Sam Vgorata

Broadfork ( U-fork или grelinette) Глиган

55 мнения в тази тема

Искам да ви покажа почти готовия проект за градински инструмент. Наричм го за по- лесно "глиган" , защото се уморих да обяснявам на приятелите на село що е броодфорк :mrgreen:.

Широчина 42см

Дължина острие 35см

Дръжка височина  85/95

 

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Видеото впечатлява, почвата при теб май е канелена горска! Обаче това, което не е идеално, е нуждата да я свалиш до земята, за да отчеше. Вероятно ъгъла на зъбците подлежи на промяна. Тази ще е модел повече като за разбиване на чим, докато другата, която обсъждахме, е повече като за разрохкване, при нея изобщо не трябва да има навеждане - забиваш я леко наведена напред и я издърпваш назад изправен и те така.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да точно, Боби. Ъгъла в момента е 10 градуса и не е достатъчен. 15-20 градуса ще е следващия. 

За разрохкване става идеално. Писах си с едни образи от Нова Зеландия дето произвеждат такива неща:grin: .

тези:

 

 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, основното е щаденето на кръста. Дано ти се получи с доработката с ъгъла! При всички положения, макар и първи опит за броудфорк, конструкцията изглежда много стабилна. Това няма чупене :)  Би ли написал колко тежи Глиганът?

 

Аз като гледах в нета много ми хареса ето този модел, защото, за разлика от новозеландските, отгоре е плосък и ми се струва по-лесен да се пази равновесие при стъпването. Това, че вероятно е по-тежък заради двете дръжки не ме притеснява, но не знам при по-продължително боравене колко ще натовари раменния пояс. За това може би е добре да има под ръка и по-малък модел като твоя. Абе, докато не се опита работа и с двата няма как да съм сигурна, кой ще ми е по-удобен, но от сега ме блазни този с двете дръжки.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В момента тежи 6,2 кг.

Ще олекне защото ръкохватката ще е букова за да не мръзнат ръцете , също пробвам различни материали докато намеря баланса между здравина и нормално тегло. Вече направих една купчина желязо от проби :)

Подготвям 3 варианта за проба. Този от клипчето, един като него  но с 2 дръжки и един малък с 4 зъба Т-образен. Който иска ще може да пробва. Повече мнения...по-добър резултат.

И така...

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това нещо пак е за леки и ултралеки почви - никакъв шанс не виждам в глина да работи. Но - пробвайте.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще стане инженер от тебе.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мен уредът и в най-тежкия му, масивен вариант с двете дръжки, ще бие по удобство конвенционалната лопата при глинеста почва. Условието единствено е почвата да е леко влажна. Суха глина или прясно наваляна никак не може да се обработва на ръка, независимо с какъв уред.

Мисля си, че дори градинарят да не е толкова тежък за да вкара максимално дълбоко в почвата зъбците и след това да няма сила да дръпне уреда докрай, пак ще успее да аерира почвата на лехите по-лесно отколкото с лопата. С лопатата натоварваш единия крак повече, имаш привеждане и после от приведено положение се повдига земна маса + тежка сама по себе си лопата, което се отнася от кръста. При броудфорка през цялото време можеш да останеш прав или най-много да се приведеш леко. Имаш стъпване с двата крака върху уреда за да използваш гравитацията и избутване/накланяне, като отново можеш да използваш тежестта на тялото. Най-голямото усилие виждам в изваждането/повдигането на уреда, ако моделът е тежък.

Разбира се, всеки преценява как ще му е най-удобно да обработва градината. Ето един клип с обяснение на градинар, защо НЕ ползва броудфорк, а направо действа с вила за копаене. Така като го гледам, обаче, той е по-силен в ръцете от мен и за това му е удобна вилата. Освен това фактор при него е, че е в движение между различни градини и търси компактен уред. Аз си мисля, че глинестата почва би било най-удобно за мен да се обработва с по-малък модел броудфорк, нещо като вилата за копане от клипа, но с опцията да мога изцяло да стъпя на нея. От друга страна, глинестия ни двор вече е изоран, напролет ще му ударим едно фрезоване с обиране на нова порция камъни и после мисля, че ще е напълно достатъчно да се поддържа само с един по-широк модел броудфорк за по-бързо. Непременно ще има проба, така че ще се обадя по-нататък.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност почти не се налага да се повдига инструмента след първото копване. Само се издърпва на зад , изправя се и пак с крачката. Днес експериментирах в подгизнала и лепкава , горска почва. 

Тези  пък са щатски:

 

и едно от Ben Falk:

 

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако се завари едно стъпало отзад, перпендикулярно на дръжката, върху което да се стъпва и използва за лост при натиск на дръжката надолу, за да не се навеждад човек толкова?!

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Направих един с по-голям ъгъл и това вече е друга бира. Ако има някой с парник в софийското равно поле, където да е суха почвата , ще съм му благодарен ако ми позволи да го разкопая в името на науката:grin:.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Краси, а колко е разхода като пари за един глиган? Питам да знам като умножа по 2 и добавя ДДСто колко горе-долу да го продавам? :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 39 минути, Боби Димитров написа:

Краси, а колко е разхода като пари за един глиган? Питам да знам като умножа по 2 и добавя ДДСто колко горе-долу да го продавам? :D

Рано е да се каже защото не е напълно завършен. Правих някакви груби сметки и се очертава между 80 и 90 пазарна цена. Без да се пести от нищо.

Но това е грубо. Примерно , в момента не ползвам отстъпки за стоманата и лазерното рязане,  което е основния рзход. Време за сглобяване също не съм засичал и тн. 

Щом имам напълно завършен модел вече спокойно мога да го сметна.

Дядо ми използваше дъводелски длета от времето на Австро Унгарската империя. Използвам ги и аз. Това искам да направя. Работещо и здраво.

Правя го най-вече за удоволствие.:smile:

 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може ли координати за стомана и лазерно рязане?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Абарис написа:

Може ли координати за стомана и лазерно рязане?

За София ли? Аз ходя в Метал М. Ситуацията там е професионална.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имат ли тарифи в нета? Ако не на каква база смятат рязането?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има ценоразпис на линеен метър и отделно си купуваш метала. Метър на два са малките листове. Отделно се плаща за чертежа. Има цени в сайта.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Симпатяги,  ето едно видео от днес. Чуден ден беше :)

 

6 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:) Яката работа! 

Кажи сега детайли. Колко са дълги шиповете (35см?), колко е дълга дръжката, колко тежи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ее, ама защо във вече копаното :D Трябваше чима да обърнеш :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби , днес това ми беше темата :grin: Мекото на Леба:mrgreen:. Чимовете са лесни. Земята започна полека да изсъхва и става за работа.

Теди, шиповете са 35 см, щирок е 40 , дръжката е две дължини 85 и 95 см. Това е от степенката до ръкохватката. 95 сантиметровата е за високи човеци над 180 см. С теглото още не съм готов , защото се борих с ъгъла на дръжката до сега. Има още дребни неща да коригирам. 

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Яко клипче.. с яка музичка.. Митачето се изкърти от танци..

ще взема да се изгавря с наличното ръждиво джелезо, което ми се  намира в изобилие по двора.. то с мойте заварчески способности освен гавра друго не може да се нарече..

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако мога да помогна с насоки  пиши :) 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Подготвям и третия вариант - 50см , 6 остриета и 2 вертикални, дървени сапа.

2bfbg1.jpg

5 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да , аз съм. След доста опити се получи добре работеща конструкция. Наколко човека вече работят с тях в различни условия и отзивите са добри.

преди 4 часа, Georgi Beorgi написа:

Тези ти ли ги правиш? https://www.facebook.com/gliganbroadforks/

 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нещо от тази неделя :)

 

6 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво! Чакаме да видим и двудръжковия модел в действие. :) 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тествах го в градината при мен, където е канелена горска почва, силно глинеста, която бързо се изсушава и досущ заприличва на почвата от последния клип от Краси, ако не се обработва. Използвах глигана за разрохкване на място до зида, където не е копано сигурно от две години. Почвата беше сбита, с лопата въобще не опитах, а направо с уреда стана много бързо и лесно. Сега там са ми засадени част от ягодите, полях и мулчирах с талаш и всичко заспа. Много съм доволна!

Ако се измайстори един с две дръжки също бих опитала.

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Основната разлика между показаното на клипа (и каквото вероятно е станало при Теди) и нашият случай е, че като го наклониш Глиганът до земята, за да можеш да откъртиш буцата, при нашата почва тая буца остава залепена на Глигана и теглото й е поне колкото на уреда (който сам по себе си е бая тежък). С други думи, няма лесно вдигане, няма и лесно отлепяне. Специално жената не можа да работи с него (а си копае с вилата иначе). Скоро ще кача клипче и ще дам повече информация. За другата употреба - за разрохкване на работена но затревена леха, за там е непрактично масивен, трябва да е доста по-широк, зъбите да са доста по-тънки, да са по-нагъсто и да е поне 50% по-лек, с двойна дървена дръжка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Боби Димитров написа:

 трябва да е доста по-широк, зъбите да са доста по-тънки, да са по-нагъсто и да е поне 50% по-лек, с двойна дървена дръжка.

Боби, при тези параметри по-горе е практически невъзможно да тежи 2.1 кг. и да е здрав. Сега теглото му е 4.2 кг. Това че лепи според теб от смолницата ли е или от влажноста на почвата? При по-гъсти остриета се откъртва едно голямо парче земя без да се дроби. Проверено. :)

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

и аз да се изкажа за полепването.. при мен не е смолница, но съм забелязал, че по вилата и правата лопата от неръждавейка доста по трудно залепва пръстта.. трябва да е мнооого кално, та направо да джвака.. това как би оскъпило изработката на глигана идея си нямам.. 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук съм качил две кратки видеа.*

Сега по-подробното ми описание.

Получих малък Глиган, 4 зъба и по-къса дръжка. Тъй като съм нисък, тази дължина ми е идеална и по-дългата дръжка, която видях в другите варианти, щеше да ми е висока. Направата изглежда много солидна, впечатли ме, даже в първият момент си казах - въъъй шефа на overkill-а, маняк!

За копане направих три теста.

Първото място беше парче от ливадата в дъното на имота, до горичката. Там не е работено мястото в последните 50 години, било е пасище за кобилата на съседа. Не е и особено вървяно, с други думи девствена ливада. Предната седмица Гери отеса с мотика цялата повърхностна трева, за да може да подсъхне, иначе тревата е жив мулч и смолницата си държи влага до края на май надолу и без валежи. Копая на отесаното, като вървя назад, а дължината на един "ред" е около 4 метра. Изкопаването на това разстояние ми отне около 20 минути, 1 сайдер и доста пот.

При работа в такива условия е невъзможно забиването без няколко скачания с двата крака върху инструмента. Обаче рамката долу идва малко тясна, с 10 см на страна ако беше по-широка нямаше да падна няколко пъти и щеше да мога да скачам по-разсеяно. В началото пробвах със скок - клатене напред/назад - скок - клатене - скок и вдигане на почвата. Това е записано и на клипа. Обаче като почнах втория ред (след 1 час почивка) установих, че е много по-лесно да се заклатя ляво/дясно без да слизам и пак да скоча. Краси ме предупреди че при странично натоварване може да скъсам заварки, но не успях, макар че бая поклатих...

Забиването е надеждно, но за сравнение, лидълската вила с конусовидни заострени зъби се забива осезаемо по-лесно, просто съпротивлението е по-малко. Вероятно ако на Глигана са по-тънки зъбците, или са заточени като отдолу острие, ще се улесни забиването. Ще помогне и по-широка рамка за скачане, дори да няма зъбци до края.

Проблемът идва при изваждането и маневрите. Докато при забиването и свалянето на дръжката до хоризонтално положение тежестта на инструмента е по-скоро предимство, то от тук нататък става (за мен лично, като по-кекав) голям недостатък. На клипа виждате как буците остават по остриетата и се налага всяка копка да я чистя с крак, на всяка копка трябва да вдигам целия инструмент и да го тръскам в земята, тегаво е. 4 кила вила с 5 кила и нагоре буци не си е за продължителна работа в моята кондиция.

На няколко пъти опитах да правя по-малки копки, да забивам по-близо до предишната копка. Тук проблем се яви това, че поради ъгъла на остриетата, Глиганът се подвежда надолу и напред и ако не захвана достатъчно голяма "хапка" просто се изплесва във вече изкопаното. Не можах да го накарам да копне малко, освен ако забиването не е с наклонена напред дръжка, което обаче не мога да направя, защото е неустойчиво за скок отгоре.

Свързан проблем е, че след копането остават доста големи буци. Тъй като е широк инструмент, вади големи буци почва. Като копая с вилата буците никога не могат да станат толкова големи, а най-големите мога да ги ръгна закачливо 3-4 пъти и се разпадат. Обаче Глиганът е тежък и закачката се губи в усилието. В началото на единия клип показвам двата основни размера буци, които остават, 2-5 кг. Тъй като почвата е смолница, това не може просто да бъде "скопано", защото мотиката ще го натъпче и заглади. А и този горен 30 см слой е уплътнен с корени троскот, както виждате. Така че сега ни остава да изчакаме дъждът да поразбие буците и да изпръхнат, след което да минем да оберем на ръка корените от троскот и така да приведем във "готовност" почвата.

Една възможна модификация е направата на по-дълга рамка за стъпване, която в края да служи като опорна точка при повдигане на Глигана и завъртане и изсипване на буцата настрани. Така става малко като обръщане, но при една по-лека дръжка и евентуално зъби от по-тънка ламарина, може да се получи олекотяване с 20-30% и облекчаване на работата, особено в комбинация със заточени зъби, а вероятно и не толкова закривени. Подозрението ми е, че за различните почви ще са по-подходящи различни модификации. Примерно в льос и с вила за сено може да се копа, няма нужда от 5 мм ламарина...

Второто място беше в една от лехите ни, която миналата година е имала нещо посадено, но естествено е яко тревясала в момента. На това нямам клип, то няма и какво да се види много. За такава употреба Глиганът не е практичен. За там е нужен друг инструмент, подобен, но различен, да речем Елен (алюзия с рогата на елена) :) За работена леха Глиганът е прекалено тежък, прекалено муден и прави прекалено големи парчета. Тук е нужен по-скоро аератор, с зъби като арматурно желязо, а не като плочи. Така и почти няма да лепи, за разлика от сега. По-тънки зъби, по-гъсти, по-дълга двойна дървена дръжка, да се работи без навеждане, а най-важното е да е много по-лек, за да може да се маневрира.

Тук забелязах един проблем, който е по-скоро наш, но все пак да го споделя. Ако човек има високи лехи, дори да са леко подигнати или дори да не са високи, но да не иска да ги гази, с такъв тип инструмент се работи трудно. Той предполага да вървиш назад и да газиш в лехата. Докато ние с вилата работим отстрани, от пътечката от едната и после другата страна. С други думи, ако имаме Елен, няма да копаем надлъжно на лехата, а напречно.

Третото място беше в горичката, където опитах да извадя една шипка. Краси ми каза, че го е ползвал за да вади диви джанки и реших да пробвам. Претърпях неуспех. Глиганът копае яко, но корените и стъблото лесно се изплъзват между широките зъби. Опитах да симулирам нещо като лост, но нито е удобно, нито е лесно да държиш с една ръка глиган, с другата сопа, с крак да натискаш шипка... Изобщо не може да се мери с инструмента за изкореняване, който е следващото нещо, с което искам да надъхам Краси :)

Това е от мен, за въпроси - коментирайте!

---

* Може да ви се види странно, че гледам непрекъснато надясно, но в тоя момент децата са там и 1) се опитваха да забият в земята вилата от Лилд и да я карат "като мотор"; 2) да махнат калта от вилата с "гигантска пръчка - Кате, донеси една гигантска пръчка от гората!"; и 3) "тук има много лепка, да наберем лепка за тати".

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Видях ги, Бобка. Направи ми впечатление, че много повдигаш уреда, а това допълнително те изморява. Аз го влачех между забиванията. По-лесно е. Ще взема да снимам и аз техника да сравним. 

Също установих, че изтръскване на залепена буца е по-лесно при разклащане на уреда  настрани, а не повдигане и тръскане нагоре-надолу. И да, ако е влажна смолница, лепи кат пластелин, независимо от ползвания уред:)

На запустял терен е мъка копането. Аз смятам да го ползвам за поддържане на вече разорана почвата, за вадене на картофи и моркови и вадене на бурени с дълбоки корени. 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За по-удобно стъпване и натискане може да се направи разширяване:

s-l1600.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби , не можах да отворя видеото. Срува си да опиташ пак на малко по-суха почва за да не залепва. На видеото на-горе в темата от 5 матрт се вижда това залепване заради подгизналата тогава почва. Ще ти дам и по-широкия вариант да тестваш :)

За конструкцията , теглото , разстоянията и др.:

Прерових всички источници по темата и от многото се спрях на два утвърдени производителя :meadowcreature USA, craftygatherer NZ. Имат стабилна конструкция, доживотна гаранция при meadowcreature и  се използват от утвърдени личности в пермацултурата като Ben Falk. Направих хибрид от техните модели като добавих и  нещо от мен. Заимствах най- важните размери, брой зъби и разстоянията между тях, дълбочина на работа и тн. Теглото също беше водещо разбира се. Примерно:

                                     Мeadow 4 остриета         Глиган 5 остриета

Дълбочина острие            30.5см                             35см

Широчина                          48см                                42см

Тегло                                  6кг                                   5.35кг

Цена                                  185$                                 92лв

 

Има много разновидности на Broadfork . Игнорирах примерно вариантите със тънки остриета от кръгло желязо , като Johnny' Broadfork защото периодично се налага да се изправят на ръка. Отзивите са ,че след два сезона се налагат заварки.Има и материали които позволяват частично олекотяване, но това значително оскъпява инструмента. Теи дни ще направя щирок с 2 дръжки.

https://meadowcreature.com/broadforks

http://craftygatherer.co.nz/shop/

Плейлиста с работа в различни условия , повдигнати лехи , разрохкване , разкопаване, двойно разкопаване и тн.:

 

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тедка, аз първо това пробвах, да го извъртя по надлъжната му ос един вид, обаче тежко и като го обърна почти, буцата не пада (идеята ми дойде от клипа "Meadow Creature" който го има в плейлиста на Краси, ест го гледах от-до; прочее във всичките народът копае в нещо средно между пясъчник и тор от ЧКЧ като ронливост... нищо общо с при нас). Ако не я бутна с крак, или да се наведа, или да го стреса няколко пъти, не става тъй лесно. А те уверявам, че опитах всякакви неща, за да дам изчерпателен отзив на Краси! Иначе и по вилата лепи, но е по-лесно да тръснеш по-лека вила с по-лека буца.

Вероятно в по-суха почва ще работи по-добре при нас. Обаче! Копането е основно пролетно време при подготовка на градината. Лятно време подобно ровене не правим. На есен понякога също копваме едно-друго, но то си е почнал валежа вече в началото на септември и си има влага. Та не е вероятно да хвана сухо време за копане...

Другото нещо е, че при това тегло жената не може да работи с него. А тя е основния мераклия за копане :) Сега, не е толкоз яка като Теди, щото все пак е музикант, а не шеф в банка  :D Обаче докато аз копаех с Глигана, тя копаеше с вилата до мен и скоростта ни беше еднаква, с тая разлика, че моята бразда стана по-широка. Та Теди, ти си знаеш, че винаги приемам гости, готови да копаят :D

Казваш, че ще го ползваш за вадене на бурени с дълбок корен - как? За един лапад примерно ти е нужна дупка 10 см, а не 40. За вадене на картофи вероятно ще е добре с това, че няма да реже картофа, но трябва да се пробва при нас. Морковите си ми излизат и без инструмент, поливам лехата с душа и след половин час децата ги надръпват.

 

Любо, това, което показваш, ми се вижда добро точно за описания от мен втори случай, аератор за лехите. Даже си мисля, че с него и картофите ще се вадят по-лесно, щото ми се вижда по-леко.

 

Краси, благодаря за възможността за тест, мисля, че оправих линка към албума, пробвай пак! В изработката и замисъла не се съмнявам, моите уважения за изпълнението. Можем да поставим въпроса по друг начин - бих ли си купил този инструмент на база на опита ми? При текущия ни начин на работа - по-скоро не. Бих ли го препоръчал на човек със специфични нужди и почва - определено!

В момента бих пробвал лек аератор за вече работена почва, на когото няма да се налага да се бори с условия като показаните на моите видеа. В плейлиста се вижда как ползват Глиган за аериране на лехи, но при нас са различни условията.

И, разбира се, ще пробвам по-големия вариант в името на науката! Дано успея да го поместя :)

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За аератор направих предложение за двудръжков модел с по-малко на брой зъбци (3 бр.), но по-дълбоки - 45см. Нещо такова ми трябва за продълбочаване. Искам да позволя на тревите да пуснат дълбоки корени, да направя почвата по-влагозадържаща и да вкарам микроорганизми в дълбочина.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за мнението Боби :) Въпреки всичко на базата на обратна връзка от няколко места из Българя смятам че съм на прав път. Между другото при Пол в Шипка има един инструмент и ако някой ходи на там може да пробва. 

http://www.balkep.org/plant-sale---open-garden.html

 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще ходя в събота и ще го питам.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При Пол ще работи добре, техните лехи в двете им основни градини са канелена горска с доста пясък + могъщо количество компост отгоре. Иначе пътят е прав и даже мисля, че дестинацията е достигната, щом вървят поръчките :) А аз оставам на разположение за тестове в екстремни условия на всеки бъдещ инструмент, който решиш да споделиш!

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Краси аз съм само на 5 км от Пол и мога да ида до него и да взема глигана за ден-два за пробата само - тъкмо ще ти кажа и при мен как е .... Днес направих снимка на мястото ми - е не съм се катерила кат Гого по покривите ама пак се вижда идеята ... тези хипотетични "легла" между дъските мисля да затрупвам на есен с кашони и компост и на пролет само да разравям .... сега мястото е фрезовано и предполагам, че глигана ще се справя идеално при мен ... 

nvz5vKj8cSwg--UR5V4o45QvTo2mYNTOGoR0zptH

Любо, не разбрах само дали искаш да вземеш от Пол инструмента или само ще пробваш на място там ... пиши за да знам дали да го взимам за пробата .... ние може и да се намерим с теб при Пол в събота /все още не съм сигурна дали да тръгвам с теб за феста, защото се събират 2 нощувки незнайно къде ... в неделя вечер няма никакъв нормален транспорт за обратно :(/

4 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Исабел, при Пол е големият и ще ти е тежък. Ако искаш мога да ти изпратя този който сега е при Боби (малък с къса дръжка) за проба.

Цялата тази работа ме подсети за нещо весело. Щях да питам дали някой има подробна почвена карта на България. И тогава се сетих за дядо ми Христо. Агроном ,почвовед, един от първите които са обикаляли баирите из страната с една стара "Молотовка" за съставяне на почвена карта. Та баба ми ми разказваще, как докато той е пътувал из България, баща ми и чичо ми ,който  са били дечковци тогава са се заигравали с почвените проби ,които са били из цялата къща. На милата жена и се е налагало после да подрежда буркани и етикети по нейно усмотрение само и само да не стане скандал. :smile: 

Та , някой да има такава карта ? :mrgreen:

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Краси, ето линк към темата с почвата: https://bezmotika.com/topic/98-състав-на-почвата/#comment-685

 

Това е една от картите: https://esdac.jrc.ec.europa.eu/images/Eudasm/BG/BG_12000.jpg ама като чета как вероятно е направена.... :joy:

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тедка, що смях през сълзи? Европейския почвен атлас е най-точната МАКРО карта на почвите в Европа, която имаме. Иначе да се има предвид, че горния почвен слой може да е много различен в резултат от човешка дейност. Ето например на едни съседи в махалата има насипано 30 см друга почва върху основната и нали...

Специално за Софийско поле е ясен генезиса на почвите - утаечно дъно на езеро, каквото е било преди Искър да пробие пролом в Стара Планина. На юг и север към планините отива към канелена горска. При нас в Хераково е почти на делителя и това се вижда ясно в изкопите на основите на къщите. Тъй като се строи яко, мога да наблюдавам "почвени картини" на десетки места в околията в последните няколко години.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако идам с колата към София във вторник дали може да се уговори нещо да си взема едно глиганче направо от майстора?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прасенцата станаха три :)

Последното е 52 см широко.

DSCN4778.JPG

DSCN4782.JPG

DSCN4768.JPG

6 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еха, Краси, тая последната "свинщина" с по-тесни зъби ли ми се вижда или са същите като на другите глигани?

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тези всичките са с еднакво широки остриета. От известно време работя по вариант с по-тесни остриета и ако всичко е наред към края на идната седмицата ще имам напълно завършен и готов за проби екземпляр. Ще е за вече разработени градини , така да се каже. :) 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.