Петрова градина на Nevil

[Nevil 404]

Привет на всички градинари.

Казвам се Георги С името Nevil пиша тук там из нета по нещо.

Попаднах на вашия форум търсейки отзиви и коментари за книгата "Революцията на една сламка" която чета и в момента все още малко по малко.

С подобен род книги не бързам. Вероятно ..........няма да е нещо ново за Вас ако кажа за книгата че е с невероятна дълбочина на познанието и далеч надхвърля  въпросите свързани само с натуралното земеделие. Но, да се върна към градината................

Аз съм от така  наречените ..................късно пръкналите се градинари.

До преди три години смятах че с прекопаването на градините се привършва с тежката и основна работа. Дядо Пепи.....основния градинар .......даваше лопатите, водеше групата из "обектите" и  в края на деня,  в неделя ....................Си тръгвахме за София,  доволни  от свършената работа.

Когато се върнехме отново след две седмици.................градините бяха неузнаваеми и покрити със зеленина.Това беше безгрижен живот. Щраках Си с фотоапарата красотите из градината, бръмбари и пеперудки..............пей сърце!

Вина обаче Съм  обичам работата със земята. Прекопаване, окопаване................да се ровя в нея. Да Съм в градината........... .сутрин рано по изгрев слънце, това при Мен е  равносилно на медитация. Това е някаква си моя форма на контакт със земята и околния свят.  Работещ.

Дядо Пепи беше забелязал това и малко преди да Си отиде от този свят ...............по негова инициатива направихме и  втората овощна градина за което Съм Му безкрайна благодарен. Вероятно е бил обеден че няма да остане не прекопано дръвче. 

Последното въобще не се връзва с името на форума но .......................Аз постоянно ползвам правото Си за промяна. Тук Съм за да Се уча и трябва да отбележа че изпитвам голямо уважение към Всички Вас за усилието което полагате за  установяване на равновесие във вашите градини. Равновесието е посока която следвам от години. Природата  е най точната калибровка на усещането за равновесие.

Не използвам химически  препарати освен бордолезов разтвор ............късна есен и ранна пролет. Ползвам бабешките рецепти с айряните, содата и йода който  при Мен работят много добре.

В общи линии ................нямам  решение за къдравостта  по прасковите  и листните въшки разнасяни от мравките...........Мисля обаче че ........подобен род препятствия са много важни  изпитанията към  съзнанието на всеки   градинар търсещ равновесие.

Толкова за сега  и  .................малко снимки  и от моето царство в с.Голям Върбовник  близко до Дупница. Това е мястото което ме отделя от отровната среда на така нареченото ежедневие.

[Жоро 1345]

Привет, адаш! Чудесна градина, ама без да искам да те разочаровам да знаеш, че тук сме се събрали повече мързеливци, които все гледаме да измислим как да НЕ копаем и въобще тази дейност не ни е сред любимите Поздрави!

[Миленка® 1400]

Добре дошъл! Спретната градина! Гроздето изглежда супеп! Какъв сорт е? Виждам, че не е завито, нямате ли оси и сойки или косове?

Спорно градинарстване

[Лозан 378]

Добре дошъл и от мен Георги! Подредена ти е градинката и личи, че е играла старата школа Както Оризаки написа "тук сме се събрали повече мързеливци", което до известна степен е така, но искаме резултати, като от конвенционална градина, че и повече. И аз се огледах в гроздето. Има едно, което ми прилича на такова без семки. Ако съм прав - прегледай темата "Есенна среща" и идвай с пръчките, ако сега му е времето, ако не - напролет. Друго, което ми направи впечатление е смокинята, която изглежда успява да узрее, да презимува и да се развива в района на Дупница, където не е много мека зимата... Само се чудя в парник ли зимува, защото гледам, че е обградена от няква конструкция? Знаеш ли какъв сорт е?

[Боби Димитров 4432]

Добре дошъл и от мен! Едно от селата ни е Мърводол и редовно минаваме покрай отбивката за Г. Върбовник  

Другите отметнаха основните наблюдения  На мен ми се иска да питам какво се случва с продукцията на тези овощни градини със вероятно стотици дръвчета сумарно? Продаваш ли на пазар, може ли да се каже, че се изхранваш със овощарство? Сам ли се грижиш за овощните градини? С какво косиш, пускаш ли пасищни животни вътре? Как ги поливаш?

[Варела 871]

Добре дошъл.. друг фен на многоточията като мен.. мойте са двуеточия.. и аз загледах овошките.. браво.. той Боби вече те е питал за тях, така че аз само ще чакам "наготово" отговорите..

[Nevil 404]

Привет на градинарите  Привет и на мързеливците

Да вземе човек та да Ви се върже..............ама и така бива.

Аз можем  да копам, можем и да не копам. Разбрал Съм че с копане стават нещата. Сега при Вас ще се науча как става и без копане.

Благодаря на Всички   за добрите думи за градината ми.

Гроздето което е на снимките  кехлибара е "ранно бяло десертно" така му казват. Розово-кехлибареното  пък е "късно розово десертно" също така му казват. Възможно е и да имаjт и други имена. Третото е "Булгар".

Нямам безсеменен сорт. Тази есен мисля да правя нещо по този въпрос  тепърва.

Никога не Сме завивали гроздето. То е на асми в двора на къщата. Баба Диди е другият градинар от семейството и от ранна пролет до късна есен шета из двора на къщата. Вероятно за това набезите от по едри грабливи птици са редки.  Оси  и пчели Бог дал достатъчно.

Дядо Пепи за тях казваше следното. .................ако има за тях ......ще има и за Нас!    Асмите  Ни  винаги са раждали обилно. 

Още в  отговор на Лозан  ще пусна две снимки в края на темата. Как работеше старата школа и  как пак тя реши въпроса със смокинята.Иначе е мъка.

На Боби...........

Цитат

На мен ми се иска да питам какво се случва с продукцията на тези овощни градини със вероятно стотици дръвчета сумарно? Продаваш ли на пазар, може ли да се каже, че се изхранваш със овощарство? Сам ли се грижиш за овощните градини? С какво косиш, пускаш ли пасищни животни вътре? Как ги поливаш?

Ще почна от зад на пред.

Поливали сме ги и сега съм ги поливал новите дръвчета  до третата им  година. Два пъти в  месеца, лятото  с по 10л. После те си знаят работата.

По някога  и когато има време...........шурето, братът на жена ми влиза с моторната косачка и кара до където стигне . После аз довършвам на ръка с косата. След всеки дъжд и обилна роса    сутрин по изгрев слънце по час- два. Усещането е невероятно.

Животни в района няма, само няколко кози.  С дръвчетата се занимавам основно Аз.

И въпроса с продукцията. Ще се върна малко на зад..................Преди години когато Дядо Пепи е взел решение да направи овощната градина нещата са седели горе- долу така......Дали да даде на арендатора земята за ползване за 50килограма жито на декар или  да направи нещо друго с нея. Решил да засадим дръвчета.........каквото и да стане ........се по нещо ще остане за хапване и за буркани. Така градината се напълни с различни видове череши,сини сливи,ябълки,круши,кайсии, праскови. 38 бройки.

В желанието Си да Ни остави  повече неща след Себе Си и с последни сили Дядо Пепи стартира и втората градина. 80 дръвчета пълно изобилие.

Никога не Сме планирали търговска дейност а и нямаме желание за това. Излишното раздаваме на приятели и познати.

Но и истината е че ........ по-малката част от дръвчетата, сега  тепърва започва да ражда. По-голямата......все още са малки. Как ще се справим за напред...........само бъдещето ще покаже. Жената казва....... ще си каним приятелите, всеки да Си бере колкото Си иска. Това ще е като свободата да раздаваш от сърце. Има и една друга свобода, усетих я това лято във времето когато беше бума на гъсениците. Обикалях градините и със свито сърце наблюдавах как малките гъсеници плъзват по дърветата и унищожават всичко след себе си. Имаш много засегнати дървета, други по малко. Трети почти нямаха. Тога си казах .................е какво пък, не могат да изядат  всичко. Мина време и гъсениците изчезнаха. Дърветата си бяха същите...........е малко разредени но плодовете пак си узряха. Аз обаче имах свободата от изобилието и не посегнах към пръскачката. А беше само на една ръка разстояние и да оправя нещата. Над Мен обаче  не тегне бремето на калкулацията на печалбата иначе нямаше да допусна малките гъсеници да  Ми провалят плановете.

И последно............Не съм чул да има глоба за неприбрана продукция. В природата нищо не се губи. Има достатъчно същества които ще направят най доброто с нея.

А Мърводол и Аз го знам. И Аз  минавам по край отбивката му  когато ходя за вода до Ненестино.

[Миленка® 1400]

Мъдър човек е бил дядо Пепи, щастливец си, че си го имал! Харесвам разсъжденията ти, вероятно си ги прихванал от него.  

Аз имам питане по повод косата - научи ли те дядо Пепи да я клепаш? Питам, защото търся някой да ме научи да си клепам моята, че сега само с бруса я минавам, ама не е същото. 

Харесва ми решението за смокинята, но допускам, че в слънчеви дни я отваряте за проветрение. Вероятно този вариант не е подходящ, ако не се живее там.

[Евелина 613]

И на мен ми харесаха разсъжденията за дърветата и гъсениците, аз действам точно на същия принцип . Ние имаме малък парцел през баира, в Мали Върбовник, но ни е далече и го навестяваме 1-2 пъти в годината. Там понякога има ябълки, понякога - не. Тази година имаше 2 бр. от цялата градина, може би би съседите са "помогнали" или е имало гъсеници. За късмет всички останали имат много ябълки и на пазара са по 60ст.

Харесват ми снимките на градината и оранжерията  за смокинята (доколкото разбрах за това високото нещо).

[Боби Димитров 4432]

Хубаво си го разказал и браво на дядо Пепи! Гледайки снимките е видно, че вършее ежедневно човек в тая градина. Фрезова се сигурно пролет и есен, не се позволява и тревичка да прехвъркне. Докато нашата баба беше в кондиция, правеше същото на Мърводол, но старост-нерадост... радвайте им се докато са край вас, дядката си замина без време... Стъпили сте на раменете на титани на труда

Овощните градини дават тая възможност, с малка грижа - дългогодишен голям добив, за разлика от зеленчуковите по тоя метод. Гледайки предпоследната снимка със "строените на плаца" растения ме жегва болезнен спомен от онова време, докато имаше кой да прекарва по 10 часа дневно в градината със зорко око и крепка ръка. Сега нещата са "каквото стане", но докато при овошките все ще има нещо, доматите и пипера не хич така

Затова и ние в нашата нова градина сме подхванали друг способ. Понеже можем да сме там максимум 1 път седмично за няколко часа, решили сме да минимизираме работата. Съответно добивът е примерно 20% от възможния, но работата е 10% от нужната. 

Но за фиданките, не ми се виждат никак малки да ти кажа, а и 120 дървета са бая. На Мърводол имаме една по-голямшка ябълка, ако се случи добра година свалят се 100 кила от нея, от дюлката, която не е особено голяма - 50 кила, синята сливка - 50 кила... 120 по 50... да са ви живи и здрави приятелите но поне една сушилня е добре да имаш  

[Isa Bel 1498]

хубави мисли и хубава градинка ... добре дошъл и от мен 

[Nevil 404]

Привет и благодаря на Всички за включването.

Спокойно Миленка, бях на урока с косата. Като начало ще направя малко нагледен снимков  материал.

преди 8 часа, Боби Димитров написа:

Гледайки снимките е видно, че вършее ежедневно човек в тая градина. Фрезова се сигурно пролет и есен, не се позволява и тревичка да прехвъркне.

[Nevil 404]

Нещо не мога да се оправя с цитатите но както и да е.

Та Боби................машинка в двора не е влизала но ...............то си е обаче почти като фрезоване. И точно за да няма бурени.

По това време ..........се прекопаваше градината  веднъж късна есен,  ранна пролет когато позволяваше времето (и тук може вече да Ви прилошее) деня преди засаждане,  също.

Сега вече....................копането го разредихме значително, поради липса на време.

А дръвчетата до сега наистина си бяха малки. Тази пролет въпреки обилния цъфтеж  .........пак нещо се случи, не се разбра какво и почти нищо не родиха с изключение на черешите.   Предишните две години бяха нулеви  поради жестоките слани и  то ........преди това,  дръвчетата  наистина си бяха малки.  Реално......не Съм се изправял срещу  грижата за продукцията.

 

 

[Лозан 378]

На 10/11/2018 at 8:31, Миленка написа:

Харесва ми решението за смокинята, но допускам, че в слънчеви дни я отваряте за проветрение. Вероятно този вариант не е подходящ, ако не се живее там.

Георги, много ме кефи тоя парник за дърво. Сподели, моля те, как процедирате във връзка с въпроса на Миленка? Живо ме вълнува това нещо, т.к. и аз посещавам ранчото веднъж седмично през топлата част от годината, но зимно време я отида 2-3 пъти, я не.

[Nevil 404]

Привет  Лозане.

Не знам какъв сорт е смокинята но се чувства вероятно много добре защото ражда обилно. При миналата мека зима даде признаци за живот още преди лешниците. При тежка зима това става чак през Май месец. Ако искаш  хубаво дръвче ...........не трябва да допускаш  да мръзне.

Нашата буквално е запечатана от средата да декември до края на февруари.  Ноември, март и април...........проветрение на отворена врата.

През другото време найлона е махнат.

[Миленка® 1400]

Аз пак да попитам: вратата е отворена денем, а затворена нощем? Ако се направи конструкция с перфориран найлон дали ще измръзне?

[Жоро 1345]

преди 2 часа, Миленка написа:

Ако се направи конструкция с перфориран найлон дали ще измръзне?

 

Вероятно, защото той не може да пази от ниските нощни температури. Перфорираният найлон е за растения, които не мръзнат, но растат успешно при ниски дневни  температури над нулата.

[Nevil 404]

Привет на Всички

За Миленка.

Смокинята  три месеца както писах вече е абсолютно запечатана. Без никаква възможност за проветрение. Веднъж оставихме малко прозорче  и веднага имаше измръзнали връхчета. През другото време не е било проблем вратата да остане отворена. През студените месеци течението води до вледенявате ..............така че найлон с отвори би бил не подходящ.

Пускам накрая снимки с което се опитвам да покажа принципа на самото клепане на косата.

На първата снимка  са нужните инструменти за това. Косата която използвах за опита е вероятно като твоята и не е клепана много време.

Важна е твърдостта на метала на инструментите. Моето чукче не е от добрите. Съмнявам се дали въобще може да се намери вече такова.............така че и то трябва да се заточва както Съм показал на снимките. Удара на чукчето трябва да попада едновременно върху част от косата и наковалнята. Метала се приплесква и разтяга. Дядо Пепи правеше това много равномерно. Той щадеше косата.

Аз не Съм така,    строил Съм  един отбор коси ..................и търся ефикасност.

Наклепана по този начин ..................само поглеждаш тревата ...............и тя ляга сама.

Хубавото в случея е че................няма добро или лошо клепане. Във всички  варианти е по добре от колкото без.

 

[Миленка® 1400]

Благодаря за обяснението, мисля, че разбрах как става. Точно такъв чук нямам, но ще пробвам с наличния. Имам спомен някой да ми е обяснявал, че след клепането се минава с бруса, за да се заглади назъбването по косата.

Още тази събота ще пробвам (само трябва да си намеря наковалнята, че и от себе си съм я прибрала )

Още веднъж благодаря, Георги!

п. п. Пишеш, че заточваш чукчето - на шмиргел ли?

Редактирано Октомври 15, 2018 от Миленка

[Nevil 404]

Аз го правя на флекса. На шмиргел е по лесно и по безопасно. Успех.