Venetka

Венеткини въжделения

200 мнения в тази тема

Здравейте!

Много ми се искаше да имам своя тема, за да документирам лудостите ни градинарски, но или липсата на време ме спираше, или притеснението, че не съм на правилното място и че няма нужда да занимавам хората с моите си неща. Накрая се престраших... Някак си четейки вашите теми ми стана едно такова комфортно... Та ето , че и време открих да започна.

С няколко думи. Казвам се Невяна, но кажи речи за всички съм Венетка, тъй като бивш шеф не можа да запомни името ми 10 години и все ме наричаше Венета. Другата година ще чукна 50 и ще се присъединя към отбора на половинвековните. По причини разни странствам из България и света и заради това съм само на етап въжделения градински... Реалността е различна от желанията.

Първите ми осъзнати детски спомени са как стоя с баба на чержето под голямата стара кайсия, мирише на джоджен, който е близо до нас. Ние чистим липов цвят от клонките, които дядо е нарязал. Миризмите на липа и джоджен се смесват ... В това време пада голяма кайсия и аз тичам да я взема и да я донеса на баба. Тя я изтрива в престилката си и ми я дава. Невероятен вкус...

После, после с нея поливаме цветята с изрязана кратунка от изсушена декоративна тиква. Някъде дори имам снимка как на възраст 2 години и половина, със слънчеви очила и кратунка в ръка поливам нещо си в градината.

Работата на полето и в градината за мен не е работа, това е особен вид удоволствие, несъизмеримо с нищо друго. Сутрините с татко, когато ставахме преди изгрев слънце и отивахме да обръщаме люцерната да съхне и от другата страна, събирането на царевицата, гроздобера и плетенето на плетениците лук с баба .... Прекрасни спомени...

Като начало толкова. Подреждам си албумите със снимки в момента и после ще пусна снимки от градините. Да, градини.. Не една. Така се случи... Или пък не, не се случи. Ние така си го направихме...

11 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди много години- 1994 или 1995 беше купихме на село 1 декар двор. Не че си нямахме друг, но там почвата е много лоша. На 50-60 см в дълбочина започва скала и с трайните насаждения нищо не се получаваше. По думите на баща ми  дядо засаждал много овошки, но единици от тях оцелявали след 3-4 година. Помня две големи, големи кайсии, една огромна череша, две ябълки и май, че това е всичко. Новия двор купихме с идеята да засаждаме само овошки. Борбата с почистването на двора беше епична. Изхвърлихме над 20 самосвала с остатъци от съборени сгради, боклуци, изхвърляни от съседите и треволяци и изсъхнали дървета.

На този етап въобще не ми е хрумвало да снимам. Баща ми и майка ми купиха на мое име мястото, прехвърлихме го при нотариуса и ми казаха оправяй се. С помощници разбира се докарах до приличен вид мястото. Оградата оправихме, изорахме дълбоко и засадихме овощките. Да се беше сетил някой да записва сортовете, ама .. не се сетихме. Някой от сортовете можем да ги разпознаем, други не. Имаше орех- около 2-3 метра висок. По съседско мнение преди имало прекрасен орех там и очаквайки това да е саморасляк от него го оставихме. Сега е огромно дърво и засенчи наоколо доста от дърветата. По тази причина и премахнахме околните кайсии. Времето неуморно тече и доста от дърветата са вече на преклонна възраст. Миналата година направихме с помощта на един работник / занимаващ се с поддръжка на овощните градини на близката кооперация  / основна подмладяваща резитба. Още няколко години навярно дърветата ще се справят. за после не ми се мисли. Изрових снимки от миналата година само на ябълки, сини сливи и от дряна. Где съм дянала другите снимки не знам. Много глупаво от моя страна, но нямам обща снимка на мястото.

20180723_094531.thumb.jpg.f1331f35ac9ccbb9da859e2f971f87d3.jpg20180723_094539.thumb.jpg.ccbd4c7994fbae8d198e611be707f5ea.jpg20180723_094609.thumb.jpg.5bb5a8416efb884149db7fa8613b2315.jpg20180723_094631.thumb.jpg.c6117cca07193c8fd3f321d74763d6c6.jpg

Тъй като се оказах на стотици километри от родното място поддържаме този двор с помощта на брат ми, но основно всичко е оставено на самоотглеждане.

9 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Основните дейности там включват подрязването на дърветата, напролет поокопавам около тях / когато успея, извинявам се на нелюбителите на мотиката!!/, варосвам стволовете и 3-4 пъти през лятото брат ми или моя мъж минават с моторния тример.

Опитахме се да изкореним лозите, наследени от предишните собственици. В основната част на двора успяхме, но около оградата бяха особено упорити и реших, че щом нещо е толкова оцеляващо си заслужава да остане. Така се сдобих и с ред лози, около 20 метра в дължина. Това са най-невероятните лози. Никога не са виждали пръскане. Режем, връзваме , един път напролет поокопавам около тях и ако успея да намеря време орязвам прекомерно пораслите ластари понякога. Не всяка година успявам и след това е борба да ги разплета от близките дървета, защото се изявяват като катерачи и се качват до върховете на близките дървета. После, за да обереш ябълките се налага да се провираш през тунели от лозови пръчки. За тях мирно съвместно съществуване, за нас трудност, но това е.

И така този двор почти сам си се гледа.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

добре дошла Вени :) и честита нова тема - да я напълниш с нови вълнуващи спомени!!! :love:

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И сега основното заради, което съм и сред вас.

От онези вечно търсещите и борещите съм. Обаче този път съм си обещала да правя нещата бавно, да не се впрягам много / не, че имам време и възможности за друго,ама.../ и да не ползвам препарати никакви. Виж, за мотиката много не обещавам. То и как да изкорениш къпини и десет годишни коприви и бъзе без мотика??

Едни каменни зидове и едни планински гледки ме тормозеха дълго време. Сън не ми даваха както се казва. След почти двегодишно търсене / разбирай ровене в интернет / накрая попаднах на нещо интересно за моите виждания. Не, че пари имаше, ама аз не се отказвам лесно. Завлякох моя мъж, видяхме имота и дружно въздъхнахме. Мястото прекрасно, ама по-малко, отколкото в обявата. Къща, ами къща почти няма защото я оставили с пробит покрив. Съседската къща под угроза да се стовари в двора. Отказахме се, но селцето така ми легна на сърцето, че изрових света, но намерих двор и от есента на 2018 година сме горди собственици на ей това чудо

20181119_164825.thumb.jpg.2abd26b38eb7f913b8cc24ee5e2812f6.jpg20181119_164830.thumb.jpg.fed058681dacfe387281fd2aa9940ed9.jpg20181209_161512.thumb.jpg.fa53449c7513d22d79e7ab088d12abc3.jpg

5 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Isa Bel написа:

добре дошла Вени :) и честита нова тема - да я напълниш с нови вълнуващи спомени!!! :love:

Благодаря Исе.

Да, непременно ще я напълня темата. А спомените са вълнуващи... Ще разказвам.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изключително некадърен фотограф съм и не става ясно, че това на втората снимка е снимано от 4-5 метра височина. Къпините и бъзето са толкова високи, че не се вижда, че всъщност има голяма височина.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Надали някой е купувал имот без да види какво има в него, ама в нашия случай беше точно така. Нещо видяхме, но до по-голямата част от двора не достигнахме.

Достатъчна ми беше гледката, долу-горе запазената къща и големината на двора.

Интересното настана после... Прехвърлихме при нотариуса имота, пихме по едно кафе и хапнахме торта с ММ в Карлово и въоръжени с работни дрехи се отправихме към заветното място. Ентусиазъм колкото щеш... И решихме да осъществим проучвателни дейности какво си имаме. Зооор, майко какъв зор! Където и да стъпиш криво, къпините дерат, треволяци колкото мен. На кръст на двора направихме партизански пътеки и ентусиазма ни се изпари. На глас никой нищо не каза, но... тишината беше сама по себе си показателна. Ентусиазмът ни секна. До тук бяхме... Отидохме на почивка и аз през цялото време си мислех в какъв филм се вкарахме за пореден път.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вени, добре дошла! Много увлекателно разказваш, не всеки го умее, но пък тук, в безмотиката, все такива добри разказвачи са се събрали и на човек му е драго да прочете! :)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре дошла и от мен. Много харесвам такива теми за нови места със снимков материал, така че чакам още с интерес. А за хора, които купуват имот, без да знаят какво има под къпините... Погледни моята тема ИТ село край морето и ще те успокои със сигурност ;)

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И от мен дубрядо! Обожавам добри разказвачи :D Историята е много увлекателна, но ми липсва нещо - снимка от тоя дувар над мястото, ама не към къпинако, а към близката далечина, да се види това, което ви е запленило! Мъжо изглежда обнадежден :D

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекъснах разказите си заради ей това

20190505_143934.thumb.jpg.facde3b592edcee91259970bd83398b9.jpg

Дивата красота в пограничната зона между Узбекистан и Киргизстан, но това е за друга тема.

Боби, някъде съм си затрила снимката, на която моя мъж е още по-обнадежден.... Направо е с вид все едно някой е умрял.

Но нямам снимка на майка ми, която като заведох да види мястото и онемя за дълго време, а обикновено е от многословните..

Днес продължавам с разказа и снимките на дуварите. Еее, малко пообгорели, ама ще го карам хронологично, че това и беше целта - да си подредя лудостите по тази градина, да ги документирам и споделям с вас.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Времето за семейна почивка е времето, в което напълно изключвам от всичко. Остават ми важни само дъщерята, мъжа, аз и кучето.

Ноо, този път една мисъл непрекъснато се опитваше да ми провали почивката. Сещате се каква е мисълта, нали?? Какво да правим джунглестата градина, която си купихме.

Посъбрахме физически сили, върнахме се в БГ и възползвайки се от празниците през Септември се отправихме отново към градината. Ентусиазъм бяха посъбрали, ама не както първия път.

Междувременно изпразнихме стъкления буркан с метални левчета и двулевки. Връчихме ги на щерката и взехме нейните полагащи се за месеца банкноти / да не ви описвам как ни гледаше и как заяви, че иска официално да се отрече от нас/ . Финансите похарчихме за покупката на моторен тример среден клас с идеята уж той да ни помогне в разчистването на терена.

Е , помогна машината, но най-много помагаше живата сила в лицето на моя милост и моя мъж. Моя мъж вървеше напред с тримера по партизанските пътеки и се опитваше да понадребни къпинаците и треволяците, а аз размахвах отзад един търмък и ги разхвърлях надалеч. Тук я мястото да споделя колко читави са турските инструменти. Съседка ни подари турски търмък, права и крива лопата като се нанасяхме в пловдивската къща, защото заедно с тях оформяхме градините си и се напатихме с некачествени БГ инструменти. Та така, като ходите до Турция обърнете внимание на това. Сигурно на границата ще ви гледат странно митничарите, ама доколкото схванах тук повечето хора са устойчиви на странните хорски погледи!!

Партизанските пътеки за един ден станаха по-широчки и ние успяхме да огледаме и четирите ъгъла на имота, за да... ни се изпари новопоявилия се ентусиазъм. Положението беше... тежко, много тежко. На следващия ден постъпихме езуйтски. Заехме се с най-лесното- да разчистим от към улицата , за да се види, че все пак има вече живот в тоя имот. Отново някъде съм затрила снимките и преди и после и не мога да покажа. Възникна обаче голям въпрос.. Какво правим с боклуците? Една баба съседска ни каза, че можем да ги изхвърляме в празен парцел наблизо, но сърце не ни даде. Та парцела беше на входа на селото, един такъв с оформили се полянки във времето. Никак не върви да го замърсим.

Оставаше само едно- намятахме боклуците от улицата в двора. Така и така там боклуците бяха невероятно количество. Стана ни ясно, че без горене няма как да стане. И дотук бяхме на този етап. Аз пак стегнах куфарите и отлетях да изкарвам пари, както казва дъщерята.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По време на моето отсъствие ММ въоръжен с моторната резачка изряза всички дървета в участъка. За съжаление нищо не можеше да се спаси. Дърветата бяха стари, болни и полуизгнили.

Орех никога не съм си представяла, че ще режем. За мен това е равносилно на светотатство. Когато обаче мъжа ми стигнал до съществуващия орех в двора бил много разочарован. Дървото е било зверски изрязано почти до земята, а след това от това място са тръгнали 5  отделни клона. Израсли са в годините и се е оформило силно разклонено дърво, но в основата си дънера е загнил. Оставил клона, който бил с най-здрава основа по негово мнение и сега седи много смешен такъв един самотен крив орех.

Завърнах се аз, като междувременно напоръчах плодни дръвчета като за една рота народ.

Решихме да разчистваме участъка от периферията към центъра, да съберем на максимум към средата всички боклуци и само там да запалим огън. Е, друго се получи, но след 23 години семеен живот било време да установя, че ММ / моя мъж / имал пиромански наклонности.

Ето как изглеждаше долиня край на участъка след почистването и засаждането на дърветата.

20181209_161503.thumb.jpg.310be486f6f6ab24940a157265f6a7d8.jpg

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зазимихме се и събирахме сили до Март, когато пак се развихрихме.

Участъка е трапецовиден + един придатък от около 60 кв метра, които решихме да са ни зеленчуковия двор. Тук отново съм затрила снимките и много ме е яд.. Събрахме в средата на тия 60 кв метра всички боклуци и се получи купчина 3-4 метра висока. Цял ден горя, но накрая бяхме особено доволни. Отвоювали сме една част от двора от треволяците. Ура!! Така решихме... докато не почнах да копая с щерката. Идеалист си падам явно... Почва невероятна, хумусен слой прекрасен, но до тук. Забождаш вилата и... ми нещо хрущи, пращи и не можеш да повдигнеш. Минах на правата лопата. Някакви си 20 кв метра ги обръщах 3 часа и чоплихме, дърпахме, късахме коренища на бъзе според мен. Дебелина 2-3 см. Откачих, но не се отказах. Дъщерята си пада фитнес маниак, викам и ха сега да те видя доколко твоя фитнес е от полза. Бяхме като в приказката дядо вади ряпа. Положителното беше, това, че почвата е много рошкава и корените излизаха някакси. Не ми се мисли, ако това нещо беше в градината ни в Пловдив и глината там. Никога нямаше да успеем да ги изкараме тия коренища.

На следващия ден се включва и съпружеството във войната. Аз засаждам касиси, къпини и други такива, а той решава да изгори една малка купчинка боклуци.

С гръб съм и не виждам какви ги сътворява той, докато не чувам специфичен звук от горене. Обръщам се и онемявам... Огъня е обхванал огромен участък, разпростира се със страшна сила в няколко посоки. Не помня така да съм бягала... и крещяла. Обхват от телефоните има само на определено място и то не винаги. Водата в къщата не е пускана изобщо и не знаем дали всичко работи. Просто есента ММ реши да не се пробва в тази посока , а да остави всичко за пролетта, когато и да има течове ще ги оправи.

Грабнах търмъка и с всички сили започнах да дърпам камарите боклуци далеч от засадените есента дървета, че бяха на метър от тях. ММ успя да пусне водата и измъкна огромен маркуч от мазето. Бил го видял есента при проучвателните си дейности в тая част на къщата. Аз там не се бях завирала изобщо. Луд късмет- и вода има и маркуча здрав и дълъг. Е не стигна до края и за съжаление част от зида пообгоря и се опуши, но поне спасихме къщата, дървета и не запалихме съседската къща. Няма да ви описва вида ни и това как се чувствахме.... Най-големия майтап беше, че всичко стана на Сирни заговезни, оня ден, в който в моето село палят големи огньове / бурталий им казват / и всички ги прескачат за здраве и късмет. Ние поне от здраве не би трябвало да се оплакваме след тичането и рипането върху огъня. Аз съм минус едни маратонки, опушена като наденичка, с поопърлени бузи, ММ с вид на коминочистач. Изгонихме в тоя ден злите сили на цялата околия. Тъй като под тревите имаше много стари дървета тлеенето от огъня продължи особено дълго въпреки огромното количество вода. Стана тъмно, в къщата още не е пуснат и тока и ние продължихме да гасим на лунна светлина. Представете си само-луна, две опушени същества, едното въоръжено с лопата разрива купчините, другото- с маркуча полива . Нагълтахме се с пушеци за години напред.

Голям страх брахме като си тръгнахме да не тръгне от някъде наново огън. Ето как изглеждаше след на ММ горенето на малка купчинка...

20190311_130811.thumb.jpg.e71fed136e921a853bc4893773c88a87.jpg20190311_130811.thumb.jpg.e71fed136e921a853bc4893773c88a87.jpg

20190311_130740.thumb.jpg.72413baf6a5ef82b790e243129e2b783.jpg

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук допуснах някаква грешка и едната снимка се появи два пъти, но не знам как да я махна.

Окопитили се след пожара досъбрахме неизгореното на по-малки купчини и пак палихме, но по-минималистични огньове.

Тук пък реших да укрепя края на участъка с едни пълзящи юниперуси.

20190311_130757.thumb.jpg.5c876d7a2ebf44df8fc5a2ad56cbd408.jpg Два пъти купувах и все не стигаха. Като се завърна у дома пак ще купувам да довърша редицата. Издърпвах максимално навътре пръстта преди да ги засаждам, че се свлича към долния двор на съседите. Дано да дръпнат бързо растенията и да си изпълнят функцията. На маминото село се получи и тук разчитам на същия ефект.

За сега толкова. С нетърпение чакам съботата и отново да подновя работата си там.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вени засаждате на мястото не само растения но и вълнуващи спомени :blush: ;) 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ааа, Исе, хич не ща повече такъв спомен. Един ми стига за цял живот.

По-добре да са друг тип спомените. Едни твои пловдивски марули тук ми влязоха в главата та ще те моля, ако събираш семена да посъбереш и за мен мъъничко моля.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чета и си мисля: еей, добруджанският инат граници не знае. Няма " не може".:grin::love:

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Янче, това ме разсмя. То че съм инат е понятно, но става страшно когато двама добруджанци са на противоположни мнения... И поради тази причина градината на родителите ми и до ден днешен си е без поливна система. Там принципа е- вода гази, жаден ходи. На 30-40 метра от дома на мама и татко има изворна чешма с огромен дебит, но родителското тяло се е запънало и не ще и не ще поливна. Видиш ли за какво щели сме да я правим като те щели да мрат скоро.... Няма да ви казвам как паля като го чуя това.

 

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.