Гого

Мулчиране - материали и причини

61 мнения в тази тема

Това с вятъра малко странно ми звучи. При нас често духа зверски, щото сме в долината на Струма и вятърът като влезе в нея набира скорост. Летят ламарини от покриви и какво ли не, ма сламата никъде не е отишла. Ако е съвсем прясно сложена евентуално, ама след 1-2 поливки тя си сляга и хич не е тъй мобилна. Аз имах проблем миналата година с такива повдигнати лехи, че се свлича по края само и сложих дъски, като рамка.

Саденето го правим както Боби.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз си помислих за найлон, но някакси ми се струва много грозно. Може и да се предам, ако със сламата не се получи, ще видим. Иначе вятъра е страшен, не се съмнявам, че би отнесъл всичко, ако я намаше мрежата. 

Ако наистина успеят да порастнат магданоза и копъра през сламата би било идеално, но сигурно зависи каква е дебелината. При вас колко е горе-долу? Мисля, че при нас е 10тина сантиметра. Дали да не махнем част от нея? :) 

 

Cucurbita, миналата година бяхме сложили дебел слой листа, отгоре кашони и камъни за да не ги отнесе и беше постоянно тичане да връщам всичко на място, та вече ме е страх. 

Иначе това с дъските и ние сме го планирали, наистина е гадно как се свлича почвата отстрани. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

10 см може и да е при полагането, но бързо се сляга. Не може да се измери с линия, но е достатъчно да покрие почвата, не се вижда почва. Вероятно е 1 пръст дебела.

Кашоните е ясно, че ще ги вдига. Покрай тях и друго може да подбере като ги размята. Дори и листата, защото всяко листо е крило. Но като видях от комшийската круша какъв клон се отчупи след една буря, а мулчът от слама не беше мръднал, се успокоих.

Прочее и при нас са такива лехите, даже бих казал доста по-високи, но особено свличане не сме видели. Оформяме ги леко при посаждане де, но все пак, не се самозаравняват за 1-2 години! Възможно е причината да е, че имаме много троскот, а той е пословичен в озеленяването със способността си да задържа почвата...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При мен сламата се свличаше от лехата, не почвата.

Вие си знаете условията най-добре, разбира се. Мисълта ми беше, че сламата се държи по-добре, отколкото човек би предположил :) Но аз чак 10 см. никога не съм слагала, дори и на големи растения. Семена не вярвам да прораснат през такъв слой, тях съвсем леко ги посипвам, колкото да не е без хич и в процеса на порастване на растенията допълвам.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази слама ще се окаже много чудодейна. Ще пробвам някъде да махна мрежата и ще тествам. 

Ще действаме значи с посяване и дано да успеят да пробият през сламата. Няма кой знае колко слънце, което може би има значение, но ще трябва да се опита все пак. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, Cucurbita Maxima написа:

При мен сламата се свличаше от лехата, не почвата.

Вие си знаете условията най-добре, разбира се. Мисълта ми беше, че сламата се държи по-добре, отколкото човек би предположил :) Но аз чак 10 см. никога не съм слагала, дори и на големи растения. Семена не вярвам да прораснат през такъв слой, тях съвсем леко ги посипвам, колкото да не е без хич и в процеса на порастване на растенията допълвам.

Като поливаме стават едни вадички, които се издълбават все повече и не се напоява почвата всъщност, ами водата се изсипва в пътечките.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, ама вие с маркуч ли поливате?! :dizzy:

Тоя тип лехи или искат капково, или искат поливане със наводнение на пътечките около тях, с маркуч няма да стане...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С маркуч, с лейка :flushed:

Планирали сме капково по-натам. Иначе пътечките и сами се наводняват след дъжд, но водата не успява да се просмуче, където трябва явно. Почвата е доста зле при нас като цяло - много глинеста отдолу, а нагоре като прах... Може да има нещо общо. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То за тоя мащаб капковото ще ви струва 10-20 лв... Тряя се уговорим с Асен да мине да му резна нужното количество маркуч, може да поръчаме заедно фитингите, аз и без това имам разширявам за фиданките капката.

Това, което описваш, обаче, е по-големия проблем. Отдолу почвата ви е класическата за софийско поле - чернозем смолница. Отгоре вероятно е насипвана и затова е коренно различна. Щом е като прах, най-вероятно има тежък недостиг на органика. Затова и като поливаш, не дръпва директно надолу водата, а тече по повърхността.

Пътечките и при нас се наводняват (особено лани, майсторите забравиха да спрат капката 3-4 дни и имаше 25 см вода дълбока между пътечките!!!), но попиват полека-лека за някой час и поливат в дълбочина лехите. Понеже сме на лек наклон, лехите се явяват като swales леко. При вас се получава вероятно hardpan ефекта, драстична разлика между два слоя в почвата. Обикновено става по нивите, където орат на 40-50 см дълбочина, а надолу е сбито. Като валне един дъжд, полето става езеро с кални острови и си седи така дни наред.

За тази година, понеже не сте почнали още, бих посъветвал да се вдигне орг. съдържание в лехите - ако не ви се купува тор от ЧКЧ, поне по 1 чувал листовка широколистна от гората може да се вкопае. И да пуснете капката, ще си спестите много нерви за малко пари.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За почвата уцелваш абсолютно. Съседите казаха, че са изравнявали и техния горен слой всъщност е издърпан при нас. Сега при тях почти нищо не се хваща. 

Иначе има много какво да се подобри. Искаше ни се да си намерим оборска тор от някъде. На село е по-лесно поне в това отношение. 

Ще си ремонтираме балкона, който е точно зад градинката, сигурно ще стане страшно, понеже ще се лее бетон. Така че, първо това трябва да се свърши и след това ще се погрижим за градината, че иначе ще е работа на вятъра. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При мен състоянието на почвата извън специалните лехи е доста особено. Понеже спецификата е такава (скалите тук са пясъчник и варовик) и сме на хълм, плюс немалко години "обръщане" и съответно силна ерозия, органиката в най- горния слой е силно намаляла, а глината и другите фини скални елементи напълно отсъстват. И докато с възстаноеяването на органиката се справям лесно и бързо, то глината си остаеа все така отсъстваща. Съответно влагозадържащите способности на почвата клонят към нула.

И понеже ме мързи да ходя за глина на реката, а и нямам идея как ще я омеся с другото, като разработвам ново място просто махам горните 20-30 сантиметра (един лизгар) и ги трупам по пътеките. Отдолу хем има някакво количество глина, хем е по- богато и на в-ва, хем тук са на мода анти-хугелите. 

И те така. Иначе мулчирам с каквото ми падне, най-вече на място (chop&drop), вкл. орехови листа за пъпешите и тиквите, които са устойчиви на йод и юглон, за разлика от троскота и плесените/маните. 

И те така, част от особеностите на пермакултурното земеделие в с. Пиринец. 

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.