Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Славянски

Здравейте на всички! Казвам се Славян и съм на 36 години. Живял съм къде ли не, но може би най-дълго в София. От няколко години (вече около 10) обаче съм напуснал големия град, а от 2011-та съм в едно старопланинско село в Габровска област. Не мога да се определя още като селянин и земеделец или градинар, основно съм дърводелец, но и много други работи.

Иначе съм градско чадо, макар и да съм имал село (всъщност и майка ми, и баща ми са от град, но град в който хората имат дворове и градини). Но като дете не съм имал някакво отношение към земята и храната, най-вече защото съм я приемал за даденост. Помагал съм на бабите и дядовците, които гледаха градини, бостани, царевица, овошки. Но помагането се състоеше най-вече в игра наоколо, бране и консумиране на готовата продукция! По-сериозният ми интерес към земята и земеделието дойде по-късно, може би към 23 или 24-годишна възраст, когато оцених свободата, която дава земята като перспектива сравнена с корпоративните възможности, които виждах пред себе си. И макар и оттогава в няколко периода да съм се занимавал по-интензивно с отглеждане на зеленчуци, все още не съм се установил или изградил стопанство. Въпреки всичко в последните години се фокусирах повече на плодни дървета и храсти, които отнемат по-малко време за поддържане. Също и някакви птици за яйца, месо и затваряне на цикъла.

Относно пермакултурните практики - запознат съм с работата на Холцер и други още от 2006-2007 г., но не съм успял да приложа кой-знае какво за толкова време. Неговите мащаби са други - багери и прочие. Но тази година с един колега направихме (пореден) опит за високи лехи и хугелкултура. Като цяло имаме толкова много друга инфраструктурна работа (покрай разрушените и полуразрушените къщи, дувари и стопански постройки), че все още не му се вижда краят.

Форума съм чел много пъти по различни поводи, но съм бил доста встрани от дискутираните неща и съм си останал читател. Накрая реших и да се регистрирам и да дам някакъв скромен принос. Дано имат полза и другите участници, а и аз самият.

  • Харесвам 6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

А добре дошъл, а с тази квалификация като дърводелец, моментално ти ставам фен :) Един ден, като порасна, искам и аз да мога да работя с дърво - поне колкото @Лозан, а защо не и като истински дърводелец :D За момента опитът ми се изчерпва в сглабяне на отпадни дъски с винтове във вид на селска маса :) Нямам много ясна идея какво правя, но имам мерак!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Ами аз съм не толкова напреднал дърводелец, но се уча. Въпреки че и дърводелството има различни клонове и развитие в днешно време. Само да добавя, че съм и писал и във форума на palmi.bg. Ето тук има още малко информация за мене, ако ви е интересно. От малко по-друг ъгъл: http://forum.palmi.bg/viewtopic.php?f=57&t=1773

Та добре заварил, г-н Димитров! Стига да имате мерак, да внимавате на това, което правите, и да се учите - и да успеете да отделяте необходимото време и да направите необходимите жертви - може да напреднете във всяко начинание. Аз не знам дали бях завивал и един винт преди 25-тата си година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Isa Bel

добре дошъл и от казанлъшко ;) ... показвай снимки какво твориш :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозан

Добре дошъл и от мен (пишман дърводелеца - бат Лозо). Г-н Димитров е скромен в самооценката си, но не пести похвали :) Според мен няма да може да се впише във всички критерии, които си задал, особено в червено маркираното, но все пак няма да става майстор Джепето ;)

преди 29 минути, Славянски написа:

Стига да имате мерак, да внимавате на това, което правите, и да се учите - и да успеете да отделяте необходимото време и да направите необходимите жертви - може да напреднете във всяко начинание.

Радвам се, че към кюпа се присъедини истински дърводелец, с когото да обсъждаме идеи и да дава акъл. Когато имаш време и желание ще се радвам да покажеш някоя и друга снимка.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 1 час, Isa Bel написа:

добре дошъл и от казанлъшко ;) ... показвай снимки какво твориш :)

Добре заварила. Със снимките може би ще е най-трудно и мъчна част, защото трябва да докарам нещата като за снимане. В момента битката с големите треви още не е спечелена. А и не разчитайте на кой-знае какво качество с телефона

преди 30 минути, Лозан написа:

Радвам се, че към кюпа се присъедини истински дърводелец, с когото да обсъждаме идеи и да дава акъл. Когато имаш време и желание ще се радвам да покажеш някоя и друга снимка.

Ще карам по-полека с даването на акъл. А за снимки - ще видя какво мога да покажа, защото повечето проекти не са лични. Аз съм по-скоро чирак на този етап, и не съм дорасъл да си слагам името на кой-знае какви проекти... макар и много неща да съм ги правил сам от-до.

А и хората са вдигнали летвата с хубави и подредени градинки. Ако трябва да дам общ план, ще видите ливади и тук-там някакви насаждения.

Тая година ще бъде очевидно годината на ябълките:Photo1415.thumb.jpg.c17ae327e461f734311bbd0ab5b02ae7.jpg

Но пък за сметка на това няма да имаме никакви сливи, а крушите са малко.

Тези дни узряха първите тиквички:
Photo1411.thumb.jpg.cdcd2a39eeed88e87162cb54b11e3208.jpg

А това е поглед към една от хугел-лехите:
Photo1417.thumb.jpg.d730400e83782efb39f2be05a8e9420f.jpg

Има да плевим за пилетата. Иначе напълнихме бая клонаци в трийсет-сантиметров изкоп. Периметърът е със салкъмови колчета 2 х 2,5 см и огънати по-тънки клонки от леска, габър и орех. Ще видим колко ще изтрае тая конфигурация. Но поне държи почвата да не се срива. На преден план се вижда праз, вляво тиквички, а вдясно на високото - домати.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Обожавам плетове :) Добивът на матрял за тях обаче си е сериозно начинание :) Имаме си тема за плетовете, ако направиш повече снимки или дадеш инфо за твоя процес на събиране на материал, начин на работа и тн, ще е полезно и интересно :)https://bezmotika.com/topic/211-плетене-на-плет/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

Добре си дошъл и от мен! 

Феновете на дърводелските ти умения се увеличават. 

"...А и хората са вдигнали летвата с хубави и подредени градинки. Ако трябва да дам общ план, ще видите ливади и тук-там някакви насаждения..."

И аз се въздържам от общ план, защото тревата е повече от зеленчуковите насаждения :D Но пък от сундурмата се наслаждавам на джунглата. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
МиХи

Здравей и от мен. Аз съм сравнително наблизо. Срещу Килифаревския манастир на около 12 км навътре, посока Трявна. Не се притеснявай . И при мен тревата е висока колкото човешки бой. Борим се с нея. Вече 20 години с променлив успех. Аз съм повече цветарка, но най-вече човек, който обича природата. И съм обратно на твоите години /63/, ама това е тайна, щото иначе съм си все същата като на 36. Не външно, де.

Много харесвам хора с умения. Дървото ми е слабост. ММ любителски правеше дърворезба, но сега не ще. Имаме много красиви неща, изработени от него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Добре заварили.

По принцип има хора, които не живеят в селото постоянно, и тревата им е все окосена, но си мисля, че това е основното, с което се занимават. А и градските хора не търпят тия треви. Майка ми все се притеснява за кърлежи. А аз в какви треви обикалям по къси гащи и точно тая година с тия новини за кърлежи са много по-малко от предни години. За разлика от комарите.

Аз съм сравнително далеч от Трявна, по-близо до Априлци. Районът е много хубав. Тъжното е, че има основно възрастни хора вече, а и те лека-полека и неотклонно се привършват. А някои хич не бяха и толкова възрастни, на годините на родителите ми... Но това е повсеместно с тия храни и други работи. Някои млади хори имат имоти, но идват много рядко. Двама-трима стоят по-често или постоянно.

Тревата тая година си е за две-три коситби, ако човек може да ѝ насмогне и да я събира. Но при тия дъждове как да косиш?

Иначе вчера един приятел в една по-горна махала засякъл мечка на 10 м от него, на 100 м от къщата му до пътя. Брулела джанки горката. Добре, че не го е подгонила. Изненадал я е. Но джанките очевидно са ѝ били по-ценни от човешко месо. А аз как обикалям там най-спокойно.
 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

reptil.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Това поздрав ли е или заплаха, или просто храна за размисъл с пернишки акцент? Не ги знам какво гледат. Да си гледат работата, поне както аз си гледам мойта. То има кой да гледа...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма
преди 3 минути, Славянски написа:

Това поздрав ли е или заплаха, или просто храна за размисъл с пернишки акцент?

 

Не зная. По-скоро закачка. Просто се сетих за него след споделеното от теб вчера в чата. Трябва и @Абарис да поздравя със същото, той е още по-запален на темата. 

:mrgreen::joy::mrgreen:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 7 минути, Ciao Li Min написа:

Не зная. По-скоро закачка. Просто се сетих за него след споделеното от теб вчера в чата. Трябва и @Абарис да поздравя със същото, той е още по-запален на темата. 

:mrgreen::joy::mrgreen:

А, това е хубава дума. Като овца дето се закача в къпина. А Абарис откак съм се регистрирал във форума сякаш никакъв го няма. Аз по рептили не съм запален. Гледам от време на време "They Live" ;) , който е май класика. Гледам хората просвещават простолюдието.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

They Live е готин, но като всяко изкуство не трябва да се възприема буквално, иначе стават инфекции...психични. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Като цяло гледам да се фокусирам повече на текущите си задачи и отговорности, но е добре човек да внимава и в общата картинка. Не мисля, че гледането на растения трябва да е самоцел и да бъде за сметка или в ущърб на другите неща от живота - трябва хармония. Даже се притеснявам, че съм се захванал с повече отколкото трябва и губя фокус и посока. До Камчатка ще се стигне, рано или късно. Но думата ми е, че има градинари, от които можеш да почерпиш вдъхновение за градината и растенията си, но пък в други направления никакви ги няма, а това не е добре. Дисбаланс се получава. Трябва преизчисляване на приоритетите периодично.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров
преди 56 минути, Славянски написа:

Това наистина е добър съвет и мисля, че ми предстои да го изпитам след някоя и друга години с някои растения. Но и човек е по-склонен да пробва много неща, докато установи кое се представя по-добре и прочие.

Това го копнах от една друга тема, за да задам един набор въпроси, който не ми дават мира от както се запознах на живо със Славянски. Таман сега докато няма ток и си седи вътре, има време да медитира над отговора :D

Локацията, която обитаваш в момента, реално не е твоя собственост. Имотът е на друг човек, къщи, земи и тн. По темите, по чата и на живо, аз лично съм придобил впечатление за размаха, с който поръчваш, покълваш, вкореняваш, посаждаш нови и нови многогодишни растения.

Чудно ми е, каква е средносрочната визия за нещата, 10тина години да кажем? Какво ще стане с целия този жив материал и всички усилия, които си инвестирал, ако напуснеш това място или по друга причина не може да обитаваш повече там? Дори да решиш доживот да си в същата махала и си вземеш къща някъде наоколо, все пак всичко до момента остава в чуждо място. Мислиш ли да изкореняваш и местиш? Или всичко остава за Колегата и ти почваш наново? Мислил ли си изобщо за почване наново, предвид колко време изисква това?

Питам от позицията на човек, който се е чудил дали да започва подобно начинание на не-собствен терен (ок, роднински, но все пак, сигурност няма, знаете драмата при @Isa Bel), при това в 3 различни села, в различни краища на България... и не се е решавал. Навсякъде основно едногодишни или малоразмерни са били "добавките" ми - неща лесни за прежалване или преместване. Та славянската смелост и размах много ме радват, но и ме озадачават донякъде, затова и питам :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 50 минути, Боби Димитров написа:

Чудно ми е, каква е средносрочната визия за нещата, 10тина години да кажем? Какво ще стане с целия този жив материал и всички усилия, които си инвестирал, ако напуснеш това място или по друга причина не може да обитаваш повече там? Дори да решиш доживот да си в същата махала и си вземеш къща някъде наоколо, все пак всичко до момента остава в чуждо място. Мислиш ли да изкореняваш и местиш? Или всичко остава за Колегата и ти почваш наново? Мислил ли си изобщо за почване наново, предвид колко време изисква това?

Ако по някаква причина напусна, нещата ще си останат. Поне трайните насаждения. Нямам намерение нищо да премествам.

Ако липсата на "мое" ми пречи на развитието, то нищо не трябва да правя (защото "моето" са основно градски имоти, в които съм много по-ограничен и където не ми се живее). Затова на тоя етап инвестирам в завъждане на видове и в умения за размножаването им, за да може в един момент да си взема каквото ми потрябва (ако приемем, всичко си е заради мене). Местил съм се много пъти през живота ми, тъй че това не ме притеснява толкова. Повече би ме притеснявало ако вдигна ръце, овеся нос и нищо не правя, защото "не било мое". Още повече, че реално няма кой друг освен мен на този етап да положи тия усилия. Тъй че не мисля, че нещо се губи. Придобива се опит най-малкото, който е най-ценен. И каква полза да инвестирам в "моето" (което също съм правил), когато там съм много по-сам в начинанията си и свободата ми по ред причини е по-малка? Ти сам спомена, че си се грижил за пространство пред блока. Съжаляваш ли? Нищо ли не оправяш и подобряваш в жилището, в което живееш, ако не можеш да си го вземеш със себе си един ден? В някаква степен аз съм човек, комуто е дадено да ползва имот, да го развива и да се ползва от плодовете му.

преди 1 час, Боби Димитров написа:

Питам от позицията на човек, който се е чудил дали да започва подобно начинание на не-собствен терен (ок, роднински, но все пак, сигурност няма, знаете драмата при @Isa Bel), при това в 3 различни села, в различни краища на България... и не се е решавал. Навсякъде основно едногодишни или малоразмерни са били "добавките" ми - неща лесни за прежалване или преместване. Та славянската смелост и размах много ме радват, но и ме озадачават донякъде, затова и питам :)

Да, знам. И аз имам такива наследствени имоти. Винаги има някаква зависимост и рискове. Рискове да направиш нещо, които други хора после да не оценят, или други възможни разминавания. При теб разстоянията са големи и не е много практично според мен такова разпростиране, освен ако нямаш доверени хора на место, или заемането ти не е частично (както правя аз при майка ми и баща ми).

Определено собственото носи всевъзможни ползи и отговорности, но замисли се примерно за разни придворни градинари - те как са се отнасяли към работата си и не са ли я обичали, понеже е била не за тях самите, а за някой друг? Иначе аз съм хванал да облагородявам частично и някои "общински" имоти, просто защото не е много практично да сея кестени в двора, а и така нареченото общо е много по-подходящо от частното, а и погрешно е останало общинско поначало. Аз самият се ползвам и от гори и поля, които не са мои, нито са ми дадени за ползване, но събирам гъби, диви плодове и прочие, защото тия неща са ми ценни, а и не вярвам, че трябва да бъдат оставени на съсипия понеже не са нечия собственост -- а всъщност общото трябва да е на всички и за общо благо, а не на шепа самозванци, които да заграбват ресурсите му.

Другото е, че на мен лично би ми стигало и доста по-малко, ако правех всичко за мене. По две овошки от вид на тоя етап може да са ми предостатъчно.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Isa Bel

хубави размисли .... съгласна съм със @Славянски, че е много важно какъв опит си придобил във времето без значение дали е свое или чуждо ... има няколко жени в цветарския форум, които създадоха междублокови цветни градини с куп инвестиции въпреки, че мястото не е тяхно ... и още по хубавото е че увлякоха други хора край тях от блоковете да допринесат или най-малкото зарадваха всички наоколо с тези градинки ... аз лично не съжалявам за нищо, което съм вложила в градината на село - ни за времето, ни за средствата, защото съм хранила 2 къщи през това време, раздавала съм на приятели и познати и съм имала 5 години време в което съм правила нещо с удоволствие ... освен това съм помогнала и на други с идеи, които съм осъществила или открила на това място ... този 5 годишен опит няма как да го получа в апартамента ...

... разбира се всичко е в баланса - не съм правила твърде големи инвестиции и мястото е само на 5 км от където живея ... все пак ако нещо те съсипва или натоварва то не е в полза ...

преди 1 час, Боби Димитров написа:

Питам от позицията на човек, който се е чудил дали да започва подобно начинание на не-собствен терен (ок, роднински, но все пак, сигурност няма, знаете драмата при @Isa Bel), при това в 3 различни села, в различни краища на България... и не се е решавал.

Боби аз се реших да се захвана с градината, защото по други причини се налагаше да ходя до мястото всеки ден ... така или иначе съм там - то поне да го облагородя вместо да се превърне в буренак /каквото беше станало първата година след като баба и дядо се преместиха в града/ ... отдавна съм искала да се занимавам с градинарство и го правех на терасата в града ... при положение, че имам земя пред мен - не съм се чудила дълго ... но го има момента, в който ти се иска да направиш нещо по-голямо /по-солидно като решение/ и си даваш сметка, че не можеш ... всеки сам преценя докъде може да стигне ... ако искаш да твориш с перспектива - не е добре да си на чуждо място

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

И аз съм в кюпа на наследствените имоти, но всъщност точно това ме мотивира, че евентуално ще се намери някой, който един ден да се радва на това, което правя. Ако беше само за мене си вероятно щях да си гледам доматите и краставиците и да не се занимавам с глупости. Досега инвестициите ми без времето и работата са около 1000 лв. Като приключа тук продължавам по къра или където ме поканят. все пак де факто това ми е професията, нищо че не знам, че Мичуринска-10 били всъщност различни сортове и/или щамове. Мисля като стана крупен бизнесмен и аз да си пусна куче в някой форум да лае вместо мен, между другото.

  • Ха-ха 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...