Stanko Kaishev

Кой как полива?

28 мнения в тази тема

Здравейте градинари.Споделям опита си в поливането на моята градина.За целта изградих малко езерце около 30 кв.м. и обем 50 куб.м.

За мой късмет на дъното имам изворна вода с дебит около 1000 литра на час.Системата е следната:една помпа с време реле работи постоянно и допълва езерото с вода от извора.С друга помпа през седмицата за по 30 мин.на ден поливам краставиците от езерото ,със затоплена слънчева вода.В събота като се прибера на село,със същата поливам и доматите.В същото време езерото е и център за релакс и емоции.

post-26-0-14008800-1426102447_thumb.jpgpost-26-0-32731600-1426102471_thumb.jpgpost-26-0-21814100-1426102488_thumb.jpgpost-26-0-81064800-1426102504_thumb.jpgpost-26-0-84710000-1426102520_thumb.jpgpost-26-0-66450700-1426102558_thumb.jpgpost-26-0-77401000-1426102578_thumb.jpg

Boriana Toleva, urban-lubitel, Веселата ферма в Родопите и 4 други харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Красота! Как да не ти завиди човек...

Аз съм само на капково. Препоръчвам, който все още размята маркучи из лехите и си губи времето в поливане и се пръска против комари, ако има възможност, да се преориентира. :)

 

Тепърва изкопах езеро, но то е само 12 квадрата и все още умувам над него. Но ще пусна отделна тема за изграждането на езерата в градините ни.

 

Тц, тц... Ей, райско кътче!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм от тия с маркучите и облаците комари. Но градината не е наша и е на "открито" - нямам шанс да сложа капково.
Правя повдигнати ръбове на лехите  - по тях сея моркови, магданоз - харесва им да са на повдигнато, а поливането се случва с бензинова помпа и маркуч, който полива докато напълни "легена" на лехата. През тов време аз си ровичкам в градината и ходя само да местя маркуча отвреме навреме.
След като приключа - пускам да се наводнят и пътеките.

Веселата ферма в Родопите и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Буш, мисля че това твоето му викат "фитарии", нещо като "леген", ограден с "тирове". В Добруджа видях за първи път такова нещо, пипера се сее само така. Пълниш фитарията и толкоз.

 

В градината на дядо ми всичко си беше на вади и местене на маркуча. Обаче вода бол, време и сили бол, изобщо страшна работа.

 

В нашата нова градина ще е с капково, но като цяло ще гледаме да не поливаме много.

 

За референция, в двора на къщата при Пол в Шипка, там отбиват по едни канавки реката и реално наводняват пътеките, по които се ходи, а всичко е на високи лехи. Когато го видях това нещо на живо, беше едно мега сухо лято с 90 дни без дъжд на село (и при тях), а бяха поливали само 2 или 3 пъти!!!

Храбрият Шивач и Georgi Beorgi харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Помня, този особен чар, когато гледахме градина, далеч от дома. Всеки път отивахме заредени с настроение и енергия. Забелязваше се всяка промяна в градината. Напояването беше усещане за живот, който вливахме в градината.

С капковото сякаш имаш едно участие по-малко, но пък се отваря време за друга работа, която можеш да свършиш. 

Ivaylo Bogomilov хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Точно, Боби, фитарии му викат.
Гого, добре го описа. Но я има и тежестта, че като идеш, гледаш да бачкаш повече, щото така или иначе си там. На мен дните ми са такива, че предпочитам, а и бих  била много по-ефективна, ако можех всеки ден по нещо да чопля, а не да ходя един път в седмицата и да се изгърбвам по 5-8 часа.
От друга страна е полезно, защото си принуден да търсиш начините, по които градината може да се поддържа и без твоето постоянно присъствие, а това те учи на много. И от своя страна ти оставя повече свободно време.

Въпреки всичко, се стремя да търся и експериментирам с методи, при които изобщо няма да се налага да поливам. Освен, разбира се, в някакви извънредни ситуации, както Боби написа - 3 месеца без грам дъжд лятото.
Ама пък това ми е едно от огромните удоволствия  - много обичам да поливам с маркуч, да лея наоколо, да си представям как попива в земята, как стига до корените и как те смучат като помпа. Да шляпам боса в калните вади и като ми прежули на врата, да се наведа и да се полея, докато струята ми тече през цялото лице и се стича по брадичката ми. :rolleyes:

Ivaylo Bogomilov, Храбрият Шивач, alys и 1 друг харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм с капково и бунар, в който вода има бол. Използвам програматор за 4 клапана и вентили, заедно с датчик за дъжд. Така поливам и ливадата с пръскачки, цветята и овошките също с капково. Е миналата година не се наложи използването нито на датчик, нито от програматор. Всичко е програмирано да полива около полунощ. Помпата дава малко по-голямо налягане от необходимото (около 3,5-4 атмосфери) при работно налягане от 1-1,5 атм. ама със сложна комбинация от програми се спрявям. От време на време някои от маркучите за капково стават като пръскачки, но те бяха от евтините, със дебелостенните маркучи засега нямам проблеми.

А идеята за комбинацията с езерцето е чудесна. :)

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Как хубаво ми става като ви чета :wub: , чак ми се прииска и аз да уважа и спомена моята безславна градинка и един маркуч, на който твърде рядко му се даваше възможност да си върши работата. Насипвахме окосен райграс в лехите, а и гъсталака почти не ми даваха повод да поливам - два-три пъти в началто пълнихме заровени между доматите надупчени бутилки от минерална вода, но това само докато избуят, и после още два пъти да кажем с пуснат маркуч в лехата.

 

Докато бях бременна, едни от най-хубавите ми моменти бяха уединението при доматените лехи - поседнала на столче отстрани и премествам маркуча, докато гледам избухналите ми домати (тъй като не ги култучехме), и тайно подръпвам някое листо, че да ми замирише...на детство...От време на време погледна баира към Лозен или Витоша, ако и през остриетата на покривите в съседство, и се заслушам в живителното нашепване. ^_^

 

 

В бъдеще обмисляме да пригодим съд, през който да минават улуците на къщата-близнак и на пинципа на скачените съдове да се отлива част от дъждовната вода за която няма място. Дворчето ни е неприлично малко и няма къде да заровя домашна пречиствателна станция, но съм обмисляла хващане на водата от чешмите и банята.... Но това е само замисъл, дори не е в проект засега :(

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всичко е програмирано да полива около полунощ...

Аз да попитам, щом всичко е програмирано, не е ли по-добре да се полива в ранни зори?

Четох, че високата температура през нощта е пагубна за растенията.

Ако поливаме рано сутрин, с комбинация от светъл мулч, в почвата ще се задържа по-малко топлина и влагата ще я охлажда до вечерта, когато за растенията е най-хубаво температурата да е ниска, щом няма светлина.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според Курдюмов, голяма част от влагата постъпва в почвата от конденза, получен заради разликите в температурата. През деня - горещ въздух среща хладна земя (в дълбочина 30 см е с 10-12 градуса по-студено, под мулча ще е също с няколко градуса по-хладно). Когато имаме органика върху почвата - там срещата на двете различни температури случва конденз, който след като наедрее и се превърне в капка - попива в почвата.
През нощта, съответно, обратното. Студен въздух и топла земя  - органика, конденз. (Всичко това е валидно само ако имаме покрита с органика земя. Ако почвата е гола - то конденза е минимален и несъществен.)

Ако логиката е вярна, то поливане (ако е) със студена вода около полунощ - изстудява топлата земя, която едно, че има нужда от генерираната през деня топлина, и второ - няма да се случи конденз. Отнемаме възможността за образуване на конденз, което компенсираме с добавяне на вода.
Добре е да се поумува за тия неща, за да си спестим, ако можем, дейности и разход на енергия, материали, суровини.
За да мислим в подобна насока е добре, да си представим, че нямаме налична вода и да измислим начин, да си я осигурим по начина, по който прородата си я доставя сама. Ако успеем да постигнем някакво ниво на самозадоволяване, то тогава вече можем да преценим, до каква степен тази вода е (не)достатъчна и кога и как трбява да добавим, за да не прекратим природния процес.

Boriana Toleva и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз да попитам, щом всичко е програмирано, не е ли по-добре да се полива в ранни зори?

Четох, че високата температура през нощта е пагубна за растенията.

Ако поливаме рано сутрин, с комбинация от светъл мулч, в почвата ще се задържа по-малко топлина и влагата ще я охлажда до вечерта, когато за растенията е най-хубаво температурата да е ниска, щом няма светлина.

Хубав въпрос, на който аз трудно бих отговорил. Вечерно време доста захладнява и е приятно на маса. През деня 30 градуса, вечер пада около 15 градуса. В  началото така разбирах дали работи системата (седейки на салатка и ракийка около полунощ чуваш че се включва хидрофора :D ), Мястото е в планината, близо до река, носеща студен въздух от височина около 2000 метра. 550 метра е надморската, но всяка сутрин има тежка роса, която горе долу обезмисля всякакво пръскане освен със системни химий, които засега се опитвам да не използвам. Всичко е мокро, до 9-10 часа росата не се вдига и не може да се разбере поливано ли е или не.

Може и сутрин да е по добре за поливане, но и разсъждавах, че като поливам през нощта може по-добре да поеме земята, а не сутрин да напече и повечето да се изпари и да маноса растенията. Не че има значение при тази роса ... Цветовете и на магнолията, и на кичестите рози загниват, ако не ги покривам с мрежи против слана. Отворен съм за всякакви идеи и препоръки.

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да имаш река е голям благодат. Блазе ти :)

Мулчираш ли или ти е гола земята?

Както го описваш, то може в сезон да ти се наложи да поливаш 2-3 пъти само, ако си мулчирал. Ако не си, може би просто не си се интересувал от ползите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бавно, но сигурно вървя към мулчирането, засега всичко компостирам, но отскоро започнах да използвам трина/стърготини за частично мулчиране. Трупам количествени данни за мулчирането ;) , които очаквам в рамките на няколко месеца да прерастнат в качествени и да започна да ги ползвам. Миналата година, покрай дъждовното време не успях да се справя с плевенето, така че се получи интересно ... :D. А често влизам в дискусии относно окопаването на земята около дръвчетата, защотото според мен (правилно или не, не знам), окопаването не задържа влагата, а напротив, май също така и не помага много много срещу вредителите ...

И тука съм отворен на всякакви идеи и съвети, щото около мен всички (повечето) имат стари познания за земеделие и винаги коментират че така не става и не се прави, но не казват как според тях трябва да се прави.

Винаги има какво ново да се научи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В темата за мулчирането, Боби е нахврълил някои неща, включително и за овошките. Аз знам, че в радиус около метър от стеблото, не трябва да има трева, което не означава, че трябва да е разкопано. :)
Ако е голямо мястото, плевенето не помага. Ако имаш такива притеснения, оставяй място да можеш да косиш. Окосената трева може и на място да си остава.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В темата за мулчирането, Боби е нахврълил някои неща, включително и за овошките. Аз знам, че в радиус около метър от стеблото, не трябва да има трева, което не означава, че трябва да е разкопано. :)

Ако е голямо мястото, плевенето не помага. Ако имаш такива притеснения, оставяй място да можеш да косиш. Окосената трева може и на място да си остава.

Благодаря, градината е по-малката част от имота, овошките основно са в тревната част.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

За референция, в двора на къщата при Пол в Шипка, там отбиват по едни канавки реката и реално наводняват пътеките, по които се ходи, а всичко е на високи лехи. Когато го видях това нещо на живо, беше едно мега сухо лято с 90 дни без дъжд на село (и при тях), а бяха поливали само 2 или 3 пъти!!!

 

Страхотно е, наистина, Аз целя да постигна същото, въпреки, че нямам толкова много стичаща се вода, но се намира. При добър дизайн и много работа всичко се получава. Отделно имам над 100 кв. м. покриви, които могат да захранват контейнери, плюс кладенец. Иначе и аз се старая да не поливам, като освен късни кореноплоди, краставици, тиквички, зелен боб и зелеви друго не поливам. Доматите са в специални вдълбано-повдигнати хугелкултури с много вкопани гниещи дънери и нямат нужда от поливане. Евентуално бустан и сладка царевица да полея, ако е сушава годината. Ползвам много компост, пясък, гниеща листна маса и дебел слой мулч, за да ми е спокойно на главата.

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доматите са в специални вдълбано-повдигнати хугелкултури с много вкопани гниещи дънери и нямат нужда от поливане.

С японския не сме много добре. Може ли малко пояснение. :ph34r:

bushkata хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То е на немски :) Казват, че картинката = 1000 думи, затова ето триилядо слова:

 

f6qDXef.jpg

53a28d_c318890a530946a5b072fa6c07828918.

 

 

46dd1890013091e33efbe95eadcbc6e2.jpg

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ааа, Зеп Хольца, ферщанден. :)  Данке.

Georgi Beorgi хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, 

Отдавна ми се върти в главата една идея за поливна система, не съм я пробвал, но бих искал да чуя мненията ви за нея.

Иде реч за следното:

Глинени поти (неглеждосани съдове с много тесни и дълги гърла и широк основен обем) закопани в лехите през равни разстояния се пълнят до горе с вода, след което се запечатват плътно (с някаква форма на запушалка и восък примерно) да не влиза въздух. През тапите се слагат игли или тръбички свързани с маркуч пълен с вода и свързан с водоем. В цялата система не трябва да може да прониква въздух. Теоретично идеята е посредством осмоза водата в потите прониква в почвата, намалявайки нивото в потите се образува вакум който изсмуква вода през иглите или тръбичките и допълва съдовете. Системата би трябвало да работи докато потите не се разложат и би трябвало да напоява точно толкова колкото и е необходимо на почвата. Не би следвало да е необходим ток. 

Дали ще работи според вас? 

Веселата ферма в Родопите, Georgi Beorgi и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Трябва да се пробва, дори в началото само да се закопае 1 съд и да се напълни с вода. Интересно е колко време ще издържи глината, макар и печена. При постоянна влага и положени върху земята печените тухли не издържат много време.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На теория звучи добре, а и подхожда на профилната ти снимка :) 

 

Но да припомним аксиомата: на теория между практиката и теорията няма разлика, но на практика - има! :D

 

Един препъни камък е изразът "точно толкова колкото и е необходимо на почвата" - на почвата колко й е необходимо?! Според мен - николко. Важно е на растенията колко им е нужно! Една краставица или тиквичка иска доста вода и то редовно. 

 

Друго: колко нагъсто ще са тия делви, че да осигуряват нормална влага, в какъв диаметър ще работят? Мисля, че първата стъпка трябва да представлява проба с 1х1х1 м сандък с почва, в който да се закопае делва и да се види за колко време колко вода отдава и дали ще навлажни целия обем (по-точно колко голяма делва ще навлажни колко голям диаметър с колко вода за колко време). Дори да не е с вакуум и тн,  а с директно наливане, да се тества този компонент на системата.

 

Това би бил много интересен експеримент, ако се захванеш, пиши!

Georgi Beorgi хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Глинени потове + капково напояване + профилна снимка = вкопано керамично капково напояване. Египтяните ползвали канали, обаче, понеже водата или я имало достатъчно, или нямало хич. Всеки с проблемите си :)) Из цяла България е пълно с римски водопроводи всъщност, само трябва да знаеш къде да копаеш.
Успех, звучи много интригуващо! Това, което на мен ми е хрумвало по темата е индивидуално капково за домати и други едри интензивни ( легала зелен боб, тиквички, бустан) от обърнати пластмасови двулитровки с пробита дупка на капачката и една малка дупка за въздух отгоре. Може и със само леко развъртяна капачка да стане, но тогава не е сигурно, че ще се контролира добре изпускането. Мечтая за капкова система от траен материал - дали ще е керамика, някое кухо дърво (бамбук, тръстика). Например твоята идея, само че вместо потове, само глинени тръби, но трябва да не са печени, иначе няма да изпускат достатъчно. Принципно това, за което говориш ти, е равносилно на закопан дънер в земята, но там предимството е, че не губиш пространството за корените, а напротив.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Начи туй със вкопаната пластмасова туба сме го пробвали пред блока :) Жената оплете един кош за цветя, напълнихме го с почва, вътре вкопахме 7 литрова от вода, надупчена със шило. Спекът е, че като налееш вътре вода, изтича за много кратко време. В рамките на половин час макс.

 

2014-11-24.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето малко информация за поливането с поти дето в същност им викат олли :D :

 

и явно не съм първият :(  стигнал до идеята за подобна система за поливане:

 

очевидно в саксии работи, въпроса е дали ще може да се направи и за градина?

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук някакви други идеи:

 

"Схемата е изключително проста – отрязвате гърлото на един по-тесен PVC съд, който вкопавате на нивото на кореновата система и го захлупвате с по-широк, прозрачен, с изрязано дъно. Пълнейки вътрешната бутилка с вода, при загряване от слънчевите лъчи започва изпаряване на течността, но външната стена ограничава парите и те кондензирайки попадат в почвата."

 

 http://www.art.satto.org/idea-za-estestveno-kapkovo-napoyavane/

 

pub.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм с аквапоника и само доливам вода на рибите. :)

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.