Dimitar Mitev

Спасение за нашето сухо дворче

5 мнения в тази тема

Здравейте,

От няколко години с приятелката ми се опитваме да обработваме едно дворче останало по наследство. Намира се в село Блатница, Пазарджишко.

https://goo.gl/maps/twras3t3nit

Мястото е около 1,5 декара, с южно изложение, на около 350 метра надморска височина. Районът е изключително сух. Горите наоколо са унищожени и селото е заобиколено с ниви, на които гледат пшеница и рапица. Земята е с високо съдържание на глина, почвеният слой е около 50 см. Подпочвените води са дълбоко - има сондаж в съседния двор и водата е на около 4 метра през лятото.

30440809_10212537897855725_1881033781150

30594854_10212537888855500_2115160067727

Първата година опитахме освен овошки, да гледаме и зеленчуци, но нямаме никакъв шанс. София е на 1 час и 20 минути път и е трудно да пътуваме редовно и да поливаме. Опитваме се в момента да създадем еко система от дървета, която да не се нуждае от нашето редовно присъствие. За целта пролетно време косим тревата и я трупаме около дърветата. Намерих угнил кравeшки тор и два пъти годишно трупаме около корените на дръвчетата. Както се вижда има някъкъв ефект. Около дръвчетата има малки живи зелени островчета.

30571449_10212537889735522_8904444107804


30594135_10212537895495666_8929219270169

Но дръвчетата не растат и всяка година изсъхват по няколко. Лятото е много сухо, става пустиня и поливаме по минимум веднъж в месеца, но в един момент става страшна пустиня. Мястото не го орем, с надеждата тревата и растителността да прави малка сянка и екосистемата да се възстанови.

Какво може да направим? Освен да добавяме биомаса и да се опитваме да съдим дръвчета. Не ми хрумва нищо друго. Предполагам, че е нужно да сменим вида на дръвчетата - да не са овошни, а някакви сухоустойчиви. Друго какво мога да направа?

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте и добре дошли :)

Разглеждали сме различни варианти за запазване на влагата в почвата. Най-сполучлив от тях според мен е мулчирането. В никакъв случай оране. Посадете под дебел слой мулч на есен костилки от джанки, череши, сливи, семки от ябълка, дюля, глог и каквото още се сетите, което е добра подложка. Ако си порастне на място си пуска стабилен, дълбок, главен корен и силни разклонения. След година- две можете да присадите на него културен сорт по ваше желание, който ще се възползва от стабилната коренова система на "дивака". Това ще помогне на овошките да издържат сушата. От своя страна, когато порастнат и хвърлят сянка ще намалят изпарението на вода от почвата. Като прибавим и мулч, след няколко години ще имате мини еко системка ;)

Успех!

4 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет и от мен,

Напълно подкрепям Лозан за мулчирането с дебел слой органичен материал.. във youtube има много филмчета как и с какво може да се прави това.. най-евтин вариант за мен е пшеничена или ечемичена слама.. първата година при мен в двора се опитвах да мулчирам около 400 кв.м. лехи с окосения райграс от горе долу същата площ, но това се оказа крайно недостатъчно и си купих ечемичени бали.. ако около вас има затревени и изоставени градини/пасища може оттам да си косите и да трупате при вас..

Ако пък останете на варианта да продължавате да се опитвате да пресаждате нови плодни, по-сухоустойчиви овошки на мястото на изсъхналите, за сухи места като вашето може да използвате гранули хидрогел, които да задържат влагата и да осигуряват "запаси" за по-дълъг период в сухите месеци.. не съм много наясно дали може на вече посадени дръвчета да се добави такъв гранулат, защото обикновено се слага на дъното на дупката за засаждане..

Варианти за хидрогел на българския пазар има няколко, единия е - http://www.stockosorb.bg/ - на сайта има телефони и ако се обадите да питате как да ползвате хидрогел-а собственика на фирмата ще ви сподели и неговия опит.. от него знам, че успешно го ползва за плантации от пауловния, които през първите три години искат доста вода..

Успех

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Освен гора-градина, пробвайте в един ъгъл с малко лозички. Те са сухоустойчиви пък и покрай тях може да развиете чудно хоби. Много може да се научи :)

4 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравей Митко и добре дошъл! За да не повтарям каквото писаха другите по-горе, иска ми се да дам малко от моя опит.

В новата ни градина през 2015та посадихме малки фиданки, като гледам снимките ти, нашите са били по-малки от вашите. През първата година не получиха вода, освен един път лятото по 1 кофа на дръвче, което е на практика нищо. Изгубихме 2 от 20, което мисля е добре, особено предвид, че на друго място сложихме 6 ореха и кестена и всички изсъхнаха. 

Основната разлика (освен, че орехите и кестените не ги поляхме) беше, че в дупката на всяко дръвче заложихме по около 20 литра натрошени гнили клони от близката горичка, които да служат като гъба. Също така, всяка фиданка мулчирахме с 10 см дебел слой мулч (дробени клони) в диаметър около 60 см. 

В началото на лятото, когато беше хванало голяма жега и суша, горните 30 см от почвата бяха камък. При нас почвата е смолница и ако няма влага си е скала :) Но пък като вали може да поеме огромно количество вода, особено ако й се помогне малко. Обаче като извъртях една контролна дупка със свредела, надолу си имаше влага. Затова изчаках още месец и нещо преди да полея бебетата. Така че не мисли, че почвата е проблем - ако изобщо влиае някак, то е позитивно. 4-5 поливки месечно трябва да са предостатъчни на тези дръвчета, с подходящ мулч. 

Освен това го намирам за доста иронично село Блатница да е сухо :) Гаранция това е резултат от обезлесяването наоколо! Иначе 4 метра е много плитка вода. В комшията едната сонда е на 16 водата, другата е на 12 метра и то в добри години. Понякога първата спада 2-3 метра надолу.

Ако поливате много фиданките в началото, те нямат стимул да пускат дълбок корен. Правят плитки и разлати корени и са много по-уязвими на засушаване и дори мръзнене. В тази посока предложението на Лозко да сложите семенаци, които да ашладисате после, е много добро и съм с 2 ръце "ЗА". На фиданките от разсадник им е прекъснат основния, централен корен. Единствено можете да се улесните, като започнете семенаци в къщи, примерно в тарелка докато покълнат и после подбирате най-силните и ги слагате в шише от бира 2.5 литра, а ако пуска по-голям корен, можете да снадите 2 такива шишета. На есен - в земята.

Казваш, че е пустиня лятото. Ще се радвам ако успееш да качиш по една снимка от тая гледна точка през май, юни, юли и тн до есента, да видим и да сравним. Съмнява ме да е толкова зле, колкото го описваш :)

По въпроса за оборската тор. Трупайте внимателно, защото ако се натрупа се завъжда тучно червей, а дойде ли той, идва къртицата. Тя лесно подкопава корените на младите дръвчета и те изсъхват. По тази причина на нашите комшии на ограда години наред са им съхнали нови фиданки, десетки на брой, докато говорим по темата и се усетят какво става. Сега спряха да слагат по 1 кофа оборска тор в корените и последните 2 години нямат изсъхнала фиданка. И гледай тази тор да не се опира в стъблото, оставяй свободен пръстен поне 10-15 см около него.

Като гледам снимката, вижда ми се много рядка схемата на посаждане. Това не е зле, защото отваря възможност за допълнителни дървета помежду тези. Например азотофиксиращи акации, които ще кастрите за да растат на височина и после ще режете до земя и ще ползвате за колове и греди. Подходящи са и други устойчиви на екстремни условия и полезни видове, като например облепиха. Пък и на декар и половина можете да си позволите да си направите собствена гора.

Има много неща, които могат да се направят! Но за начало намерете материал за мулч (вкл. ако някой комшия коси ливада и хвърля тревата), било то слама, косено сено, гъбен компост от някой гъбарник, дробен мулч или дори картони 4-5 слоя. Помислете за предложението със семенаците и ашладисването. Спрете да торите или намалете торенето за няколко години като експеримент.

Нататък ще говорим за подходящи тревни смески, които да хвърлите на пролет, за други видове, които да са полезни, хем да натрупат биомаса, а и да оформят "подлес" в овощната градина и тн и тн.

И преди всичко - не приемайте тази градина като тежък ангажимент, непосилен труд, отчаян опит, провалено начинание и прочее. Това за вас трябва да бъде място за отмора, където се кефите на всяка тревичка и това, че нещо не е станало просто значи, че ще стане друго.

6 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.