Бай Ли Шъсей

Градинарят будист

23 мнения в тази тема

Викам да изкарам малко форума от седянката с едно много старо мое стиховорение от първите ми градинарски години...

 

Градинарят будист

 

Захлупя ли очи присънват ми се –

огромни, лазещи сигурно и бавно, смърт тъй лази,

лигави,

със спирални къщи, черупчесто завити по гърбовете им -

а пъпешчетата ми малки, трилистни едва –

лазят проклетиите в съня ми,

кога си отворя очите ги няма,

креслото сложих отвънка на сянка пред малката барака,

под дюлята цъфтяща япония, под звездите нощем, реката как клокочи

долу, акации и бъз и гущери и майски бръмбари и черни торни, насекоми други,

вън креслото тръшнах в пръстта, а стария дънер –

костеливия орех дето брадвата – прас и хряс, маса сега,

на нея Октавио, на нея Лорка, Никос и Лондон на нея

чашата и дамаджаната с ракия на дънера, костеливия орех,

а как лазят мазните малки гадини, и слуз блести сутрин по рано,

чертае някой сякаш по лехите карти водещи отвъд по Лета, как лазят мъниците

с къщи черупчести на гърбовете,

а пъпешчетата ми дребни, трилистни едва,

в креслото на пост,

креслото под японското хайку, креслото под бисерите нощни дето изтичат

като камъни святкащи  горе и долу, в реката, в небето,

о, как клокочи долу в дъното, как блестят звездите в чашите със спирта,

как озверяват очите ми – моите пушки - как куршумите – погледа мой –

съскат в дуварите на лехите, покрай стебленцата крехки и малки,

и хвърчат в съня ми спирали, мазни телца немощно се гърчат откъснати

домовете сринати, черупки навсякъде пръснати  във влажната пръст свършват

следите блестящи,

издъхват гадините слузни, а аз в креслото с дебела наметка коленете загърнал

нощем, ракия, ракия, и Блейк и Езра, Лао Дзъ и Фрост на пъна от орех, на пъна,

костеливият орех дето по-рано брадвата,

хряс

и маса за спирт-литература, бдя и заспивам

а утрин, кога слънцето плъпне по лехите, кога следите блестят от росата,

под японската сянка на дюлята, маймуните отиват на запад, прасетата,

пътешествието започнало за онези по вълчия час,

акостира, сутрин, в лехите, проследяваш слуз и листенцата,

ето ти -

пъпешите ми малки, трилистни едва,

обирам, с пръсти нежни обирам

охлювите с глупави очи гризнали зеленото,

нали тъй правят на изток – когато строят, а долу в пръста

леговищата на червеите изникнат,

пеят им мантри и в глинените купички носят ги, да не ги ядосат, кармата и прочее,

местят слузестите гърчави твари другаде да ровят, другаде пръст да ядът,

тъй и аз,

на дънера Ли Бай, Тху Фу, И Лотреамон и Елиаде, до дамаджаната с ракия,

под цъфтящото японско тристишие, всичките отявлени хуманисти,

местя охлювите, един по един,

един

по

един

от крехките листенца, трилистни едва

 

 

 

5 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само да уточня (та да не си навириш носа много;-), че харесването ми е относително - относно останалите ти, публикувани тук, произведения. ;) 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Цитат

Стихотворение е лирично, епично или смесено лироепично, най-често римувано литературно произведение. Пише се в мерена реч.

;)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

е аз не случайно не съм употребил думата стихотворения, ами - произведения... ;)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Цитат

Стихотворението е лирическа творба в мерена реч, която се отличава с ритмичност, повишена емоционалност и мелодичност. Ритмичността се постига, като се спазва определена мярка: равен брой на сричките по определен модел, редуване по еднакъв начин на ударени и неударени срички, спазване на мястото на паузите и други.

 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

туй са определения от времето на дяда ви Шекспир... че и още по-рано, от древните узопийци... 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ми то дядо Шекспир не случайно е обявен за гении - а бих добавил и един от преводачите му - Валери Петров ... образец за мерена реч ;-) 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

чини ми се, вий искате хип-хоп или рап - ритмичността и мерената реч могат да идват и отвъд римата и бройка на съгласни, гласни, срички и прочее.. Доколкото поезията е най-близо от писмените слова до устното слово, ритъма зависи много от четящия, да го намери къде е, да го поотмери с вътрешния си глас, да го помантрува... и така нататък....

 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

демек ролята на "поета" се свежда до минимум и на плещите на читателя се стоварва отговорността да получи стихотворение? ;-)

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

иначе лирическият герой трудно може да е будист, като се има предвид голямото количество ракия, което се лее между редовете... ;), но това за преместването на охлювите - все едно за мен е писано ;-) 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, Бай Ли Шъсей написа:

Доколкото поезията е най-близо от писмените слова до устното слово, ритъма зависи много от четящия, да го намери къде е, да го поотмери с вътрешния си глас, да го помантрува... и така нататък...

Ми не, това е ролята на поета, въпреки че аз дълго време усилено търсих ритъма в твоята поезия, докато в един момент установих, че ти въобще не се стараеш да постигнеш такъв. Освен това, не съм литературовед, но поезията никога не е била замисляна да е близо до устното слово, твърде напротив.

Инак дори не успях да прочета произведението, толкова е счупено откъм фонетичност, че просто ме отказва :>

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

радва ме, че дълго време си полагал усилия, Го :) пък, като не си прочел, майната му, иде апокалипсисааа! :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето едно апокалипто-будистко от мен :

Цитат

Безпътен път - някъде

в широката китайска гора.

Сиви листа, повехнали клони,

две тъжни очи,

покрити единствено от на тишината воала.

Отдавна тук не ехти

смехът на красивата,

глуповата коала.

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето нещо от гранд мастер Биньо Иванов, дето прегръщаше дървета

 

АКО НАМЕРИШ ПРАВЕДНИК

 

Ако намериш праведник
и
ако е праведник, 
прости на праведника: 
той ще слезе от дървото 
и с първия си крак ще стъпи
                                        на първата змия в душата.

От пещерата - трън и камък -
две кратки думи ще размаха,
та зафучало-затрещяло копито-слон ще го премаже.

Прости на праведника, той:
към облаците ще изхвръкне
в уста на лешояд, на зверове нечувани в устата.

И ако утре го съзреш 
(отвлечен, смазан и отровен), 
ако го видиш да се движи
                              с ясна дума, с дълга песен;

на хоризонта да пристъпва с вид почти набожен -

прости на праведника, 
слънчево зайче ще го изненада, 
вървежа му ще сбърка, в гръб
                              и сред гърди ще го прониже.
Калинка пъргава
ще блъсне челото му, ще го пробие
жълтурка-пеперудка с грохот
                               очите му ще издълбае. 
Парченце въздух 
ще се пръсне в центъра му е гръм огромен.

Ти
ще останеш:
Най-единствен, Недостигаем и Безброен.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Значи тези будистки мисли са от преди 3 години някъде, нали?

Предишните, които пусна да четем, сякаш са по-наситени и силни според мен.   Виждам нещо като прогрес, ако въобще мога да се изразя така. Но и това е добро :) Евала, Бай Ли! 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Даже излиза, че трябва да е от преди пет години, 2013 началото на лятото, кога градинката ми беше на вилата в Сливен. И аз мисля, че предишните са по-силни, да, тук още пишех така, че да можеш след време в бъдещето Ру да ми хареса поне едно стихо :D

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За шанс, има шанс.... Дай му време  :D

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Бай Ли Шъсей написа:

маса за спирт-литература

Е отде ти идват тия.. не е честно.. ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

от де да знам, сигурно от едно от двете между тирето :D

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Цитат

Епична картина!

Сливенски вятър брули гората,

а градинарят-будист се чеше

между

краката.

 

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.