Димо 33

Новобранец в занаята

65 мнения в тази тема

Късно е, извадих ги. Пък и колорадският таман е напъплил яко, ако останат ще трябва да пръскам.  А сега ги докарах до тук без пръскане.  :)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От четири реда картофи,  около сто килограма, червени и де да знам какви, светли.  Почти всички са големи, малките са половин кофа.  

Царевица по три метра и всички с по два кочана скоро не е било в този двор, но в капковото е причината.

Лука стана добър, шест щайги. Ще има за саганаки. :))

Намерих цяло смокиново дърво, с плодове като гранати. Да му се не надяваш,  от обраслата част на двора излезе. 

Другите поселения за сега са добре. Увиснах с разсада за броколи само. На пазара вече няма, моя го изяде нещо...

Като за първа година и недовършен двор, бива. С времето все по- малко работа очаквам. :))

20190713_152301.jpg

20190713_152036.jpg

20190713_152058.jpg

20190713_151953.jpg

20190713_152019.jpg

20190713_152212.jpg

20190713_152227.jpg

20190713_152123.jpg

20190713_152140.jpg

20190713_151927.jpg

20190713_152242.jpg

20190713_151816.jpg

20190713_151909.jpg

7 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
На 13.07.2019 г. at 16:08, Димо 33 написа:

С времето все по- малко работа очаквам. :))

:smile:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз ще подавам оставка май...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лозко, не се спичай хич :) Димо и Изито са някви уникуми, в никой случай не са представителна извадка за реалното положение на нещата. Аз ги харесвам като репер какво НЕ може да стане.

Наскоро се запознах с Димо на живо, та си говорихме за копането. Аз му споделих как в моите младежки години помагах на дядо да обръщаме с права лопата градината (800 квм) 2 пъти годишно и ни отнемаше цял ден без почивка. А той копае един декар сам за един предиобед. Тука си имаме работа със свръхчовеци като отдаденост и възможности. С други думи, това са нечовеци направо :D

Тъй че това, което се случва при теб или при мен е нормалното положение на нещата при това количество вложен труд. Седи споко и си брули ябълките в чували :)

5 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

да Боби ... добре нацели .... с Димо сме от едно семейство, но в различно проявление :)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А аз си мислих, че съм единствена, дето все нещо прави, а резултата мижав. ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, само защото имам проект,  който ще ми спести много труд в бъдеще. Сиреч, има мотивация. Ако трябва всяка година да го правя, веднага се отказвам. :))

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изи, семейството на откачените перфекционисти, което си е диагноза. Но важното е да сме щастливи,  а ние сме. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, МиХи написа:

А аз си мислих, че съм единствена, дето все нещо прави, а резултата мижав. ;)

По- добре нещо да се прави, отколкото нищо. Резултата на село винаги е солен спрямо вложеният труд, но пък иде някакво успокоение, че видиш ли, сам си го направил. Тук криво, там плешиво, но собствените деца са най- красиви...

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какъв е този проект, сподели?

Копането яко не спира или унищожава плевелите. При дядо, лека му пръст, всяка година се обръщаше цялото място, но паламида и кощрява и щир винаги е имало. Първата година, като нямаше кой да ходи да копа вече... тревата стана 2 метра висока. Там пътеките бяха вади реално, така че нямаше какво да се теса, освен централната затревена пътечка. Като оправяш вадите преди поливка, реално прекопаваш и плевиш. Всичко беше много по-гъсто от при теб, такива 1 метър отстояния нямаше никъде.

Обичам големите пищни градини, но след като съм видял и пробвал няколко различни метода на култивиране и отглеждане, отговорно заявявам, че при едногодишните няма такова нещо като малко време/усилия с голям добив. Просто са прекалено относителни в представите ни нещата и е почти невъзможно да се води истинска отчетност (примерно калориен разход срещу калориен добив). Защото дори и да водиш времеви отчет както е в проучването на Пол (общо инфо, таблица с данни за 2017 ), има огромна разлика между това да обръщаш пясък с права лопата и да дълбаеш смолница с глиган, или пък между чесане с плоскорез на тученичка и дълбоко ръчно плевене на троскот.

И в нашите разговори тук го виждам тоя проблем с възприятията, той е неизбежен. "Малко работа" за теб е да прекопаш декар в пясъчника маришки за физзарядка, а мен това би ме довършило за 10 дни напред. "Няма изяждане" за Ру е 5 кила малини, които са закуската на децата за седмица. "Всичко е тревясало" за Шефа на Теди е повече от 1 тревичка на квм, а за мен е от трева да няма помен от засаденото.

Ето и ти горе си писал, от 4 реда картофи = 100 кг. Ама тия 4 реда колко са широки, колко са дълги, колко кг семе има вътре сложено, колко нагъсто, кой сорт...

Фактически това не е проблем на никой от нас, но се превръща в проблем, когато други хора четат и при липсата на контекст се вадят много и грешни заключения.

Ще пусна пак линк към една кратка история за чесъна.

Наскоро с Ру чатихме и в друга тема говорихме как при него нямало никаква работа, само садене и бране. Обаче като взе да разкрива малко от предисторията веднага лъсна всъщност колко труд е влязъл в подготовката, как тревичка по тревичка е обирано бавно и методично, как е мулчирано с кашони, как е засипвано и тн... Как първо е направил затревена ливада с райграс, който после е премахнал. Как принципно в градината му няма натрапчиви плевели. После уж няма друга работа, обаче се плеви, коси, полива. Незапознат с контекста читател ще прочете само това: "намятах на есен в поляната някакъв чесън и извадих 300 глави като юмрук".

За мен красотата на градинарството е точно това - че колкото градини, толкова и системи има. Всеки с предпочитанията си, условията, особеностите, възможностите. Трудно е да има универсално решение, което е угоди на всички, във всякакви случаи.

Но точно по тая причина не ми се ще да се създават изкуствени / нереалистични / непрактични очаквания. Защото в момента Инчирнедя реално е това - една каша от невъзможности, набъркани така, че човек не знае кое е тунел, кое е мост. Наскоро моя позната ми показа своя ПИНТЕРЕСТ (!!!) албум, в който е събрала ИДЕИ (!!!) за бъдещата й градина. Естествено, в албума повечето неща бяха снимки на огромни несъразмерни плодове и зеленчуци, надписи НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ и от сой, или ЕДИН ЧАС ГОДИШНО И ЩЕ НАПЪЛНИТЕ ГАРАЖА С КАРТОФИ и прочее.

Стана ми леко тъжно, защото след година и нещо, тази дама ще бъде един разочарован и почти отказан от градинарството човек, вместо да е амбициран и надъхан. И тъй като нямах възможност да разбия всичките й мечти една по една, просто я посъветвах да почне с нещо малко и повторих това, което вчера си писахме и в чата. Че когато говорим за едногодишни е по-добре да имаш малка площ с добра култивация, вместо голяма с лоша. Да прави малки стъпки, да наблюдава, да пробва и да се учи от опита си.

Ша извинявате, че се отплеснах и може би това си е за отделна тема някой ден, но темата с реалистичното приобщаване на нови градинари ми е легнала на сърце :)

5 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Димо 33 написа:

По- добре нещо да се прави, отколкото нищо. Резултата на село винаги е солен спрямо вложеният труд, но пък иде някакво успокоение, че видиш ли, сам си го направил. Тук криво, там плешиво, но собствените деца са най- красиви...

Вложеният труд е нещо относително за всеки.

Когато посадих първите домати върху разчистеното място от съборена плевня се извървяха старците от селото, които тогава още бяха живи, да ми казват, че така не става. Тогава брах много домати и до късна есен.

На другата година ги преместих на мястото на поляна с почва от 20 см. и скала под нея и пак брах доста.

На третата реших, че вече знам как и разкопах в долния двор истинско място с размери 5х5 метра и пак станаха.

От тогава садя все на същото и като почнаха едни болести, мани и градушки... последната хубава година беше 2016. Тогава набрахме от 100 корена толкова плод, че още има буркани в мазата. Друг е въпросът защо слагам 100 корена на по-малко от 30 кв.м.

Работата се състои в обръщане с правата лопата, а сега с вила, после садене, плевене, пръскане и поливане. Мотика не ползвам, щото не мога. Само чапичка със счупена дръжка, около 60 см.при саденето и толкова. Дърпам бурените на ръка. Де късам, де вадя, но има и дето остават.

С фолиото и това отпадна.

Тази година ще има само за ядене.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, проекта е да направя всички лехи с бордюр по края и да облека с фолио пътеките и бордюрите. Почвата на самите лехи да засиля с компост  и да започна да ги мулчирам с натурални материали. Останалото място да залеся с овошки и да го подравня, за да може да го кося с косачка. Капково навсякъде. Всички излишни дървета да махна и да се възстанови оградата.

Това е основното за двора. Има още доста работа. Но по зеленчуковата градина сме на 70 процента готови. 

За мен лично най- много работа е правенето на лехите и поддържането на пътеките чисти, последното ще се реши тази година с фолиото. От целият ми труд, 70 процента е да я направя веднъж. Догодина това няма да го има.

Прекопаването на култивирана леха с влажна почва при нас е песен, засаждането и грижите след това не са тежка работа. Бил съм на глинеста почва и знам разликата, там се работи тежко, даже и при идеални условия. 

Картофите са от лехи 11 м. Имаше доста фира, като и осланени ранните. На комшиите добива е два пъти или повече по- голям на единица площ, но разликата е, че моите не са пръскани и торени. 

Пипал съм градина, трудно бих се отдал на излишна романтика и очаквания. Но сега, както е направена е песен, дори старците са безкрайно благодарни. В крайна сметка, нововъведенията оправят нещата. Зимата имах време да чета, мисля и планирам и на пролет само действах. За сега плана няма нужда от промяна. 22 лехи на два сектора. И всичко е окрайчено от четири двойни реда царевица и един слънчоглед. Там ще поместя в бъдеще ягоди, тип Изачер, та ще станат два реда царевица. 

Като завърша зеленчуковата част може да направя презентация. Ако не тази година, догодина. 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МиХи, градинарството става най - добре с як и гламав мъж и една жена да припка около него. Това жена да копае и обръща ми звучи грубо. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За съжаление при мен е неприложимо и се справям с наличния ресурс. Децата са далече. ММ има здравословен проблем. А за мен припка е неприложимо, щото коленете... но все пак я карам някак си. Фолиото много ми хареса, защото ми намали работата с поне 1/3. Първият абзац от написаното от теб много ми харесва и без повдигнатите/оградените/ лехи е и моя цел

Цитат

Боби, проекта е да направя всички лехи с бордюр по края и да облека с фолио пътеките и бордюрите. Почвата на самите лехи да засиля с компост  и да започна да ги мулчирам с натурални материали. Останалото място да залеся с овошки и да го подравня, за да може да го кося с косачка. Капково навсякъде. Всички излишни дървета да махна и да се възстанови оградата.

С интерес ще чакам

Цитат

Като завърша зеленчуковата част може да направя презентация. Ако не тази година, догодина. 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разбрах, не ти е лесно.  Но, каквото е, такова.  :)

Повдигнатите бордюри първо бяха заради поливането с маркуч, а сега ги правя така, заради добавянето по- късно на компост.  Да има място и да не прелеят. 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
На 16.07.2019 г. at 11:50, Димо 33 написа:

Изи, семейството на откачените перфекционисти, което си е диагноза. Но важното е да сме щастливи,  а ние сме. :)

абе аз друго имах предвид ..... ама ти слезе на земята .... :D ;)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Къта за зеле и броколи се вписа чудесно между царевицата, доматите и слънчогледа. 

Домати има доста, явно ще се прави пюре тези дни.

Брюкселското зеле след доста присаждане на някои гнезда, взе да се задържа.

20190810_165337.jpg

20190810_165149.jpg

20190810_165248.jpg

20190810_165455.jpg

20190810_165437.jpg

20190810_172313.jpg

6 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това е прекалено съвършено за неделя сутрин!

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зависи, ако се събудиш с дзен настроение... :))

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.