Теди

Първи стъпки при отглеждане на ягоди

15 мнения в тази тема

На вилата, до един каменен зид, на майтап боцнахме диви ягоди. Добре им е там, пускат ластуни, дават плод без грам поливане, не боледуват, поради което се замислих дали да не засадя повече корени на това място, но от градински сорт.

Имам много въпроси, на които ще търся бавно и методично отговори в тази тема, за което ще се радвам и на участие от колегите градинари.

1.  Избор на сорт, размножаване

2. Съжителство на различни видове ягоди - какво да очакваме

3. Време за садене и кога да очакваме реколта

4. Поливане и торене - колко, кога

5. Подходяща почва

6. Методи на отглеждане - модерни покривни системи или мулчиране със слама

7. Защита

8. Ротация - има ли нужда въобще

9. Как да не ни боли гърба докато се грижим за ягодите - повдигнати лехи и други модерни измислени работи :)
 

Единствено до момента във форума съм намерила систематизирана информация какви болести по ягодите  могат да се очакват. За по-подредено, може би е добре информацията за защита да отива към цитираната тема.

За начало пускам кратко клипче с един англичанин, който предпочита да мулчира със слама, вместо да използва найлонови покрития. Обяснението му звучи логично.

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В Англия явно отглеждат ягоди-мутанти, досега не бях виждал такива огромни корени. Моите знания за тях са ограничени дотолкова, че знам, че е най-добре да се садят в късното лято-ранна есен (края на август - началото на септември), за да имат достатъчно време да се развият и да могат да плододадат напролет. Предпочитат среднотежка, леко глинеста почва, която задържа влага и не понасят засушаване, когато плододават. Това е особен проблем при мен, защото последните години април остава един от най-сухите месеци, а те точно тогава цъфтят и връзват. Ето защо при последното засаждане реших да ги поглезя и на всеки корен добавих по четири шепи торф с перлит, като се надявам така да ги предпазя от засушаване. Засадих ги заедно с аспержи, сибирски лук, и кокичета. Аспержите би трябвало леко да сенчат през горещото лято, а лукът да ги пази от вредители, каквито при мен обаче поне не се срещат. Нямам и плужеци, понеже почвата е леко варовита ( ягодите dislike that също ).

Сортове не съм избирал - каквото ми е дала съседката, няколко вида са, но особено ме привличат тези, които не пускат ластуни, а растат на туфа - размножаването при тях изглежда по-лесно. Би ми се искало скоро да се сдобия с бели ананасови ягоди, само слушам митове и легенди за вкуса им.

:)

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам сортовете в Англия колко и какви са, но в интернет са .... безброй. Само кръстоска от ягода с парен локомотив не намерих :) За това предпочетох като новак да се огранича с търсене на най-разпространените сортове в България за да си харесам по описание и да купя направо от разсадник. Варианта с бабата-съседка е идеален. При мен седи варианта с Боби- ел.техника, през две къщи :).

 

За сега нямам предпочитание за размножаването с или без ластуни. Дивите до зида, които пускат мустачки не ми се виждат трудни, може би леко досадни, защото опитват да превземат пътечката. Май наистина на туфи ще е по-удобно.

 

Та, ягодата, или Fragaria vesca се оказа тревисто многогодишно растение, което направо си плаче за пермакултурно съдружие, за това не се изненадах че си го комбинирал. Защо с аспержите -  обяснил си, но намерих и допълнителна информация на този линк. Защо с лук- ок, против вредители. Даже четох, че направо с чесън още по-добре съжителстват отколкото с лука. Само не разбрах защо с кокичета. Подозирам естетически подбуди, но ти ще кажеш. Да допиша, че видях и препоръка за един ред боб пешак в лехата с ягодите поради азотфиксиращите му свойства, но не ми допада идеята, защото и двете култури са ниски, а за комбинация по-рационално ми се вижда да има някаква етажност заради видимостта.

 

Пише, че от сорта зависят освен вкусовите качества, цвят и размер, но също така кога плододава растението (3 вида: 1. пролетно-лятна реколта или 2. ягоди с двукратна реколта т.е. ремонтантни сортове плододаващи пролет и есен или 3. целогодишно плододаващи), на какви болести е най-податливо, кои са патентовани и размножаването им е забранено (и такива има?!?) и т.н. особености. Много съм впечатлена, че някои сортове плододават целогодишно. Може би ако си харесаш някакъв втори сорт, който да започва да плододава по-късно, ще прескочиш проблема със засушаването април в твоята градина. Само идея.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-вкусните градински ягоди, които съм ял, са един сорт при когото откъсването на плода оставя ядрото с листенцата закачени на дръжката.  За съжаление са много нетрайни, което всъщност е за радост де, трябва да си ги отгледаш. Една жена лани ми прати 10тина коренчета от уж такъв сорт (викал им ягода-малина точно по тая причина, че се изважда ядрото), обаче не се вкорениха май, със сигурност не цъфтяха и ги изгубих кои са точно в калабалъка дето ги сложих.

Бих искал да добавя, че е добре на всеки няколко години ягодите да се местят и подмладяват, ако искаш непрекъсната добра реколта. През лятото оставяш по 1 ластун на корен, на есен събираш 200-300 или колкото искаш ластуни с коренчета (до тогава са пуснали) и си правиш нова лехичка. Старите корени се вдървяват, почват да боледуват и се фокусират основно върху ластуни, цъфтят по-малко. Това вероятно не е вярно за всички сортове, но тия, които гледаше дядо, са така.

Прочее ягодите са доста компактна гад. Когато носихме от Каблешково към Мърводол, на есен извадих 2 прави лопати от реда с ягоди. Като ги разчепкахме на другото село се оказа, че са над 120 корена. А от един ред в Каблешково можеше да извадя поне 15 лопати. Като имаше 10тина реда... Та като вида някой да продава 1 коренче за 50 стотинки ми е тъжно, че не съм милионер :D Според мен под 100 корена просто не си е игра.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бобка, загубените коренчета по описание ми звучат като сорта ягодомалина (Framberry).

И аз открих повтаряща се информация, че ягодовите насажденията като общ принцип са силни първите 1-2 години, след което плодчетата стават все по-малки и растението се съсредоточава в това да пуска ластуни, а не да плододава. Естествено, зависело от сорта, но не намирам системно описание кои сортове се "изтощават" по-рано. За това ги слагам всичките под общ знаменател от 1-2 години пък който сорт покаже по-добри показатели във времето, той ще остане.

Ще имам едно наум за опасността от прекалено сгъстяване. С две думи, отслабнат ли основните растения (т.е. спрат ли да плододават обилно и намалее ли прекалено размера на плода), тогава трябва да пускам да се вкореняват ластуни за да има подмладяване на лехите. През останалото време ластуните се скубят за да няма силно сгъстяване на насажденията. Ако нещо бъркам, който знае да се обажда. Пък и да не знае, пак да се обажда :D

До сега съм открила информация само за два документирани български сорта тук. (Биляна и София). Продължават да се предлагат почти от всеки разсадник въпреки изобилието на вносни и модерни сортове от Англия, Америка, Франция, Полша. Явно си се харесват като сладост и аромат. Не мисля да се ограничавам само до тях двата. От клипа градинаря препоръча honeoye и  hapil . Ако открия да се предлагат в България разсади от тях, направо ще си взема, ако ли не може да поръчам по едно пакетче семена от чужбина.

Гледам от купешките има също доста любопитни увивни, както и такива подходящи за висящи саксии. Хем красиво, хем вкусно!  Ягодовата мания си е достойна за съперничество на доматената мания :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моите ягоди са няколко сорта - два си купих, един ми подариха (3 коренчета) и четвъртият сорт са от семена. Мисля, че всичките си имат плюсове. Дребните от семена са целогодишни, други плододават два пъти. Не съм забеляза да боледуват. За сгъстяването - голям кошмар са и изобщо нямам сили да се справя с тях. Две-три години, след като ги засадих, реших да се справя с плевелите като просто ги прекопая с правата лопата, отделих коренчета и реших да садя върху найлон с дупки. Да, ама на пролетта махнах найлона, защото отдолу не бях подравнила и ме дразнеше нагънатият найлон, едва подаващите се растения през дупките и ягодите успяха за една пролет и лято да си възвърнат предишния заплевен и оластучен вид. Но ми се видя прекалено рехаво да им отрежа ластуните. Ще видя какво ще дадат тази пролет и ще си направя изводите. Иначе след засаждане през пролетта, плододаваха същата пролет, макар и малко (имам предвид първото засаждане). След второто засаждане, което беше през есента, имаха плод през пролетта, но най-много плод имаха на втората пролет след първото засаждане. (сигурно само аз си разбирам кое първо, кое второ) През изминалата пролет засадих чесън, хризантеми и лавандула, както и лук за зелено, ааа и лук шалтот. Имаше прекалено много място с хубаво изложение, добра поливка и трябваше да го използвам. Чесънът така си остана неизваден, защото го садих късно и ме домързя да го разследвам дали има глави. Хризантемите прибрах в къщата, лавандулата остана, шалотът се беше поразделил и го засадих в другата градина за следващо размножаване. Според някои форумни другарчета, единият ми сорт е Белруби - много хубави и имаха плод два пъти. Ще се опитам да сложа знаци, когато започнат да плододават и ще събера коренчета от ластуните (дано не си остана само с обещанието, но сега имам желание). От дребните също мога да дам малко - те са на туфички. Един от сортовете плододава един път, но са вкусни ягоди. Остана четвъртият сорт, който нещо ми се губи като качества и количество. Като цяло ягодата е голям плевел и бързо превзема площи. Нашите са на капково и им капе доволно много.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В книгата Домашна пермакултурна градина, имаше една част и за ягодите.

Общо взето бяха няколко отправни точки:

  •  Да не са на куп, че лесно се пренасят въшките;
  • На тези за плодове, да им се махат ластуните;
  • А на тези за разсад, да им се махат цветовете и да не са до тези с цветовете.

Само че, малко е неудобно да се гледат разпръснати покрай пътечките тук там, да не говорим и за количеството, че не можеш да направиш нищо с тях, освен да си късаш по някоя, докато се разхождаш из градината. При мен са така разхвърляни. Нямам нерви да ги гледам на куп. Някак си много грижи искат. Имам едни о 5-6 години, опитвам се да ги унищожа с безгрижие. Никакво плевене, никакво поливане. Даже с косачката минавам отгоре, като порасне много тревата в тях и пак нищо. Цъфтят си и дават малки мизерни ягодчета. Даже и през късна есен, все едно напук цъфтяха.

.

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  Ягоди заварихме  във вече образувалата се флора на местообитанието ни , но нещо не им обръщахме достатъчни внимание през годините.Миналата есен ги преместихме  на по -слънчево и просторно място и на пролет ще гледаме как ще им се отрази.Тъй като не сме много вещи с отглеждането на ягоди и ние се допитахме до малко литература - "Наръчник по екологично градинарство" Крафт фон Хайниц и Георг Маркенс (една от най-добрите книги ,който се срещали)

Ягодите се торят след прибиране на плодовете,защото тогава се образуват цветоносните стъбла за следващата година.При торене през пролетта растенията стават по-податливи на гъбични заболявания.Добре е и профилактично да се пръска с отвара от полски хвощ(500г растителна субстанция или 100г пулверизирана дрога се изсипват в 5л вода и се вари на слаб огън 1 час.Отварата се излива във ведро и се разрежда с пет части дъждовна вода.През следващите дни многократно се разбърква). Миналата година пропуснахме да направим , но наблизо имаме находище на полски хвощ и тази година ще го навестим.А за да се предотврати от увреждането на цветовете,при късни студове растенията се пръскат с валерианов екстракт-10мл на 10л хладка вода ,разбъркваме 5 минути.Пръска се между 16 и 18 часа преди очаквана студена нощ.А препарата от валериан се прави от накиснати пресни цветове в малко дъждовна вода за една нощ,изстискваме и сокът се налива в бутилки,който не се затварят,защото ферментацията настъпва по-късно.След около 6 седмици бутилките се затварят с коркови тапи и се съхраняват в тъмно мазе.С препарата от валериан нямаме опит не сме попадали на пресни цветове.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази работа с препаратите от растения е супер, само време да има човек! Значи аз "през следващите дни" нямам време многократно зъбите да си измия, какво остава да бъркам нещо многократно! Другият проблем е, че нямам полски хвощ в околията... Нито находище на валериан... Нито затварачка за коркови тапи... Нито мазе... Но тъй де, за да обясня по друг начин, щоленът от Коледа още стои от липса на време да го изядем - а е домашен и идеален!

Моят вече покоен дядо оформяше ягодите на къси редчета от по 2 метра, 50 см широки и леко подигнати, а между тях още 50 см пътечка. Поливката беше с наводняване на пътечките. Пръскане не е имало. На 2-3-4 години ги мести, най-често поетапно, за да има винаги ягоди. Не е имало кой знае какви количества, но според мен като направиш 20-30 компота и толкоз сладка и ядеш на корем - стига ти е!

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Времето е въпрос на приоритети...явно твоите са в друга посока,а и миенето на зъби не е задължително :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодарности за информацията за торенето, както и за споделения опит с късите редчета и поливката! Веднага си крада идеята за последното.

На село слънцето напича жестоко в открития двор (южно изложение). Дивите ягоди се чувстват добре до каменния, студен зид и както писах по-рано, точно при тях смятам да садя и други селектирани сортове. Още повече, че не смятам да се поливат всеки ден, а може би до 2 пъти седмично. В комбинация с едно мулчиране със слама след засаждане на разсада, мисля добре ще се получи. Дано!

За ягоди и люти чушки имам предвиден един дъъълъг ред до въпросния каменен зид, където до 12 на обяд е сянка-полусянка. Ще разделя това дълго парче земя на сектори. Ягодовите сектори ще оформя на къси, повдигнати лехи - 2 броя с 1 пътечка между тях която да наводнявам с маркуча (за поливка). По подобен начин мой братовчед е оформил лехите с ягоди, които отглежда и изглежда удобно за поливка. 

Четох, че най-подходяща почва за отглеждане е глинесто-песъчлива. Необходимо е да е добре почистена от плевели за да са силни насажденията, да не е с голям наклон за да задържа вода, да съдържа неголямо количество вар и да е със слабо до средно кисела или неутрална реакция. В тази връзка съм закъсняла с предварителната грижа за почвата. Ако наесен бях подхранила почвата и покрила с кашони или найлон, работата ми напролет по подготвяне на земята щеше да е доста по-малко.

Чета, че засаждането на ягодата се прави напролет в края на март или в началото на месец април  т.е. след два месеца трябва да имам разсад. Нямам особено много време и трябва да се ориентирам към разсадник за поръчка или направо да поръчвам онлайн семена, ако ще опитвам аз да отгледам разсад.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изобщо не се втелясвай толкова, кой има време да подготвя подходяща почва :) Ягодите са като плевел, веднъж вкоренени. Ние лани местихме за пореден път ягодите, но сме забравили няколко корена в непрогледната гора от самакитка и намерихме по 5-6 ягоди на всеки! Неизядени от охлюви! Не мухлясали! Без никакви поливки (мани ти 2-3 пъти седмично, ние краставиците поливаме по 1 път, какво остава ягодите, лани са поливани само от дъжда). За сянката съм съгласен. В градината на дядо ягодите бяха на пълно слънце и се е случвало в някое много жарко лято да изсъхнат повечето, когато водата не им е достатъчна.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Две снимки от градината през януари. Отреденото място за ягодите е до каменния зид, който е към 23-24 метра дълъг. large.IMG_20180128_152303.jpg.c5eb69de6a9cbdf46a6f0b6fc813f215.jpglarge.IMG_20180128_152334.jpg.2eddd3c4a58a28cef2cde29e49b215a6.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като погледнах снимките, си помислих, че ако зидът е откъм северната страна, на доматите би им харесало много. Ама това е пристрастеност. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Алис, каменният зид е източно изложение, а тухленият е север.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.