Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Боби Димитров

Coppicing / Pollarding

Recommended Posts

Боби Димитров

https://en.wikipedia.org/wiki/Coppicing

Кописинг е вид стопанисване на гора или дори единични дървета, при който стъблото се реже близко до земята, а след това се култивират появилите се издънки. Обикновено това значи да се подберат 1-5-10 или повече издънки според вида и нуждата, като се изрежат другите, а на оставените се подрязват страничните клони в началото, за да растат прави нагоре.

В исторически план това е много разпространен метод, можете да прочетете много и да видите много снимки, филми, графики, начини, за различни дървесни видове. Не смятам да дублирам целия нет в тази тема :)

Прочее копис може да е съществително, което на български се превежда най-близко като "издънкова гора". Както и глагол - самото стопанисване на гората чрез подрязване по определен начин. За глагола нямам добър превод, а и не ми харесва това "издънкова гора", щото са 2 думи. Ако някой намери нещо, нека сподели, аз го ползвам като чуждица, "това го държа за копис", "ей там догодина ще ги кописвам" и тн. Беше ми хрумнало "дървада", щото е като ливада от дървета - режеш и като порастнат малко, режеш пак. От там и "ей там ония акации догодина ще ги дървадя" :D

Всеки, който си е рязал от някоя горичка колци за домати, реално е правил coppice, или е дървадил :D

Как го правя аз в нашата градина и защо?

Основното е поради нуждата ми от пръчки / греди, както и желанието да не изкоренявам дървета, които могат да са ми полезни, но и да не ми пречат, да не ги оставям да стават големи.

При нас има доста саморасли акации, диви вишни и брястове, които са много подходящи за целта. Джанките също вършат работа. Всяка година си подбирам на есен кои дървета да отрежа. Например за колци вземам 2-4 см диаметър, като ги режа с клоновата ножица близо до земята. За греда (която после ползвам примерно за подпиране на нещо, или за игра за децата, или режа на трупчета за декорация) избирам 6-10 см, като ги режа с трион, а скоро и с резачка, живот и здраве. Резитбата правя най-често на пролет, защото тогава ми остава ред.

Отрязаното се окастря, окастреното се трупа на една камара за бавен компост и обиталище на дребни птици, таралежи, гризачи, влечуги, както и за разпалки за огъня.

На същата година от останалия в земята ствол избиват няколко издънки. При акацията примерно най-често са 5-10. От тях избирам само 1, най-силната, а някъде преди август, когато се прави лятната резитба принципно, махам всички останали. На тази, която съм избрал, подрязвам всички странични клони на височина до около 180-200 см от земята. Така си осигурявам една добра и лесна за употреба пръчка в бъдеще. Освен това, подрязването на страничните клони кара дървото да расте нагоре по-бързо и позволява да не се зашумва/засенчва. На 1 квм спокойно имам 15-20 стъбла диви вишни примерно, в различна фаза на растеж.

При нас за 2-4 години според валежите, акациева дървада вдига 2-4 см диаметър. Брястът е малко по-бавен, но и там имам един примерен, който за 5 години е станал над 8 см и нагоре е 4 метра. Вишните, които ще режа тази пролет, са избили през 2016 и 2017та година.

Това може да се прави и с други видове, като най-често по дворовете се случва с леската (лешникът). На едното ни село така бива стопанисван над 40 годишен лешник, като дървада :) Всеки 2-3 години се режат стъбла, които после се ползват за колци, прегради и тн, като отдолу непрекъснато избиват нови и нови. При основата, снопът стъбла е над 1 м в диаметър. Ето снимка:

15112195911_8758d41375_o.jpg

 

 

 

Другият метод, който още не съм почнал да правя, но планирам да го пробвам до няколко години, е полардинг.  https://en.wikipedia.org/wiki/Pollarding

За него също нямам превод, но се е практикувало по нашите земи с черниците, тъй като отглеждането на буби е било много разпространено. Моят дядо също така култивираше черницата - регулярно й сваляше цялата корона, като оставяше само един чукан 2 метра висок и гол, а после тя се възстановяваше с пълна сила. На това му казваше "да я острижем" :)

Тук плюсът е, че тревопасни животни като овце, сърни, кози, не могат да стигнат до новия растеж. Друго - не се губи усещането за дърво в пейзажа; ако се подреже на пролет, до лятото вече е зелено. Множество дървета в парковите системи в града и изобщо уличното озеленяване се формират по този начин. Решил съм да го пробвам с една акация, която не искам да става висока, защото е близо до къщата, но не искам да махам до дъно.

 

 

Пускам тази тема основно защото съм забелязал, че хората като цяло се притесняват да отрежат дърво и не им е много ясно какви са методите и какви са ползите. При нас, а и често по запустяли дворове, където започна да се разселва народът последните години, често има такива дилеми - това сега как да го изкореня, това да го оставя ли, това да го изрежа ли... За мен най-лесния и бърз начин, който не изисква чудене и няма негативни последици, а дава все пак добив дървен материал, е да се направи дървада :) Хем ще засилиш растежа и ще вкарваш въглерод в почвата, хем ще ти стане по-прилежно, хем ако искаш да ашладисваш ще имаш добра нова подложка, а ако до 2-3 години не си измислил друго, пак можеш да отрежеш и те така :)

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

Позволявам си да спомена няколко допълнения, които знам за кописинга.
Естетично не се възприема от хората добре, дори когато издънките пораснат и се оформят новите стволове. А преди това - съвсем.
Кописинга обикновено ликвидира използваемото пространство около дънерите, което често е предпочитано място за разполагане на пейки, маси и други градински съоръжения.
Издънките растат бързичко и често се случва почвата да обеднее след време.
Кописинга е разпространен малко по- на север и запад от нас, където са под влиянието на смекчаващото действие върху климата на Атлантическия океан - по-редки са както екстремните жеги със засушавания, така и студовете с двуцифрени минусови температури. Жегите със засушавания са пряко свързани с пожаробезопасността - кописинга сгъстява и снижава във височина дървесната и листната маса и това не се счита за добре при нашето сравнително сухо и пожароопасно лято. Наклонените стволове са и значително по-податливи на снеголоми и ледоломи при екстремните прояви на времето през зимата. Поради това от стопанска гледна точка дървадата изисква повишено внимание, а и извитите издънкови стволове често не са подходящи за нещо повече от гориво.
От екологична гледна точка при кописинга нещата не са чак толкова черни. Кописинга представлява подмяна на една съществуваща екосистема с друга. В новоогретите участъци избуяват едно- и двугодишни растителни видове, за които преди не е имало достатъчно топлина и светлина. Те привличат доста полезни насекоми - опрашители и се повишава биоразнообразието.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Не знам термина на български, но много букови и дъбови гори се режат така през около петдесет години у нас, и после избиват издънки. Ходил съм в такива, примерно от бук, където повечето дървета са близнаци и прочие. Едва ли някой гледа естетика в гората, но тук-там се оставят дървета (не гола сеч) - и на запад има такава практика с някои широколистни. Някои върби също се режат до земята за материал, който се подновява/израства всяка година. Човек се грижи за гората и гледа да оптимизира ресурса.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...