20 мнения в тази тема

Да се включа най- после и аз в запознанството . Малко късно го правя, но по-добре късно, отколкото никога :) 

Казвам се Дарина ( като Дар от Бога)  и съм почти на половин век ( 47) по календар и на 9-10 г по акъл :D  Мисля обаче, че това ми е най- хубавото качество :D  Родом съм от гр. Нова Загора , като от 2002 г май беше се преместих да живея в Пловдив. Причините- две деца+1 ( аз)  за които повече възможности и разнообразие :) По принцип съм дете на планетата и местенето за мен нищо не означава. нямам собствено жилище все още и нямам проблем в кой край на България или в света ( още не съм го обхождала) се намирам . Та от много, много години си мечтаех за двор , река, гора,  чиста храна, песента на птичките, домашните любимци около мен на свобода, разходки сред природата , да шляпаш боса по тревата.... и още...оше...още..... и те така, навих с голям зор половинката Пловдивчанин, да си остави комфорта, с който беше свикнал и да се поизмъчи на село  :D Шока беше доста кратък , което и мен изненада- докато си направи печени филийки със сланинка на чудото :D 

Та селската ми идилия започва с групата имоти под наем без наем. След няколко години ми се обадиха за 3 места, едното от които си беше подигравка, дори за кучешка колиба, а преставено като имение- разбира се - отказах. Второто беше  за Пазарджишко село, което на мен се хареса, но на половинката му се видя далече от родния град- отпадна, Третото бе що-годе сносно, не идеално разбира се, но с условие да живеем поне 1 месец със собствениите, за да свикне каракачанката, която оставаше на нашите грижи, с нас. тя свикна с мен за 2 дена, с половинката за 10.  Обаче да живееш с други хора, с техните навици, с големите им усти ( по- голяма от моята) , да ти се месят в какво ядеш, какво да си купиш, да ти висят на главата докато работиш и да се месят в разговори с клиенти като черна станция зад гърба ти, ( занимавам се с онлайн магазин) , да се карат с мъжа ти, че след работа седнал да изпие една бира на двора, и т.н. ми налагаше търпение, което не притежавам. Сега разбирам защо някой хора си остават моми до края. Добре, че не съм се рофдила мъж.........за тяхно добро и мое спокойствие. А и по-природа съм защитник само на онеправданите, пък било то и мой враг, да не говорим  ако е за любимата ми половинка, която мълчеше, само да не кажа, че нарочно не иска на село.   Та " идилията" свърши за 5 мин- казах, че до 3 дена ни няма, хванах си автобуса за Пловдив, пих си кафенце с приятели в стария ми квартал и тръгвайки си обратно- по-скоро съдба, от олкото случайност, питах един човек за една затворена улица, от къде да се шмугна за Спиди идокато ми покаже от дума на дума- имал къща , наскоро купена в с. Желязно ( на 5 км от Пловдив) , че и с екстри-  вътрешни баня и WC. ...без много мислене и излишни приказки- веднага му предложих 100 лв наем, ако ни хареса. Разбира се, как няма да стане- в това село максимума е 40-50 лв, пък и няма търсене от наематели,  въпреки близостта си с града. Още на другия ден я видяхме, взехме ключа и 3 дена в непрестанния 3 дневен ноемврийски дъжд местихме багажи с колата. 

Вечерта беше най- поучителната и хубавата, която бяхме прекарвали от както сме заедно :) Печени филийки на печката, топлината на огъня, спокойствието, че сме сами, както си е редно, плановете какво ще си сложим в земята, как още утре ще си вземем куче и котка и т.н...думите трудно могат да изразят самите мисли в такъв момент.......Сутринта палиме колата и в приюта- взехме си Ричко...........-Историята ще продължи в друг пост да не става досадно :)  

 

11.jpg

5 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еее, не съм съгласна така... Давай още.  Ричко е невероятен. Гуш-гуш.

Събираме се все по-голяма група от Пловдив.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

добре дошла Даре :) .... надуших те аз още от едно време когато минаваше на пръсти през форума и пускаше по 1-2 "лирични отклонения" ;) ... на един акъл сме с теб ... на едни години .... и още сходности .... радвам се, че се вписа вече офицЯлно тук ;) .... както е тръгнало софийската група незнам кога ще посетя ама пловдивската взима вече превес и ми е на една ръка разстояние ... плаче си за сбирка скоро :D 

чакаме продължението на разказа

а за твоя Ричко виж каква дружка имаме /казва се Любов, но й викаме Бяло чорапче/  :) 

xsIW4T5jDHis8jwFZ0XTFMgkhY7X4DxX3OXQny0O

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря ви, всички вие, членове на този форум ме нахъсахте :)  Всички сте добре дошли

Venetka, Благодаря, продължавам след 1-2 часа :) 

Isa Bel, така се надушвахме и с радиолюбителите преди години :)

Я някой да ме светне как да качвам снимки в самия текст, без прикачане, за да мога да слагам описание на снимката, а не да са 100 неразбираеми снимки ,  преди да продължа. Благодаря отново

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Isa Bel, по времето когато имах късмета да попадна на форума, терасата на таванската ми "къщичка" беше единствената ми градина :) И живеехме така ;) :

 

 

terasa17.jpg

terasa12.jpg

ot terasata.jpg

таван6.jpg

таван5.jpg

таван4.jpg

таван3.jpg

таван2.jpg

таван1.jpg

таван.jpg

08.09.2017-Рожден-ден-Жоро.jpg

китара.jpg

terasa 13.jpg

terasat6.jpg

terasata.jpg

terasata1.jpg

terasata2.jpg

terasata3.jpg

terasata7.jpg

terasata9.jpg

terasata10.jpg

terasata11.jpg

terasata 4.jpg

terasata 5.jpg

terasta15.jpg

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 36 минути, WildLady написа:

Isa Bel, така се надушвахме и с радиолюбителите преди години :)

хах - аз нали ти казах - има още много съвпадения .... накрая може да излезем клонинги :tounge_wink:

.... ако сте идвали на радиолюбителските срещи в Казанлък юни месец като нищо може и да се познаваме .... 

като се върна ще дочета в темата ти и ще разгледам снимките - сега трябва да тръгвам за село .... :kiss_wink:

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 28 минути, WildLady написа:

терасата на таванската ми "къщичка" беше единствената ми градина

Добре дошла, Дарина..

Покривите и отстоянията между сградите.. и изобщо амбиента дет са вика (ееейц ;), ко рекох), много ми прилича на моя квартал Кичук Париж в Пловдив.. а вече и със снимките на гълъбите - съм сигурен на 101% ;)

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, Варела написа:

Добре дошла, Дарина..

Покривите и отстоянията между сградите.. и изобщо амбиента дет са вика (ееейц ;), ко рекох), много ми прилича на моя квартал Кичук Париж в Пловдив.. а вече и със снимките на гълъбите - съм сигурен на 101% ;)

Привет :) Е, позна от първия път :D  Точно там си е :) Кафетата ни са Дари и Дейзи даже 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, Isa Bel написа:

.... ако сте идвали на радиолюбителските срещи в Казанлък юни месец като нищо може и да се познаваме ....

Разбира се, че сме идвали, там е най- голямото изложение , освен срещите, нарадиостанции и техники, на които баща ми - Бога да го прости- беше манияк, освен най- добрия зад станцията :) LZ1NE бе той., LZ1DNI -моя милост

После пък август на срещите на Жребчево, хубави спомени бяха........

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, WildLady написа:

Привет :) Е, позна от първия път :D  Точно там си е :) Кафетата ни са Дари и Дейзи даже 

Направо в десятката.. блока на нашите е на Васил Ихчиев 52, точно срещу Белите брези, Дейзи-то ни е по диагонал зад блока.. преди 81 година, къщата на майка ми мисля е била на Васил Ихчиев №43, където е сега тревната площ..

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Интересно ми е като сте отишли в това село да живеете със стопаните, децата къде бяха през това време? А сега като сте взели под наем в с. Желязно (чудно име, поне няма да имате хлороза!), децата как приеха тази промяна в начина на живот?

Какво е отношението ти към вложения "проблем", че обитаваш чуждо пространство и всяко облагородяващо действие остава в крайна сметка за друг, а не за вашето семейство? Интересно ми е тази така добре разписана мечта, която си имала от много години, нещо преходно ли е (била) - в смисъл, искаш двор, чиста храна, дървета и градина, но не ти пука, че реално не са твои и утре на дядото като му се заженят внуците и ви помоли учтиво да се пръждосвате от имота му, мечтата не бива накърнена?

Очаквам продължението, защото определено се усеща липсата му!

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Варела, на Тодор Александров 76 бяхме, а Дейзи си ми беше следобедния офис :) 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, радвам се, че зададе тези въпрос, защото всъщност аз си ги задавам от години, но отговора ( дори и да греша) е, че явно още не съм си платила за обяда) . както казваше една баба в балкана- клиентка от дистрибуроството ми преди години, "Нещата се случват когато трябва и каквoто трябва да стане- ще стане" 

Всъщност тази нейна философия промени светогледа ми на 180 градуса. До тогава само мислех какво нямам, защо нямам, какво ми липсва, кога ще стане както искам аз, не познавам никой друг, който да има само себе си на свое име и т..н., оплаквах " късмета си" ......и ставаше само по-зле за мен.

Вярвам че всичко, което ни се случва и начина по който ни се случва- не са нито случайни, нито хаотични. Има ред, който дори и да не разбираме- си съществува.  И станах съвсем по-спокойна- когато трябва ще стане!  Започнах да се радвам на това, което правя в точно този момент- точно сега- не утре, не вчера, миналото по принцип, освен за поука- не ме е интересувало. Съществува само настоящия момент- нито вчера, нито утре. И живея  сега- точно и само сега.  Започнах да имам очи само за това което имам - здрави деца, които ме обичат и обичам, мъж. който ме обича и обичам, животни, които ме обичат  и обичам, исках на село ( макар и не моето) - отидох на село...всъщност имам свободата да правя всичко, което поискам и живота става по- красив с всички тези много , даже най-важни неща около теб. Познавам твърде много хора, които имат хотели, по няколко жилища собствени, бизнес, пари, почивки....в нечий очи- имат всичко. Но не и в моите- защото нямат пък всички онези дребни, незабелижими, всекидневни споменати блага, с които аз пък съм благословена, за сметка на паричните потоци явно :D 

Живея по квартири от 15 годишна- това са близо 31 г. - някак вече не ми прави впечатление, че ще вложа, макар и понякога да съм се ядосала доста. Но като искам поне малко да ми е красиво- няма как.....По стечение на обстоятелствата нямам собствено жилище, но вярвам, че като му дойде времето ( при някой рано, при други като мен- явно по-късно) ще стане- пък и  не се е появила къщичката ми в гората, до реката ;) 

Да, децата :) Моите бяха свикнали- нали са израснали все по квартири....сега са на 27 и 24 - Отдавна са самостоятелни. Само това повтарям- първо жилище, да не сте като майка си...........докато стана досадна ;) Каката работи и живее в Н. Загора, синчето от 2г работи в Англия и се радва, като си идва на животните и на факта, че като поискам нещо и си го вземам. Трябва да се науча май правилно да искам, щом все чуждо получавам:D   На половинката баткото си живее  в дома им в Пловдив с баба си и дядо си- сега е студент 2-ра година, дъщеричката завърши тази година и сега се ориентира на къде- живее в апартамента на майка си :) Така, че сме сами- иначе за деца, които не са имали този начин на живот- шока ще е голям предполагам, за моите и за мен беше просто част от живота............

Мечтата, мечтата е и цел и желание и страст, които мира няма да видя, докато не изпълня :) Да, трудно е и то много. Но предпочитам да мисля какво имам в този момент и да му се радвам, отколкото какво нямам. Така изпускам момента. В каквото се концентрирам- това получавам насреща . Много е трудно- повярвайте ми, Особено за нашата Българска кръв, за която моят дом е моята крепост- грешни пари, които вмество да вложиш в своето- влагаш в чуждото..., Но всъщност живота е толкова кратък, че   в крайна  сметка накрая пак нищо нямаме. И остава само мъката- защо не живях така както исках, ....земята- дори и чуждата си е земя- аз обичам земята- не само моята, а земята като цяло и птичките и животните, понякопга и повечето хора ;) ...........а всъщност Боби, пука ми и то много ми пука, но като не се получава да имам свое на този момент, значи или не съм го намерила или не ми е дошло времето.

През това време, докато дойде ми остава само да живея сега, в този момент и то така, че да подредя някак с отношението си, с труда си и даже с мислите си - така желаното бъдеще в моя дом -  до гора и до река :) Това е само следваща крачка към целта. И дори и да е провал- то не може да ме спре, просто крушката е светнала след хиляди провали :) Имаше една приказка " Ако ти се случи да минаваш през Ада, просто никога не спирай" , та аз не спирам де :) И се радвам в крайна сметка по пътя на Райските неща - на хубавите неща, които съм съградила в този момент, на цветето , което пиниква, на слънцето, на дъжда, на тревата, на любимия човек, на така желаните животинки, ......така надявам се вселената ще ми се отблагодари- като ми изпълни желанието, разбира се, само ако е най-доброто за мен :) С по-малко не се задоволявам (Y) 

Накратко - вместо да се вайкам- Не отлагам щастието за утре!

5 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това, което имаш и с милиони не можеш да го купиш. Всъщност, доста рядко се дава... Така, че си имаме една богаташа тука. :))

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И така, Ричко си беше вече " у дома".  Сварихме буренясал двор , стаи обвити до пода в паяжини, едно димящо страшно чудо и едни разкривени ъглови легла, които веднага разглобихме от таблите и сглобихме в спалня :) Спахме като новородени на фона на Ричковото скимтене първата нощ .........

И одисеята започна..;) 

Като начинаеща "селянка" всеки ден се сблъсквам с много  разнообрзни емоции, на които в града няма как да попаднеш :

Като започнеш от защо това не расте, ще ядем ли домати все пак, защо котката роди в леглото ми, как де отърва от комарите, къде са ми яйцата, къде да плуват патетата, пак се спънах в тъпата плочка, поне навес да имаше, какъв е този клон в краката ми, малеее, колко боклук в двора, аман от трева , защо по дяволите в този двор няма поне една греда или някакъв остатъчен материал, трябва да си направим дворна маса, ох,  тежат тия стари столове, .......и т.н. и т.н и т.н.........и понеже като всеки се нуждая и от съвети и от критики ( опита се трупа с времето) , реших да ги споделя с вас - хем е в моя полза да имам повече мнения, съвети, критики дори, хем няма да загубя и забравя информацията за да трупам опит,  хем като се появят и други начинаещи ще ползват същите съвети

Макар и да съм едно доста пораснало дете, за мен и за селския живот важи едно общо правило: " Скука поне за миг няма" ........

.Първите дни  : 
Пътната врата се връзва с един тел за един кол, дръжки няма.........вятъра като засвири, врата запява със стържещ звук и неистово хлопане....
https://photos.app.goo.gl/597AkXzF7n4oBzqA6

Оградите- всеки който мине - спира и направо влиза да те види кой си , да каже какво е било преди теб и сие непотребни разговори, които в началото , да бъда честна много ме изнерваха . Сега ги игнорирам просто :D
Така де, всеки ти навлиза в личното пространство, повече от нормите на допустимото....

Първото нещо сутрин разбира се е водата- да се измиеш, да пиеш, да си направиш кафе..Да, ама Не- толкова бързо се нанесохме, че не сме опрели до там - това беше чешмата, която при първия опит да пуснем- плочката изхвърча в очите ми от спукана тръба  (после се оказа , че са много спукани тръби) , е карай, уми ме неволно сама, пък и на двора водата си изглеждаше наред :)

На другия ден селския "майстор" започна работа с изцяло нови ПВЦ тръби и вътрешна инсталация за банята и мивката......до днес след него, под мивката слагаме кофа, но поне има вода в къщи.

https://photos.app.goo.gl/ZoZtnpnFvzS1gDWaA  

Ужаса е пълен :D

https://photos.app.goo.gl/uqANms2ww9pn4QfPA 

И този ден се появи- бебето Даржел ( сега майка на 4 бебета) Първоначално незнам защо беше Мая- после половинката я прекръсти на ДарЖел ( от Дарина Желева)  понеже си беше голяма беля като мен :D

https://photos.app.goo.gl/XcBeTr5PUtcgDcFF9

https://photos.app.goo.gl/fyrqtxD87tBeMZGKA 

Разбира се аз я видях чак на 4-я ден, понеже половинката я донесе да ме зарадва, познаваше само него- аз так и не успях да я видя дълго време- дори не измяука в мое присъствие, сега пък няма отърване :D 

не е зле за селски живот, като се има предвид, че аз съм много зле в кухнята- за късметче се получи пък добре :) 

https://photos.app.goo.gl/famZ5gWeqLCeJmat6 

другите ежедневносто са ясни, месеци чистене, преобразяване- недовършено, планове- зимата си е за това все пак :D

Много бързо дойде и веселата част :) 

Първо се оказа, че кмета ни е комшия и свири на китара, после взехем да се събираме, да си опознаем възможностите :D - признавам, той е по-добър, ама и аз съм самоука- научихй се с копиране какво правят другите ;) 

Оказа се, че на село, дори и да не пиеш, алкохол трябва да притежаваш, за да почерпиш като дойде някой :) В пловдив 0.500 грозданка си стоеше 2 години в шкафа, ако ми се припие, тук обаче започнахме с 10 л смокинова и 10 л вино- оказа се недостатъчно за първия месец.............и идва първата селска коледа

https://photos.app.goo.gl/hBxGrCwPA677FrXn6 

https://photos.app.goo.gl/tUS5NexQCB2CNziR6 

Хубави са селските вечери - тишина, комина оправен и чудото топли с аромата на дърва, уют и миризма на бабина храна.........

следва.........;) 

 

коледа.jpg

селски вечери 1.jpg

бабина храна.jpg

селски вечери.jpg

3 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 36 минути, Димо 33 написа:

Това, което имаш и с милиони не можеш да го купиш. Всъщност, доста рядко се дава... Така, че си имаме една богаташа тука. :))

Благодаря Димо, всъщност така и се чувствам ;) Човек трябва да се носи с вдигната глава, иначе ако гледаш само в краката, се закопаваш :) А и небето е по - просторно де ...

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ричко на с тати

И Даржел с мама ;) 

И понеже комшията подряза нашата асма със бартер сделката- Той гледа , подрязва и бере асма, дава в бартер готова грозданка- колкото му се откъсне на сърце :) И така празнуват Трифун зарезан :) 

 

 

даржбел с мама.jpg

ричко с тати.jpg

Жалко, че не мога да кача клипа :) 

трифон зарезан.jpg

междувременно за двора е рано и с Ричко правим това :) 

И разбира се подготвяме разсадите вече ;) В последствие се оказа, че абсолютно всичко купувах, защото нито едно семенце не излезна от моите опити за собствен разсад :D 

 

разходка с ричи язовира.jpg

разсади.jpg

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Даре .... аз няма да кажа нито дума ... защото ще повторя всички твои ....

само те прегръщам силно

радвам се, че започна да пишеш :love:

...............................................................

@Rossitza Tsonkova  ето това е синхронност :) когато за 2 дни двама напълно различни човека, без да се познават - напишат едно и също нещо, което да прочетеш ... в една лодка сме, един вятър ни брули, едно сърце имаме ... :) 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@Isa Bel, съвсем съгласна!

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре дошла и от мен! Напълно споделям разсъжденията ти, а дали ще имаш собствена земя? ... Ще стане това, което е написано ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.