз "през следващите дни" нямам време многократно зъбите да си измия, какво остава да бъркам нещо многократно! Другият проблем е, че нямам полски хвощ в околията... Нито находище на валериан... Нито затварачка за коркови тапи... Нито мазе... Но тъй де, за да обясня по друг начин, щоленът от Коледа още стои от липса на време да го изядем - а е домашен и идеален!

Моят вече покоен дядо оформяше ягодите на къси редчета от по 2 метра, 50 см широки и леко подигнати, а между тях още 50 см пътечка. Поливката беше с наводняване на пътечките. Пръскане не е имало. На 2-3-4 години ги мести, най-често поетапно, за да има винаги ягоди. Не е имало кой знае какви количества, но според мен като направиш 20-30 компота и толкоз сладка и ядеш на корем - стига ти е!

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ganchata

Времето е въпрос на приоритети...явно твоите са в друга посока,а и миенето на зъби не е задължително :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Теди

Благодарности за информацията за торенето, както и за споделения опит с късите редчета и поливката! Веднага си крада идеята за последното.

На село слънцето напича жестоко в открития двор (южно изложение). Дивите ягоди се чувстват добре до каменния, студен зид и както писах по-рано, точно при тях смятам да садя и други селектирани сортове. Още повече, че не смятам да се поливат всеки ден, а може би до 2 пъти седмично. В комбинация с едно мулчиране със слама след засаждане на разсада, мисля добре ще се получи. Дано!

За ягоди и люти чушки имам предвиден един дъъълъг ред до въпросния каменен зид, където до 12 на обяд е сянка-полусянка. Ще разделя това дълго парче земя на сектори. Ягодовите сектори ще оформя на къси, повдигнати лехи - 2 броя с 1 пътечка между тях която да наводнявам с маркуча (за поливка). По подобен начин мой братовчед е оформил лехите с ягоди, които отглежда и изглежда удобно за поливка. 

Четох, че най-подходяща почва за отглеждане е глинесто-песъчлива. Необходимо е да е добре почистена от плевели за да са силни насажденията, да не е с голям наклон за да задържа вода, да съдържа неголямо количество вар и да е със слабо до средно кисела или неутрална реакция. В тази връзка съм закъсняла с предварителната грижа за почвата. Ако наесен бях подхранила почвата и покрила с кашони или найлон, работата ми напролет по подготвяне на земята щеше да е доста по-малко.

Чета, че засаждането на ягодата се прави напролет в края на март или в началото на месец април  т.е. след два месеца трябва да имам разсад. Нямам особено много време и трябва да се ориентирам към разсадник за поръчка или направо да поръчвам онлайн семена, ако ще опитвам аз да отгледам разсад.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Изобщо не се втелясвай толкова, кой има време да подготвя подходяща почва :) Ягодите са като плевел, веднъж вкоренени. Ние лани местихме за пореден път ягодите, но сме забравили няколко корена в непрогледната гора от самакитка и намерихме по 5-6 ягоди на всеки! Неизядени от охлюви! Не мухлясали! Без никакви поливки (мани ти 2-3 пъти седмично, ние краставиците поливаме по 1 път, какво остава ягодите, лани са поливани само от дъжда). За сянката съм съгласен. В градината на дядо ягодите бяха на пълно слънце и се е случвало в някое много жарко лято да изсъхнат повечето, когато водата не им е достатъчна.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Теди

Две снимки от градината през януари. Отреденото място за ягодите е до каменния зид, който е към 23-24 метра дълъг. large.IMG_20180128_152303.jpg.c5eb69de6a9cbdf46a6f0b6fc813f215.jpglarge.IMG_20180128_152334.jpg.2eddd3c4a58a28cef2cde29e49b215a6.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Като погледнах снимките, си помислих, че ако зидът е откъм северната страна, на доматите би им харесало много. Ама това е пристрастеност. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Теди

Алис, каменният зид е източно изложение, а тухленият е север.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ани Андреева

А моите май умряха... :confused: Пресадих няколко корена, че в огромната трева се бяха почти загубили, а те не се хванаха като че ли. Явно ще трябва да копая все пак около останалите и да не ги пипам.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Да пусна от чата малко какво писах.

Нашите ягоди са две лопати микс от на дядо градината. Не знам сортовете, вероятно са 3. Мога да снимам плодовете, ако някой ги разпознава, но имайте предвид, че това са ягоди от мнооого години. Както съм писал по-горе, като носихме от Каблешково на Мърводол, извадихме 2 лопати. Пак 2 лопати от реда взехме и за новата градина. Тъй като с годините се смесват и сгъстяват, в този обем има над 100 корена със сигурност.

Друго да добавя. Ластуните тръгват в пътечките и само от това на пролет изскубахме над 50 корена, които подарихме.

Тази година на срещата получих сорт София, който изглежда жив в троскота, сложих ги на капково (още не е пускано де) в троскота на малините, щото ми се видя по-малък от троскота при ягодите :D От Алис дребните (сорта Rugia, правят туфа вместо ластуни, дават целогодишно и са дребни като диви) са в София вече, докато не се размножат, защото иначе много мрият и ще се изгубят, явно искат вода повече и вероятно повече сенкя. От семе, което ми подариха за "алпийска ягода", каквото и да е това, сега се опитвам да завъдя и тях, има към 10 живи за момента, на първи лист. Подозирам, че ще излязат ако не същите като на Алис, то сходни.

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Грижи за ягодите от пролетта до есента - източник

Стори ми се много практично, че е разписана по месеци. Редактирал съм "петро-химичната" част от статията, но оставих и оригиналните "средства за борба" - зачертани..

Градинските ягоди са капризна култура и за тях трябва да се полагат грижи от ранна пролет да късна есен. Кога и какво трябва да правите? Грижите започват почти веднага, след като се стопи снегът, и продължават до първите слани.

Март: Когато настъпят първите слънчеви дни на март и снегът в градината се стопи, ягодите се покриват с найлон или зебло. Това ще ви помогне по-рано да получите реколта. С помощта на покривния материал и извити пръчки направете тунелчета, в които да са ягодите. Имайте предвид, че колкото по-голям е обемът въздух между растенията и полиетилена, толкова по-предпазени са ягодите. Щом снегът се стопи напълно, започва същинската работа в лехите – почистете изсъхналите листа и цветоноси, изрежете с ножица ластуните и мустаците, изкоренете загиналите растения и ги подменете с нови. След като сте възстановили лехите, обработете профилактично срещу болести и неприятели. Пръскайте с 1% бордолезов разтвор или друг препарат на медна основа.  Бих заменил с масло от ниим като инсектицид и противогъбично: сода за хляб и/или прясно мляко с йод. Когато земята се затопли, почвата леко се разрохква. По този начин се запазва натрупаната през зимата влага, а самите ягоди се орязват, за да наберат сили и по-добре да тръгнат да се развиват.

Април: Ако искате да засадите ягоди през пролетта, то трябва да го направите възможно най-рано. През април времето е променливо: някъде цъфтят овошките, а някъде не е изключено да завали сняг. Ето защо при засаждането трябва да се съобразявате не толкова с времето в момента, а с климата във вашия район. Когато ягодите малко дръпнат в растежа, можете да мулчирате. В периода на масово развитие на листата можете да направите втората профилактична обработка срещу болести. Ако през април се появят вредоносни насекоми, напръскайте с химични инсектициди масло от ниим, люти чушки, 24 часова настойка от коприва (през април вече трябва да е започнала да расте). Когато отглеждате ягодите на едно и също място повече от 3 години, ще се наложи да подхраните. В началото на вегетацията ягодите се нуждаят от азотни торове добре угнил оборски тор или копривена 14дневна смрад, през периода на цъфтеж – от фосфор, а след плододаването – от азот (оборски, птичи тор), фосфор (риба, кости, рибен тор*) и калий (дървесна пепел). *Рибен тор се приготвя много лесно: цели риби се мелят на месомелачка, 300-400 г. от рибната "кайма" се разбърква в 10 литра вода и се полива с разтвора след като престои едно денонощие.

Май: Градинските ягоди, които се отглеждат в тунели, трябва всеки ден да се проветряват, за да не се прегреят от пролетното слънце. Сутрин се отваря от едната или от двете страни, а вечерно време се затваря. Трябва много да се внимава с възвратните пролетни слани. Понижение на нощните температури до 1 градус може да погуби растенията. По време на цъфтеж ягодите могат да бъдат нападнати от гъгрици. Можете да напръскате с чеснова настойка (150 г. счукан чесън в 10 литра вода, разбърква се добре, престоява 24 часа, филтрира се и се пръска няколко поредни вечери) или други народни средства за борба с вредителите. През май често времето е сухо. За правилното развитие на растенията и образуването на здрави и едри плодове лехите трябва редовно да се поливат. В зависимост от климата и региона ранните сортове ягоди започват да зреят през втората половина на май. Узрелите ягоди трябва редовно да се берат, а поливането трябва да става, след като се приберат плодовете. Ако времето е много дъждовно, растенията трябва да се предпазят от гниене и плесен. Не трябва да забравяте и да плевите. През май градинската ягода започва активно да пуска ластуни, които изразходват голяма част от хранителните вещества на растението. Ако отглеждате ягоди за плод, не за размножаване, то трябва да отстранявате мустачките редовно.

Юни: Продължаваме да събираме реколтата. Във втората половина на месеца започват и по-късните сортове да раждат. За да не се цапат и да не загниват плодовете, под тях се застила черна нетъкана тъкан или стърготини. Това помага да се защитят ягодите от сиво гниене и плевели. Юни е месецът, когато новите растения се вкореняват в отделни чашки или разсадъчни касетки. Новите растения ще бъдат готови за засаждане на новото място след 2-3 седмици.

Юли: След края на плододаването от лехите с ягоди се отстраняват всички стари, болни и повредени листа. Лехите добре се поливат, окопава се около растенията и се премахват излишните леторасти. През юли ягодите могат да бъдат нападнати от акари. Листата на нападнатите растения се изрязват и изгарят. Лехите се пръскат с гореща вода (60-65 градуса) или с горещ калиев перманганат. Ако се установят и други вредители върху ягодите, те се пръскат с химични или биологични инсектициди. Можете да прибегнете и до народни безопасни рецепти. В този период ягодите могат да бъдат нападнати от сиво гниене, петнистост и плесени. Да се справите с болестите ще ви помогне 1 % бордолезов разтвор, към който сте добавили колоидна сяра (100 г от препарата на 10 л вода) разтвор от йод - 10 мл в 10 литра вода. Също така дава добър резултат пръскането на ягодите с горчица на прах (50 г. сух прах се изсипва в 5 литра гореща, но не вряща вода, престоява 48 часа, разрежда се със студена вода в съотношение 1:1).

Август: В края на лятото лехите с ягоди се окопават и се внасят комплексни торове: по 1 ч. лъж. на всеки корен.  (виж горе в м. Април) До края на лятото приключва засаждането на новите растения. Продължава редовното поливане.

Септември: През този месец се формират цветните пъпки, от които през следващата година ще се появят новите плодове. Ето защо е много важно да поливате растенията.

Октомври: През октомври трябва да се осигурят на растенията благоприятни условия, които ще им помогнат на презимуват. Лехите се поливат добре, окопават се, почистват се от плевели. Гнездата на ягодите се загръщат с торф, оборска тор или компост.

Ноември: Когато горният слой на почвата (на дълбочина 5-7 см) започне да мръзне, лехите се мулчират. Това ще попречи на растенията да се вкопаят навътре в почвата. За да се задържи снегът, лехите се покриват със стъбла от царевица, клони от малина и пр. По този начин ягодите зимуват.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...