Теди

Нашите кози

6 мнения в тази тема

Козичките са много чисти животни. Заради това ги харесвам повече от овцете. 

Едната ми леля гледаше дълги години (+20) по 2 кози. Опитваха и със зайци, и с прасета, но във времето без прекъсване останаха само козите. В задния двор, където беше обора, козите добре съжителстваха с кокошки т.е. бяха в едно ограждение. За пашата ползваха кооператив и се падаше да водят цялото събрано стадо веднъж месечно, останалите дни се редуваха други собственици. След известно време наеха козар, защото беше много търчане, а всички съседи позастаряха.

Козичките не обираха паднала храна по земята, а търсеха да ядат само от високо, дори сеното им го закачаха нависоко. Ако паднеше някаква шумка в кофата с водата - спираха да я пият. Помня, че през зимата освен със сено ги хранеха и с фураж - смлени смески от царевица и друго зърно. 

Така и не се научих да доя. И най-търпеливата ме риташе. 

Проблемът на отглеждането на малък брой животни е, че човек се привързва и като дойдеше време да се добие месо ми ставаше лошо и ми присядаше хапката от толкова много Хичкок. На тях също.  При по-големи стада тези морални терзания предполагам, че не са толкова силни.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малко горчив опит от интернет при близка среща с пръч:

Не е лесно отглеждането на животни. 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И при нас гледаха кози. Няма по-чисти животни от тях. И млякото им беше много вкусно. Колко съм обикаляла поляните с тях като дете... Ех, спомени...

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз ли нещо недовиждам напоследък ??????? Не беше ли заглавието и за кози..... То така ги менкате нещата, че се чудя тук ли щях да качвам снимка на нашите рогатки.

Ей ги де са, ама само две подозрително проверяват що ли пък искат да ги снимат.

5d1efd2332bbb_Picture-2019-07-0317_44_02.thumb.jpg.e88e841bf5b22e2b915ef1568da910f5.jpg

Щерката беше възмутена от искането ми да снима кози. Нямала съм си работа и съм я тормозела.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вени, дали ще са в тази или в друга тема, нали са тук и им се радваме. Я виж какви са симпатични само! Когато бях ученичка, баба ми и дядо ми гледаха кози, овце, прасета, кон или магаре в различните периоди, кокошки, пуйки, патици, котки, кучета и сигурно пропускам нещо. Козите и овцете ги пасяха "на зарЕда", ако имаш 3 кози, ходиш козар три дни и се въртяха. Събираше се стадо от около 30-35 кози. Ходила съм с баба няколко пъти, на обяд биваха довеждани в общо изаградно място и всеки ходеше да си издои козичките (после пак на паша до вечерта). Моя "светлост" беше дежурна за доенето на козите. Оттогава обичам да доя. Имахме една с големи рога. Беше голяма принцеса. Имаше едно циментирано правоъгълно нещо на земята (идея нямам какво е било точно), та нашата козичка винаги лягаше там, а ако някоя е заела мястото й, биваше избутвана. :) 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дааа, хубави времена бяха на село. Докато беше жив дядо имахме две кози винаги и по 10-12-13 овце. Според зависи коя се разболее, остарее и така нататък. Всяка махала от селото си имаше място за събиране на овцете сутрин. Който когато е готов сутрин ги закарва там и ги затваря, а към 8 часа минава овчаря и ги извежда на паша. Плащаше се на овчаря според това колко глави добитък пасе. Помня някакви времена когато по левче на глава се плащаше. Така за стадо от 300-350 глави овчарите вземаха на ония времена много пари. Всички страни бяха доволни. С времето стадата намаляваха, намаля и броя на овчарите. Дядо почина. Татко се принуди да дава овцете и козите лятото / след като приключи млеконадоя /  на овчари със собствени стада и есента да ги прибира у дома. Сега и татко вече е на 82 години и останаха само 2те кози и трите им козлета тая година. Сутрин ги извеждат на поляните около нас, татко забива колче и връзва най-старата, а другите свободно си обикалят около нея. Стада няма, овчари няма. Няма ги хлопките на прибиращите се в сумрака вечер овце и сигнала, че дядо след като прибере овцете ща заключи и трите порти. Който останал навън след това му се налага да прескача през оградата. Татко мърмореще много за тая му привичка, но дядо като върл инат и невиждана проклетия си знаеше неговото. В деня, в който погребахме дядо вечерта татко прибрал овцете и заключил всички врати. Така аз останах отвън. Живота си върви....

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.